№ 8540
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110168776 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца А. Г. А., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ****, чрез ЕАД „Д. М.“, вписано в регистъра БУЛСТАТ под № ****,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав, СГС, с адрес на упражняване на
****, представлявано от Д. М. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4,
Бизнес център „България“, представлявано от *** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146
(сграда Л), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от ****, искове както
следва:
срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № **** от
29.09.2023 г. поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 1 от Договор за
паричен заем № **** от 29.09.2023 г., с която се задължава ищецът да сключи договор
за поръчителство, поради противоречие със закона;
срещу „Ай тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
към паричен заем № ****, поради липса на основание, накърняване на добрите нрави
и заобикаляне на закона и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5,00 лв.,
предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 83,41 лв., представляваща
платена без основание сума.
В проведеното на 14.04.2025 г. съдът с протоколно определение с оглед
своевременно направеното искане от страна на ищеца, е допуснал на основание чл. 214
1
ал. 1 ГПК изменение на осъдителния иск срещу „Ай тръст“ ЕООД , като същият
следва да се счита за предявен за сумата от 6,00 лв. – частичен иск от вземане в общ
размер на 83,41 лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
на 29.09.2023 г. е сключил договор за паричен заем № **** с първия ответник
„Кредисимо“ ЕАД за сумата от 400 лева, с период на револвиране 20 дни, при ГПР
49,35 %, ГЛП 40%. Сочи, че в чл. 4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват
в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита,
същият следва да предостави на банкова гаранция съгласно Общите условия или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант - поръчител в
срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било
посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът
за разглеждане, съответно одобрение е 14 дни, а предложението за кредит съгласно
СЕФ е валидно 10 дни. Твърди, че на 29.09.2023 г. е сключил с втория ответник
договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „Ай тръст“ ЕООД (със
собственик на капитала първия ответник - „Кредисимо“ ЕАД) е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря
пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за всички задължения възникнали по
повод договора за кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на
поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 83,41 лв., като посочената сума следвало да се заплати на „Кредисимо“ ЕАД
и била разсрочена наред с погасителните вноски по договора за кредит. Сочи, че
ответникът „Ай тръст“ ЕООД е упълномощил „Кредисимо“ ЕАД да събира дължимите
суми по договора за предоставяне на поръчителство. Аргументира, че договорът за
поръчителство е акцесорен на договора за потребителски кредит, поради което и
счита, че действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване
па главното правоотношение. Счита, че двете дружества са свързани лица. Твърди, че
клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора (която възлага в тежест на заемателя да осигури
обезпечение) представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение и
какво да бъде то. Счита, че изискванията за предоставяне на обезпечение, които
клаузата въвежда са на практика неизпълними, както и че кредиторът е целял да го
насочи към единствена форма на обезпечение, която длъжникът би могъл да си
позволи, а именно обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Невключването
на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР сочи, че
заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочването на грешен размер на
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. При включването на
възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, твърди, че размерът му
надвишава допустимия по закон. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на ищеца не била предоставена
реална услуга. Аргументира и че клаузите му накърняват добрите нрави, както и че се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба ищецът е посочил, че в изпълнение на задълженията по
договора за поръчителство е извършил плащания в размер на 83,41 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Кредисимо“ ЕАД. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит със соченото от ищеца съдържание, като твърди, че задълженията
по него са изцяло предсрочно доброволно погасени. Подробно аргументира, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по кредита и не следва да
2
се включва в ГПР. Излага, че ищецът е имал възможност да предостави обезпечение,
различно от процесното, както и въобще да не предоставя такова. Аргументира, че
договорът за предоставяне на поръчителство има характеристиките на договор за
поръчка, в това число и че е самостоятелно правоотношение, независимо от
кредитното такова. Във връзка с последното излага, че евентуално недействителна би
била клаузата от договора за поръчителство, която предвижда заплащане на
възнаграждение, което обаче подробно излага, че не води до нищожност на целия
договор за кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за
предоставяне на поръчителство със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че
възнаграждение е дължимо за периода, за който е гарантирано задължението по
кредита, като в случая дължимото такова възлизало на 83,41 лв., която сума не
оспорва, че е платена от ищеца. Подробно аргументира, че договорът е сключен при
спазване на нормативните изисквания, както и че възнаграждението по договора не
следва да се включва в размер на ГПР по договора за кредит, т.к. се касаело за две
самостоятелни правоотношения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че : между ищеца
и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем № **** от 29.09.2023 г. със
соченото от ищеца съдържание, както и че задълженията по договора за заем са
обезпечени с поръчителството на „Ай тръст“ ЕООД, за което между ищеца и „Ай
тръст“ ЕООД, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем
№ ****, в това число и че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът е
заплатил възнаграждение в размер на 83,41 лв.
По делото е представен и Договор за потребителски кредит ****/29.09.2023 г.,
сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, от съдържанието на който се
установява, че в разпоредбата на чл. 4 е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението,
да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване
на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и договорът за кредит не поражда
действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i)
банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със
седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да
извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка,
лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република
България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
„Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
3
гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по
договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii)
поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство
по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“
юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит.
Видно от инкорпорирания в приложение № 1 към Договора за потребителски
кредит, погасителен план, периодът на револвиране е 20 дни, а падежът е 18.10.2023 г.,
при размер на погасителната вноска 408,89 лв., ГЛП 40 % и ГПР 49,35 %, общ размер
на всички плащания – 408,89 лв.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на същата дата 29.09.2023 г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник –
„Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е
посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия
ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на
400 лв. със срок на погасяване 18.10.2023 г., след предоставяне на обезпечение на
задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е посочено,
че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор
за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който
да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което
потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора се
установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 83,41 лв.
за периода на действие на договора за кредит. Уговорено е възнаграждението да се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита.
По делото е представена разписка, видно от която А. Г. А. чрез „Изипей“ АД, е
заплатил сума в размер на 496,07 лв. на 05.10.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото
дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за
свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да
се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за
цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата
на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната
за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По доводите за нищожност на договора за кредит, сключен с ответника
„Кредисимо“ ЕАД, съдът намира следното:
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е
4
могъл да осигури обезпечение банкова гаранция, е осигурено поръчителството на
ответника „Ай Тръст” ЕООД, за което се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 83,41 лв.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора, доколкото в
чл. 4, ал. 2 от договора изрично е предвидено, че при не представяне на обезпечението
по ал. 1 – заявлението за кредит се счита за НЕОДОБРЕНО. Освен това съдът намира,
че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се
създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно
обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден, особени
при невъзможността на кредитоискателят да кандидатства без обезпечение. При тези
данни за съда липсват каквито и да било съмнения, че сключването на договор за
поръчителство е условие за сключването на договора за кредит и усвояването му. Въз
основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за
поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на
ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя
(в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е
сторено, като видно от информацията, посочена в Приложение 1 към Договора за
кредит общата сума, дължима от заемателя е в размер на 408,89 лв. и се състои от
размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
5
договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в нея не е
включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и
при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на т.
8 от същото приложение към договора, а при допълнително въвеждане на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на
ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок,
размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и гаранта/поръчител „Ай Тръст“
ЕООД, доколкото при извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен
собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД,
следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита – предоставянето на
обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително
възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството е 20 % от заетата сума, като надхвърля почти 9
пъти договорената възнаградителна лихва, което налага извода, че действителният
ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него от 49,35 %, в
който е включена само възнаградителната лихва от 8,89 лв. При това положение се
налага извода, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Доколкото тази порок се покрива с противоречие на закона и същият е най-
тежкият, уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на това основание,
не предполага произнасяне по останалите евентуално предявени искове за нищожност
на друго основание.
По иска, предявен срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД съдът намира следното:
В конкретния случай засегната страна има качеството „потребител“, за чиито
права и интереси ПЕС налага висока степен на защита. Законодателството на Съюза в
областта на защитата на потребителите освен това допринася за правилното
функциониране на вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията
между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като
крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и
икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че
националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на
националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното
6
общностно право (в този смисъл са Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson,
C14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г.,
Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40
от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г.,
Dominguez, C-282/10), националният съд има задължение да тълкува националното
законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно за да бъдат
осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения
стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които
са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите и
връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при
кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай различните правни
средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност. Тоест, дори при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва
на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло за
да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда
за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и
проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай,
като от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД, следователно се
касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно
при преценка действителността на договора за предоставяне на гаранция, то същият
следва да се разглежда наред с договора за кредит, който обезпечава. По-горе бяха
изложени подробни мотиви относно това, че възнаграждението по този договор за
предоставяне на гаранция представлява разход, пряко свързан с договора за кредит,
респ. разход за допълнителна услуга, която е задължително условие за сключването на
договора и предоставянето на заема и следователно този разход следва да намери
отражение в размера на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на
разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва. Видно от приложения по
делото договор за заем, кредиторът не е упоменал по никакъв начин този разход и
същият не е включен при изчислението на ГПР. Включвайки възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция като разход по кредита, при изчислението на
ГПР същият се явява с размер многократно надвишаващ максималния такъв, според
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тук е моментът да се посочи отново, че добавяйки в ГПР, разход,
който надхвърля почти 9 пъти уговорена лихва, ГПР се явява далеч над обявения в
договора. И при положение, че единствената цел за сключването на договора за
предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора
за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се
следва, следователно заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то този договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
По осъдителния иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в
доакзателствена тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил сумата от 83,41 лв. в
полза на ответното дружество. В доказателствена тежест на ответника е да установи
по делото наличието на основание за получаване, респ. задържане на сумата.
След като съдът достигна до извода, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, платените от ищеца суми по него подлежат на връщане,
като платени при начална липса на основание. По делото не е спорно, че сумата в
размер на 83,41 лв. е заплатена от ищеца, като в отговора на исковата молба
ответникът „Ай Тръст“ ЕООД изрично е признал този факт. Следователно сумата
7
подлежи на връщане, като доколкото предявеният иск е частичен – 6,00 лв. от сума в
общ размер на 83,41 лв., то същият следва да бъде уважен до предявения размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният е направил
такива за държавна такса в размер на 150,00 лв. С оглед броя предявени искове срещу
ответниците, „Кредисимо ЕАД“ следва да заплати на ищеца разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лв., а „Ай Тръст“ ЕООД - 100,00 лв.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал адвокатско
възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на
чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, приключването му в рамките на едно съдебно заседание, конкретно проявената
процесуална активност на адвоката и защитавания материален интерес по предявените
иск, определя адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ
на ищеца в размер на по 400 лв. за предявените искове срещу всеки ответник. За
пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение
под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Същевременно следва да се посочи, че доколкото адвокатското
възнаграждение следва да се присъди на адв. Д. М. Милен и за същия не са налице
данни да е регистриран по ЗДДС, то не следва към така определеното адвокатско
възнаграждение да се добавя ДДС. С оглед изложеното „Кредисимо ЕАД“ следва да
заплати 400,00 лв., а „Ай Тръст“ ЕООД - 400,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за паричен заем № **** от 29.09.2023 г.,
по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез ЕАД „Д.
М.“, вписано в регистъра БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № 24/2021 г. по описа
на 24 състав, СГС, с адрес на упражняване на ****, представлявано от Д. М. М. срещу
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
***, иск.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № **** по предявения от
ищеца А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез ЕАД „Д. М.“, вписано в
регистъра БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав,
СГС, с адрес на упражняване на ****, представлявано от Д. М. М. срещу „Ай тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“
№ 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от ****, иск.
8
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от **** да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ****, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 6,00 лв., предявен като
частичен иск от вземане в общ размер на 83,41 лв., представляваща платена без
основание сума.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от *** да заплати на адв. Д. М. М., с адрес на
упражняване на ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 400,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от *** да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ****, представлявано от Д. М. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50,00 лв. – дължима държавна такса за производството.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от **** да заплати на адв. Д. М. М., с адрес на
упражняване на ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 400,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда Л), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от **** да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лв. – дължима
държавна такса за производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9