Р Е Ш Е Н И Е
№ 811, 10.03.2015 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 27.01.2015 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: Марияна Михайлова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2838 по описа за 2014 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му – юрисконсулт Д.Н., твърди, че Л.И.Е. е собственик на апартамент 22, на етаж
.... в блок ............ в гр. Пловдив и като такава по силата на чл. 153, ал.
1 Закон за енергетиката има качество на клиент на топлинна енергия и съгласно
чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
и е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената й топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в противен
случай дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се, също така, че за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2013 г. ищецът е
доставил за имота на ответницата топлинна енергия на обща стойност 1374.63 лв.,
която не е заплатена в срок, поради което същата дължи и обезщетения за забава
за периода 01.12.2010 г. – 14.10.2013 г. в общ размер на 243.45 лв. За тези
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16324 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. с.
за 2013 година, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда
да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, по
което е образувано ч. гр. д. № 16324/2013 г. в съда – 15.10.2013 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на адвокатско
възнаграждение.
Обективно съединени и скове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата Л.И.Е. ***,
представлявана от пълномощника й – адвокат Е.А.А., не оспорва, че е собственик
на описания в
Продължение на решение по гр. д. № 2838/14 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 2/5
исковата
молба недвижим имот, но твърди, че в същия не се ползва топлинна енергия за
битова гореща вода, а през месец октомври окончателно са били демонтирани
всички отоплителни уреди в жилището, поради което за същите не следва да се
начислява топлинна енергия и претендираните от дружеството суми за това се
недължими. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Ответницата
не оспорва, че през периода 01.10.2010 г. – 30.04.2013 г. е собственик на апартамент
22 на етаж .... в блок ............, в гр. Пловдив. Установява се от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото основна съдебна
инженерно-техническа експертиза, че : блокът, в който се намира апартаментът на
ответницата, е присъединен към топлопреносната мрежа, като за времето от
01.10.2010 г. до 30.04.2013 г. абонатна станция № 604001, обслужваща блока, е
работила и е доставяла на абонатите топлинна енергия само за отопление; през
посочения времеви отрязък в имота на ответницата е потребявана само топлинна
енергия за отопление чрез един радиатор тип щранг-лира, като за същия е
разпределяна и топлинна енергия отделяна от сградна инсталация.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката / ред. преди изм.
обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г./ : „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.”, като настоящата й редакция в сила от 17.07.2012 г. е следната
: „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният
апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1
Закон за енергетиката/. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда
- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление
/чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал. 2 Закон за енергетиката/. Топлинната енергия,
Продължение на решение по гр. д. № 2838/14 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 3/5
отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители/клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 3
Закон за енергетиката съответно в ред. й преди изм. обн. в ДВ, бр. 54 от 2012
г., както и в настоящата й редакция, в която терминът „потребител” е заменен с
термина „клиент”/.
Или
по силата на цитираните разпоредби, както и на факта, че ответницата е
собственик на процесния апартамент, който е в жилищна сграда присъединена към
топлопреносната мрежа, през периода 01.10.2010 г. – 16.07.2012 г. същата е имала
качеството на потребител на топлинна енергия, а през периода 17.07.2012 г. – 30.04.2013
г. – качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати
цените на доставената й топлинна енергия.
Налице е спор относно дължимостта на
начислените по партидата й цени за доставена топлинна енергия определена по
изчислителен път на база на работата на единственото монтирано в имота й през
процесния период отоплително тяло – радиатор тип „щранг-лира”, с оглед на
твърдението наведено в отговора на исковата молба, че същото няма отношение към
топлоподаването в имота.
В
тази връзка бяха поставени задачи към вещото лице по допуснатите по делото
основна съдебна инженерно-техническа експертиза и допълнителна такава, видно от
които, а също и от изявленията на експерта направени в открито съдебно
заседание на 27.01.2015 г. :
„Щранг-лирата е вид отоплително тяло
– радиатор с малка мощност. В него се съчетават двете функции : на топлопровод
и на отоплително тяло. Представлява две успоредно монтирани гладки метални
тръби, които без прекъсване преминават през етажите от мазето до тавана. ...
Битува виждането, че на такъв радиатор не се монтира ИРУ, но това схващане е
порочно. Достатъчно е наличието само на един уред, монтиран някъде по кредата
на едната тръба /захранваща/ и тогава отчетът на преминалата ТЕ става идентично
с този на останалите радиатори – с уред, а не по „изчислителен път” /основна
експертиза/. „Тези тръби, минавайки през апартамента отделят топлина ... тази
топлина се изчислява като топлина от отоплително тяло. ... Допуснато е че през
цялата година минава едно и също количество топлинна енергия, но не е така и
ако хората си сложат там един уред, вече съвсем точно ще може да се получи
количеството енергия, което е отделено от това отоплително тяло, което е
тръба.” /изявление на вещото лице направени в открито съдебно заседание на
27.01.2015 г./
На база на заключението на вещото
лице инж. М. и изявленията му направени при приемане на заключението му по
допуснатата по делото допълнителна съдебна инженерно-техническа експертиза
съдът в разрез с твърденията на ответницата приема, че монтираният в
апартамента й радиатор тип щранг-лира съставлява отоплително тяло, което отдава
топлинна енергия за отопление, а от тук и по силата на горепосочените правни
норми, тъй като то е
Продължение на решение по гр. д. № 2838/14 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 4/5
функционирало през исковия период, че
тя дължи цените на доставената посредством същото топлинна енергия за отопление.
Пак според основното заключение на вещото лице инж. М.
за исковия период разпределението на топлинна енергия за апартамента на ответницата
съответства на изискванията на нормативната уредба, като реално потребеното
количество топлинна енергия от нея е 14,42008 мвтч. на стойност с ДДС, в това
число и цена за услугата разпределение и след приспадане на извършено
прихващане от минусови изравнителни сметки, съгласно основното заключение на
вещото лице К., което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията
в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като
доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са
водени неточно, 1374.63 лв. Съобразно последното дължимите лихви за забава за
периода 01.12.2010 г. – 14.10.2013 г. възлизат на 243.45 лв. Ето защо
предявените главни и акцесорни установителни искове като доказани по основание
и размер следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 372.63 лв. разноски по производството, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноските направени в заповедното производство, възлизащи на 132.36
лв.
По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.Е. ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата 1374.63 лв., представляваща общата стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.10.2010 г. – 30.04.2013 г. в следния имот – апартамент 22 на етаж .... в блок ............, в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 15.10.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 243.45 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 01.12.2010 г. – 14.10.2013 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2013 г.ОСЪЖДА Л.И.Е. ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
Продължение на решение по гр. д. № 2838/14 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 5/5
управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 372.63 лв. разноски по производството и сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Л.И.Е. ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата 132.36 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 16324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2013 г. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ