№ 11546
гр. София, 22.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110104143 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД, в която се твърди, че на 30.12.2019 г. в гр. Бургас
е настъпило ПТП, при което МПС с рег. № А 8184 КН е извършвало маневра изпреварване
от дясна лента, при която е засякъл и блъснал МПС с рег. № А 9966 МТ, при което е
причинило вреди в предна дясна част на МПС с рег. № А 9966 МТ.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Каско“, сключен с МПС с рег. № А 9966 МТ, изплатил сумата 13
997.22 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на лекия автомобил от
настъпилото ПТП. Твърди, че гражданската отговорност на автомобила марка с рег. № А
8184 КН е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи, че поискал от ответника да изпълни
задължението си, като плати на ищеца сума в размер на застрахователното обезщетение,
както и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 14 012.22 лв. Навежда доводи, че бил
поканил ответника да заплати претендираната сума с покана връчена му на 13.04.2020 г., но
последният не я бил изплатил, поради което изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в
размер на 1 798.38 лева за периода 14.04.2020 г. до 22.07.2021 г. Ищецът подал заявление по
чл. 410 ГПК, издадена била заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът възразил в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Оттук и ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43107/2021
г. по описа на СРС. Претендира законна лихва върху главницата от дата на подаване на,
както и разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
1
оспорват предявените искове. Оспорва процесното ПТП да е настъпило при описаните в
исковата молба механизъм и участници, като счита, че са налице обстоятелства, които
изключват вината на водача на застрахования при ответника автомобил. Твърди, че водачът
на МПС с рег. № А 9966 МТ е нарушил чл. 25 ЗДвП. Оспорва претендираните вреди да са
настъпили в резултат от процесното ПТП, като счита и че претендираното обезщетение е
прекомерно и не кореспондира със средната пазарна цена на ремонта на автомобила. В
условия на евентуалност твърди съпричиняване от страна на водача на процесния
автомобил с рег. № А 9966 МТ. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва. Предвид
изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
Видно от приложеното ч. гр. д. № 43107/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези
по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК /заповедта за изпълнение е издадена на 15.09.2021 г., съобщението с препис от
заповедта е изпратено на длъжника на 19.09.2021 г. и получено на 27.09.2021 г. /16 от
заповедното производство/, а възражението е подадено чрез куриер на 25.10.2021 г./.
Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
С определение от 02.03.2022 г., на основание чл. 153 ГПК като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на МПС с рег. № А 8184 КН, наличието на валидно
правоотношение по застраховка Каско между ищеца и собственика на МПС с рег. № А 9966
2
МТ, извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение, както и
предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника.
По делото се установява и от ангажираните писмени доказателства, че към датата на
настъпване на произшествието за автомобил Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ е налице
валидна застраховка „Каско“ при „ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД по застрахователна полица №
**********/12.07.2016 г., а за лек автомобил с марка Ауди А8 с рег. № А8184КН – валидна
застраховка „ГО“ при Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве”
АД.
Не е спорно между страните и, че на 30.12.2019 г. в 10:30 ч. в гр. Бургас на ул.
Индустриална пред входа на паркинга на Бургасбус е реализирано ПТП между Фолксваген
Пасат с рег. № А9966МТ и Ауди А8 с рег. № А8184КН.
Представен е по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 30.12.2019 г.
Водачът на л. а. Ауди А8 с рег. № А8184КН е подписал протокола като е посочил, че е
виновен за настъпилото ПТП.
От изслушаната и кредитирана като обективно и компетентно изготвено САТЕ се
установява, че на 30.12.2019 г. около 10;30 ч. л. а. Ауди А8 с рег. № А8184КН се движи по
продължението на ул. Крайезерна в гр. Бургас с посока на движението от ул. Крайезерна
към ул. Индустриална, като в района на пред входа на пристанище „Бургас“, водачът
реализира ПТП с извършващия маневра завой надясно, с цел навлизане в паркинг л. а.
Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ. Предвид мястото на настъпване на ПТП, водачът на л.
а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ, за да извърши маневрата за влизане в паркинга,
непосредствено преди влизане в паркинга се е престроил частично в лентата за насрещно
движение, откъдето е започнал маневрата за завой надясно. Вещото лице е посочило, че
уврежданията по л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие, като единствено по делото няма данни за настъпили увреждания по ляв външен
стоп. Във връзка с депозирано искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените по това превозно средство вреди при ищцовото дружество е заведена преписка
щета № 12019030103532 г. Ремонтът е възложен на сервиз „ВЕСТАУТО-М“ ООД. Като с
преводно нареждане от 01.04.2020 г. е заплатена на сервиза сумата за ремонта на
автомобила в размер на 13997.22 лв.
Въз основа на горното се установява, че в срока на действие на валидна имуществена
застраховка при ищцовото дружество е настъпило произшествие, представляващо покрит
риск по същата, при което на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ са причинени щети.
От неоспореното заключение на САТЕ се установява, че възстановителната стойност
на настъпилите вследствие на описаното по-горе произшествие щети по л. а. л. а.
Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ са в размер на 12980.87 лева с ДДС по средни пазарни
цени /като при изчислението не е включено стойност на увреждания по ляв външен стоп,
доколкото се установява, че между това увреждане и инцидента липсва причинно-
следствена връзка/. Доказва се в производството, че към датата на произшествието
3
описаното превозно средство е било в експлоатация 3години, 5 месеца и 18 дни, считано от
датата на първата регистрация – 12.07.2016 г. виж САТЕ /л. 136/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. №
1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С оглед
периода на експлоатация на процесния автомобил към датата на настъпване на
произшествието не са налице основания за изплащане на обезщетение от застрахователя на
виновния водач по фактурирана от „ВЕСТАУТО-М“ ООД цена. По делото липсват
доказателства, че процесният автомобил е бил предмет на гаранционно споразумение –
уговорен срок на гаранционното поддържане по-дълъг от обичайния от три години, респ. че
той следва да се отремонтира в конкретен сервиз. Не са налице твърдения и ангажирани
доказателства, че превозното средство е било в гаранционен период. Доказателствената
тежест в тази насока е била на ищеца. Тъй като автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от три години и липсват твърдения и доказателства за допълнително
гаранционно споразумение, то дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото –
виж решение № 261120 от 10.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12628/2019 г., решение № 5712
от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г. и др.
Следователно стойността необходима за възстановяване на л. а. Фолксваген Пасат с
рег. № А9966МТ към датата на ПТП е 12980.87 лв.
Със заплащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество се е
суброгирало в правата на увредения до размера на заплатеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Основният спорен по делото въпрос е дали произшествието е настъпило по вина на
водача на л. а. Ауди А8 с рег. № А8184КН.
От САТЕ се установява, че от техническа гледна точка водачът на л. а. Ауди А8 с рег.
№ А8184КН е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал
автомобила със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната
зона при внезапно възникнала опасност, или ако е изчакал водачът на л. а. Фолксваген Пасат
с рег. № А9966МТ да извърши своята маневра за завой надясно и след това да премине. От
техническа гледна точка водачът на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако преди да започне
маневрата за завой надясно се е уверил, че от дясната му страна е свободно и няма да
4
създаде опасност за останалите участници в движението. Според вещото лице причините за
настъпването на процесното ПТП са, както поведението на водача на л. а. Ауди А8 с рег. №
А8184КН, така и на водача на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ. Водачът на л. а.
Ауди А8 с рег. № А8184КН не се е съобразил с намерението на водача на движещия се пред
него л. а. Фолксваген Пасат да извърши маневра за завой надясно и навлизане в паркинг.
Водачът на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ не се е уверил, че от дясната му страна
е свободно и няма да създаде опасност за останалите участници в движението при
извършване на маневра за завой надясно и навлизане в паркинга.
Разпитани са и свидетелите П. Д. и Р. Ж..
Свидетелят Д. си спомня ПТП-то през м.12.2019 г. Твърди, че е влизал в паркинга,
правел е десен завой и другата кола го е ударила от дясната страна. Твърди, че е подал
сигнал за завой надясно, зад него карал автомобилът, който „набил“ спирачки и го ударил.
Другият автомобил бил марка „Ауди А6“ или „Ауди А8“, тъмно сиво или черно на цвят.
Непосредствено преди удара чул клаксон, движил се със скорост 10-20 км/ч., правил десен
завой, за да влезе в паркинга, където имало паркирани товарни автомобили.
Според показанията на свидетеля Ж. през м.12.2019 г. в гр. Бургас карал по ул.
„Индустриална“ № 1. Пред него имало кола, която се движела на около 40 метра – 50 метра,
по пътя има лек десен завой, при който колата движеща се пред него продължила в ляво и
след секунди, другата кола излязла перпендикулярно срещу него. Нямало как да избегна
удара с другия автомобил. Другият автомобил се движил на 40-50 метра от него, но до
момента, в който завил, изминали 3-4 секунди. Шофьорът на другия автомобил не го бил
видял, говорил по телефона, не бил подал мигач.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че при
всички положения водачът на л. а. Ауди А8 с рег. № А8184КН не се е съобразил с
намерението на водача на движещия се пред него л. а. Фолксваген Пасат да извърши
маневра за завой надясно и навлизане в паркинг. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Вината за настъпване на вредите от
процесното ПТП се предполага – арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При така установена
противоправност на деянието, довело непосредствено до увреждането, в тежест на
застрахователя е да опровергае презумираната вина. В тази насока липсват доказателства, а
и водачът е признал вината си в съставения и подписан от същия двустранен констативен
протокол за ПТП от 30.12.2019 г.
Поведението на водача на л. а. Ауди А8 с рег. № А8184КН е противоправно в
нарушение на правилата на ЗДвП, поради което и са налице всички елементи от
фактическия състав на предявения иск. Следва да се разгледа възражението за
5
съпричиняване.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на
водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от
деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение
за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно съобразно правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Приносът на
пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Възражението
за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно
действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Не
може да се приеме съпричиняване в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно
общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици – виж решение
№ 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на II т. о. на ВКС, решение № 134 от
18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на II т. о. на ВКС и др.
В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 25
ЗДвП. Твърди, че водачът на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ е нарушил чл. 25, ал.
1 ЗДвП. Отнел е предимството на движещия се от дясната страна автомобил. Водачът на л.
а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ е имал възможност да забележи л. а. Ауди рег. №
8184КН и своевременно да предприеме необходимите действия, с които да избегне
настъпването на ПТП. В отговора на ИМ не са изложени фактически твърдения за
съпричиняване от страна на водача на л. а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ поради
неизползване на светлинен сигнал. В срока по чл. 131 ГПК не е въведено възражение за
съпричиняване поради нарушаване на чл. 28, ал. 1 ЗДвП, поради което и съдът намира, че
6
възражението, направено за пръв път в устните състезания, е преклудирано и не следва да
се обсъжда.
Въпреки това по делото се установява, че водачът на л. а. Фолксваген Пасат с рег. №
А9966МТ е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като не се е уверил, че от дясната му страна е
свободно и няма да създаде опасност за останалите участници в движението при извършване
на маневра за завой надясно и навлизане в паркинга, като нарушението е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Водачът на л. а. Фолксваген Пасат с рег. №
А9966МТ е следвало да съобрази положението, посоката и скоростта на движение водача на
л. а. Ауди А8 с рег. № А8184КН преди предприемане на маневрата. Още повече, че според
вещото лице, за да може да се осъществи технически маневрата е следвало да се навлезе в
съседната пътна лента, т. е. предварително да се заходи наляво, за да може да се навлезе на
паркинга на „Бургасбус“. Захождането наляво може да е заблудило водача на л. а. Ауди А8 с
рег. № А8184КН, респ. маневрата да има спонтанен характер. При съвкупната преценка на
доказателството по делото и поведението на двамата водачи, съдът намира, че водачът на л.
а. Фолксваген Пасат с рег. № А9966МТ е допринесъл за процесното ПТП при процент на
съпричиняване – 40 %.
Дължимата сума - средно пазарния размер на стойността необходима за
възстановяване на автомобила /12980.87 лв./ и необходимите ликвидационните разноски /15
лв./ е общо 12995.87 лв.. При отчитането на съпричиняване в размер на 40 %, то исковата
претенция се явява основателна за сумата от 7 797.52 лв., а за разликата следва да се
отхвърли. Като законна последица върху уважения размер следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 22.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По акцесорния иск:
По този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането
на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на
покана и получаването й от длъжника. Задължението на делинквента към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на регресното
право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по предявената
претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3
КЗ). По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, получена от последния на 13.04.2020 г. /л. 46 от
делото/. Не се спори по делото, че поканата с изх. № Л-2506/10.04.2020 г. с приложените към
нея регресни щети / т. е. с приложени към нея всички доказателства/ е получена от
ответника на 13.04.2020 г. Следва да се посочи, че с поканата до ответника също е
определен тридесетдневен срок от получаването за плащането на претендираната сума.
Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 13.05.2020 г. вкл. и ответникът е в забава
от 14.05.2020 г. Претенцията е основателна единствено за периода 14.05.2020 г. – 21.07.2021
7
г. вкл. След използване на електронен калкулатор /лихвеният калкулатор на НАП/ и на
основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на претенцията за обезщетение за забава
върху уважената главница от 7 797.52 лв. за периода 14.05.2020 г. – 21.07.2021 г. вкл. в
размер на 940.11 лева. До този размер искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи, като за
разликата до пълния предявен размер от 1798.38 лв. и за периода 14.04.2020 г. – 13.05.2020
г. претенцията ще се отхвърли.
При този изход от спора разноски се дължат по съразмерност на страните.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 696.21 лв. - за
заплатена ДТ в размер на 316.21 лв., депозит за САТЕ – 160 лв., депозит за свидетел – 120
лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., както и
366.21 лв. – разноски в заповедното производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Общо ищецът е направил в двете производства разноски в размер на 1062.42 лв., от които по
съразмерност на ищеца за исково и заповедно производство ще се присъди сумата от общо
587.14 лв.
Ответникът доказва разноски в исковото производство в размер на 380 лв. - депозит
за САТЕ – 160 лв., депозит за свидетел – 120 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лв., както и 50 лв. – разноски в заповедното
производство за юрисконсултско възнаграждение. Общо ответникът е направил в двете
производства разноски в размер на 430 лв., от които по съразмерност на ответника за исково
и заповедно производство ще се присъди сумата от общо 192.36 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, бул. Г. М. Д.
№ 1, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ДЪЛЖИ на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, сумата в размер на 7
797.52 лв. – главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски, по щета № 12019030103532, образувана
по повод на ПТП, настъпило на 30.12.2019 г. около 10.30ч. в гр. Бургас пред входа на
паркинга на „Бургасбус“ между л. а. Фолксваген Пасат, рег. № А 9966 МТ, застраховано при
ищеца по застраховка "Каско на МПС" полица № ********** и л. а. Ауди А8, рег.№ А 8184
КН, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законна
лихва от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 940.11 лева -
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 21.07.2021 г. вкл., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43107/2021 г. по описа на СРС, 88
8
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 7 797.52
лв. до пълния предявен размер 14 012.22 лв., както и иска за обезщетение за забава за
разликата над присъдения размер от 940.11 лв. до пълния предявен размер от 1798.38 лв. и
за периода 14.04.2020 г. – 13.05.2020 г.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, с адрес гр.София, бул. Г. М. Д. № 1, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от общо 587.14 лв. – разноски по съразмерност за настоящото производство и за
заповедното производство / ч. гр. д. № 43107/2021 г. по описа на СРС, 88 състав/.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
да заплати на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, с адрес гр.София, бул. Г. М. Д. № 1, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от общо 192.36 лв. – разноски по съразмерност за настоящото производство и за
заповедното производство / ч. гр. д. № 43107/2021 г. по описа на СРС, 88 състав/.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9