Решение по дело №147/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 46
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20213400600147
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Силистра, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Аврамова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213400600147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


С присъда №260005 от 21.05.2021г., постановена по НЧХД
№395/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия Г. Д. ИВ. за
невиновен в това, че на 07.05.2020г. и на 20.06.2020г. в гр.Силистра, в
условията на продължавано престъпление се е заканил на В. Д. КР. с
престъпление против личността й, като тези заканвания е могло да възбудят
основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.144, ал.1, вр.с
чл.26 от НК.
Признал е подс.И. за невиновен и в това, че на 07.05.2020г. на същото
място в присъствието на В. Д. КР. е казал унизителни за честта и
достойнството й думи, поради което на основание чл.304 НПК го е оправдал
по повдигнатото обвинение по чл.146, ал.1 НК.
Признал е подс.И. за невиновен в това, че на 20.06.2020г. на същото
място е разгласил позорни обстоятелства за В. Д. КР., поради което и на
основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.147,
ал.1 НК.
Отхвърлил е предявените от В.К. граждански искове срещу подс.И..
Недоволна от постановената присъда е останала тъжителката В. Д. КР.,
1
която я обжалва чрез адв.М. Жалбоподателката намира присъдата за
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което иска от
въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която да осъди подс.И.
по повдигнатите му обвинения. Претендира се за уважаване на предявените
граждански искове и разноските по делото. Алтернативно се иска делото да
бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Редовно призована,
тъжителката К. се явява лично и с адв.Маринова в съдебно заседание. Адв.М
навежда доводи за необективност на показанията дадени от свидетелите Д и
Г.
Тъжителката К. отново сочи фактическите данни изложени в тъжбата и
твърди, че свидетелите Д и Г лъжесвидетелстват.
Подс.Г. Д. ИВ., редовно призован не се явява, за него се явява адв.Н.,
който сочи, че първоинстанционния съд е положил достатъчно усилия да
провери всяко твърдение и обстоятелство сочени от тъжителката в процеса на
първоинстанционното производство, и вътрешното убеждение на съда се
крепи на доказателствата по делото. Поради това адв.Н. счита
първоинстанционния съдебен акт за правилен, законосъобразен и мотивиран.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изнесени в жалбата, становището на страните и събраните по делото
доказателства констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на
07.05.2020г. в сутрешните часове е възникнал скандал между подс.И. и св.Д-
баща на тъжителката. По този повод подс.И. подал сигнал на тел.112, и на
място пристигнал полицейски екип съставен от свидетелите П и Г. Пред тях
подсъдимия обвинил съседа си-св.Д, че е смачкал розите му в двора, и че го
бил блъснал и съборил в градинката. И пред полицейските служители между
двамата са се отправяли реплики на висок тон, като според св.Ппо-вече викал
подсъдимия. Това принудило полицейските служители да отправят
разпореждания към страните, което преустановило и скандала. През това
време там присъствала и тъжителката, но полицейските служители не са чули
отправени към нея обидни реплики, клевети и закани от страна на
подсъдимия. По този случай писмен сигнал до РП-Силистра е подаден от
тъжителката, но прокурорът е достигнал до заключение, че няма данни за
извършено престъпление от общ характер, и е постановил отказ от
образуване на наказателно производство. Отново във връзка със скандала от
тази дата, на 20.05.2020г. св.П съставил на подсъдимия протокол за
предупреждение на осн.чл.65 от ЗМВР.
На 20.06.2020г. в сутрешните часове започнало присъединяване на
домакинството на подс.И. към газоразпределителната мрежа. Това се
извършвало от свидетелите Ди Г. По повод мястото, от където е трябвало да
минат тръбите, възникнал скандал между подсъдимия и тъжителката. В тази
връзка тя подала сигнал на тел.112 и на място пристигнал полицейски екип
съставен от свидетелите М и Р, на които тъжителката казала, че е заплашвана
2
със саморазправа от подсъдимия. Тези свидетели, както и Д и Г са
категорични, че пред тях подсъдимия не е отправял обиди, клевети и закани.
Въпреки това, свидетелите М и Рпредупредили подс.И..
В хода на съдебното следствие била изготвена СПЕ на подсъдимия, която
установила, че той не страда от психично заболяване, и съобразно
установените медицински критерии, може да се направи извода, че той е
вменяем, годен да разбира и ръководи постъпките си по разумни подбуди.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е формирал
вътрешното си убеждение досежно съставомерните факти, на основата на
правилен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради
което и споделя изводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Въз основа на това, въззивната инстанция намира жалбата за
неоснователна.
Според въззивната инстанция, при разглеждане на делото,
първоинстанционния съд обективно и последователно е изяснил всички
значими за правилното решаване на делото обстоятелства, обхващащи се от
предмета на доказване. Възприетата от Силистренски районен съд фактическа
обстановка е била установена в следствие на анализ на доказателствената
съвкупност, като са изложени убедителни правни съображения. Същите се
споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се налага тяхното
повторение. В тази връзка е уместно да се посочи, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивния
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените в жалбата доводи.
Достигнатия от първоинстанционния съд извод, за недоказаност на
авторството на деянията от страна на частното обвинение, в чиято тежест е
възложено именно доказване на обвинението е основан, както на преценката
на вътрешната убедителност на гласните доказателствени средства, така и на
съответствието им с останалия събран доказателствен материал.
Във въззивното производство не се ангажираха нови доказателствени
източници, а се оспорва единствено оценката на събраните такива. В тази
връзка в жалбата се правят доказателствени искания, които по същността си
представляват изцяло преповтаряне на съдебното следствие от
първоинстанционното съдебно производство. Тъй като това искане не е
обезпечено с необходимите убедителни съображения, се налага извода, че то
е продиктувано единствено от обстоятелството, че пред първоинстанционния
съд, тъжителката е защитавана от друг адвокат. Това разбира се не е
предпоставка за преповтаряне на съдебното следствие, поради което и
искането в процедурата по чл.327 НПК бе отхвърлено.
Както бе посочено, първоинстанционния съд е подложил на оценка
свидетелските показания, писмени доказателства, заключението на приетата
по делото СПЕ, и е изложил съображенията си кои кредитира и кои не. В тази
връзка са неоснователни твърденията на защитата на частния тъжител за
допуснати нарушения, свързани с неправилна интерпретация на
3
доказателствената съвкупност.
Именно в контекста на горното са неубедителни претенциите на
повереника на тъжителката, досежно свидетелските показания на Д и Г, които
категорично заявяват, че в тяхно присъствие подсъдимия не е отправял
обидни изрази, клевети или закани към тъжителката. Такава позиция
изразяват и свидетелите П, Г, М и Р, които в качеството си на полицейски
служители са се отзовали на сигналите за възникнал скандал, на установените
по делото инкриминирани дати. Показанията на всички тези свидетели
противостоят категорично на изложеното в тъжбата и на показанията на св.Д-
баща на тъжителката. Именно предвид безспорната родствена връзка между
този свидетел и тъжителката, първоинстанционния съд закономерно не е
кредитирал неговите показания, с оглед тяхната заинтересованост и
противоречието им с останалите свидетелски показания, предоставени от
непредубедени свидетели.
По делото липсват сериозни основания да се приеме, че показанията на
свидетелите Д и Г, а и на полицейските служители, са необективни,
предубедени и повлияни по някакъв начин от изхода на делото.
Въззивната инстанция споделя изложените от решаващия съд съждения
досежно израза „зелена тиква“, касаещ обвинението по чл.146, ал.1 НК.
Според Уикипедия тиквата е плоден зеленчук с много и доказани полезни
свойства. По никакъв начин този така полезен продукт не може да се свърже с
някакви психически или физически недостатъци на човек. Това е относимо и
за израза „зелена тиква“, за който СсРС е изложил доводи. В потвърждение на
това е и смисъла, който народът е придал на израза „от зелена тиква акъл не
искам“, а именно, че съвети не се приемат от млади, незрели хора. Разбира се
съдът не може да лиши тъжителката от правото й да тълкува както си иска
този израз.
Ето защо, въззивната инстанция на свой ред достига и споделя изводите
на първоинстанционния съд, че не може да се приеме за категорично доказано
авторството на деянията. В този смисъл, извода на решаващия съд за
недоказаност на обективните елементи на престъпните състави е правилен.
Той изцяло кореспондира с доказателствата по делото, основан е на факти,
установени по предвидения процесуален ред и е в резултат на тяхната
цялостна оценка.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което не се
налага отмяна на присъдата.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд





4
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №260005 от 21.05.2021г., постановена по
НЧХД №395/2020г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

На основание чл.340 ал.1 НПК мотивите са в постановеното решение
1