№ 209
гр. Ямбол , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Е. Б. К. с ЕГН ********** и от Г. А. А. с ЕГН **********,
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете К. Б. К. с ЕГН
**********, роден на 05.04.2009 год. и тримата от гр.Я., с искане за защита от домашно
насилие против Б. К. Б.. с ЕГН ********** от гр. Я.
С молбата се сочи, че ответникът по молбата е баща на първата молителка и бивши
съпруг на втората. Твърди се че на 04.05.2021 год. около 03.20 ч. сутринта, ответника
отишъл до апартамента на молителките находящ се в гр. Я. *** като по този начин ги
събудил. Първо започнал да звъни на телефоните на Е.К. и на сина си К.. Те не му
отговорили и си изключили телефоните. В резултат на това ответника започнал да блъска по
вратата на входа, започнал да хвърля и малки камъчета по прозореца. Отворили му за да не
ставата панаири през нощта и да не тормози съседите. Всички му казвали да си тръгва, но
той стоял и не си тръгвал. Направил си салата и се наял, никой не му обърнал внимание,
защото се страхували от конфронтация. Тръгнал си към 10.00 часа същият ден, но към 21.00
часа отново се върнал със сина си К., който водил през деня на тренировка. Използвайки
ключа на К. ответникът влязъл с трясък, носейки със себе си ракия, три бири дроб сърма и
салата. Двете молителки веднага му казали да си тръгва, но той седнал на масата започнал
да пие и да яде. Започнал да досажда на Е., да се опитва насила да я прегръща. Двете се
опитали да го отблъснат до вратата, изнесли му якето, телефона и ключовете, но ответника
категорично отказал да си тръгне като заявил, че това е неговия дом. Отишъл в детската стая
и се тръшнал на леглото на Е. с обувките, върху купчината нейни дрехи. Въпреки, че го
1
молили ответника отказал да стане, от алкохола паднал от леглото, станал и се преместил в
спалнята. Заявил, че няма да излезе, че това е неговия дом, и че ще живее с тях. Разразил се
скандал, при който Е. се уплашила и се обадила на телефон 112. Междувременно ответника
започнал да крещи, че са го набили, после легнал и заспал в спалнята. Дошли два
полицейски екипа. Разбудили го и го поканили да напусне дома им. Ответника не изпълнил
ведна полицейското разпореждане, започнал да спори с полицаите, да им иска имената,
започнал да заплашва пред тях Е., че ще я изгони от апартамента, и че тя е навършила 18
години и няма место в този апартамент.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
изложеното в исковата молба. Твърди, че с нищо не му е било показано, че не е желан в
семейното жилище. Твърди че му е станало лошо докато пушел и затова легнал в най-
близката стая – детската, а бившата му съпруга и дъщеря му започнали да го удрят и блъскат
за да се махне от там. До този момент всичко било нормално. Станал но отново почувствал
главоболие и световъртеж и едва успял да влезе в спалнята, която била най-близко. Легнал и
заспал. Когато дошли полицаите им казал, че не се чувства добре. Предвид епидемичната
обстановка не пожелал да викат линейка. Дъщеря му го обидила пред всички като го
нарекла смотаняк и да си тръгва.
В съдебно заседание молителите се явят лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. Д. П. от ЯАК, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
молбата като се иска на ответника да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН в
максималния предвиден срок, предвид, че за втори път търсят защита срещу него.
В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв.М. Б. от ЯАК чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа, че молбата е неоснователна, че не се подкрепя от доказателствата по делото и че
липсва извършено от ответника домашно насилие под каквато и да е форма, тъй като по
нищо не му е подсказано че е нежелан в жилището на молителите.
От фактическа страна:
С молбата се представят два броя декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с които се
декларира верността на фактите изложени в молбата на двете молителки.
По делото между страните не е спорно, че първата молителка е дъщеря на ответника,
а втората негова бивша съпруга, а и това се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и че детето К. Б. К. е син на ответника. От представените по делото
писмени доказателства се установява още, че с Решение № ***/07.11.2019 год. постановено
по гр.дело № ***/2019 год. по описа на ЯРС, на основание чл.50 СК, по взаимно съгласие е
бил прекратен гражданския брак между молителката Г. А. А. и ответника по молбата Б. К.
Б.., като на основание чл.51 СК е било утвърдено постигнато между тях споразумение по
силата на което родителските права върху родените от брака деца Е. Б. К. и К. Б. К. са
2
предоставени на майката Г. А. А., а ползването на семейното жилище находящо се в гр. Я.
*** е предоставено за ползване на майката и децата. Установява се още, че със заповед №
***/20.06.2019 год. издадена по гр.дело № ***2019 год. по описа на ЯРС, са били наложени
мерки за незабавна защита на Е. Б. К., Г. А. А. и К. Б. К. за осъществено спрямо тях
домашно насилие от страна Б. К. Б...
По искане на молителите са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството
на свидетели, лицата: Й. Д. Д., Д. Д. и В. Б..
От показанията на св. Й. Д. се установява, че познава молителите, както и че знае за
инцидента на 04.05.2021 год. като всичко за обстоятелствата около инцидента знае от Е..
От показанията на св. Д. Д. и В. Б., се установява, че същите като полицейски
служители действително са посетили жилището на молителите, по сигнал, и където
ответника е заверен да спи, както и че от молителката Е. е обяснила, че ответника отказва да
си тръгне от жилището доброволно. Установява се още, че след отправяна му покана от
полицейските служители ответника е напуснал жилището, като е обяснил, че е легнал
защото му е прилошало, както и че отишъл в дома на молителките за да остави сина си.
По искане на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетел, лицето Т. Б. Б.-Б.а, видно от които се установява, че е съпруга на брата на
ответника и познава страните. Установява се още че на 04.05.2021 год. ответника е бил в
дома на свидетелката със сина си и вечерта си тръгнали, като Б. не бил добре. Не ял нищо за
това му изпратили храна за вкъщи. Пратила му и ракия. Това което свидетелката знае за
инцидента научила от Б., тя не била видяла нищо.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителите е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
3
условията на чл.3, т.1 и т.5 – тъй като ответника е съпруг на молителката Г. А. А. и баща на
Е. Б. К. и К. Б. К..
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представените по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, които освен друго се подкрепят макар и косвено от показанията на свидетелите Й. Д.
Д., Д. Д. и В. Б..
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че
на 04.05.2021 год., ответника е осъществил спрямо молителките психическо и емоционално
насилие, като демонстративно е натрапил присъствието си в обитаваното от тях жилище
въпреки тяхното нежелание и несъгласие, и по същият начин ,е отказал да изпълни искането
им да напусне дома в който пребивават, което е наложило и да потърсят съдействие от
органите на МВР. Демонстрираното от него поведение насочено към незачитане волята на
двете молителки е било извършено с дързост и определен цинизъм, което според съда
безспорно представлява акт на психично и емоционално насилие спрямо двете молителки, и
предвид, че е извършено в присъствието на детето К. Б. К., последното също се явява
пострадало от домашно насилие лице, с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗЗДН. Сочените от
ответната страна добри отношения между страните преди 04.05.2021 год., обстоятелството,
че преди това ответника е допускан от молителите в жилището, което обитават, както и
участието на ответника в ремонта на същото, не обосноват извод за противното. Доколкото
и от самата ответната страна се признава, че вечерта на 04.05.2021 год., перифразирано –
ответника е бил блъснат да напусне жилището, т.е. очевидно на същия е било дадено да
разбере ясно и недвусмислено, че вече не е желан в дома на молителите. Разбира се горните
обстоятелства, както и обстоятелство, че ранната сутрин на 04.05.2021 год. ответника е бил
допуснат доброволно, което се признава и в молбата, макар и по съображения различни от
тези които може би си е представял ответника, а именно да не се притесняват съседите,
вместо още сутринта да бъдат сигнализирани органите на МВР, са дали допълнително повод
на ответника да счита, че може да влиза в жилището и са го мотивирали в тази насока.
Всички тия обстоятелства съдът взема предвид, но единствено и само при отчитане степента
на виновност у поведението на ответника.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица Е. Б.
К., Г. А. А. и К. Б. К., като по отношение на Б. К. Б.. следва да бъдат наложени следните
мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие и по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава пострадалите
4
лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същите на
разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца по отношение на Е. Б. К. и Г. А. А., 6
месеца по отношение на детето К. Б. К..
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие, както и предвид обстоятелството, че веднъж спрямо него е издавана
заповед за незабавна защита за друг акт на домашно насилие извършен спрямо същите
пострадали лица. Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от
домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалите
лица, като по отношение на детето взе предвид и обстоятелството, че ответника е другия
родител на кого не е предоставено упражняването на родителските права, а има определен
режим на лични контакти с детето, както и че вече повече от три месеца на същият е
забранено да приближава детето с издадената от съда заповед за незабавна защита от
05.05.2021 год., обстоятелството което също следва да се съобрази, тъй като се касае за
интереси на малолетно дете.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба към средния предвиден в закона
размер, а именно глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителите имат право на разноски, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на молителите сторените от тях разноски в размер на 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Е. Б. К. с ЕГН ********** и от Г. А. А. с ЕГН **********, лично и в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете К. Б. К. с ЕГН **********,
роден на 05.04.2009 год. и тримата от гр.Я., за извършен спрямо тях на 04.05.2021 год. акт
на емоционално и психическо насилие, представляващи домашно насилие по смисъла на
чл.2 ЗЗДН, като:
5
ЗАДЪЛЖАВА Б. К. Б.. с ЕГН ********** от гр. Я. ж.к. „*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Е. Б. К. с ЕГН **********; Г. А.
А. с ЕГН ********** и К. Б. К. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Б. К. Б.. с ЕГН ********** от гр. Я. ж.к. „*** ДА ПРИБЛИЖАВА
пострадалите лица: Е. Б. К. с ЕГН **********; Г. А. А. с ЕГН ********** и К. Б. К. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 12 месеца по отношение на
пострадалите лица Е. Б. К. с ЕГН ********** и Г. А. А. с ЕГН ********** и за срок от 6
месеца по отношение на пострадалото лице - К. Б. К. с ЕГН **********.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Б. К. Б.. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Б. К. Б.. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Б. К. Б. с ЕГН ********** да заплати на Е.
Б. К. с ЕГН ********** и Г. А. А. с ЕГН ********** сумата от 400 лева – разноски по
делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Б. К. Б.. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Ямбол.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6