РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120200412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е. И. Х.
ЕГН:**********, с посочен адрес: г*************************против Наказателно
постановление № 23-0769-003306 от 07.12.2023 г. издадено от Началник група в ОДМВР -Бургас,
сектор "Пътна полиция" Бургас, с което на жалбоподателя са наложени: административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179,ал.1,т.5,пр.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.25,ал.2 ЗДвП.
В жалбата се отстоява позиция за незаконосъобразност на издаденото НП като постановено при
неправилно изяснена фактическа обстановка и въз основа на необосновани и незаконосъобразни
изводи на АНО. Очертаните обстоятелства,установени от актосъставителя според жалбоподателя
имат производен, а оттам и нестабилен и твърде спорен характер, т.к. фактите относно точния
развой и механизъм на възникнало ПТП,не са базирани на личните възприятия на
актосъставителя,а са опосредствано констатирани чрез проведени беседи с другите двама водачи –
участници в ПТП,които са заинтересовани субекти.Ето защо се настоява за необоснованост в
оценката на доказателствената стойност и сила на приложените източници на фактическите
данни. Под формата на контрааргументи се представя качествено различна фактическа версия –
относно завършена напълно маневра по пристрояване от жалбоподателката,след което
управлявания от нея автомобил е бил ударен от водача на л.а. „Мерцедес“ който не спазил
нужната дистанция.Поставя се искане съдът да отмени обжалваното НП и да присъди разноски на
жалбоподателя.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.Д. от
БАК.Същият настоява за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно,
позовавайки се на резултатите от назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза.
Претендира присъждане на разноски,представяйки и списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,не се явява.В писменото си становище е изложила
аргументация относно безспорна установеност и несъмнена доказаност на визираното в НП
нарушение, за липса на допуснати в административно-наказателното производство съществени
процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. В писменото становище е
заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
1
прекомерност по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им
в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е. И. Х. е правоспособен водач на МПС за категория "В, М,АМ “.
На 19.10.2023 г., около 17: 06 ч. Е. И. Х. управлявала автомобил л.а. „Тесла“ с рег.
№****************обственост на МТБГ ООД, в гр.Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“, в района
между хотел „Аква“ и УМБАЛ-Бургас, като се движила в средна пътна лента, а пред нея имало
множество автомобили. Водачът Е. Х. решила да се пристрои в лявата пътна лента, където към
този момент не се движели автомобили. Скоростта на движение на водача на л.а.„Тесла“ с рег.
№*************** към момента на извършване на маневрата по престрояване била 17 км/ч. В
момента, в който жалбоподателят Хаджиатаносва предприела маневрата до степен на почти пълно
/с по-голямата част от автомобила/ навлизане в съседната лява за нея лента, тя била застигната и
ударена в лявата си част/ в областта на предна лява врата и преден ляв калник/ от приближилия и
движещ се със скорост 85,7 км/ч л.а. „Мерцедес“ с рег.№***********. Вследствие на
съприкосновението на двата автомобила- л.а. „Тесла“ с рег. №********** се премества напред и
вдясно и ударила спрелия в средната лента л.а. „Мазда“с рег.№*********Т, а л.а. „Мерцедес“ с
рег. №*************се качил върху затревената площ, където спрял. Непосредствено преди
автопроизшествието л.а. марка „Мерцедес“, модел „С220“, с рег. №**********НР се е движил със
скорост 85, 7 км/ч,като е бил в режим на ускорение при движението си в лявата лента. Към
момента на извършване на маневрата, свързана с престрояване от жалбоподателката Е. Х. в
съседна лява пътна лента, не е имало движение на други автомобили. В резултат на настъпилото
ПТП леки наранявания получила водачът на л.а. „Мазда“ св.Р. С..
Гореописания механизъм на настъпване на транспортния инцидент съдът извежда по безспорен и
категоричен начин от надеждността, качествената научна мотивировка и обосноваността на
специализираните експертни изводи в назначената и изслушана САТЕ. В т.ч. при разпита му в
о.с.з. вещото лице Ю. П., че и към момента на предприемане на маневра по престрояване в лява
пътна лента от водача на л.а. „Тесла“ с рег.№********** в нея не е имало автомобили, за да бъде
длъжен водача –жалбоподател да преценява необходимостта от спазване на дистанция и правилата
за предимство.Вещото лице утвърди с категоричност собствената си гледна точка, че и към
момента ,в който л.а.“Тесла“ е почти завършил маневрата по престрояване, л.а.“Мерцедес“ е бил в
позиция навлизане в завоя от бул.Демокрация.
В случая според съда САТЕ способства процеса по сигурно и истинно установяване на
обективната истина, т.к. изследването е съобразено с поставените задачи; отговорите са в
рамките на професионалната компетентност на експерта; при изследването са ползвани признати
от науката методи; констатациите са категорични и лишени от вероятностни и вариативни нюанси
/с изключение на извода за неподаден сигнал за начало на маневра в съседна лява лента от водача
на л.а.ц „Тесла“с рег.№**********/, не се отчитат противоречия между отделните изводи и т. н.
От съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.10.2023 г., изготвен от
служители на сектор „ПП“ при ОД МВР-Бургас при оглед на местопроизшествието, се установява
различно описание на каузално причинно-следствено отношение,поставено с виновното
противоправно поведение на водача Е. Х.,която предприела маневра частично навлизане в лява
съседна пътна лента без пропускане на правомерно движещия се по нея в права посока л.а.,което
обусловило страничен сблъсък между двете МПС /предна дясна част за водача на МПС-участник
№2 „Мерцедес“, модел „С220“, с рег. №*********Р / и в резултат на удара–обратно връщане на
водача-Участник №1 в неговата пътна лента,което довело до удар от негова страна в задна лява
част на автомобила на участник №3 в ПТП- „Мазда“с рег.№*********** Приложена е схема на
ПТП №56/19.10.2023 г.
Изготвени са 2 бр. докладни записки –докладна записка л.15 от 19.10.2023 г. относно ПТП на
19.10.2023 г. между 3 МПС с идентично пресъздадена композиция относно траекторията на
движение на 3 те МПС и причината за възникване на ПТП, отразяваща констатация за леко ранен
водач Р. С. участник №3,без опасност за живота. Приложена е и докладна записка –л.17 във вр. с
постъпило възражение в срока по чл.44 ЗАНН, в което е закрепена констатация,че с приемо-
предавателен протокол са предадени видеозаписи от камерите, с които е оборудван автомобил
„Тесла“, които са били огледани.
2
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№330810/19.10.2023 г., в който били пресъздадени
качествено различни фактически положения относими към механизма и съставомерността на
допуснатото от жалбоподателя нарушение, което актосъставителят квалифицирал по чл.25, ал.2
ЗДвП, а именно, че в гр.Бургас на бул.Стефан Стамболов, по посока на движение към хотел
„Мираж“ Х. управлявала л.а.„Тесла“ с рег.№**********, като предприела маневра-частично
навлизане в съседна пътна лента /лява/ и не пропуснала правомерно движещия се по нея в права
посока участник 2, удряйки го в предна дясна част. В следствие от удара участник 1 л.а.„Тесла“ с
рег.№********** се връща в неговата пътна лента и удря участнии-3 в задна лява страна и
реализира ПТП с 3 МПС и един леко ранен водач /участник 3/.
Актът бил предявен на въззивницата, като последната отказала да го подпише, което действие
било удостоверено с подписа на свидетеля П.Н.Н.. В реквизит възражение, Х. вписала
изявление,с което възразила срещу възприетата в АУАН фактическа обстановка поради
несъответствието й с видеозаписите за инцидента, създадени в управлявания от нея автомобил,
според които в момента на навлизането й в лявата лента, последната била „празна“ и водач 2 я е
ударил „с голяма скорост“ . Възражения срещу акта били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН
в аналогична фактологична перспектива с вписаните в АУАН и отстояваните в жалбата.
Наказващият орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на
извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и достигнал до тъждествен
извод по приложимия материален закон, в резултат на което издал срещу въззивницата
атакуваното НП, с което й било наложено: административно наказание "глоба" в размер на 200 лв.
на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 ,пр.4 от ЗДвП, за допуснатото от нея нарушение на
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 02.01.2024 г.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства съдът подложи на индивидуална
оценка и съвкупна интерпретация и съпоставка с останалите доказателствени източници.
Показанията на контролните длъжностни лица имат деривативна процесуална стойност. Тяхната
информативност, при описание на обстоятелства от фиксираната в АУАН фактическа
версия произтича частично от преки възприятия относно фактически данни с косвено
доказателствено значение- местонахождението, разположението на автомобилите,заварени
от тях след катастрофата, локацията на материалните увреждания и т.н Тяхната вътрешна
непротиворечивост и съответствието им с изготвените от длъжностните лица писмените
актове, обосновава пресъздаването на различен механизъм и каузални връзки и фактори за
настъпването на инцидента, несъответен на проведеното експертно установяване.
Съдът кредитира отчасти техните показания предвид еднопосочната им съдържателна линия,
както и предвид факта,че са напълно консолидирани със съхранените възприятия на свидетелите
Р. С. и Кр. Б. относно фрагменти от развитието и настъпването на ПТП. Следва да се отбележи,че
показанията на другия участник в ПТП Кр. Б. са схематични,тяхна процесуална характеристика е и
нивото на заинтересованост, предвид несъмнения принос на свидетеля към инцидента. Прочитът
на тези показания сочи,че същите се основават частично на собствени на свидетеля субективни
интерпрерации и тезисни разсъждения.Св.Б. отказва да уточни точна величина на скоростта на
управлявания от него автомобил преди сблъсъка, уклончиво заявявайки,че се е придвижвал със
скорост между 50-60-70 км/ч.Ето защо и предвид установената по експертен път скорост на
движение на управлявания от Х. автомобил -16,6 км/ч, съдът отказва да признае абсолютна власт
над истината на показанията на този свидетел относно тезата,че л.а. „Тесла“ е навлязъл рязко в
неговата лента за движение.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
актосъставителя В. К. П., И. Е. Г., Кр. Б., Р. С., писмените материали - преписката по АНП, вкл.
АУАН, справки за нарушител/водач, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
фактическите констатации направени от настоящата инстанция при проведения оглед на CD-R,
предоставен от жалбоподателката Х. и инкорпориран към преписката на Сектор ПП-ОД МВР-
Бургас и изводите на САТЕ, като последните съдът кредитира изцяло.
Въззивната жалба концентрира фокуса на възраженията към цялостно опровергаване на
съставомерната фактология, описана в АУАН и НП относно възникналото съприкосновение между
трите автомобила, като акцент в тази насока е поставен върху самостоятелния и независим
3
каузален принос на водач №2 за настъпване на инцидента.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок на 11.01.2024 г. видно от входящия печат на
ОДМВР, Сектор "ПП", като НП е връчено на жалбоподателя на 02.01.2024 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдените нарушения. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Бургас,
Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентно
длъжностно лице– младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от
същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН,
настоящият съдебен състав не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност
отклонение от задължителните реквизити, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42 от
ЗАНН и чл.57 ЗАНН. При описание на нарушението се съдържа нужната фактическа
детайлизация, изпълняваща критериите за пълнота, яснота и изчерпателност на основните
характеристики - датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено нарушението, с конкретно структуриране на фактите относно проявената форма на
активно неправомерно поведение/в директна причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Фактическите изводи обаче на АНО при определяне на изключителния каузален принос на
жалбоподателката като обективна и съставомерна причина за настъпване на ПТП, квалифицирана
като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП са преждевременни и необосновани. В тази
насока неправилно и необосновано е анагажирана административно-наказателната й отговорност
съгласно чл.179,ал.2, вр. чл.179,ал.1,т.5,пр.4 ЗДвП. В контекста на горните съображения съдът
прецени, че при издаването на НП е допуснато дерогиране на общия процесуален стандарт на
чл.53,ал.1 ЗАНН-за установяване по несъмнен начин на факта на извършеното нарушение и вината
на нарушителя.
Налице са инертно формулирани изводи за установеност на нарушение по
чл.25,ал.2 ЗДвП, свързано с неправомерно навлизане в съседна пътна лента, без пропускане
на движещите се по нея превозни средства. Действително, наказващият орган притежава
суверенна преценка относно изпълнението на доказателствения стандарт за достигане на
истинно фактическо установяване чрез анализ и оценка на събраните доказателства. В
случая обаче е допуснато игнориране на особено важния дълг да са събранит достатъчни и
пълни доказателства. Наличните по преписката фактически дефицити към момента на
издаване на НП не могат да бъдат изместени чрез неоправдано приоритизиране на косвено
обоснованата логическа версия на актосъставителя, основаваща се на преки възприятия
единствено относно данни с опосредствана доказателствена стойност- местоположението
на заварените след ПТП превозни средства и локализацията на материалните повреди по
тях.
Необходимо е било да бъде проявена активност чрез допълнителна проверка на
тази фактическа версия в контекста на наличните видеозаписи, заснели поведението на
участниците в движението към момента на настъпване на ПТП и предоставени от
жалбоподателя Х.. Подобна доказателствена активност би обезпечила нужната прецизност,
точност и максимална коректност при формирането на доказателствено обосновани
фактически изводи.
Вещото лице е предоставило категорично и научно обосновано становище по
следните въпроси: 1. При започване на маневрата по навлизане в съседна лява лента- в нея
4
все още не е имало автомобили, като в условно обозначения по-късен момент на почти
довършено навлизане с по-голямата част на автомобила, управляван от Х. в съседна лява
лента, там жалбоподателката е застигната и ударена / в областта на предна лява врата и
преден ляв калник/ от приближилия и движещ се със скорост 85,7 км/ч л.а. „Мерцедес“ с рег.
№*********Р;
2. Непосредствено преди настъпването на ПТП, лекият автомобил марка
„Мерцедес“ се е движел със скорост 85.7 км/ч, като е бил в режим на ускорение при
движението си в лявата лента.
В съдебно заседание вещото лице уточни,че към момента,в който л.а.“Тесла“ е почти
завършил маневрата по престрояване, л.а.“Мерцедес“ е бил в позиция навлизане в завой,т.е. не е
бил забележим от водача- жалбоподател. Отново при разпита му в о.с.з. експертът с еднозначно и
категорично заяви,че мястото на извършване на процесната маневра престрояване в лява пътна
лента е било в прекъсната линия тип М3, която е единична прекъсната линия.
Съдът не кредитира единствено формулираният в отговора на 3 въпрос на САТЕ извод,
съгл. който водачът на л.а. „Тесла с рег. №********** не подава сигнал за начало на маневра-
навлизане в съседна лента, т.к. самият експерт съобщи ,че този извод е вероятностен и
предполагаем. На второ място, неговата предположителна стойност не намира потвърждение,
напротив бе отречена от показанията на актосъставителя В. П. и св.К.Б..
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП "При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно
да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента". Наказващият орган е
приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, съгласно който се наказва с
глоба този, който не спазва (1) предписанието на пътните знаци, (2) пътната маркировка и (3)
другите средства за сигнализиране, (4) правилата за предимство, (5) за разминаване, (6) за
изпреварване или (7) за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. Предложение 4 на чл. 179, ал. 1, т. 5, на което се е позовал органа касае ангажиране
отговорността на водач "който не спазва.... правилата за предимство". В случая независимо от
формалния характер на нарушението, според фактическите положения в АУАН и НП, на
нарушението е придаден характер на самостоятелна първопричина за настъпване на ПТП с 3
МПС и един леко ранен водач. Ето защо, въпросът за изследване на нарушението по чл.25,ал.2
ЗДвП ,относимо към режима на предимството при навлизане в съседна пътна лента изисква
преценка и съпоставка с хронологията и развитието на движението на останалите участници, което
би подпомогнало правдивото детайлизиране на фактите с правно значение - кога в конкретната
фактическа ситуация, и при какви условия поведението на жалбоподателя следва да се третира
като неправомерно.
Устойчиво е принципното положение в съдебната практика, съгласно което при
оценка на причинно- следствената връзка, причината се разглежда като съвкупност от
всички положителни и отрицателни условия, подир които следва необходимо и неизменно
резултатът – съобразно теорията за равноценността, повлияна от Джон Стюарт Мил
("Система на логиката", 1843 г.). В тази връзка проф. Долапчиев приема, че може да се
обсъжда равноценност на всички условия, които са определени в отрицателен аспект, тъй
като всяко от тях (в този отрицателен аспект) е необходимо условие, "conditio sine qua non".
В подобен смисъл е имал възможност да се произнесе и ВС на РБ - с решение №
59/23.12.1975 г. по н. д. № 54/75 г. на ОСНК- каузалния принос в генезиса на
произшествието може да е на повече от едно лице, но това не изключва и не прекъсва
причинната връзка, породена от действията на водача, които в случай допринасят, но по
начало могат да имат и самостоятелно значение за настъпването на вредоносния резултат
(доколкото се отбеляза, че водачът на л.а. „Мерцес“ непосредствено преди настъпване на
ПТП е бил в режим на ускорение при движението си в лявата лента със несъобразено
5
висока скорост в границите на населено място 85,7 км/ч,с което сам се е поставил в
абсолютна невъзможност да забележи, каквито и да било действия на водача на л.а.
„Тесла“). Водещото за правилното разрешение на релевантния за казуса обем от
обстоятелства е, че към момента на започването на маневрата от страна на
жалбоподателката, движеща се със скорост 16,6 км /ч, в съседната лява лента не е имало
движещи се МПС, т.е. обективно попадащи в полето на възприятията й превозни средства,
което да задейства правилото на предимството по см. на чл.25,ал.2 ЗДвП. Напротив, вещото
лице е констатирало,че водачът на л.а. „Мерцедес“след навлизането му в лентата е бил в
режим на ускорение, движейки се с несъобразена скорост в градски условия – 85, 7 км/ч,
което е и техническата причина за настъпилото автопроизшествие.
Безспорен е релативизмът между по-високата скорост и опасността от
травматизъм, в случая и настъпване на вредносни имуществени последици, като в този
смисъл неправилно наказващия орган не е видял причинно- следствена връзка между
движението с конкретно избраната от водача Б. К. скорост и настъпилия вредоносен
резултат. Изследването на причинно-следствената връзка е многоаспектен процес и в
никакъв случай не е едностранчив поглед към селективно очертана и извън ситуационните
особености на казуса предполагаема неправомерна характеристика на поведението един
или друг участник в движението.Ето защо настоящият състав прие,че АНО необосновано и
преждевременно е отдал съставомерната причина за настъпване на инцидента в
пристрояването на л.а. „Тесла“ в нарушение на чл.25,ал.2 ЗДвП.
Както неколкократно бе подчертано, вещото лице еднозначно очерта,че към
момента на започналото навлизане в съседна лява пътна лента, за водача на л.а.
Тесла“ не е съществувало задължение за пропускане на движещите се в тази пътна лента
МПС, т.к. към този начален момент в лявата лента не е имало обективно видими движещи
се превозни средства.
Ноторно е, че колкото е по-висока скоростта на движение на участниците- в случая водача на л.а.
„Мерцедес“ – 85, 7 км /ч в границите на населено място, толкова по-застрашени са здравето и
живота на участниците в движението, в т.ч. и конкретни техни имуществени права при
конкретните произшествия. Затова законодателят освен правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е
общо и валидно във всеки един конкретен случай, е въвел специално правило за движение по
различните категории пътища, пътни участъци и съответни населени места, с което е установил
максимално допустима скорост, чието надвишаване императивно се забранява - чл. 21, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП. Всяко такова превишаване съставлява нарушаване на императивна забрана,каквото е в
случая поведението на водача на л.а. „Мерцедес“/
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК.
Същевременно разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН предвижда право за страната, която с оглед
изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, да поиска от съда намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, когато то
се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, каквото възражение за
прекомерност е направено още с постъпилото с преписката писмено становище на
гл.юрк.Желязкова- л.21/гръб/ от делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че
фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на
пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в изготвянето на жалба и участие в рамките на две
с.з. пред първостепенния съд, не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране
на минималния праг в чл.8,ал.1, вр.чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгл. цитираната разпоредба в поднормативния
източник при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатския хонорар възлиза
на 400 лв., поради което размерът на заплатеният хонорар на адвоката в размер на 500 лв. следва да
бъде редуциран до минимума -400 лв. В конкретния случай разноските, дължими в полза на
6
жалбоподателя, който е представил доказателства, удостоверяващи тяхното заплащане, са както
следва: 400 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител, както
и сума в размер на 600 лв. за възнаграждение за вещо лице, изготвило съдебната автотехническа
експертиза.
В унисон с изхода на спора и формулираното и документално обосновано искане за присъждане на
разноски, в тежест на ОДМВР-Бургас следва да бъдат възложени гореизброените разноски в общ
размер на 1000 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003306 от 07.12.2023 г. издадено от Началник
група в ОДМВР -Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас, с което на Е. И. Х. ЕГН:**********,за
нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Е. И. Х. ЕГН:********** сума в размер на 1000 лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
и разноски за автотехническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7