Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 20.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева и в присъствието на прокурор Г. от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки
канд №231 по описа на КАС за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал.1,
предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна
жалба от Д.В.Т. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №137/08.10.2019 г., постановено
по анд №206/2019 г. по описа на Районен съд - Момчилград.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, тъй като при постановяването му съдът не взел предвид,
допуснатите в хода на административнонаказателното
производство, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение
на материалния закон. В тази връзка излага съображения за ограничаване правото
му на защита, поради наличната в НП неяснота на максимално разрешената скорост,
която е следвало да спазва, както и на нарушената от него норма. Счита, че в случая
не е спазена и разпоредбата на чл.40,
ал.3 ЗАНН, поради това, че АУАН бил съставен в присъствието само на един
свидетел. Сочи също, че в случая не било установено по безспорен начин, кое е
лицето, управлявало автомобила към момента на заснемането, както и че липсва
снимка на местоположението на АТТС. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото
с него наказателно постановление. В подписано от пълномощник писмено становище,
поддържа касационната жалба.
Ответникът
по жалбата – началник група към ОДМВР-Кърджали, РУ-Кирково, не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Кърджали счита, че касационната жалба е
неоснователна, като не са налице сочените от касатора
пороци. Намира, че в хода на административнонаказателното
производство са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП. По тези съображения, предлага
оспореното решение на Районен съд – Момчилград
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №206/2019 г. по описа на РС- Момчилград,
а по същество е неоснователна.
С оспореното
решение, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 19-0318-000220/11.07.2019
год., издадено от началник група към ОД
МВР Кърджали, РУ - Кирково, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на
Д.В.Т. от ***, е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За да постанови
решението си районният съд е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като на 07.04.2019 год., около *** часа, на път трети клас № ***
– на км.*** м, посока на движение от *** за ***, в населено място ***, в района
на ***, управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Корола
Версо 2.0 ТД“ с рег.№ ***, със скорост 94 км/ч, при
ограничение на скоростта от 40 км/ч, с пътен знак В-26. Скоростта била
засечена, фиксирана и заснета с мобилна система за видеонаблюдение
и контрол TFR1-М 574, клип №***/*** год., тариран до 10 месец 2019 год. При извършената служебна проверка
не констатирал допуснати съществени нарушения на установената процедура, при съставянето
на АУАН и издаването на НП.
Така
постановеното решение е законосъобразно. Липсват касационни основания за отмяната
му като неправилно, поради нарушение на материалния или процесуалния закон. При
правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни
изводи относно обжалваното НП. От кредитираните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Т. и У., които са единни и непротиворечиви, от приложените по делото
писмени доказателства - АУАН, чиято доказателствена сила
не е била оборена, справка за собственика на лек автомобил „Тойота Корола Версо 2.0 ТД“ с рег.№ ***;
клип №***, от мобилна система за видеонаблюдение и
контрол TFR1-М
574, радар №***, тариран до месец октомври 2019 г., е видно, че на визираната в НП дата, касаторът е осъществил описаното в АУАН и НП административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като управлявал собственото си МПС със скорост
94 км/ч., при въведено с пътен знак В26, ограничение за населено място от 40 км/ч.,
като превишението, след отчитане на допустимата грешка,
е с 51 км/ч. Правилно е определено и наказанието, съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП,
според който за превишаване на скоростта над 50 km/h, водачът се наказва с глоба в размер на 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Неоснователни
са и възраженията на касатора за неправилното приложение
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати
в хода на административнонаказателното производство.
Предвид описанието на извършеното деяние, съдържащо: дата, час, точното място
на извършване на деянието, регистрираната от АТСС скорост, с която е
управлявано процесното МПС – 94 км/ч, ограничението
от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, както и снимка на горния пътен знак, не
е налице ограничаване правото му на защита. Не е налице и твърдяното нарушение
на чл.40, ал.3 ЗАНН, според който АУАН се съставя в присъствието на двама други
свидетели, в случаите, в които липсват свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие. Т.е, според последната разпоредба, само тогава, когато няма
свидетели, присъствали при извършването или при установяването на нарушението,
е необходимо актът да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели. Случаят не е такъв. АУАН е съставен в
присъствието на свидетел при установяването на нарушението, видно от отразеното
в него, потвърдено и от показанията на
последния свидетел, както и на актосъставителя,
и хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН е неприложима. Не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липсата на снимка
на местоположението на използваното
АТТС, тъй като от съдържанието на
съставения протокол по чл.10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г., се установява по несъмнен
начин, както разстоянието от пътен знак В26, от което е измерена скоростта на автомобила
- 300 м., така и посоката за задействане на АТСС.
Настоящата
инстанция не възприема и доводите за неустановено авторство на деянието. В тази
връзка, касаторът твърди, че по силата на договор за
наем на процесното МПС, е предоставил ползването му
на „САМПО“ ООД. Според чл.188, ал.1 ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. По делото е безспорно, че Т. е
собственик на МПС с рег.№ ***. Установи се също, че в хода на административнонаказателното производство касаторът е подал писмено възражение, съдържащо твърдение,
че не е управлявал автомобила на датата, посочена в АУАН. Към възражението си
обаче не е приложил никакви доказателства, обосноваващи горното твърдение, като
договора от 04.01.2019 г., за наем на МПС, сключен между него и „САМПО“ ООД, е
бил представен едва с жалбата срещу НП. Или, в хода на административнонаказателното
производство и преди налагането на наказанието, твърдението е било голословно,
поради което правилно не е било взето предвид при определяне на отговорното
лице.
С оглед изложеното,
правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Описаното в АУАН и НП превишение на скоростта
е в съответствие с показателите на радарното устройство, а наложеното наказание
е съответно на установеното в чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. Правилно е и установеното от районния съд, че в
хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Ето защо, настоящият
състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави
в сила.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №137/08.10.2019
г., постановено по анд №206/2019 г. по описа на Районен
съд - Момчилград.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.