Р Е Ш
Е Н И Е
№.17/06.01.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав в публично заседание на седми
декември 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СТОЯН КОЛЕВ
С участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2445/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186 ал. 4 ЗДДС вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Д.Г.Д, действащ като ЕT „Мика - Д.Д, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ц.Д.“, № 18, ет. 1, ап. 2,
против Заповед за налагане на ПАМ № 314-ФК/20.10.2020 г. издадена от началника
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС му е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ „Запечатване на търговски обект -
Зоомагазин, находящ се в с. Старо Оряхово, ул. „Д.“, № 20”, стопанисван от ЕТ и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Излага оплаквания за нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорваната заповед,
навеждайки твърдения за неизяснена фактическа обстановка, липса на пълно
описание на нарушението, както и необоснованост. Конкретно сочи наличието на бланкетни мотиви
за налагане на принудителната административна мярка, както в частта за запечатване
на търговския обект, така и относно срока, за който същата е наложена. Излага,
че липсата на мотиви лишава страната и съда от възможността да установя дали
акта е постановен съответствие с целта на закона, предвид минималният оборот на
магазина и ниската стойност на покупката, за която е посочено, че не е издаден
касов бон. Счита, че административния орган не е отчел конкретиката на случая,
а само декларативно е посочил наличието на особено важни интереси, които следва
да се защитят с налагането на ПАМ. Конкретно сочи липса на влязло в сила НП,
което според жалбоподателя основание за прилагане на ПАМ. На изложените
основания моли за отмяна на акта. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата.
Твърди, че не оспорва фактическата обстановка
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 19.10.2020г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП –
София, сектор „ОД“-Варна извършили проверка на търговски обект – по смисъла на
§ 1, т.41 от ДР на ЗДДС - Магазин за цигари, находящ се в гр. Варна ул. „Ф.К.“
№ 66, стопанисван от ЕТ ”МИКА-Д.Д”, ЕИК ******. Резултатът е обективиран в
Протокол № 0429590/19.10.2020г., съгласно който на 19.10.2020г. в 14.25ч. в
обекта е извършена контролна покупка чрез плащане в брой на З броя
ароматизатори за кола с единична цена в размер на 2лева и обща стойност в
размер на 6 лева. Стоките са заплатени в брой преди легитимация с една банкнота
от 10 лева на лицето обслужващо обекта - Д.Г.Д на длъжност управител в проверявания
търговски обект и е върнато ресто от две монети по 2 лева. За извършената
контролна покупка не е издадена фискална касова бележка от монтираното и
въведено в експлоатация фискално устройство.
В хода на проверката са събрани: Опис на паричните
средства в касата; КЛЕН от дата 19.10.2020г. и Дневен финансов отчет.
Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от
проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че
нарушението изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б. “а“ от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви, че срока на запечатване се
определя съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, неспазването
на реда на издаване на касова бележка, неиздаването на фискален бон за
извършената покупка на обща стойност 6.00лв., както и факта че дружеството има
задължения в размер на 177.16лв. Посочено е, че срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Както и че
с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни обществени интереси, като се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения.
С преписката е представен и АУАН № F 5576846
от 23.10.2020г., за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0429590/19.10.2020г. нарушение за неиздаден касов
бон, квалифицирано в същия като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 и по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 .
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно
чл. 186 ал. 3 ЗДДС, предвид и представената Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., на
Изп. директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена
форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до
нейната нищожност.
В тежест на административно - наказващият орган е да
установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на
ПАМ.
Безспорно неиздаването на надлежен документ за
осъществената продажба -фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен
знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Принудителната административна мярка е израз на административната
държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен
надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал.1, б
"а" ЗДДС, мярката запечатване на търговски
обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има
предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва
да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от
които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма
установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в
качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички
законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е
обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установяват предпоставките за налагането на ПАМ. Не се установява от
обективна страна осъществяването обективна връзка между състава на
констатираното с АУАН административно нарушение по чл. 25, ал.1, вр. чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /обн. ДВ
бр.106/27.12.2006 г./ и чл. 118 от ЗДДС и наложената административна мярка. И В тази връзка основателно е оплакването на
жалбоподателя, че предпоставките за налагане на принудителната административна
мярка не са обосновани от административния орган.
По делото не е спорно, че на 19.10.2020г. от органи по
приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор „ОД“-Варна е извършена проверка
на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно: Магазин за
цигари, находящ се гр. Варна ул. „Ф.К.“
№ 66. Не е спорно, че провереният обект е стопанисван от ЕТ ”МИКА-Д.Д”, ЕИК
******. Няма спор и че на 19.10.2020г. в 14.25ч. в обекта е извършена контролна
покупка чрез плащане в брой на З броя ароматизатори за кола с единична цена в
размер на 2 лева и обща стойност в размер на 6 лева, заплатени в брой с една
банкнота от 10 лева на жалбоподателя Д.Г.Д и е върнато ресто от две монети по 2
лева. Не се оспорва и обстоятелството, че за извършената контролна покупка не е
издадена фискална касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация
фискално устройство.
Всички тези обстоятелства са надлежно отразени в
представените по делото Протокола за извършена проверка № 0429590/19.10.2020г.;
АУАН № F 5576846 от 23.10.2020г. и Наказателно постановление № 549688 - F5576846
от 01.12.2020г., в които за място на
извършване на нарушението е посочен обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на
ЗДДС, а именно: Магазин за цигари, находящ се
гр. Варна ул. „Ф.К.“ № 66, а констатираното нарушение за неиздаден касов
бон е квалифицирано, като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Същевременно наложената със Заповед № 314-ФК/20.10.2020
г. Принудителна административна мярка /ПАМ/ „Запечатване на друг търговски обект и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни“ се отнася до друг обект, представляващ „Зоомагазин,
находящ се в с. Старо Оряхово, ул. „Д.“, № 20“. Както в протокола за извършена
проверка, така и в АУАН и в НП липсват данни дали този обект е стопанисван от
ЕТ ”МИКА-Д.Д”, ЕИК ******. Не е налице и описание на фактите и обстоятелствата при
които е извършено и установено нарушението в този обект. Липсва посочване на конкретни фактически
обстоятелства и обективни дадености от действителността, които да обусловят
адекватността на административната принуда по отношение на обекта в с. Старо
Оряхово, ул. „Д.“, № 20.
Изложеното сочи, че административният орган е изразил
неясна и противоречива воля, което формира извода необоснованост на
административния акт, съответно за допуснато съществено процесуално нарушение,
засягащо правото на защита на жалбоподателя.
Несъответствието между изложените в заповедта мотиви и
наложената принудителна административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали
актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Това нарушение е особено съществено и е основание
заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от горното, Варненският административен съд,
отделение, ХХІ-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № 314-ФК/20.10.2020 г.
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС му е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ „Запечатване на
търговски обект - Зоомагазин, находящ се в с. Старо Оряхово, ул. „Д.“, № 20”,
стопанисван от ЕT „Мика - Д.Д, ЕИК*********, адрес гр. Варна, ул. „Ц.Д.“, № 18,
ет. 1, ап. 2 и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: