РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900037 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Ищецът Община Мадан, седалище и адрес гр.Мадан, обл.Смолян, ул.“Обединение“
№14, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Ф. М., чрез пълномощник адв.Д. К.,
съдебен адрес ****, твърди, че на 26.03.2009 г. в качеството на възложител е сключил
договор за обществена поръчка с ответника – изпълнител, с предмет сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане
на зелени площи и озеленяване на територията на общ.Мадан; зимно поддържане и
снегопочистване на общинската пътна мрежа в общ.Мадан и уличната мрежа в гр.Мадан. С
договора ответникът се е задължил за срок от 15 години, считано от 01.04.2009 г., да
извършва качествено срещу възнаграждение със собствена или наета техника, на свой риск
и отговорност горепосочените услуги. Ответникът е следвало да изпълнява възложените
работи в съответствие с приетите от него условия в процедурата по обществена поръчка,
ценовата оферта и предложените от него КСС и анализни цени, представляващи неразделна
част от договора. Описват се в исковата молба задълженията на изпълнителя по договора, в
т.ч. да поддържа разкрити 22 работни места. Твърди се, че от 14.12.2018 г. ответникът е
изпаднал в пълно виновно неизпълнение, като е преустановил изцяло изпълнението на
дейностите, предмет на договора, и е прекратил трудовите правоотношения с 21 от общо
назначени 22 на брой работници. Неизпълнението е продължило до 09.01.2019 г.,
включително, за което са съставени констативни протоколи и докладни записки. С
нотариална покана от 18.12.2018 г. ищецът е поканил изпълнителя да поднови изпълнението
1
на задълженията си, на същия е даден 7-дневен срок от получаване на поканата, като е
предупреден, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален. Нотариалната покана
е връчена на 02.01.2019 г., а фактът на развалянето е настъпил на 10.01.2019 г. Твърди се, че
в договора е уговорена неустойка в размер 10 % от платените до момента суми в случай на
едностранното му прекратяване поради лошо или частично неизпълнение на поетите от
изпълнителя задължения. През периода от 26.03.2009 г., когато е сключен договорът, до
10.01.2019 г. (датата на неговото разваляне) Община Мадан е заплатила на ответника сумата
от общо 4 371 835,84 лв., а неустойката по чл.29, т.2 от договора възлиза на 437 183,58 лв.
По изложените съображения в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 437 183,58 лв. – неустойка по чл.29, т.2 от договора за
обществена поръчка, сключен на 26.03.2009 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. претендират се деловодни разноски.
Ответникът “КЛИНЪР”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, представлявано от Х. В. Х., чрез
пълномощник адв.И. М., оспорва иска. Твърди, че е налице виновно неизпълнение от страна
на възложителя да заплаща уговореното в същия договор възнаграждение за цялата 2018 г.,
въпреки наличието на пълно и качествено изпълнение от страна на ответника на
уговорените услуги. Поддържа се, че договорът е прекратен на 01.02.2018 г. – датата, на
която е станало изискуемо и не е било платено първото дължимо възнаграждение за 2018 г.,
следователно след този момент не е налице неизпълнение от страна на изпълнителя.
Описват се отношенията между страните във връзка с процесния договор и неговото
изпълнение/неизпълнение, в това число прераснали в съдебен спор относно
ценообразуването и дължимото възнаграждение, за който е образувано т.д.№403/2017 г. на
ОС Пловдив, както и изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист по
невлязло в сила въззивно решение. Евентуално се възразява за нищожност на клаузата за
неустойка, като се изтъква, че същата е прекомерно висока в сравнение с твърдяното
неизпълнение (общо 26 дни, от които работни – 15). Изтъква се, че клаузата за неустойка е
наложена от възложителя, който е изготвил договора за обществена поръчка, без големи
възможности за предоговаряне. Изтъква се, че ако договорът би бил изпълняван в
продължение на 14 години и 11 месеца и е прекратен един месец преди изтичане на срока, то
изпълнителят ще е принуден да заплати огромна сума, съставляваща 10 % от получените
през изтеклото време плащания. Или колкото по-дълго време изпълнителят изпълнява
своите задължения по договора и колкото по-голяма част от договора е изпълнил
добросъвестно, качествено и количествено, толкова по-голяма неустойка би дължал.
Изтъква се и, че клаузата е уговорена само в полза на възложителя, не и на другата страна
по договора, както и, че изпълнението на задължението на ответника е обезпечено и с друг
правен способ – гаранция, която към момента не е възстановена. Неустойката надхвърля
дадените й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора, за това е нищожна поради нарушение на добрите
нрави и принципа на справедливостта. Възразява се още, че клаузата на чл.29, т.2 от
договора е неприложима, тъй като не е съставен двустранен протокол. Възразява се и, че
2
неустойката се претендира на база всички платени от ищцовата община суми на ответника,
без да е съобразено, че с влязло в сила решение по другия правен спор между страните е
установено, че се дължи по-малко възнаграждение от платеното. В този смисъл се прави
евентуално възражение, че неустойката е дължима в по-малък размер. Възразява се и за
изтекла погасителна давност. По изложените съображения ответникът моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба се оспорват възраженията в отговора. Не се оспорва
факта, че до 14.12.2018 г. ответникът е изпълнявал задълженията си по договора за
обществена поръчка. Не се оспорва и, че на същия не е заплащано в периода от 01.01.2018 г.
до 14.12.2018 г., но се възразява, че не са били изпълнени условията в договора за
заплащане, по-конкретно ответникът не е съставял протоколи за действително извършените
работи всеки месец, в които да отрази видовете и количествата работи, съответно не е
издавал месечни фактури, в които да остойности работите. Всички протоколи за горния
период са предадени за одобряване на общината едва на 10.12.2018 г., а фактури не са
предоставени и до настоящия момент. В тази връзка се изтъква, че е налице забава на
кредитора, който не е дал нужното съдействие за изпълнение на задължението за заплащане
на възнаграждение. Респективно, отрича се да е налице забава за плащане в лицето на
възложителя, тъй като според чл.10 от договора вземането за възнаграждение падежира в
30-дневен срок от представяне на акта за извършени работи и фактура. Описват се
причините, поради които се е стигнало до образуване на т.д.№403/2017 г. и се изтъква, че
ответникът е отказвал да издава фактури, остойностявайки работите според уговореното и е
изчаквал изхода на спора, касаещ ценообразуването. По твърденията на ответника, че
договорът е прекратен на 01.02.2018 г., се възразява, че в договора не е уговорено
автоматично прекратяване при определени обстоятелства, например при неплащане на
дължимото възнаграждение в срок. Възразява се, че до ищеца не е отправяно изявление за
разваляне на договора от страна на ответника, както и, че не са били налице предпоставките
за това. Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за неустойка, като се развиват
подробни съображения в тази насока. Изтъква се, че неустойката не е в извънреден размер,
не се явява прекомерна и изцяло съответства на законно признатите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Изтъкват се важността и обществената
значимост на процесния договор и последиците от неговото неизпълнение и разваляне за
възложителя и жителите на община Мадан. Изтъква се и, че възражение за прекомерност на
неустойката е недопустимо съгласно чл.309 ТЗ. Поддържа се, че размерът на неустойката
следва да бъде основан на действително заплатените на ответника суми, при което изходът
на спора по т.д.№403/2017 г. според ищеца е без правно значение. Оспорва се и
възражението за давност с аргумент, че давност не е текла за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията и доводите в
първоначалния отговор. Не се оспорва твърдението, че ответникът не е издавал протоколи за
3
2018 г., като се изтъква, че причина за това е поведението на ищеца, който решил да въведе
нова практика в ценообразуването, което си поведение принесъл в съдебен спор. Ищецът
настоявал да бъдат съставяни протоколи, в които работата да се остойности по-ниско,
съобразно минималната работна заплата за 2009 г. (240 лв.) Изтъква се, че при този начин на
остойностяване, ответникът би реализирал загуби, тъй като разходите му за дейността са по-
големи от възнаграждението, което би получил. Поддържа се, че е налице хипотеза на
стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ. Възразява се, че се дължи заплащане за
свършена работа, а не на фактура или протокол. Прецезира се, че договорът следва да е
прекратен поради виновно неизпълнение от страна на ищеца на 05.03.2018 г., а не на
01.02.2018 г., както се поддържа в отговора на исковата молба. Възразява се, че чл.309 ТЗ е
относим само към двустранни търговски сделки, каквато процесната не е. Поддържа се
възражението за нищожност на неустойката.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че на 26.03.2009 г. между страните е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на
територията на община Мадан; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна
мрежа в община Мадан и уличната мрежа в град Мадан“. Ищецът е възложител по договора,
а ответникът – изпълнител (с наименование към онзи момент „ТИТАН - КЛИНЪР“ООД).
Според договора неразделна част от същия са ценовата оферта на изпълнителя и
предложените от него КСС и анализни цени (л.21 и л.22). Договорът е сключен за срок 15
години, считано от 01.04.2009 г., т.е. до 01.04.2024 г. Уговорено е в чл.10, че заплащането на
извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане на същите от възложителя въз
основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително
извършените видове и количества работи. Разплащането се извършва по единични цени,
предложени от изпълнителя в ценовата му оферта. Дължимата сума се заплаща по банкова
сметка на изпълнителя в 30-дневен срок след представяне на акта за действително
извършените работи за съответния месец и фактура от страна на изпълнителя. За завършени
и подлежащи на разплащане ще се считат само тези видове работи, които са отразени в акта
за действително извършени през месеца като видове и количество. В чл.16 е уговорено
право на изпълнителя да получава ежемесечно възнаграждение след представяне и
одобряване от възложителя на месечен протокол за действително извършени през месеца
видове и количества работи. В чл.18, т.6 е уговорено задължение на изпълнителя да
предоставя за подпис на инвеститорския контрол на възложителя съставените месечни
протоколи за извършена работа, а според т.9 от същата клауза изпълнителят е задължен да
поддържа за срока на договора разкрити 22 работни места. Хипотезите на прекратяване на
договора са уредени в чл.25 и сл. Съгласно чл.27, т.4 договорът може да се прекрати
едностранни в случаите, предвидени в него – съгласно чл.28 всяка страна може да поиска
едностранно прекратяване на договора при виновно неизпълнение от другата страна на
4
поети с договора основни задължения, като в този случай изправната страна отправя
писмено предизвестие, с което уведомява неизправната, че с изтичане на седем дни от
получаването му ще счита договора за прекратен; а съгласно чл.29, т.2 възложителят може
да прекрати едностранно договора със седемдневно предизвестие до изпълнителя в случай
на лошо изпълнение или частично неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения в
договора. Тези нередности се установяват с протокол, като в този случай възложителят има
право на неустойка в размер 10 % от платените до момента суми.
Установява се, че с решение от 28.11.2018 г. на АС Пловдив по в.т.д.№558/2018г.,
след отмЯ. решението на ОС Пловдив по т.д.№403/2017 г., ответникът „КЛИНЪР“ООД,
гр.Пловдив, ЕИК *********, е осъден да върне на Община Мадан сумата 339 531,91лв.,
ведно със законна лихва, считано от 07.07.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща платено от Община Мадан без основание възнаграждение по сключения
между тях Договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г. за извършени от
„КЛИНЪР“ООД дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на
обществените места на територията на Община Мадан за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2016
г. С определение от 15.11.2019 г. на ВКС по т.д.№462/2019 г. горното решение не е
допуснато до касационно обжалване. Спорът между страните по посочените дела се е
свеждал най-общо до това дали платеното в посочения период възнаграждение от
възложителя е съответно на уговореното в договора ценообразуване, съответно дали следва
да бъде определено по уговорените твърди единични цени в лв. за дейност или цените
следва да бъдат актуализирани като процент от минималната работна заплата за страната
при промяна на същата, тъй като в ценовата оферта на изпълнителя цените са посочени,
както в лв., така и като процент от МРЗ към датата на сключване на договора. Прието е от
съдилищата, че уговарянето на цена като процент от МРЗ с възможност за актуализиране е
недействително, тъй като противоречи на императивни правни норми, свързани с
възлагането на обществени поръчки, респективно заплащането на възнаграждение за всяка
дейност не в твърдата цена, посочена в офертата, а като процент от актуалната при
плащането МРЗ, е без основание.
С доклада по настоящото дело е прието за безспорно в отношенията между страните,
че от м.януари до м.ноември 2018 г., включително, работата, предмет на горния договор, е
извършвана от страна на изпълнителя в изискуемия обем, както и по това, че за същия
период от време на същия не е заплащано възнаграждение от ищцовата страна-възложител.
От приложените по делото доказателства се установява, че в средата на м.декември 2018 г. е
констатирано от страна на специално назначена от възложителя комисия по контрол върху
изпълнението на процесния договор пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя
по сметосъбиране и сметоизвозване. Констатирани са препълнени контейнери и замърсени
площадки, констатирано е, че трудовите правоотношения с назначените от изпълнителя
работници са прекратени, съответно, че обслужващата му техника не се намира в базата,
предоставена за ползване в община Мадан. В тази връзка са събрани и свидетелски
показания (св. Б. Б.), според които след средата на м.декември 2018 г. гр.Мадан „затънал“ в
5
боклук, всички работници на изпълнителя били освободени и дейността по договора –
преустановена. Това се отнасяло и за останалите населени места в общината, откъдето
постъпили оплаквания от кметските наместници и сигнали от граждани.
Установява се, че на 02.01.2019 г. е връчена на служител на ответното дружество
нотариална покана, изходяща от ищеца, с която последният е уведомил изпълнителя по
договора за обществена поръчка, че, считано от 14.12.2018 г., се намира в пълно
неизпълнение на основните си задължения по договора, като не изпълнява изобщо
дейностите, предмет на същия договор, а именно – услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на
територията на община Мадан. В поканата е посочено още, че възложителят счита себе си за
изправен кредитор, независимо от обстоятелството, че не е заплащал за услугите, извършени
през 2018 г. до момента на неизпълнение, тъй като от страна на изпълнителя не са
представени своевременно протоколи за извършената работа. Посочено е, че всички
протоколи за 2018 г. са предадени на възложителя едва на 10.12.2018 г. На основание чл.28
от договора възложителят е поканил изпълнителя да поднови изпълнението на задълженията
си, а ако не го стори в 7-мо дневен срок от получаване на поканата, е заявено, че договорът
ще се счита за развален. Не се твърди и установява ответникът да е предприел действия по
изпълнение на договора след получаване на поканата. Напротив, от приложените по делото
докладни записки на длъжностни лица в община Мадан и кметове и кметски наместници на
селата в същата община се установява, че от м.януари 2019 г. не се изпълняват и дейностите,
свързани със зимно поддържане и снегопочистване в общината.
Приети са като доказателства по делото месечни протоколи – машиносмени,
обществени територии, вдигнати съдове за ТБО, за периода от м.януари 2018 г. до
м.ноември 2018 г. Протоколите са двустранно подписани за изпълнител и възложител, като
всички датират от 10.12.2018 г.
Приети са по делото основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от които се установява, че в периода от 26.03.2009 г. до 09.01.2019 г. по
процесния договор са заплатени общо 4 371 836,34 лв. За същия период възнаграждението,
преизчислено според първоначалните цени в договора, без увеличаване с процент от
нарастващия размер на МРЗ за страната, съобразно приетото с решение от 28.11.2018 г. на
АС Пловдив по в.т.д.№558/2018г., се равнява на сумата 3 643 039,26 лв. Към 09.01.2019 г.
ответникът няма назначен персонал в звено „Мадан“, като са освободени общо 33-ма
работници и служители в същото звено. Няма издадени фактури за извършени услуги от
ответника през 2018 г. по договора за обществена поръчка. Няма и извършени плащания от
страна на възложителя за услугите, извършени през 2018 г. Оценени по средни пазарни цени
за региона дейностите, удостоверени в приложените по делото протоколи за извършена
работа през 2018 г., са на обща стойност 587 726,58 лв., а остойностени по цените,
уговорени в договора, при съобразяване МРЗ за 2009 г. в размер 240 лв., същите дейности са
на стойност 155 674,87 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
6
следното:
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката по смисъла на цитираната разпоредба е форма на договорна отговорност, при
която е необходимо да се установи: че неустойка е изрично уговорена в договора между
страните; че кредиторът, който я претендира, е изправен; съответно, че е налице виновно
неизпълнение на задължението на длъжника, което неустойката обезпечава. Не е
необходимо да се доказва настъпването на вреди, както и техния размер. Допустимо е да се
договарят различни видове неустойки с оглед правилото на чл.9 ЗЗД – неустойка при пълно
неизпълнение, неустойка за забавено изпълнение, неустойка при частично и/или лошо
(некачествено) изпълнение. По аргумент от ТР №7/2013 от 13.11.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
неустойка се дължи и при разваляне на договор с продължително или периодично
изпълнение, какъвто няма спор, че е процесният договор за обществена поръчка, тъй като
при този вид договори развалянето няма обратно действие, а преустановява правната връзка
само за в бъдеще.
В конкретния случай няма спор, а това се установява и от съдържанието на
процесния договор, че с него страните са уговорили неустойка като форма на договорна
отговорност, в каквато насока е клаузата на чл.29, т.2, на която ищецът се позовава. Спорен
е на първо място въпросът дали кредиторът, който упражнява правото на неустойка, е
изправен. На този въпрос съдът намира, че следва да се отговори утвърдително. Не се спори,
че през цялата 2018 г. ответникът е изпълнявал задълженията си по договора пълно и точно.
Не се спори също така, че за същия период от време на изпълнителя не е плащано месечно
възнаграждение. Кредиторът на вземането за възнаграждение, обаче, е неизправен, тъй като
не е изпълнил задължението си, залегнало в договора, да съставя акт за месечно
извършените дейности по вид и количество. Изпълнението на това задължение е
необходимо, както с оглед уговорения в договора срок за изпълнение на задължението за
плащане на възнаграждение – 30-дневен от представяне за одобряване на акта за
извършените работи за съответния месец, така и с оглед на това да бъде определено по
размер дължимото възнаграждение, тъй като в договора са уговорени единични цени за
видове дейности, като е предвидено възнаграждението да се определя всеки месец от
изпълнителя в зависимост от извършените от него по вид и количество дейности. Ето защо и
доколкото през цялата 2018 г. изпълнителят не е издавал съответните актове, респективно не
е отчитал и предавал на възложителя по предвидения в договора ред извършената работа,
така че да може да бъде определено по размер дължимото възнаграждение, не може да се
поддържа, че възложителят е неизправен да плати същото, още по-малко може да се твърди,
че последният е в забава, тъй като до предаване на съответните актове и изтичане на 30-
дневен срок от този момент не е настъпил падежът за плащане, уговорен в договора и
обвързан със срок. Колкото до издаването на фактура от изпълнителя, съдът не намира, че с
оглед конкретните особености на правния спор, същото е било необходимо условие за
плащане на възнаграждението, тъй като между страните е съществувал спор относно
7
ценообразуването и относно това какви единични цени следва да бъдат приложени за
извършените дейности – дали твърдо посочените в ценовата листа или цени, определени
като процент от действащата МРЗ. При наличие на такъв спор, и да беше издадена фактура
от изпълнителя, то тя нямаше да бъде в размера, който възложителят би одобрил. Ето защо
за последния не е било нужно съдействие на изпълнителя чрез издаване на фактура, в която
дейностите за месеца да бъдат остойностени. При издаден документ, определящ видовете и
количествата на извършените работи, възложителят и сам може да определи дължимото
възнаграждение, съобразявайки се с цените, които счита за приложими в ценовата листа,
неразделна част от договора. От доказателствата по делото се установява, че всички
протоколи за извършена работа за 2018 г. са дадени на възложителя на 10.12.2018 г. и са
одобрени от него чрез полагане на подпис, след който момент последният е могъл да
определи дължимото възнаграждение и да го заплати в 30-дневен срок. Няма данни това да е
сторено и след датата 10.01.2019 г., въпреки настъпването на падежа. На съда, обаче, е
служебно известно по повод предявените в настоящото производство насрещни искове от
ответника, в това число иск за присъждане на възнаграждението по процесния договор за
2018 г., които са отделени за разглеждане в самостоятелно исково производство (л.198-
л.201), че в последното производство – т.д.№161/2022 г. на ОС Пловдив, Община Мадан е
заявила с отговор на исковата молба възражение за прихващане с вземането си по влязлото в
сила решение на АС Пловдив по в.т.д.№558/2018 г. в размер 339 531,91 лв. Това насрещно
вземане е по-голямо от дължимото по процесния договор възнаграждение за 2018 г., което
според заключението на приетата но настоящото дело счетоводна експертиза – обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните, е в размер 155 674,87 лв. съобразно
ценообразуването, прието с влязлото в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните. Съдът намира, че като е заявил прихващане с вземане
по влязло в сила съдебно решение срещу задължението си за неплатено възнаграждение за
2018 г., като вземането, с което прихваща, надхвърля по размер задължението и доколкото
прихващането е допустим от закона погасителен способ, ищецът по настоящото дело е
изправен кредитор, който може да претендира обезщетение за неизпълнен договор. Намира
също така, че към момента, в който ищецът е отправил изявление за разваляне на договора
до ответника, както и към момента на връчване на това изявление, ищецът е бил изправна
страна по договора, тъй като към същия момент още не е настъпил падежът за плащане на
възнаграждението за 2018 г. Актовете за извършена работа са предадени на 10.12.2018 г.,
когато и работата е приета от възложителя, респективно срокът за плащане, установен в
клаузата на чл.10 от договора, е изтекъл на 10.01.2019 г., а изявлението за разваляне е
връчено на 02.01.2019 г. Към този момент, както и след изтичане на дадения от възложителя
срок за доброволно изпълнение – 09.01.2019 г., е установено пълно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя, в т.ч. задължението за сметосъбиране и сметоизвозване,
задължението за поддържане чистотата на обществените територии и задължението за
поддържане на пътната мрежа при зимни условия. От доказателствата се установява, че след
средата на м.декември 2018 г. ответникът е преустановил изпълнението на посочените
задължения, прекратени са трудовите правоотношение с назначените от него работници и
8
служители и е вдигната техниката, необходима за извършване на съответните дейности.
Настъпили са според съда уговорените в договора (чл.28) предпоставки за разваляне на
договорната връзка – неизпълнение на основните задължения на изпълнителя, отправено от
изправния кредитор изявление за разваляне с даден 7-дневен срок за изпълнение и изтичане
на последния срок. Договорът не е развален по-рано, както твърди ответникът, тъй като,
както се каза по-горе, ищецът не е бил в неизпълнение заради неизправността на
изпълнителя да предава месечно работата и съдейства за остойностяването й чрез посочване
на извършените дейности по вид и количество, респективно изпълнителят като неизправна
страна не може да развали договора и най-сетне – тъй като за преустановяване на правната
връзка е необходимо нарочно изявление в тази насока, което следва да е писмено съгласно
чл.87, ал.1 ЗЗД и според чл.28 от договора, а по делото такова изявление не се твърди и
доказва.
Следващият спорен въпрос, който се повдига, е дали са налице предпоставките, при
които неустойката е уговорена, съответно дали клаузата за неустойка е действителна.
Ответникът не е направил изрично възражение за намаляване на неустойката поради
прекомерност – възраженията му са в насока, че неустойка въобще не се дължи, тъй като
клаузата, с която е уговорена, е нищожна. Въпреки това, доколкото е изтъкнато от ищеца
възражение в тази насока, съдът намира за нужно да отбележи, че ответникът е търговец,
който не може да прави възражение за прекомерност на неустойката по чл.92, ал.2 ЗЗД и да
иска нейното намаляване от съда по аргумент от нормата на чл.309 ТЗ. В конкретния случай
е без значение дали сделката е едностранна или двустранна търговска, т.е. дали и двете
страни са търговци, или само ответникът е такъв, а ищецът – не. От значение е това коя
страна прави възражението и дали същата има търговско качество, тъй като с нормата на
чл.309 ТЗ възражението за намаляване на неустойка е изключено от правата на търговците,
които по закон могат и следва да полагат по-голяма грижа при сключване на сделки и
изпълнение на задълженията си по същите. Следва да се отбележи и това, че ответникът не
е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, поради което не е снабден с
възражения за неравноправност на клаузи от договора, в това число на клаузата за
неустойка. Не е лишен, обаче, от право да възразява за нищожност на същата клауза поради
накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД, в каквато насока е ТР №1 от 15.06.2010 г.
на ВКС, ОСГТК, по т.д.№1/2009 г.
Преди да се обсъди горното възражение, съдът намира за нужно да изтъкне, че в
чл.29, т.2 от договора, на която ищецът се позовава, е уговорена неустойка при лошо
изпълнение или частично неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения, или
уговорената неустойка не е за пълно неизпълнение – когато липсва всякакво изпълнение на
задълженията на изпълнителя, а само за случаи на некачествено (лошо) изпълнение или
изпълнение, което не съответства на уговореното в количествено отношение. В конкретния
случай ищецът твърди и доказва, че е развалил договора при условията на чл.28 от същия,
предвиждащ възможност на изправната страна да преустанови правната връзка с
едностранно изявление до неизправната страна, която не изпълнява основни задължения по
9
договора. В посочената хипотеза неустойка не е уговорена, поради което според съда
кредиторът следва да доказва вредите си от неизпълнението по общия ред, претендирайки
законоустановеното обезщетение по чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД. Тъй като не се
доказва между страните да е уговорена неустойка за пълно неизпълнение, която се
претендира от ищеца, съдът намира, че искът за присъждане на такава е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
От друга страна, дори да се приеме, че пълното неизпълнение поглъща
некачественото или частично такова, при което кредиторът може да претендира и неустойка
за лошо и непълно изпълнение по чл.29, т.2 в хипотеза на разваляне на договора по реда на
чл.28 от същия, претендираната неустойка отново е недължима, тъй като клаузата, с която е
уговорена, е недействителна. В тази връзка съдът намира за основателни възраженията на
ответника за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. В
ТР №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2009 г. е указано, че добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или
на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В аспекта на горното, съответствието на процесната клауза с добрите нрави следва да
бъде съобразявано към момента на сключване на договора, както и с оглед това, че
неустойката е уговорена за лошо или частично изпълнение, а не за пълно неизпълнение.
Конкретната неустойка е определена като процент не от неизпълнената част по договора, а
като процент от всички платени до момента на развалянето суми. По този начин размерът
10
на неустойката се покачва с увеличаване срока на изпълнение на договора и обратно –
колкото по-малко и по-рано длъжникът спре да изпълнява, толкова по-малък би бил
размерът на неустойката за некачествено или непълно изпълнение, защото към този момент
по-малко суми ще са платени по договора. Това противоречи на първата основна цел на
неустойката – обезпечителната. Уговорената неустойка не стимулира длъжника към
изпълнение, така че с изпълнението да ограничи нейния размер, а напротив. При договор с
15-годишен срок на изпълнение, длъжникът може да се откаже от договора и да спре да
изпълнява качествено и пълно задълженията си по същия още в самото начало на договора,
без да се опасява от заплащане на съответна на евентуалните вреди на кредитора неустойка.
И обратно – колкото по-дълго време длъжникът е изпълнявал добросъвестно, в срок, пълно
и качествено основните си задължения по договора, както е в настоящия случай, толкова по-
голяма неустойка ще заплати при евентуално неизпълнение. Неустойката няма и
обезщетителна функция, защото в договора е уговорена гаранция за изпълнение,
уговарянето на каквато е изискване на Закона за обществените поръчки, която гаранция
подлежи на връщане след изтичане срока на договора – чл.37 и чл.7 от същия. На следващо
място, така уговорената неустойка при конкретните обстоятелства и с оглед
характеристиките на договора, недопускащи предоговаряне на цените в продължение на 15
години от сключването му, в т.ч. увеличаване на същите при промяна в пазарните условия
(изменение на договора в такава хипотеза не е допустимо според ЗОП, действащ към датата
на сключването – чл.43 в редакция от ДВ, бр.37 от 2006 г., която допуска само намаляване
на договорените цени в интерес на възложителя), облагодетелства единствено възложителя
и накърнява законния интерес на изпълнителя – търговец да формира печалба от
извършваната стопанска дейност. Колкото по-дълго време договорът се изпълнява при
условията на променени пазарни условия спрямо тези при сключването му, изпълнителят ще
бъде обвързан от неизгодните за него цени под страх от това, че ще бъде принуден да
заплати неустойка, надхвърляща неколкократно възнаграждението му за една година.
Кредиторът ще се обогати неоснователно, тъй като, първо ще спести разходи като заплаща
несъответна на пазарната цена, която цена не може да бъде увеличена дори по общо
съгласие на страните, защото това ще противоречи на императивните норми на ЗОП, и
второ – ще получи неустойка, надхвърляща разходите за поправяне на некачественото или
непълно изпълнение, които съгласно чл.32 от договора са отново за сметка на изпълнителя.
Така предвид конкретните факти и обстоятелства, съдът намира, че процесната неустойката
е нищожна, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Независимо от факта, че кредиторът
в случая действа в обществен интерес, съдът намира, че с оглед принципа за справедливост
в гражданските и търговски отношения, следва да бъде съблюдаван и законният интерес на
търговеца, който е съществено накърнен предвид данните по делото, изводими от приетата
счетоводна експертиза, за разликата между пазарната цена на услугата и уговорената в
договора такава към момент, предхождащ с 6 години крайния срок на същия. Ето защо
възраженията на ищеца в тази насока съдът намира за неоснователни. Тъй като клаузата на
чл.29, т.2 от договора е нищожна, тя не поражда правно действие, следователно
11
претендираната неустойка не се дължи от ответника и искът за присъждането й се явява
неоснователен, затова следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед заявеното от ответника искане, на същия следва да
се присъдят деловодни разноски. Ответникът е направил разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер 350 лв. и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 12 328,80 лв.,
общо 12 678,80 лв., които следва да се присъдят в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Мадан, седалище и адрес гр.Мадан, обл.Смолян,
ул.“Обединение“ №14, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Ф. М., предявен
против “КЛИНЪР”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, представлявано от Х. В. Х., за заплащане на сумата
437 183,58 лв. – неустойка за обезщетяване на вредите от неизпълнението поради разваляне
на договор с рег.№11-ДУ-15/26.03.2009 г. с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени
площи и озеленяване на територията на община Мадан; зимно поддържане и
снегопочистване на общинската пътна мрежа в община Мадан и уличната мрежа в град
Мадан“, която неустойка е уговорена в чл.29, т.2, изречение последно от същия договор,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.01.2022 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на Община Мадан, седалище и адрес гр.Мадан, обл.Смолян,
ул.“Обединение“ №14, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Ф. М., да заплати на
“КЛИНЪР”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, представлявано от Х. В. Х., сумата 12 678,80 лв.
(дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и 80 ст.) – деловодни разноски за
производството по т.д.№37/2022 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12