№ 711
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203369 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, *, чрез управителя *, срещу Наказателно постановление
№ 0293019/27.07.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-
Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1618,75 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че не е спазен 6-месечният срок за
издаване на НП, считано от съставяне на АУАН, като в тази връзка се счита, че
наказателното постановление е антидатирано. В допълнение се посочва, че е изтекъл и
тримесечният срок от откриване на нарушителя, доколко най-късно на 10.02.2020 г.
органите по приходите са разполагали с всички необходими документи, които да им
позволят да изградят извод за наличие или отсъствие на нарушение и неговият автор. Счита
се, че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми реквизити, както и че не е установено
дали се касае за „стандартен софтуер“ или не. Застъпва се, че не е ясно как е изчислена
имуществената санкция, а под условията на евентуалност – че нарушението е маловажно.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. *
– БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва че в конкретния
случай данъчнозадълженото лице не е имало изобщо право на данъчен кредит, поради което
и санкционната норма на чл. 180а, ал. 1 ЗДДС не е въобще приложима. Моли за отмяна на
НП и присъждане на разноски по представен списък.
В допълнително представени писмени бележки пълномощникът още веднъж доразвива
съображенията си за незаконосъобразност, като иска отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че извършеното нарушение е доказано, като твърденията за допуснати
процесуални нарушения са неоснователни. Моли за потвърждаване на НП изцяло и
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 14.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 21.04.2021 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното.
Въз основа на извършена проверка от НАП-София на св. К.Д.– гл. данъчен инспектор в
ТД на НАП – Бургас била възложена ПУФО на дружеството „*” ЕООД с ЕИК: *. В хода на
тази допълнителна проверка свидетелката констатирала, че дружеството е получател на
софтуерна услуга по фактура № SZ2019123/23.01.2019 г. на стойност 94080 щатски долара с
левова равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата 161875.93
лв., издадена от доставчик - * /Чехия/ с * /невалиден/. Приела, че доставката е облагаема по
смисъла на чл. 12 от ЗДДС, както и че мястото на изпълнение на услугата съобразно чл. 21
ал. 2 от ЗДДС е мястото , където получателят е установил независимата си икономическа
дейност – т.е. в гр. Бургас. Приела също така, че щом доставчикът е данъчнозадължено лице,
което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на
територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на
услуги, поради което и съгласно чл. 25 ал. 6 от ЗДДС на дата на възникване на данъчното
събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие за конкретната доставка на услуга е
настъпило на датата, на която е извършена услугата, а именно датата на издаване на
фактурата - 23.01.2019 г. Данъкът е изискуем от получателя на услугата, който е бил длъжен
да го начисли като издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и начисли данъчна ставка
20% в сроковете по чл. 117, ал. 3 от с.з - не по- късно от 15 дни от датата, на която данъкът е
станал изискуем като включи този протокол в справка декларацията и дневниците за
2
продажби при определяне на резултата за този период - месец януари 2019 г. Свидетелка
приела, че дружеството не е начислило ДДС по процесната фактура в предвидените в ЗДДС
срокове, като не е издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не по- късно от
07.02.2019г. и не е го е отразило в справка декларацията и отчетните регистри при
определяне на резултата за данъчния период, в който данъкът е изискуем - месец януари
2019 г.
С оглед горните факти свидетелката приела, че дружеството е извършило нарушение на
чл. 86, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗДДС, поради което и на 15.06.2020 г. съставила срещу
него АУАН с бл. № 0293019. Актът бил връчен на упълномощено лице, което го подписало
и получило препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
постъпили писмени възражения, в които се изразявали доводи за порочност, сходни с тези,
изложени в процесната жалба.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление,
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС на
дружеството-жалбоподател, била наложена имуществена санкция в размер на 1618,75 лева.
В НП всички наведени възражения били разгледани и отхвърлени от АНО.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на св. К.Д.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от
жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018 г.
Съдът не споделя възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН. Това е
така, доколкото от показанията на актосъставителя може да се направи извод, че процесната
фактура не е била представена при първоначалната проверка и поради това не е обхваната
от нея. Съдът не намира причина да не се довери на заявеното от актосъставителя, като също
не намира приложената фактура да е била обсъдена на по-ранен момент. Самият
жалбоподател също не представи доказателства, от които да се установява, че е представил
фактурата на по-ранен етап (писмо с опис и т.н.), поради което съдът приема, че
нарушението и неговият автор са станали известни на контролните органи най-рано към
датата, посочена в НП – 25.05.2020 г. Самият АУАН е съставен на 15.06.2020 г. – т.е. в
рамките на тримесечния срок от тази дата. НП е издадено на 27.07.2020 г. /в рамките на
3
шестмесечния срок от съставяне на акта/, като няма нито едно доказателство в подкрепа на
предположението на жалбоподателя, че се касае за антидатиране.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на
санкционния акт.
На първо място нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на
нарушението и крайния срок (като дата), в който привлеченото към отговорност лице е
следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 2, и 3 от ЗДДС, тъй като
фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез
бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия
данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация за месец 01/2019 г, без обаче да
посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е посочен само междинния етап от
фактическия състав на начисляването – издаването на протокола по чл. 117 ЗДДС (който в
случая не е меродавен, защото се установява, че такъв документ въобще не е бил издаден,
поради което и датата на довършване на деянието се определя не от данъчния период, през
който е издаден документа, а от данъчния период през който данъкът е станал изискуем).
Изпълнителното деяние по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а
срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от
фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен
път от цитираните от наказващия орган норми. Посочването на точната дата на нарушението
е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим
задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вярно е, че
съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем, но тази законова разпоредба трябва да се запълни с конкретно съдържание и
изрично да се посочи /като дата/, кога в крайна сметка е трябвало най-късно задълженото
лице да начисли данъка, след като не е изпълнило задължението си до 07.02.2019 г. да
издаде документ по чл. 117 ЗДДС.
На второ място съдът счита, че в АУАН и НП липсва описание на елементите от
обективната страна на нарушението, а именно – посочване дали лицето има право на пълен
данъчен кредит, което обстоятелство да прави възможна квалификация по законовата
разпоредба на чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. Съгласно административнонаказателната разпоредба на
чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС - регистрираното лице, което като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като
платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се
наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци или с имуществена санкция за
ЮЛ и ЕТ в размер на 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева, като в
привилегирования състав на ал. 3 на същата разпоредба се предвижда имуществена санкция
4
в размера до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лева, когато регистрирането лице е
начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде
начислен. Очевидно, за да бъде санкционирано лицето по тази разпоредба, следва да се
установи, че то има право на пълен данъчен кредит, като в АУАН и НП се посочат фактите,
от които АНО прави този извод. В случая и в двата процесуални документа е записано, че
доставчикът е с невалиден VIN. В съдебно заседание св. Д. изрично уточни, че при това
положение дружеството-жалбоподател не би имало право да получи пълен данъчен кредит,
а от там и то не попада в приложното поле на чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. Вярно е, че съгласно
чл.73а от ЗДДС - при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на
приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал
документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с
документ по чл.71,т.2,4 и 5 и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако
доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя, но по
мнение на съда – за да се приеме, че при невалиден VIN на доставчика получателят все пак
има право на пълен данъчен кредит – в АУАН и НП изрично следва да се посочи дали са
налице изключенията по чл. 73а ЗДДС или не.
В случая това не е сторено, което в комбинация с липсата на точна дата, на която се
твърди, че е извършено нарушение, по мнение на съда води до извод за опорочаване на
производството до степен налагаща отмяна на НП.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 360 лева с ДДС, като не е направено възражение за прекомерност,
поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл.
19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите,
причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия
на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ
и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът
намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0293019/27.07.2020 г., издадено от директор
на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 1, т.
2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл.
180а, ал.1 от ЗДДС на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на
1618,75 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ЕООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и
шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6