Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.В.Търново, 08.04.2010 г.
Великотърновският районен съд, девети граждански състав,
в заседанието на осми април, две хиляди
и десета година,
в
състав: районен съдия: Йордан
Воденичаров, при секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
942 по описа за
Производство за развод по взаимно съгласие, релевирано по реда на чл. 321, ал.5, вр. с ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 50, 51 от СК.
Молителите Р.М.К. и М.А.К. по реда на настоящото производство молят съда
да допусне прекратяване по взаимно съгласие на техния брак, сключен на 15.01.1997
г., от който брак имат родено едно дете – Мерсие, р. на 09.08.1992 г.,
непълнолетна, сключила гр.брак на 10.08.2008 г. при условията на чл.6, ал.4 от СК.
Съгласието им за развод е сериозно и
непоколебимо.
В СЗ
съпрузите поддържат молбата си за развод и представеното с нея писмено
споразумение, допълнено устно в СЗ.
Съдът,
след като изслуша съпрузите и прецени събраните
доказателства, намира за установено и
обосновава следните правни изводи:
Молителите са законни съпрузи от 15.01.1997 г. - удостоверение за
сключен гр. брак от 24.02.2010 с., издаден въз основа на Акт за гр. брак №
2/15.01.1997 г. Кметство гр. Килифарево. От брака си имат родено едно дете
Мерсие, р. на 09.08.1992 г., непълнолетна, сключила гр.брак на 10.08.2008 г.
при условията на чл.6, ал.4 от СК.
Молбата за развод подлежи на положителна съдебна
санкция. Сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да настъпи
целения преобразуващ правната действителност резултат – безмотивно прекратяване
на брака, е оценъчен
предмет на категорично убеждение на съда. Постигнатото и предявено пред съда споразумение, урежда пълно, без да противоречи на повелителни законови норми и
морала, всички въпроси, касаещи последиците на развода, които
правилото на чл.51, ал.1, изр.1-во от СК
повелява да образуват задължителен предмет на същото.
Гореизложеното
онагледява предпоставките
по чл.50, чл.51, ал.1 и 2 от СК, вр. с чл.330, ал.3 от ГПК за допустимост на искания развод по взаимно
съгласие.
На основание чл. 6, т.3 от Тарифата за ДТ,
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за
допускане на развода в размер на 40.00 лева, като невнесения остатък в размер
на 15.00 лв. се дължи по сметката на ВТРС от молителите Р.М.К. и М.А.К.. Дължимата държавна такса следва да бъде внесена в двумесечен срок от деня на решението.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.50 от СК, вр. с чл.330, ал.3 от ГПК гражданския брак между Р.М.К. с ЕГН:********** *** и М.А.К., с ЕГН: ********** ***, сключен в гр. В.Търново с акт за граждански брак № 2/15.01.1997
г. на длъжностното лице по гражданското състояние при Кметство гр. Килифарево,
по взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА по реда на чл. 51, ал. 2,
вр. с ал. 1 от СК постигнатото между
съпрузите споразумение, както следва:
Семейното жилище в гр. Килифарево, ул. Георги
Саралиев № 13 след развода се предоставя
за ползване на двамата съпрузи при равни
права, с извънсъдебно разпределение на
ползване на къщата.
Роденото от брака дете Марсие М.К. е
непълнолетна, но към момента е сключила гр. брак при условията на чл.6, ал.4 от СК.
Издръжка помежду си не уговарят и такава няма да се дължи след прекратяване на брака с развод.
След прекратяване
на брака жената ще носи предбрачното си фамилно
име – БЕКИРОВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 и чл. 7, т.1 от
Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК Р.М.К. с ЕГН:********** *** и М.А.К.,
с ЕГН: ********** ***, да заплатят поравно по сметката на
ВТРС сумата 15.00 лв., представляваща
остатъка от държавната такса за
образуване и разглеждане на бракоразводното дело, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението за прекратяване на брака не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: