Решение по дело №94/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 72
Дата: 9 август 2021 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Борис Огнянов Борисов
Дело: 20217070700094
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ72

гр. Видин, 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

дванадесети юли

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

Ненкова

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

 

Административно дело №

94

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административно- процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на процесуалния представител на М.Ц.Б. *** против Регионална дирекция по горите Берковица за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 100 лева, представляващи стойността на лек автомобил „Субару импреза „ № ВН 2561 ВР.

В исковата молба се посочва, че с решение № 6/ 08.02.2021г. по АНД № 230/2020г. по описа на РС Белоградчик е било отменено Наказателно постановление № 162/24.02.2020 г. на директора на РДГ Берковица, в частта с която е отнет в полза на държавата лек автомобил „Субару импреза „ № ВН 2561 ВР.  Автомобилът е продаден на търг, а е следвало да бъде върнат на Б.. Твърди се, че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление в горипосочената част ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1 100лева. Иска се от Съда да осъди РДГ Берковица да заплати на ищеца сумата от 1 100лева., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното издължаване, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по иска РДГ Берковица оспорва иска по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за неоснователност на иска.

Административен съд Видин, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

 Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен, предвид следното:

От представените по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 162/24.02.2020 г. на директора на РДГ Берковица на ищеца Б. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 231 от Закона за горите и е бил отнет в полза на държавата лек автомобил „Субару импреза „ № ВН 2561 ВР на основание чл. 273 ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Белоградчик. С решение № 6/ 08.02.2021г. по АНД № 230/2020г. по описа на РС Белоградчик е било отменено Наказателно постановление № 162/24.02.2020 г. на директора на РДГ Берковица, в частта с която е отнет в полза на държавата лек автомобил. Решението е влязло в сила на 03.03.2021г. Автомобилът е продаден на търг видно от Тръжен протокол № РДГ01-161/11.01.2021г. и договор за продажба № 1501/11.01.2021г. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че пазарната стойност на автомобила към 03.03.2020г. е в размер на 950лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна–същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. В случая с НП № 162 от 24.02.2020г. е отнет в полза на държавата автомобила, собственост на ищеца, поради което същият е засегнат от акта. С влязло в сила Решение е отменено наказателното постановление, с което е отнет в полза на държавата автомобилът, собственост на ищеца, поради което е налице отменен акт на администрацията. Незаконосъобразни са и извършените въз основа на него действия по продажбата на автомобила. С оглед на горното е налице първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията и извършени незаконосъобразни действия на същата. Предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната равностойност на автомобила, съдът намира за частично основателен, предвид на следното :

След отмяната на наказателното постановление отнетата в полза на държавата вещ подлежи на връщане, което в случая не е могло да бъде осъществено предвид продажбата на автомобила и придобиването му от трето лице. Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на горния незаконосъобразен акт, с който е отнет автомобила и последвалите незаконосъобразни действия-извършената продажба на същия преди влизането в сила на наказателното постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-автомобила, който в резултат на незаконната продажба е излязъл от патримониума на ищеца и е придобит от трето лице. Лишаването от собствеността на автомобила представлява претърпяна от ищеца загуба в имущественото му състояние. Съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт, с който е отнет автомобила и продаден впоследствие, поради което са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск. Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение в размер на равностойността на автомобила поради невъзможността да бъде върнат на собственика след отмяната на наказателното постановление.

Съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпяната от него загуба, в размер на пазарната стойност на автомобила към момента на увреждането-03.03.2020г., когато незаконосъобразно е прехвърлена собствеността на автомобила и същият е излязъл от неговия патримонум, която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 950лв. С оглед гореизложеното искът е основателен за сумата от 950 лв и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата част. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на настъпване на изискуемостта, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, т.е от 03.03.2021г., от който момент е и предявена претенцията на ищеца. В този смисъл е ТР № 3/2004г. на ВКС.

Предвид изложеното, Съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд- Белоградчик, в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила решение, Наказателно постановление № 162/24.02.2020 г. на директора на РДГ Берковица, влязло в сила на 03.03.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление до окончателното издължаване.

С оглед изхода на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразено с разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платена ДТ в размер на 10 лв и депозит за вещо лице в размер на 100лв.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд- Видин,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Берковица да заплати на М.Ц.Б. *** с ЕГН ********** от обезщетение за имуществени вреди , причинени в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление №162/24.02.2020г., с което  е отнет лек автомобил „Субару импреза „ № ВН 2561 ВР и последвала продажба на същия , в размер на 950 лв /деветстотин и петдесет лв/, представляващи равностойността на автомобила , ведно със законната лихва от 03.03.2021г. до окончателното издължаване, като до пълния размер от 1100 лв обезщетение за имуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА  Регионална дирекция по горите-Берковица да заплати на М.Ц.Б. *** с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 410лв., представляващи Д.Т. и възнаграждение за един адвокат за защитата по настоящото дело в размер на 300 лева и депозит за вещо лице в размер на 100лв./триста и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

съдия :