Решение по дело №372/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник група АНДОАПТПВ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе против решение № 176/08.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 1865/2024 г. на Районен съд – Русе, с което e отменено НП № 24-1085-002431/16.07.2024 г. на Началник група, сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на С. Д. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП.

Прави се възражение за прекомерност на разноските, като при уважаване на жалбата моли на жалбоподателя да се присъди адвокатско възнаграждение в минимално определен по наредбата размер.

Ответникът по касационната жалба – С. Д. С., в съдебно заседание заявява, че оспорва жалбата и иска от съда да потвърди въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за частична основателност на жалбата като сочи, че нарушението, за което е санкциониран С. С., не е доказано, но счита за доказано нарушение на чл. 181 от ЗДвП, поради което деянието следва да бъде преквалифицирано. Счита, че решението на РРС следва да се отмени, а делото да се върне на РС – Русе за ново произнасяне.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 23.06.2024 г., след обяд, С. управлявал лек автомобил “БМВ”, рег. № [рег. номер] като се движил по [улица]посока към центъра на гр.Русе. В автомобила, на предната дясна седалка, се возил свидетелят Н.. Около 16:55 ч., на същата дата, водачът приближил кръстовището образувано от пресичането на [улица]с [улица], регулирано от светофарна уредба. Пътното платно е с три ленти за движение, съответно за
направо, наляво и надясно. Приближавайки кръстовището, С. се пристроил в най-дясната пътна лента, въпреки че имал намерение на продължи направо. В тази пътна лента е поставена трисекционна светофарна уредба и допълнителна към нея със стрелка надясно. Водачът спрял в най-дясната лента, тъй като и за трите ленти светела червена светлина на светофара. Светофарната уредба разрешавала първо движение надясно, а след две секунди светвали зелените светлини на основните светофари на останалите пътни ленти. С. потеглил пръв от кръстовището и продължил направо. По времето, когато автомобилът пресичал кръстовището, на същото, но в посока Ц. Х. на [улица], също първа кола от изчакващите, се намирал свидетелят П. – служител на Сектор ПП - Русе. От позицията, на която се намирало длъжностното лице, не се виждала светлината на светофарната уредба в посоката на процесния автомобил. Служителят видял, че С. продължава направо от лентата само за надясно и поради това, че самият той е потеглил пръв, приема, че С. потеглил на зелена светлина на допълнителната секция и на червена за направо. Придвижил се след МПС и го спрял за проверка. П. съставил срещу С. АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. По-късно, въз основа на акта, началник група в Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, издал процесното НП, с което на С. С. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100 лева и са му отнети 10 контролни точки.

При тези факти въззивната инстанция приела, че липсват конкретни и безспорни доказателства, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на червена светлина на светофарната уредба, поради което да е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Така, въззивният съд е приел, че издаденото НП е необосновано, тъй като не се установява по безспорен и категоричен начин, че С. С. е извършил нарушение на правилата за движение по чл. 6 от ЗДвП и отменил оспореното пред него НП.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивния съд по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от РС - Русе доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

В мотивите на въззивното решение е посочено, че по делото са разпитани актосъставителят и свидетелят Н.. Изискани и приложени са и схема на организация на движението на процесното кръстовище, както и циклограма на светофарната уредба от същото. Освен това РС – Русе е подчертал, че цени показанията на свидетеля Н. в съвкупност с останалите доказателства по делото.

На следващо място, настоящият касационен състав не споделя направеното в касационната жалба възражение, че въззивният съд следва да съобрази показанията на полицейските служители, които непосредствено били възприели нарушението. От приложената по въззивното дело схема на организация на движението на процесното кръстовище е видно, че предвид позицията, на която са се намирали длъжностните лица спрямо процесната светофарна уредба, те не са имали възможност непосредствено да възприемат подадената от нея светлина.

За пълнота, следва да се отбележи, че въззивният съд правилно е приел, че предвид описаната в оспореното НП фактическа обстановка, въпреки извършеното нарушение на правилата за движение, състоящо се в неправилно ползване на пътните ленти, то не може да намери приложение нормата на чл.63, ал.7 от ЗАНН.

По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, трети касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 176/08.04.2025 г. по АНД № 1865/2024 г. на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.