Решение по дело №207/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              5.6.2018 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на четиринадесети май                                        две хиляди и осемнадесета година               

в открито заседание в състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 207 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Т.Г.Т., Й.М.И. и И.М.И. - и тримата действащи чрез адв. Б.Г.,***, с която се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ с кадастрален № 57354.26.166, на ПИ с кадастрален № 57354.42.12 и на ПИ с кадастрален № 57354.26.171 - и трите по КККР на гр. Полски Тръмбеш, а именно - че Т.Г.Т. е собственик на 2/4 ид. ч. от процесните имоти, а Й.М.И. и И.М.И. са собственици на по 1/4 ид. ч. от същите.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот (ПИ) с кадастрален № 57354.26.166 по КККР на гр. П. Тръмбеш, с начин на трайно ползване нива, с площ от 1 623.00 кв.м, находящ се в местността „Мишуклийски път”, на ПИ с кадастрален № 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш, с начин на трайно ползване нива, с площ от 2 321 кв.м., находящ се в местността „Балък баир”, както и на ПИ с кадастрален № 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш, с начин на трайно ползване нива, находящ се в местността „Мишуклийски път”. Заявяват, че през 1947 г. техният общ наследодател Г. Т. П.е продобил недвижим имот, представляващ нива в местността „Под село” с площ от 4 декара, като според удостоверение изх. № СА-01-01-2747 от 12.8.2010 г., изд. от Община П. Тръмбеш, гореописаният имот представлява ПИ № 1325 по ПУП на П. Тръмбеш, целият с площ 3 990.00 кв. м, и по разписен лист е записан на наследниците на Г. Т. П.. Сочат, че съгласно ПУП на гр. П. Тръмбеш, одобрен със Заповед № 286/1975 г., част от имота, цялата от 2 330.00 кв.м., попада в терен, отреден за озеленяване и представляващ УПИ-I в кв. 64, а останалата част от 1 660.00 кв.м е извън регулация. Твърдят, че мероприятието „озеленяване” не е проведено, че УПИ-I в кв. 64 никога не е бил отчуждаван, както и че горепосочените имоти са идентични с ПИ № 26166 с площ от 1623.00 кв.м. и ПИ № 42012 с площ от 2 321 кв.м. по КВС на гр. П. Тръмбеш - ПИ № 26 166 е с кадастрален № 57354.26.166, а ПИ № 42012 е с кадастрален № 57354.42.12. Заявяват, че Г. Т. П.е владеел имотите от момента на придобиването им и до смъртта си, като владението му е било явно, непрекъснато и безспорно, като имотите не са били включвани в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и през цялото време - от 1947 г. и до настоящия момент, са владени от праводателите на ищците, а след смъртта им - и от самите ищци. По отношение на ПИ идентификатор № 57354.26.171 сочат, че същият е бил собственост на К. Т. П., починала на 25.12.1996 г., а неин наследник по закон е Г. Т. П., чиито наследници пък са ищците. Заявяват, че според удостоверение изх. № СА-01-03-2378 от 11.11.2015 г., изд. от Община П. Тръмбеш, гореописаният имот представлява ПИ № 1338 по ПУП на П. Тръмбеш, одобрен със Заповед № 286/1975 г., и същият е идентичен с ПИ № 1338 по кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш, одобрен със Заповед 7725/1958 г., както и с ПИ с идентификатор № 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш. Твърдят, че през 2015 г., при опит да се снабдят с документи за имотите, са узнали, че същите са били актувани като общински.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява се, че ПИ № 26166 и ПИ № 26171 са включени в Приложение № 1 към Решение № 1/18.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което са определи имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че заповедта, с която това решение е одобрено е разгласена по съответния ред и е влязла в сила, като през 2009 г. имотите са предадени на Кмета на Община П. Тръмбеш под опис. Сочи се, че от този момент насетне същите се стопанисват и управляват именно от Община Полски Тръмбеш, като всяка година са включвани в тръжна процедура и са отдадени под наем. 

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от приложените удостоверения за наследници, че ищците са наследници на Г. Т. П., б.ж. на с. Климентово, починал на 4.3.1998 г., както и на К. Т. П., б.ж. на с. Климентово, починала на 25.12.1996 г.

Установява се от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 196, том VII, рег. № 4192, дело № 1485/1947 г., че на 18.11.1947 г. Г. Т. П.от с. Климентово е закупил от Т. Н. Л. нива с площ от 4 декар, находяща се в местността „Под село” в землището на с. Климентово, при граници: имоти на Георги Филипов И., Никола Начев и Стаю Крамолински. 

Видно от представения по делото разписен лист към кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш от 1958 г., горепосоченият имот е записан на именно на Г. Т. П., като според писмо изх. № СА-01-01-2747/12.8.2010 г., издадено от Община П. Тръмбеш, по силата на ПУП на гр. П. Тръмбеш от 1975 г. част от този имот, а именно площ от 2 330 кв.м. попада в терен, отреден за озеленяване и представляващ УПИ I в кв. 64, а останалата част от 1 660 кв.м. е извън регулационния план, както е посочено в скица № 200/17.3.1993 г. Съгласно цитираното писмо изх. № СА-01-01-2747/12.8.2010 г., издадено от Община П. Тръмбеш, горепосоченият имот е идентичен с ПИ № 26166 с площ от 1 623 кв.м. и с ПИ № 42012 с площ от 2 321 кв.м. по КВС на гр. П. Тръмбеш, които по разписен лист са записани като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Съгласно Решение № 216/10.11.1992 г. на ПК, гр. П. Тръмбеш на К. Т. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници нива с площ от 3.520 дка, трета категория, находяща се в землището на гр. П. Тръмбеш, местност „Над село”, представлява имот № 1338 по кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш от 1958 г.

Видно от представения по делото разписен лист към кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш от 1958 г., горепосоченият имот е записан на именно на К. Т. П., като според приложеното по делото удостоверение изх. № СА-01-03-2378/11.11.2013 г., издадено от Община П. Тръмбеш, горепосоченият имот е идентичен с ПИ № 1338 по кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш от 1975 г., както и с ПИ с идентификатор 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш.

С представената Заповед № РД-14-131/21.11.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” - Велико Търново е одобрено Протоколно решение № 1/18.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с която са определени имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на Община П. Тръмбеш. Видно от Приложение № 1 към Протоколно решение № 1/18.11.2008 г. са включени имоти с номера 26.166 и 26.171 по КВС на гр. П. Тръмбеш. Въз основа на посоченото решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ са издадени три броя Актове за частна общинска собственост (АЧОС), с които имоти с номера 26.171, 26.166 и 42.12 по КВС на гр. П. Тръмбеш, респ. представляващи имоти с идентификатори 57354.26.171, 57354.26.166 и 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш, са актувани като собственост на Община П. Тръмбеш.

По делото са представени четири броя договори за отдаване под наем на земеделска земя, сключени между Община П. Тръмбеш, от една страна, и  „Агроком” ЕООД и „Сиконго-Агрия” АД - от друга, по силата на които имоти с номера 26.166 и 26.171, представляващи ниви с площ съответно от 1.623 кв.м. и от 3.140 кв.м., са отдадени за възмездно ползване.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, водени от ищците.

Св. П. Й. И. заявява, че нивата на К. П. е с площ от около три декара и пет-шест ара, а тази на Г. П. - около четири декара, като според свидетелката местността, в която се намира тази нива, носи наименованието „Под село”, а местността, в която се намира нивата на Г. П., се знае като „Балък баир”. Заявява, че преди образуване на ТКЗС тези местности са се наричали „Под село”. Твърди, че нивите нямат огради, а са отделени със синури и с трева покрай пътеките, като сочи, че нейното семейство също има нива в съседство. Свидетелката заявява, че няма спомен тези имоти да са били кооперирани или да са били включвани в ТКЗС и твърди, че докато Г. П. е бил жив, същият е обработвал нивата си, заедно с дъщеря си Т., а нивата на К. П. е била обработвана от Й. - внучка на К. П. След смъртта Г. и К. П. нивите били останали за дъщеря му Т. и за внучка му – Й.. Свидетелката заявява, че ищците са наследници на Г. и К. П., но същите вече не работят нивите, защото съпругът на Т. е починал, след което тези ниви са дадени на трето за делото лице, което ги е обработвало допреди 1-2 години.

Св. П. Й. И. заявява, че също има нива в съседство с нивите на Г. и К. П., че от 1966 г. Г. П. и наследниците му обработват тези ниви, както и че същите не са влизали в ТКЗС. Заявява, че за последно лице на име Б. А. е обработвало нивите, но през последните 1-2 години му били забранили, без да може да каже причината за това.

Св. И. И. Г. твърди, че нивата на К. П. се намира в с. Климентово - в местността „Под село”. Потвърждава изложеното от другите двама свидетели, че първоначално нивите са обработвани от Г. и К. П., впоследствие от наследниците им, а за последно - от лице на име Б. А. Заявява, че нивите не са влизали в ТКЗС.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са субективно (активно) съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на Община Полски Тръмбеш, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти.

Предпоставка за уважаване на предявените искове за собственост е установяване съществуването правото на собственост на ищците върху процесните имоти на твърдяното от тях придобивно основание. От друга страна, при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, следва да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не е собственик на даден имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а не ищецът да установява, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост.

От представените по делото писмени доказателства - разписен лист към кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш от 1958 г. и писмо изх. № СА-01-01-2747/12.8.2010 г., издадено от Община П. Тръмбеш, както и от събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че имотът, придобит от Г. Т. П.с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1947 г., е идентичен с ПИ № 1325 по кадастралния и регулационен план на гр. Т. Тръмбеш, както и с образуваните впоследствие ПИ № 26.166 и ПИ № 42.12 по КВС на гр. П. Тръмбеш, понастоящем представляващи ПИ № 57354.26.166 и ПИ № 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш.

Съдът приема за установено от събраните гласни доказателства, че имотът от закупуването му от Г. П. през 1947 г. е владян от същия, а впоследствие и от неговите наследници - ищците по делото, както и че същият не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на същия закон подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им, като съдебната практика по приложението на посочената разпоредба приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от Държавата на правото на частна собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Следва да се има в предвид обаче, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, като в случаите, когато имотът не е бил коопериран, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил изключен от регулация.

По делото липсват каквито и да било доказателства имотът, придобит от Г. Т. П.през 1947 г., да е бил отнеман, предоставян за ползване или включван в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Напротив, събраните гласни доказателства сочат точно обратното, поради което следва да се приеме, че същият не е подлежал на възстановяване по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ. Именно поради това обстоятелство за имота не е подавано заявление за възстановяване по ЗСПЗЗ, като в тази връзка следва да се отбележи, че с ПМС № 216/8.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя е предвидено да се изключат от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място. След изключването на съответните имоти от регулация е следвало да се изпълни процедурата по т. 4 от ПМС № 216/61 г., предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава ЗПИНМ (отм.). Включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Само ако посочената процедура е била изпълнена, имотите е могло да се включат в блок на ТКЗС. В настоящото производство обаче не са ангажирани доказателства (а няма и такива твърдения) процесният имот да е отчужден по законов ред и да е причислен към ДПФ.

В този смисъл аргументът на ответника, че управлява и стопанисва имотите, доколкото същите са земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, се явява неоснователен. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответната община не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В процесния случай ответникът, оспорвайки правата на ищците и твърдейки, че същите не са собственици по причина, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, следваше да докаже, че последният е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Подобно доказване не беше проведено, а обстоятелството кой е обработвал имота и на какво основание след плана за земеразделяне е без правно значение при горната фактическа обстановка, още повече, че ответникът не претендира да е придобил имота по давност.

В случая основанието, на което ищците претендират да са собственици на процесния имот, е наследствено правоприемство, като от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба, както и от приложените удостоверения за наследници, безспорно се установява, че собственици на имота, понастоящем разделен и представляващ ПИ № 57354.26.166 и ПИ № 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш, са именно Т.Г.Т., Й.М.И. и И.М.И..

По отношение на ПИ № 57354.42.12 следва да се допълни, че имотът не е включен в Приложение № 1 към Протоколно решение № 1/18.11.2008 г., неразделна част от Протоколно решение № 1/18.11.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, и в този ред на мисли не става ясно на какво основание е бил актуван като частна общинска собственост.

Както вече беше посочено, в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост. От приложеното по делото Решение № 216/10.11.1992 г. на ПК, гр. П. Тръмбеш е видно, че на К. Т. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 3.520 дка, находяща се в землището на гр. П. Тръмбеш, местност „Над село”, представляваща имот № 1338 по кадастралния и регулационен план на гр. П. Тръмбеш от 1958 г., а според приложеното по делото удостоверение изх. № СА-01-03-2378/11.11.2013 г., издадено от Община П. Тръмбеш, понастоящем представляваща с ПИ с идентификатор 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш. Т.е. обстоятелството, че имотът е възстановен на наследодателката на ищците само по себе си изключва възможността същият да бъде придобит от ответната община по правилото на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както вече беше посочено, ищците са наследници на Г. Т. П., който от своя страна е наследник на починалата преди него К. Т. П., респ. същите са собственици на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба права.

Предвид горното исковете се явяват доказани и следва да бъдат уважени.

По разноските.

Предвид изхода от делото в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищците разноски в общ размер от 660.00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Полски Тръмбеш, ЕИК *********, представлява от Кмета Георги Чакъров, че Т.Г.Т., ЕГН ********** е собственик на 2/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.26.166 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 1 623.00 кв.м., на 2/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 2 321.00 кв.м., както и на 2/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 3 520.00 кв.м.

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Полски Тръмбеш, ЕИК *********, представлява от Кмета Георги Чакъров, че Й.М.И., ЕГН ********** е собственик на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.26.166 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 1 623.00 кв.м., на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 2 321.00 кв.м., както и на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 3 520.00 кв.м.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Полски Тръмбеш, ЕИК *********, представлява от Кмета Георги Чакъров, че И.М.И., ЕГН ********** е собственик на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.26.166 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 1 623.00 кв.м., на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.42.12 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 2 321.00 кв.м., както и на 1/4 ид. ч. от поземлен имот № 57354.26.171 по КККР на гр. П. Тръмбеш, представляващ нива с площ от 3 520.00 кв.м.

ОСЪЖДА Община Полски Тръмбеш, ЕИК *********, представлява от Кмета Георги Чакъров, да заплати на Т.Г.Т., ЕГН **********, Й.М.И., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН ********** сума в общ размер от 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: