№ 1195
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело ***233100501193 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32753/ 02.05.2023 г. от А. Ю. Д.,
адрес: обл. Варна, общ. Б., с. Е., ул. „Ч.М." ***, чрез адв. И. И. - ВАК, съд.
адрес: гр. Варна, ул. „Самарско знаме" № 1 А, срещу решение №
839/14.03.2223 г., постановено по гр.дело № 16394/2021 год., по описа на ВРС,
с което е отхвърлен предявения от А. Ю. Д., иск с правно основание 227,
ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна до размера на 1/2 (една втора) идеална част,
направеното в полза на М. М. Д. дарение на недвижим имот съставляващ
първи етаж от жилищна сграда, цялата състояща се от приземен и два
жилищни етажа, находяща се в обл. Варна, общ. Б., с. Е., ул. „Ч.М." ***,
изградена в собственото на надарения М. М. Д. дворно място, съставляващо
УПИ Х-89, в кв. 13 по плана на с. Е., със застроена площ на етажа от 77.00
кв.м, състоящ се от входно антре, кухненски бокс, столова, дневна и тераса,
при граници на дворното място: улица, УПИ IX-90 и УПИ XI-88, обективиран
в НА за дарение на недвижим имот № 152, том, LVII, дело №
12216/13.09.2011 г. вписан в Агенция по вписванията/Служба по вписванията
гр. Варна.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалвания акт,
като постановен в нарушение на материалният закон и при съществени
нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно е изяснена
1
фактическата обстановка. Първата инстанция грешно е приела, че от месец
юни до настоящия момент въззивницата e продава зеленчуци на пазар
„Часовника“. Не оспорва, че до преди 6-7 години е отглеждала зеленчуци и ги
е продавала. Твърди, че към настоящия момент това е невъзможно поради
здравословното и състояние. Посочва, че е доказана непризнателност на
въззиваeмия. Твърди, че е отправила две покани до въззъваемия за плащане
на парична издръжка. Изтъква, че до отделянето на водата на две партиди,
цялата сметка е заплащане от нея и дъщеря й. В тази насока ответникът не е
предоставил доказателства да е заплащал водата. Оспорва изводите на
първата инстанция, че следва да заплаща 80.69 лв. на месец за лекарства.
Закупените по здравна каса медикаменти с рецептурна книжка са в по-голям
размер предвид, че вещото лице изготвило СМЕ посочил, че има и други
заболявания, които налагат ежемесечно закупуване на лекарства. Същото е
заявило, че с оглед други заболявания е необходимо посещение при
специалист и закупуване на лекарства, които не се поемат от здраваната каса,
а изцяло се заплащат от пациента. Изтъква, че по делото безспорно е
установено, че е отправила покана до насрещната страна и се нуждае от
допълнителни средства за издръжка, и възможността на въззиваемият да я
заплаща. Изразява несъгласи, с изводите на районния съд, че сумата за
месечната и издръжка към месец декември е в общ размер на 667,52 лв.
Съдът не е отчел посоченото в заключението на вещото лице. Оспорва
изводите на първата инстанция, че въззивамият страда от хронично
заболяване, като твърди, че това обстоятелство е останало недоказано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор с вх. №
41432/02.06.2023 от М. М. Д. с ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ч.М." ***,
чрез адвокат Е. П. К., съд. адрес: с. Е., община Б., ул. „Ц.С." ***. Изразява
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Моли да се остави без уважение, подадената въззивна жалба, Моли да
му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът подържа въззивната жалба. Моли да
се уважи въззивната жалба, като се отмени обжалваното решение.
Въззиваемият подържа отговора, оспорва жалбата. Моли да се
потвърди решението като правилно, законосъобразно и обосновано.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната
част. По останалите въпроси съобрази следното:
В исковата си молба въззивникът - ищец А. Д. посочва, че със съпруга
си дарили на въззиваемия и техен син недвижим имот придобит по време на
брака им - първи етаж от жилищна сграда, цялата състояща се от приземен и
два жилищни етажа, изградена в собственото на надарения М. М. Д. дворно
място, намиращo се в с. Е., ул. „ Ч.М.“ ***. Поради влошеното й
здравословно състояние и недостига на средства, поканила М. Д. да й плаща
2
месечна издръжка в размер на 200 лева. Изтъква, че синът й въпреки, че е
знаел за здравословното й състояние и нуждата от парични средства, нито
един път не се отзовал да й окаже необходимата помощ, нито я подпомагал
финансово. Моли да се отмени за ½ ид.ч. дарението на посочения по-горе
имот.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззивника-
ответник М. Д., в който не се оспорва извършеното от ищцата и покойният й
съпруг дарение на процесния имот. Оспорва изнесените от ищцата твърдения,
като заявява, че от страна на ищцата и нейните братя е била проявена агресия
спрямо него. Твърди наличие на неуредени между страните отношения
относно ползване и заплащане на консумирана вода. Оспорва твърдението за
здравословни проблеми на ищцата и невъзможността й сама да се издържа.
Посочва, че причина за подадената ИМ е натиск спрямо ищцата от страна на
дъщеря й/сестрата на ответника/. Оспорва относимостта на представените
писмени доказателства. Оспорва своята възможност да заплаща месечна
издръжка в размер на 200лв. Твърди, че самият той е със здравословни
проблеми.
От представените писмени доказателства, от заключението по съдебно
счетоводната експертиза и от съдебномедицинска експертиза, от гласните
доказателства, от становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни:
Страните не спорят, че на 09.09.2011 г. М. Д. и А. Д. с НА дарили на
сина си М. Д. процесния недвижим имот.
На 03.12.2013 г., родителите на въззиваемия даряват на дъщеря си М. М.
Х. втория етаж от жилищна сграда, цялата състояща се от приземен и два
жилищни етажа, находяща се в обл. Варна, общ.Б., с. Е., ул.„Ч.М." ***. На
12.10.2016г., с нотариален акт, за покупко - продажба на недвижим имот, А.
Д. и съпругът й /родителите на въззиваемия/, продават на дъщеря си М. М. Д.,
приземен етаж от описаната по-горе сграда, за сумата от 4000 /четири хиляди
/ лв., изплатена на продавачите, изцяло и в брой, преди подписване на
нотариалния акт. Горното се доказа от: справка от агенцията по вписванията
за периода 18.01.1992 до 18.01.2022 г на А. Д. и нотариален акт, за
покупкопродажба на недвижим имот, № 37, том IV - ти, рег.№ 6846, дело №
565/2016г.,/стр. 88, 89, 90 от гр.дело № 16394/2021 год., по описа на ВРС/
Видно от представеното удостоверение за наследници, съпругът на
въззивника и баща на въззиваемия - М. Д. Д. е починал на 08.08.2017г.
От свидетелските показания на свидетеля А.Б./брат на въззивника/ се
установява, че въззивникът А. Д. живее в приземен етаж на процесния имот.
За нея полагат грижи дъщеря й М. и внучката й.
Отношенията между страните се влошили след смъртта на М. Д./ съпруг
на въззивника и баща на въззиваемия/. А. Д. отглеждала зеленчуци в дворното
на място на процесния имот, който продавала на пазара през пролетта. След
3
като въззиваемият заградил дворното място, тя започнала да отглежда
зеленчуци в съседния двор. Към настоящия момент А. Д. не продава
зеленчуци на пазар „Часовника“ в центъра на гр. Варна. До 2017 година
имотът е имал обща партида за електроенергия и ВиК, като водата е
заплащана от въззивника. През 2017 г. и през 2018 г. е извършено разделяне
на партидите, като приземният и вторият етаж, които са собственост на
третото-неучастващо в делото лице М., имат обща ВиК партида, както и обща
партида за електроенергия, а първият етаж – собственост и обитаван от
въззивника, притежава самостоятелни партиди за ВиК и ел.енергия. Т.е.
ползваните от ищцата ВиК услуги и ел.енергия се отчитат на обща партида с
тези на обитавания от дъщеря й М. втори етаж. Горното се установи от:
свидетелските показания на А.Б. и Ю. Д., писмо от ЕРП север изх.№
6107783/14.04.2022 г., писмо от ЕРП север изх.№ 6099776/14.04.2022 г.,
констативен протокол № 7121817 от13.04.2022 г. и констативен протокол №
7121818 от 12.04.2022 г., писмо от ВиК Варна изх.№ ДЕВ-М-6 от 12.04.2022
г.,/ стр. от 135 до 139 от гр.дело № 16394/2021 год., по описа на ВРС/.
От представеното съобщение от Български пощи ЕАД, е видно, че на
08.06.2021г. ищцата е поканила ответника да й изплаща издръжка в размер на
200 лева.
А. Д. за периода от 08.2020 г. до 06.2021 е получавала месечна пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 682,47 лева. За периода 09.2021 г.
до 12.2021 г., общо получаваната месечна пенсия за осигурителен стаж и
възраст е в размер 783,72 лева. Размерът на получаваната пенсия се установи
от - удостоверение изх.№3042-03-714/10.05.2022г. от НОИ ТП Варна/ стр.
167,168 от гр.дело № 16394/2021 год., по описа на ВРС.
Въззивникът получава рента в размер на 78 лв. на година.
Месечния доход, с който А. Д. е разполагала към дата 12. 2021 г. е
790,22 лева. Той се формира от получаваната пенсия и рента.
От назначената и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че нужната месечна издръжка на въззиваемата за 2021г. е размер
на 586,83 лв., без в тази сума да се включват разходите за лекарства.
Линията на бедност в обл. Варна е в размер на 505 лв. месечно за
домакинство от едно лице.
Въззивникът страда от хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет и в развилата се във
връзка с него диабетна полиневропатия, двустранна първична гонартроза
/дегенеративни изменения на двете коленни стави/, двустранна катаракта -
възрастова. Всички заболявания са с хроничен прогресиращ ход, налагат
ежедневно лечение. Общата месечна стойност на медикаментите, които
следва да заплаща за лекуване на хроничните си заболявания е в размер на
80,69 лева. Във о.с з вещото лице посочва, че А. Д. има и други заболявания,
които са остро протичащи, нямат връзка с основните заболявания, за които се
4
налагат ежемесечно закупуване на лекарства и не се поемата от здравната
каса. Горно се доказва от съдебномедицинска експертиза и от представената
по делото медицинска документация.
Съдът приема, че общия размер на необходимата на А. Д. месечна
издръжка, за задоволяване на битовите нужди и основните лекарства, към
м.декември 2021 г. е в общ размер от 667,52 лева.
М. Д. работи като електрозаварчик в „ Булмак ЕООД“ За периода
06.2021 г. до 12.2021 г. е получил средномесечно нетно трудово
възнаграждение в размер на 667,93 лева. Притежава в собственост лек
автомобил „Тойота Аурис“ регистриран през 03.11.2013г. Страда от
„Гонартроза“ и „Остеохондропатия Генус Синистри”, за лечението на които
заплаща по 200 лева на всеки три месеца. Горното се доказва от:
удостоверение №1494/18.01.2022г., предоставената медицинска
документация, удостоверение № 91900-19985 от сектор пътна полиция, че са
купувани инжекции в размер на 200лева, се установи от приложена по делото
фактура на стр. 96 и свидетелските показания на Ю. Д.. Членовете на
семейството на въъззиваемия са – той и съпругата му Ю. Д..
От удостоверение за получени възнаграждения от 17.01.2022 г., се
установи, че съпругата на въззиваемия Ю. Д. работи на длъжност чистачка в
ОУ“ Св. Св. Кирил и Методий“ с. Е., за периода от 06.2021 г. до 12.2021 г. е
получила средмесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 540 лева.
Средно месечният доход на член от семейството на въззиваемия към 12.2021
г. е 603,96 лева.
Съдът кредитира, като обоснована и професионално направена,
назначената съдебномедицинска експертиза.
Съдът не възприема заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, в частта в която е прието, че средномесечния
разход за закупуване на лекарства на А. Д. е в размер на 287.21 лева.
Експертът изрично посочва, че не е компетентен да посочи кои от лекарства
са й необходими съобразно здравословното й състояние. Заключението се
оборва и от назначената съдебномедицинска експертиза. В последната е
посочено, че ежемесечно необходимата сума нужна на въззивника за
закупване на лекарства за основните му заболявания, е в размер 80,69 лева.
Съдът приема, че в компетентността на вещото лице д-р Д. Демиров е да
определи от кои лекарства се нуждае А. Д. всеки месец и тяхната стойност.
Поради изложеното съдът приема, че за лекарства на въззивника всеки месец
са необходими 80,69 лева.
Съдът приема възражението на въззивника, че първата инстанция
неправилно е приела, че към момента продава зеленчуци на пазар
„Часовника“ в центъра на гр.Варна. В свидетелските си показания свидетеля
А.Б. посочва, че А. Д. е продавала зеленчуци на пазара до преди 6-7 месеца, а
не към момента на разпита. В писмото на „Пазари“ ЕАД – Варна се посочва,
5
че въззивникът има право да продава на пазара, което само по себе си не
означава, че към момента тя осъществява търговска дейност. Предвид горе
изложеното настоящият съдебен състав не може да направи категоричен
извод, че към настоящия момент А. Д. продава зеленчуци на пазара.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция подлежи на разглеждане предявен
иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
За да бъде уважен иск за отмяна на дарение, поради отказ от страна на
дарения да дава издръжка, следва да са налице следните предпоставки:
валиден договор за дарение между страните, трайна нужда от издръжка от
страна на ищеца – дарител, покана до ответника - дарен да дава издръжка,
възможност на надарения да дава издръжка, отказ на дарения да дава такава.
Поначало, дарението не създава за дарения задължение да издържа
дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и
поиска издръжка. В този случай, задължението на дарения е не само морално,
а се превръща в правно, доколкото законът изрично предвижда отмяна на
дарението, когато се отказва помощ, от която дарителят трайно се нуждае.
Смисълът на закона е да се върне подареното, за да може дарителят да
разполага със средства за собствената си издръжка.
В случая първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 227, ал.
1, б. „в” ЗЗД е налице и по него не се спори между страните – ищцата е
дарила първия етаж от процесния имот на ответника.
Налице е и покана, с която ищцата е поискала от ответника да и дава
́
издръжка.
Спорен по делото е въпросът дали дарителката има нужда от издръжка.
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на
поканата или ако към деня на поканата дарителят не е имал необходимост от
издръжка нуждата от такава трябва да съществува към датата на формиране
на силата на присъдено нещо по делото, в случая – до приключване на
съдебното дирене. Продължителността на периода, през който дарителят е
имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко
е трайно това състояние. В теорията и съдебната практика по приложение на
иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва да
се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай,
като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите
конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,
социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се установява
след съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или има
възможност да ползва (определени в цифрова величина) и конкретната сума,
6
която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.
Средствата, необходими за месечната издръжка на ищцата са в размер
на 667,52 лв – в този смисъл са и заключенията на назначените по делото
съдебно - счетоводна и съдебномедицинска експертизи, които при отчитане
на необходимите средства за издръжката на ищцата са взели предвид
конкретните и нужди, вкл. и месечния разход за медикаменти за основните
́
заболявания. Общият установен по делото доход на дарителката е в размер на
790,22 лева, формиран от получаваната пенсия и рента, който е по - висок от
месечния размер на разходите, необходими за издръжката й. Тя има
възможност да закупува лекарства за неосновните й заболявания, от остатъка
на нужната й месечна издръжка от 667,52 лева до разполагаемия доход от
790,22 лева. Съдът взема предвид, че тя няма задължения, включени от
статистиката в общия разход на домакинството. Не заплаща наем, не заплаща
социални осигуровки, данъци, по делото няма данни да има заем. Също така
от необходимите средства за издръжка следва да се изключат и предвидените
в статистиката разходи за алкохол и тютюневи изделия.
При това положение съдът приема, че ищцата не е изпаднала в нужда от
допълнителна издръжка.
Съдът намира, че не е налице и другата предпоставка за уважаване на
иска – дареният има достатъчно средства за даване на издръжка и с даването
й, да не постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-
лошо положение от това на дарителя.
От предоставените доказателства се установява, че разполагаемият
средно месечен доход на член от семейството на въззиваемия към 12.2021 г.
е 603,96 лева. Той е по-малък от този на А. Ю. Д., който е в размер на 790,22
лева. М. Д. следва да заплаща и по 200 лева, на всеки три месеца, за
инжекции. Ако въззиваемият заплаща поисканата издръжка от 200 лева на А.
Д., средно месечният разполагаем доход на членовете на семейството му би
бил в размер на 503,69 лева, който е под линията на бедност в обл. Варна.
Плащането на поисканата месечна издръжка, несъмнено би поставило М. Д. и
съпругата му в по лошо положение от това на дарителя.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение № 839/14.03.2223 г., постановено по гр.дело №
16394/2021 год., по описа на ВРС,следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъдят разноските за
въззивната инстанция в размер на 600 лева, съобразно представените списък
на разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 839/14.03.2223 г., постановено по гр.дело
№ 16394/2021 год., по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от А.
Ю. Д., ЕГН: **********, адрес: обл. Варна, общ. Б., с.Е., ул. „Ч.М.“ *** иск с
правно основание 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна до размера на 1/2 (една
втора) идеална част, направеното в полза на М. М. Д., ЕГН **********, адрес:
обл. Варна, общ. Б., с. Е., ул. „Ч.М." ***, дарение на недвижим, имот
съставляващ първи етаж от жилищна сграда, цялата състояща се от приземен
и два жилищни етажа, находяща се в обл. Варна, об. Б., с. Е., ул. „Ч.М." ***,
изградена в собственото на надарения М. М. Д. дворно място, съставляващо
УПИ Х-89, в кв. 13 по плана на с. Е., със застроена площ на етажа от 77.00
кв.м, състоящ се от входно антре, кухненски бокс, столова, дневна и тераса,
при граници на дворното място: улица, УПИ IX-90 и УПИ XI-88, обективиран
в НА за дарение на недвижим имот № 152, том, LVII, дело №
12216/13.09.2011 г. вписан в Агенция по вписванията/Служба по вписванията
гр. Варна, на основание 271 от ГПК
ОСЪЖДА А. Ю. Д., ЕГН: **********, с адрес: обл. Варна, общ. Б.,
с.Е., ул. „Ч.М." *** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Д., ЕГН **********, с пост.
адрес: обл. Варна, общ. Б., с. Е., ул. „Ч.М." *** сумата от 600.00 лева /
шестстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8