№ 3596
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20053355/25.02.2021г. по гр.д. № 25048/2019 г. по описа
на Софийски районен съд 58 състав е признато за установено по отношение
на „Н.С.“ ЕАД с ЕИК *******, че има парично задължение към ЕТ „С. К.И.С.
– С.А.“ ЕИК *******, правоприемник на ЕТ „С. К.И.С. – С.А.“ по чл. 93, ал.1
вр. с чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в размер на 2000 лв., представляващо заплатена
от ЕТ „С. К.И.С. – С.А.“, гаранция по договор за доставка на вода за
енергодобив за МВЕЦ „П.“ № - 53-39/09.11.2009г., сключен между „Н.С.“
ЕАД и ЕТ „С. К.И.С. – С.А.“ дължима поради прекратяване на договора ведно
със законна лихва от 21.02.2018г. до изплащане на вземането за което по
ч.гр.д. № 12189/2018г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК „Н.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че не е налице признание на
иска, а признание на факт, което следва да се цени наравно със всички
останали доказателства. Сочи че са налице 3 договора за доставка на водни
маси. Сочи че гаранцията е внесена по първия договор, а впоследствие е
приета и по следващите договори. Сочи че изначално е оспорено правото на
ищеца да получи гаранцията. Изтъква, че съдът се е произнесъл при
непълнота на мотивите. Изтъква че ищецът не е изпълнил точно договорните
си задължения поради което за него не възниква право да иска обратно
гаранцията.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
ЕТ „С. К.И.С. – С.А.“ с който се взема ставище за нейната неоснователност и
се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно във въззивното производство, е че на 09.11.2009г.между
ищеца като водоползвател и ответника като доставчик бил сключен договор
за доставка на вода за енергодобив. Страните се уговорили, че ответника
срещу възнаграждение ще доставя водни маси до МВЕЦ „П.“, собственост на
водоползвателя след обезпечаване на необходимите водни количества за
напояване и за производство на ел. енергия чрез собствената му МВЕЦ
„Мурсалево“. В чл. 10 от договора била уговорена цена от 1,02 лв. за
доставка на хиляда кубични метра вода. В чл. 13 били уговорени
допълнителни задължения на водоползвателя за поддържане на добро
техническо състояние на съоръженията, да отстранява аварии и да уведомява
доставчика при спирането на работа на централата. В чл. 21 е предвидено, че
водоползвателят внася гаранция в размер на 2000 лв. като обезпечение за
неизпълнение на договорните задължения на ползвателя. Предвидено е също,
че гаранцията подлежи на връщане след прекратяване на договора, при точно
изпълнение на договорните задължения и при съставяне на двустранен
протокол за това.
С писмо от 10.06.2013г. ответника „Н.С.“ ЕАД е прекратил договора.
С писмо от 27.06.2013г. ответника е заявил, че весената гаранция в
размер на 2000 лв. ще бъде възстановена по банкова сметка на ищеца.
На 06.08.2013 г. бил сключен предварителен договор за доставка на
вода за енергодобив между същите страни. Договорът имал същото
съдържание като предходния договор от 09.11.2009г.
Не е спорно, че гаранцията по предходния договор не била възстановена
на ищеца и послужила за обезпечение на новия договор.
На 25.02.2015г. между страните отново бил сключен договор за
2
доставка на вода за енергодобив със същото съдържание като по предходните
два. Отново сумата от 2000 лв. внесена като гаранция послужила за
обезпечаване и на този договор.
С покана за доброволно изпълнение от 04.08.2017г. ищецът поканил
ответника да възстанови внесената гаранция.
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но след
това същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на
договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено
прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на
нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника,
отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото
разместване.
Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите две
предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже
наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е
върнал полученото.
От гореизложеното следва, че ищецът е доказал предаването на сумата
като гаранция във връзка с договора за доставка на вода за енергодобив,
установява се прекратяването на договора.
Ответника не успя да докаже обаче настъпване на основание за
задържане на гаранцията, а именно неизпълнение на договорно задължение
на водоползвателя. Обстоятелството, че ищеца не е могъл да се снабди с
разрешително за водоползване не представлява неизпълнение на договора
отстрана на ЕТ „С. К.И.С. – С.А.“, а същото представлява модалитет за
сключването на договора.
С оглед на гореизложеното и при съвпадение на изводите на двете
съдебни инстанции въззивната жалба следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемия
ЕТ „С. К.И.С. – С.А.“. Въззиваемият обаче не е представил доказателства за
сторени разноски във въззивното производство и такива не следва да му
бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053355/25.02.2021г. по гр.д. № 25048/2019 г.
по описа на Софийски районен съд 58 състав.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4