Решение по дело №418/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ................

гр. София, 12.04.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТАНКА БЕНИНА

при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 418/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от  ГПК.

В исковата молба, допълнена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, се твърди, че между страните са възникнали трайни търговски отношения по сключен между тях рамков договор  с дългосрочно и продължително изпълнение на еднородни сделки, с цел развитие на обща асортиментна политика на продукти. По силата на последния подписан между страните рамков Договор № ДС 03 от 10.02.2015 г., ответното „О.м.к.“ЕАД /“ОМК“ЕАД/ поело задължение да поръчва ежемесечно минимално количество 3 500 000 бр. кофички за кисело мляко и 3 500 000 алуминиеви капачки на месец. В договора страните предвидили едногодишни периоди, след изтичането на които е допустима актуализация по него въз основа на отправено търговско предложение от продавача, като в чл. 2 било предвидено да обсъждат съвместно новите продукти в предмета на договора в проучвателна фаза в съответствие с изискванията на пазара, както и да разработват съвместно дизайните за печат на новите продукти. Страните по договора имали насрещни задължения , като в това число ответното „ОМК“ЕАД да поръчва на ищцовото „Д.“ЕАД всеки нов дизайн за печат, което се задължава да го изработи по вече договорената цена в приложението към него. В случай на разработка на нови продукти, ответното дружество имало задължение да обсъди с ищеца своите намерения още в проучвателна фаза, за да му предостави възможност да представи търговско предложение и да се сключи допълнителен анекс при постигнато съгласие и за цената. В качеството си на единствен доставчик на минималните месечни количества опаковки, „Д.“АД е имало задължението да осигури и 20 % допълнителен производствен капацитет над договорените 3 500 000 броя месечно. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, страните постигнали съгласие да уточняват всеки месец количествата в срок до 7 дни преди началото на месеца, за който се отнасят. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, продавачът се съгласил да предостави стоков кредит на купувача в размер  до 380 000 лв., адекватен на уговорените в чл. 1 минимални количества, като е предвидено, че купувачът дължи връщането му при прекратяване на договора или съгласно чл. 22, което задължение не е било изпълнявано от купувача в периода на действието на договора между страните и до м. 02.2018 г.

Съобразно така установената дългогодишна търговска практика между страните, през м. 02.2016г. било отправено предложение за рамков договор до „ОМК“АД, което не било върнато подписано. Ищецът твърди, че въпреки, че договорът не бил подписан формално от страните, предложението било прието с достигането му до ответника, като през 2016г. бил реализиран оборот при условията, посочени в договора, като същевременно договорът от 10.02.2015г. не бил прекратен, като подписването на рамковите договори било с цел надлежното им осчетоводяване.

С писмо от 20.09.2016г. ищецът „Д.“ЕАД изпратил на ответника търговско предложение по действащия договор, но за следващия период 2017г.-2018г., като предвид липсата на изричното му отхвърляне, следва да се счита за прието и обвързващо страните по договора. С писмото били предоставени и мостри с цел демонстриране на новите възможности по предложението, а именно за доставка на кофички, изработени от полипропилен /РР/ или полиетилентерефталат /РЕТ/, на което ответникът не откликнал и не проявил интерес като алтернативно предложение, като с това се затвърдило убеждението у ищеца, че кофичките следва да са изработени от полистирол /РS/, съобразно утвърдения БДС, към който ищецът се придържал в търговската си практика. В отправеното до ищеца предложение била променена единствено цената в посока по-изгодна за ответното дружество, като останалите условия по договора останали непроменени, като с приемането му се счита продължен срокът на договора до м. 02.2018 г. В подкрепа на това  излага доводи, че след 22.12.2016г. представителите на ответника продължили да приемат стоката и да подписват придружаващите я приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки.

В молба-уточнение към исковата молба от 09.07.2020 г. ищецът твърди, че търпи пропуснати ползи в резултат на поведението от ответника при неизпълнение на договора, като неправомерно отказвал да поръчва опаковки през процесния период, въпреки отправените му в този смисъл многобройни покани от страна на ищеца. При промяна в асортиментната си политика и производствената си програма, купувачът е длъжен да уведоми за това продавача. Сочи се, че след получаването на търговското предложение от ответника и поради неотхвърлянето му веднага от негова страна, въпреки ежедневните контакти между двете дружества по повод извършване на текущи доставки, още на 27.09.2016г. са настъпили правните последици, свързани с подновяването на договора между тях. Сочи се, че поддържането на убеждението, че търговските отношения между страните продължават личало и от разговорите на проведената между тях среща на 01.11.2016 г., доколкото било обективно невъзможно за ищеца да предположи, че ответникът не само ще наруши задълженията си по чл. 2 от договора, ами и ще пренебрегне установените от БДС правила за опаковане на киселото мляко. Излага доводи за недобросъвестност в поведението на ответника, който предвид липсата на изрично противопоставяне за продължаване на договорните отношения между страните чрез отхвърляне на отправеното предложение, е въвел в заблуждение ищеца, че търговските им отношения са подновени/продължени, като същевременно за следващия договорен период е договорил доставката на кофички от РР и ал.капачки за тях с друг доставчик, без преди това изрично да уведоми за намерението си за това.

Ищецът твърди, че за целия период, считано от м. 02.2017г. до края на договора /м. 02.2018 г./ ответното „ОМК“ЕАД отказало да изпълнява задълженията си на купувач по договора, като в края на месеца не поръчвало посочените в него артикули в минимални количества от по 3 500 000 броя месечно. Сочи, че предвид неизпълнението от страна на ответника и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, за ищцовото „Д.“АД е възникнал правният интерес да предяви иск за обезщетение в размер на пропуснатите ползи от непоръчани в пакет кофички за кисело мляко и алуминиеви капачки за периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018 г., изразяващи се в разликата между покупната и продажната стойност на нереализираните количества продукти от 3 500 000 броя месечно по цени съгласно Договор № ДС-03/10.02.2015г. и предоговорени с търговско предложение от 20.09.2016г.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. – част от пълния претендиран размер от 190 400 лв. – главница за обезщетение в размер на пропуснатите ползи поради неизпълнение на процесния договор. При условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в посочения размер на извъндоговорно основание – за обезщетение за причинените му имуществени вреди, изчислени по идентичен начин, в резултат на недобросъвестното поведение на ответника при въвеждане на ищеца в заблуждение при преговорите между страните за продължаване на договорното им правоотношение в периода 2017 г./2018 г. Претендира да му бъдат присъдени разноските за производството.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. Прави възражение по редовността на исковата молба по подробно изложени съображения. При оспорване на иска ответникът излага доводи, че пропусната полза според твърденията на ищеца не се явява пряка последица от неизпълнение на процесния договор, който счита за прекратен поради  изтичане срока му на действие, считано от 10.02.2017 г., включително и за процесния период. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице приемане на отправеното от него предложение, като от своя страна твърди, че изрично се е противопоставил на същото. Търговското предложение от м. 09.2016г. оспорва да е било приемано от ОМК, като последното изрично уведомило в писмена кореспонденция между страните, че не желае продължаване действието на договора с Д. след 10.02.2017г., като ответникът изрично се е противопоставил на едностранно издаваните от ищеца фактури след 01.12.2016 г. Фактурите, съдържащи недоговорени и неприети от ответника търговски отстъпки, били върнати от него с нотариални покани, връчени на 25.01.2017 г., 07.03.2017г., 10.04.2017г. Фактурите не били включени в справките-декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки, водени при ответника, като не бил ползван данъчен кредит по тях. Поради отказа на ищеца да издаде коректни фактури, били извършвани плащания в периода по тях за извършените доставки на договорна стойност, а не по фактурите. Оспорва да е налице причинна връзка между претендираната вреда и поведението на ответника по време на действието на договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Сочи, че до датата на действие на договора, приложимите цени по него били определяни съобразно действащите такива по договора в периода на действието му, сключен на 10.02.2015 г. Оспорва твърденията на ищеца за недобросъвестност в поведението на ответника, изразяващо се в създаване на представа за продължаване на договорните отношения с още един сезон, като същевременно твърди, че такова е налице у ищеца, който въпреки надлежното предупреждение и изричното уведомяване, че счита договора за прекратен и изтичане на срока му, както и за намерението му да организирана кампания за избор на доставчици за периода 2017 г .- 2018г., не е предприел необходимите действия за подаването на оферта и участието му в процедурата, а е упражнил натиск с цел да го застави да продължи договорните отношения между тях за този период. Ответникът излага твърдения, че отношенията между страните били уреждани по сключвани между тях ежегодно договори, като оспорва да е бил налице действащ между тях рамков договор с дългосрочно и продължително изпълнение на еднородни сделки. Сочи, че с изпратено писмо от ответното „ОМК“АД  от 17.08.2016г. ищцовото дружество било уведомено, че ответникът ще изпълнява договорните си задължения до изтичането срока на договора – 10.02.2017г., след която дата ще счита договора за прекратен, като в същото писмо го бил уведомил и за стартиране на кампанията за избор на доставчици за новия договорен период. Въпреки многократно отправените до него покани да участва в процедурата, като е бил изрично уведомен за установения краен срок за това, оферта не била представена от него. Поради обстоятелството, че между страните не е бил налице действащ договор след 10.02.2017г. ответникът не е имал задължение да поръчва кофички и капачки за кисело мляко след тази дата, като оспорва да е налице мълчаливо приемане на търговско предложение, на което се е противопоставил изрично. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че размерът на вредите е изчислен произволно. Поради това, счита претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за изцяло неоснователна и моли искът в този смисъл да бъде отхвърлен.

По делото е депозирана допълнителна искова молба в установения срок за това, в която ищецът поддържа изложените в исковата молба твърдения и оспорва доводите на ответника. Поддържа изложените си твърдения за рамков характер на договора и установените дългогодишни търговски отношения между страните, в който период са изпълнявали задълженията си и без формално подписан договор. Оспорва твърденията на ответника за връщане на стоковия кредит, издадените фактури за доставка на опаковки след 01.12.2016г., както и че не е ползвало данъчен кредит по тях. Оспорва твърденията на ответника за оказан натиск от страна на ищеца и недобросъвестност в поведението му в търговските им отношения, като излага подробни съображения.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в срока за това, в който поддържа изложеното в първоначално депозирания отговор при оспорване предявените срещу него искове по основание, както и по оспорване фактите изложени в твърденията на ищеца. Оспорва редовността на исковата молба. Оспорва доводите на ищеца за недобросъвестност в поведението на ответника като търговец в отношенията между тях. Оспорва твърдението на ищеца, че едва на 02.12.2016г. получил покана от ОМК за стартиране на кампания по сключване на договор. Оспорва твърденията на ищеца за „обща асортиментна политика“ в действащия договор между страните. В тази връзка твърди, че разработването на проектите и дизайните било извършвано изцяло от ОМК и за негова сметка, като ищецът имал задължение единствено изработването на клишета на база вече изработени дизайни. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и поради погасяването им по давност.

 

Предявен е от „Д.“АД срещу „О.М.К.“ЕАД /ОМК ЕАД/ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. чл. 266 ЗЗД. Предявен е при условията на евентуалност  и осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 12 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

За установяване трайните търговски отношения между страните по делото са представени договори за покупко-продажба на PS кофички с вместимост : 500 мл; 400 мл; 300 мл; 250 мл; 200 мл и алуминиеви капачки при договорено месечно количество не по-малко от 2 500 000 броя  поотделно от кофичките и от капачките, които договори са сключени, съответно на 05.06.2008г., на 06.01.2010 г., на 10.02.2011 г., на 10.02.2012 г., на 08.02.2013 г., както и договори, сключени между страни с предвидено в тях увеличение на количеството кофички и капачки – на не по-малко от по 3 500 000 бр. на месец, сключени съответно на 08.02.2014 г., на 10.02.2015 г.

Във всеки от договорите /с изключение на първия от тях/ е предвиден срокът му на действие от една година, считано от датата на подписването му, с възможност за удължаването му за още една година, в случай, че не бъде прекратен писмено.

Видно от клаузите в договора от 2015 г., в чл. 6, ал. 2 е предвидено задължението на продавача да предостави на купувача стоков кредит в размер на 380 000 лв.

В Приложение № 1 към всеки от договорите е установена цената за отделния вид произведена стока, уреждане на транспортните разходи и начина на плащане. Цената по последно сключения договор от 2015 г. е променена по допълнително договаряне между страните в сключени Анекс № 1 от 30.06.2015 г. и Анекс № 2 от 01.09.2015 г.

По делото е представено Писмо  изх. № DS-37/20.09.2016 г., адресирано от Д. АД до ОМК АД, в което е отправено търговско предложение за сключването на договор в сила от 01.01.2017 г. за сезон 2017 г. при нова по-ниска цена, с оглед въвеждане на иновативна технология в производството на продуктите – предмет на продажбата.

 По делото е представена Фактура № **********/01.12.2016 г. с получател по същата ОМК АД и доставчик на стоката Д. АД за сумата от 32 183.44 лв., с вкл. ДДС, като в документа са описани вида на стоките, количеството и единичната им стойност.

Представен е приемо-предавателен протокол за готова продукция от 01.12.2016 г., който е подписан от представител на продавача и представител на купувача /началник склад/, удостоверяващ предаване на готовата продукция, съгласно Фактура № **********/01.12.2016 г.

Представена е и Експедиционна бележка № SH-07710 от 01.12.2016 г., която е подписана от клиент – К.В.и предал стоката /Склад ГП/ по Фактура № **********/01.12.2016 г.

Представени са съответно и двустранно подписани Фактура № **********/06.12.2016 г. с получател по същата ОМК АД и доставчик на стоката Д. АД за сумата от 47 898.68 лв., с вкл. ДДС, с посочени количество и стойност на стоките по нея – ПС кофички и ал. капачки; Експедиционна бележка  от същата дата и приемо-предавателен протокол за готова продукция за стоките по фактурата; Фактура № **********/08.12.2016 г. с получател по същата ОМК АД и доставчик на стоката Д. АД за сумата от 29 204.33 лв., с вкл. ДДС, с посочени количество и стойност на стоките по нея – ПС кофички и ал. капачки; Експедиционна бележка  от същата дата и приемо-предавателен протокол за готова продукция за стоките по фактурата; Фактура № **********/13.12.2016 г. с получател по същата ОМК АД и доставчик на стоката Д. АД за сумата от 11 894.27 лв., с вкл. ДДС, с посочени количество и стойност на стоките по нея – ПС кофички и ал. капачки; Експедиционна бележка  от същата дата и приемо-предавателен протокол за готова продукция за стоките по фактурата; Фактура № **********/20.12.2016 г. с получател по същата ОМК АД и доставчик на стоката Д. АД за сумата от 38 645.50 лв., с вкл. ДДС, с посочени количество и стойност на стоките по нея – ПС кофички и ал. капачки; Експедиционна бележка  от същата дата и приемо-предавателен протокол за готова продукция за стоките по фактурата. Описаните приемо-предавателни протоколи са двустранно подписани от представители на доставил и получил продукцията.

По делото са представени и едностранно подписани: фактура № **********/22.12.2016г.;  фактура № **********/27.12.2016 г.; фактура № **********/29.12.2016 г.; фактура № **********/04.01.2017 г.; фактура № **********/05.01.2017 г.; фактура № **********/12.01.2017 г.; фактура № **********/19.01.2017 г.; фактура № **********/20.01.2017г.;  фактура № **********/27.01.2017г. Така описаните счетоводни документи са придружени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за готова продукция и експедиционни бележки за стоките по фактурите от датата на съставянето им, с което се удостоверява получаването на доставената продукция по фактурите. Издадени са и подписани от представител на купувача потвърждения за поръчка с дати по фактурите и описаните в тях стоки.

Отправена е Нотариална покана от 23.02.2017 г., адресирана от Д. АД до ОМК АД чрез нотариус Св. К., с рег. № 001 на НК и район на действие РС-Пловдив, за връчване на фактура № **********/09.02.2017г.; фактура № **********/09.02.2017г.; КИ № **********/09.02.2017г., като в поканата се сочи, че дружеството адресат е отказало да ги получи, което е наложило връчването им чрез нотариална покана. В документа не е удостоверено получаването му от адресата на поканата.

Отправена е и Нотариална покана от 23.02.2017 г., адресирана от Д. АД до ОМК АД чрез нотариус Св. К., с рег. № 001 на НК и район на действие РС-Пловдив, за връчване на фактура № **********, **********, **********, **********/03.02.2017г.; фактура № **********/06.02.2017 г.; фактура № **********,  **********, **********/07.02.2017 г.; фактура № **********/27.01.2017г.; фактура № **********/30.01.2017г.; фактура № **********/31.01.2017г.; фактура № **********/01.02.2017 г. В документа не е удостоверено получаването му от адресата на поканата. Приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи за готова продукция и експедиционни бележки са едностранно подписани от продавача доставчик Д. АД.

По делото е представена Нотариална покана, адресирана от Д. АД до ОМК АД чрез нотариус Св. К., с рег. № 001 на НК и район на действие РС-Пловдив, в която е отправена покана да бъде изпратена месечната поръчка за м. 03.2017г., съгласно условията на договора, като е удостоверено получаването й от адресата на 09.03.2017 г.

Видно от приложеното по делото Писмо Изх. № 356/17.08.2016г.  от  ОМК АД до Д. АД, в същото е отправено изявление относно Договор за покупко-продажба №ДС03/10.02.2015г., изменен с Анекс № 1 от 30.06.2015г. и с Анекс № 2 от 01.09.2015 г., а именно че ОМК АД ще продължава да поръчва минимално количество продукти съобразно договора до изтичане срока му действие – 10.02.2017 г., съобразно чл. 21 и чл. 22, б. „б“ от Договора. В писмото се сочи, че съгласно вътрешните правила и процедури на ОМК АД, в началото на м. 11.2016г. стартира процедура по избор на доставчици на опаковъчни и други материали за следващия бюджетен период, като в тази връзка ще бъдат разгледани всички оферти на кандидатите, вкл. и на Д. АД, в случай, че бъде подадена такава с нови параметри и условия.

Приложено е Писмо Изх. № ДС-32-1/25.08.2016г. в отговор на постъпилото такова от ОМК АД от 17.08.2016 г., в което се сочи за намерението на дружеството за предоговаряне при отправена актуална оферта от страна на ОМК АД, свързана с подобряване на съществуващите до момента договорни условия.

С Покана изх. № 407/24.11.2016 г. ОМК АД е отправило такава до Д. АД за участието му в кампания за сключването на договори за доставка на кофички за кисело мляко, като в тази връзка на дружеството е указано да посети офиса на посочен адрес за получаване на изходна информация  и допълнителни разяснения  за съдържанието на офертата и сроковете за представянето й, като е посочена и необходимостта от представяне на надлежно подписана декларация за конфиденциалност в оригинал, не по-късно от 02.12.2016 г. Поканата е изпратена на електронен адрес, ползван в комуникацията между страните, като е приложена и декларацията към нея. Връчването е извършено и с товарителница № 8336348 /л. 239/ на 25.11.2016г., което е удостоверено в приложен към нея документ, че не е установен контакт с получателя. Връчването на товарителницата е било извършено с куриер на 02.12.2016 г., което е удостоверено с подпис на получателя.

По делото е представено като част от кореспонденцията между страните и Писмо изх. № 439/16.12.2016 г. от ОМК АД до Д. АД, в което се поддържа изразеното вече становище относно прекратяване на договора от 2015 г. на 10.02.2017 г., както и че отправената покана за представяне на оферта за новия бюджетен период не следва да се тълкува като желание за продължаване действието на договора. За удостоверяване получаването на писмото е представена Товарителница за експресни куриерски услуги № 8400268, с подпис на получателя и вписана дата на полагането му – 19.12.2016 г.

Представено е Писмо изх. № ДС-35/19.09.2016г., адресирано до ОМК АД, в което се сочи за промени в цената на конкретно посочени продукти по предмета на договора, включително и за новия договорен период – сезон 2017 г. и които промени се изразяват в намаление на договорената към момента цена и което се дължи на въведени нови инвестиции и иновативност в производството.

В Писмо с изх. № 442/22.12.2016 г., адресирано от ОМК АД до Д. АД се сочи за получавани от началото на м. 12.2016 г. фактури с начислена допълнителна отстъпка, която не е предвидена в договора от 2015 г., като са посочени конкретно фактурите, които не отговарят на ценовите условия /издадени на 01; 06; 08; 13.12.2016 г./. Заявено е изричното противопоставяне на ОМК АД на начисляването на допълнителна отстъпка, както и относно действието на договора след 10.02.2017 г., от когато следва да се счита за прекратен. Заявено е искане за издаване коригиращ счетоводен документ за пълния размер на дължимите суми по посочените фактури. Доставката на писмото е удостоверено с товарителница с датата на получаване – 30.12.2016 г.

                По делото е представена Нотариална покана, адресирана от ОМК АД чрез нотариус М.П., с район на действие СРС, в която до Д. АД е отправена такава с изложено в същата волеизявление относно противопоставянето му в твърденията на дружеството адресат, че между тях е налице действащ договор за 2017 г./2018 г., което е изложено в писмата на Д. АД  от края на м. 12.2016г. и началото на м. 01.2017 г. Заявено е категорично противопоставянето на продължаване/подновяване действието на договора от 2017г. след датата на прекратяването му – 10.02.2017 г. Посочено е, че причината за връщането на фактурите от 20.12.2016г., 27.12.2016г. и 29.12.2016 г. е, че не са приети от ОМК АД, доколкото не отговарят  на изискванията на закона и договора, като връщат и останалите издадени такива през м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г., като заявява искане за коригирането им чрез издаване на кредитно известие за това. За връчването на поканата е отбелязано, че същото е било сторено чрез залепване на уведомление на адреса на управление на дружеството.

            В Писмо изх. № 15/09.01.2017г. от ОМК АД до Д. АД повторно е заявено противопоставянето на продължаване на договора между страните за периода 2017г./2018 г., както и за предоговаряне на условията по същия. Излага категорично отказ за приемане на търговско предложение от м. 09.2016г., отправено от Д. АД, включително и предлаганите търговски отстъпки от договореното към момента. Заявено е изричното противопоставяне на принуждаването на ОМК АД да продължи да поръчва цялото си нужно количество кофички и капачки само от Д. АД, което счита за демонстрирано от негова страна неправомерно поведение. Посочено е повторно уточнение на срока за подаване на офертите, който се отнася за всички доставчици в процедурата по избор на такъв. Посочено е, че още през лятото на 2016г. ОМК АД е уведомило Д. АД, че ще изпълнява договора до изтичане на срока му на действие на 10.02.2017 г. Отправена е покана за издаване на кредитно известие за уреждане на финансовите им отношения в периода на действие на договора, като за плащане на сумата по него ОМК АД е изразило готовност. Доставката на писмото е удостоверена с товарителница с вписана дата за това – 12.01.2017 г.

            По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св.Ч., от показанията на която се установява, че в периода м. 01 – м. 04.2017г. е заемала длъжност деловодител при нотариус М.П., като при връчване на нотариалните покани на адреса на Д., при посещенията му не е открила лице, съгласно да ги приеме, като е открила единствено портиер, който й е заявил, че няма никой в сградата, поради което е залепила уведомление на кабинката на портиера и на сградата, която от него разбрала, че е на Д., доколкото нямало табела на същата.

            За установяване на обстоятелствата относно търговските отношения между страните по делото са събрани също гласни доказателства чрез разпита на св. Ц.Л.-В.и св. К.Р..

От свидетелските показания на св. В. се установява, че същата е работи от 2015 г. в Д. като търговски мениджър, като в отговорностите й влиза и поддържането на търговски отношения с ключови клиенти, в това число и ОМК. В показанията си свидетелят сочи, че още от 2015г. страните са работели съвместно при условията на рамков договор, като това, което се променяло в отделните сезони било само цените, търговските отстъпки, количества и евентуално кредитния лимит, като всичко останало по договора си оставало непроменено. Сочи, че имало случаи, в които договорът не е подписан, но доставките продължават при условията и цените, които Д. е изпратил на ОМК. Сочи, че в периода преди 2016 г. ОМК заявила желание за смяна на материала на опаковките от полистирол с друг модерен материал с по-добри свойства, за което Д. направило инвестиции, закупило оборудване и започнало да прави проби. Впоследствие Д. заявило отказ за това с мотиви, че полистирола е за БДС. В показанията си свидетелката сочи, че не е получавала мейл за търг, както и друга индикация за това, като към този период вече бил договорен сезон 2017г./2018г. Сочи, че през м. 01.2017г. била заявена 1/3 от минималното количество по ежемесечните поръчки, като за всеки следващ месец поръчката била заявявана около 25-то число на предходния, като на 25.01.2017г. свидетелката разбрала, че  ОМК прекратява отношенията си с Д..

От показанията на св. Р. се установява, че същата работи в ОМК от 2011 г. на длъжност „Мениджър доставки“, като по отношение на организацията за доставка на кофички и капачки тя е водела разговорите между ОМК и Д., като комуникацията в тази връзка била осъществявана с Ц.Л.-В.. Сочи, че има спомен за проведен разговор с последната на 01.12.2016 г., като предходния месец от ОМК били изпратени покани към 4 или 5 доставчика на опаковъчни материали, които били поканени в офиса на ОМК да получат информация относно бъдещия търг, който следвало да се проведе за 2017 г. В тази връзка били изпратени официални писма до Д. относно процедурата, като същите били уведомени за нея и не са потвърдили участието си. В проведения разговор с Ц. В. на 01.12.2016г. тя отказала да присъства на организирана в Д. среща за предварителни разговори и първоначална информация относно изискванията за офериране на търга, като заявила, че не е упълномощена за това. През м. ноември били изпратени официално поканите, като разговорът бил проведен в деня на срещата. Сочи, че информацията за търга била изпратена към официалните имейли, посочени в договорите.

За установяване на обстоятелствата при провеждане на срещата от 01.11.2016г. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д.Д.-В..

От показанията на свидетелката се установява, че е член на Надзорния съвет на Д. отпреди повече от 10 години, като тя е човекът, който лично е преговарял и работил по съвместната дейност с ОМК с г-н В.. На проведена среща през м. 11.2016г. с ОМК, последните заявили, че ще си изпълняват задълженията стриктно и занапред, включително и за следващия сезон, като същевременно Д. направили реверанс с предлагане на по-ниска цена, в сила още от 01.12.2016 г. По време на срещата така направеното предложение от Д. за новите цени и материала за кофичките било прието, като на срещата присъствали  г-н В., г-н П.Д.и г-жа К., освен свидетелката. Договорът от 2016 г. останал неподписан, но потвърден. На тази среща не бил проведен разговор за търгова процедура, която ОМК подготвя.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която вещото лице П. сочи, че разликата в продажната и покупната цена на ККМ от 400 мл, представляваща 85% от общите продажби в процесния период 01.03.2017 г. – 10.02.2018 г. възлиза на 13 370 лв. месечно или 151 527 лв. общо пропуснати ползи, като е взета предвид цената на доставяне на продукта по договора от 2015 г. Разликата в покупната и продажната цена на алуминиеви капачки за този период и при тази цена е общо 63 467 лв. В заключението е посочено, че това е минималният размер на пропуснатите ползи и на база минимално договореното количество. За периода от 2007г. до 10.02.2017г. ОМК не е възстановявал стоков кредит, тъй като не е възниквало основание за това, като това е извършено през м. 02.2017г. при прекратяване на договора.  В периода 01.12.2016 г . – 10.02.2017г.  са били извършени плащания по банкова сметка ***мер на 10 692.94 лв., която сума е депозирана за пазене в банка  по клиентска сметка на АД“Т.Т. и съдружници“ с пояснение „неоснователно върнати от Д. суми“. Цените, по които е фактурирано след 01.12.2016 г. отговарят и са идентични с цените по търговско предложение № ДС-37/20.09.2016 г. Видно от заявените поръчки по електронната поща в кореспонденцията между страните, същите са правени в края на м. януари от съответната година за целия м. февруари в периода  2011 г. – 2016 г. Доставките през 2016 г. са се извършвали при цени, които са променени с Анекс № 2 от 01.09.2015 г., които са посочени и в договора от 2016г., който е останал неподписан. При извършена проверка в счетоводството на ищеца Д. вещото лице е установило, че за периода 10.02.2016 г. – 10.02.2017г. реално закупените количества кофички за кисело мляко са 48 269 920 и алуминиеви капачки – 40 250 400.

По делото е изслушана повторна ССЕ, по която са поставени и допълнителни задачи от страните, като от заключението по същата се установява, че евентуалните пропуснати ползи като разлика между продажната и покупната стойност на количествата ККМ и алуминиеви капачки за периода 01.03.2017 г. – 10.02.2018 г. на база заявката за м. 02.2016 г. и посочените единични цени на артикулите в търговско предложение № ДС-37/20.09.2016 г. възлизат в размер на 213 581.88 лв. От експертизата се установява, че стоковият кредит в размер на сумата от 380 000 лв. не е възстановяван в периода 2007 г. – 2017 г. Отчетеният стоков кредит към 10.02.2016 г. и от двете дружества е в размер на 346 302 лв. Към 10.02.2017 г. в счетоводството на Д. АД стоковият кредит по дебита на сметка Клиенти е 128 892.97 лв., а в счетоводството на ОМК ЕАД размерът на стоковия кредит по сметка Доставчик е 0. Сумите в посочения размер са отразени в счетоводството на всяко от дружествата като вземания от насрещната страна по договора към посочената дата. Отчетеното вземане от Д. АД в размер на 128 892.97 лв. към 10.02.2017 г. е по фактури, които не са признати от ОМК ЕАД. Според експертизата, в счетоводството на Д. АД и в НАП в дневниците по ДДС са отразени продажби от ищеца, документирани във фактури през периода 01.12.2016 г. – 09.02.2017 г. с получател ОМК ЕАД с данъчна основа 681 772.47 лв. Сочи се, че цените, по които са извършвани доставките през 2015г., както и през 2016 г. са действащите цени по договора ДС03/10.02.2015 г. Според изложеното в заключението на вещото лице в счетоводството на ОМК АД не са отразени доставките от Д. АД по фактурите за м. 02.2016 г., като е документирано връщане на стоките по тях с констативни протоколи, като фактурите не са осчетоводени. В основанието за плащане се сочи, че ОМК АД не е давало заявка за експедиция, съгласно договор от 10.02.2015 г. За периода 10.02.2016 г. – 10.02.2017 г. от ОМК ЕАД са заприходени артикули с общо количество 88 038 400 броя. Неизтеглените за периода 01.02.2016 г. – 10.02.2017 г. количества произведени по спецификация на ОМК ал.капачки и ККМ са общо 5 405 800 лв., според данни на Д., сред които е нефактурирани такива в склад на ГРИППА. Като надплатена сума сред 01.12.2016 г. се счита сумата над начислената по съответната фактура и възлизаща на 10 692.94 лв., като така счетените за надплатени суми не са отразени по партидата на ОМК ЕАД по сметка Клиенти. Според експертизата счетоводните книги на ОМК ЕАД са водени редовно. От експертизата се установява извършвани доставки на артикулите – ККМ и алуминиеви капачки през 2017 г. от друг доставчик, различен от ищеца.

            При установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установи възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за покупко-продажба № ДС03/10.02.2017г., по силата на който ищцовото Д. АД се е задължило в качеството си на купувач да продава на ОМК АД PS – кофички и алуминиеви капачки, като страните са договорили заявяването от купувача ежемесечно на точните количества опаковки, които да бъдат доставени до 7 дни преди началото на месеца, за който се отнасят, като продавачът се задължава да потвърди заявката. Договорено е минимално количество на заявяваните стоки – не по-малко от 3 500 000 бр. на месец – съответно кофички и толкова капачки.

Така сключеният между страните договор има характер на договор на търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ. Страните са постигнали съгласие за цената на стоките обект на договора – чл. 3, като същите са определени в Приложение № 1 към него, от което е видна определена единична цена за конкретния вид стока – кофички с различна вместимост и алуминиеви капачки.  Предвидена е възможност за промяна в цената при заявено по-малко количество стоки от минимално предвиденото за доставка на месец. С последващо сключени Анекс № 1 от 30.06.2015 г. и Анекс № 2 от 01.09.2015 г. страните са постигнали съгласие за промяна в единичните цени на доставяните стоки, с оглед предвидена в договора възможност за това и при промяна на цената на суровината за изготвянето им,  като в случая е договорена отстъпка от първоначалната цена към момента на сключването на договора от 2015 г.

Предмет на предявената искова претенция е обезщетение за претърпяната вреда от продавача от неизпълнение на договора от страна на купувача, изразяващо се в неотправяне на заявка за доставка на стоки в периода 01.03.2017 г. – 10.02.2018 г. и равняващо се на размера на пропуснатите ползи за продавача от реализиране на продажната цена, съобразно търговско предложение № ДС-37/20.09.2016 г.

По основателността на иска спорни между страните са фактите относно действието на договора и наличието на облигационна връзка между тях в периода по предявения иск.

При спазване на принципа на свободно договаряне, установен в чл. 9 ЗЗД, страните в чл. 21 от договора между тях са установили срока му на действие, а именно едногодишен такъв, считано от датата на подписването му – 10.02.2015 г. В клаузата е предвидена възможността за продължаването му с още една година, в случай, че не бъде прекратен писмено.

По делото е безспорно, че страните са поддържали договорните си отношения и след изтичане на установения едногодишен срок на действието на договора, а именно чрез активиране на възможността за автоматичното му подновяване за още година – до 10.02.2017 г. В този смисъл, не се твърди, а и не се и установява някоя от страните да е отправила писмено волеизявление за прекратяването на договора преди изтичането на този срок.

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност /писмени доказателства, свидетелски показания и ССЕ/ се установи категорично наличието на установени дългогодишни отношения между страните / от 2008 г./ по договор за продажба с идентичен предмет, като ищцовото дружество се е задължило да продава на ответника продукция, която е произведена от трето лице /ГРИППА АД/, а именно кофички за кисело мляко от материал PS  и алуминиеви капачки, които да послужат на ответника ОМК АД за опаковане на кисело мляко, която продукция да бъде продавана на българския пазар и поради това необходимо е опаковката да отговаря на БДС. Първият договор между страните датира от 2008г., като е обективиран в писмена форма, като в съдържанието му страните са установили правата и задълженията си по него, срокове, цени и условия на изпълнение. За всяка следваща година е бил сключван отделен договор /приложени по делото/ отново в писмена форма, като от същите се установяват идентични права и задължения за страните. Във всеки от договорите е предвидено задължението на купувача да заявява ежемесечно количествата продукция, която да му бъде доставена за месеца, като е предвидено заявката да бъде правена до 7 дни преди началото на месеца, за който се отнася. Договорено е минимално количество продукция, която купувачът – ответник е длъжен да заяви ежемесечно, като първоначално същото е от 2 500 000 и в впоследствие 3 500 000 броя от всеки от двата вида артикули – кофички и ал. капачки. Основните параметри по договора са били заявявани към момента на сключването му /при възможност за промяна с двустранно подписани анекси/, като ежемесечните заявки касаят единствено количеството на поръчваната стока.  По делото са безспорни фактите относно съществуването на правоотношението между страните в този вид в целия период на сключване на договорите, като последно двустранно подписаният такъв е от м.02.2015 г., чийто срок на действие е до м. 02.2017г., предвид активираната възможност за продължаването му с една година – чл. 21. В този смисъл по делото е безспорно, а и от доказателствата в тяхната съвкупност се установи извършваните през този период доставки от страна на продавача – ищец, съобразно заявяваното от ответника, както и изпълнение на насрещното задължение на последния да извърши плащанията по издаваните от продавача фактури. В подкрепа на това са и представените фактури за периода на действие на договора, придружени с експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи, които доказват приемането на стоката от купувача и съответно доставянето й от купувача. Били са извършвани плащанията, като са останали неуредени финансовите им отношения след промяна във фактурираните цени на стоките въз основа отправеното от продавача търговско предложение за това с писмо от  Писмо изх. № ДС-35/19.09.2016г., а именно касателно издаваните през м. 12.2016 г. и м. 01.2017г., които по делото категорично се установи, че не са били приети от купувача, който е заявил изрично волята си за издаване на кредитно известие с корекция по така въведените цени /Писмо с изх. № 442/22.12.2016 г., адресирано от ОМК АД до Д. АД/. При това положение, съдът приема, че в периода на действие на договора до 10.02.2017г. страните са изпълнявали задълженията си по него, като всяка от тях е изправна в правоотношението.

За основателността на иска си ищецът поддържа тезата, че между страните са установени трайни търговски отношения, при което при отправена оферта от страна на продавача, мълчанието на насрещната страна – купувача следва да бъде тълкувано като съгласие и приемане на офертата.

Под понятието трайни търговски отношения следва да се има предвид многократно повтарящи се еднотипни неформални сделки между страните през един продължителен период от време, по които е налице постигнато съгласие от страните по основните им елементи, засягащи правата и задълженията на всяка страна. В случая, оформянето в писмени договори на отношенията между страните по сключения договор за продажба единствено може да улесни доказването на трайните търговски отношения, които са били в период от около 8 години, като съдът ги приема за трайни такива. За да намери приложението си разпоредбата на чл. 292 ТЗ в тези отношения, необходимо е да бъде установено, че в отправената оферта за договора през 2017 г. се съдържат основните елементи по него, както и че между страните е постигнато съгласие по тях, а за да е налице мълчаливо съгласие, необходимо е ответникът да не се е противопоставил на така отправената оферта.

Основен елемент по договора за продажба е цената, за която по делото се установи, че в отправената оферта от ищеца в търговското му предложение от м. 09.2016г., същата е различна /с процент отстъпка/ от действащата към момента. Същевременно, установи се изричното противопоставяне на това от страна на ответника в разменената между тях писмена кореспонденция, а именно Писмо изх. № 442 от 22.12.2016 г.; Писмо изх. № 15/09.01.2017г. от ОМК АД до Д. АД. Поради това, в случая не може да бъде прието да е налице мълчаливо съгласие по смисъла на чл. 292 ТЗ за продължаване действието на договора според офертата на ищеца от м. 09.2016 г. за сезон 2017 г./2018 г. В подкрепа на изричното противопоставяне на ответника в качеството му на купувач е и установеното от ССЕ заделяне по банкова сметка ***, която Д. АД е възстановило с плащания в периода 01.12.2016 г . – 10.02.2017г.  за връщане на суми в общ размер на 10 692.94 лв., която сума е депозирана за пазене в банка  по клиентска сметка на АД“Т.Т. и съдружници“ с пояснение „неоснователно върнати от Д. суми“. Установено е, че сумата е равняваща се на разликата в цените според офертата на продавача от м. 09.2016 г. и първоначалните такива, доколкото новите цени са с предложена отстъпка и не са приети от купувача.

За да гарантира изпълнението на задължението си по договора продавачът е предоставил на купувача стоков кредит на стойност 380 000 лв. По своята същност стоковият кредит представлява предоставена стока – обект на продажбата на посочената стойност при отлагане плащането й. В този смисъл продавачът е предоставил предварително стоката в съответното количество, с която гарантира последващо изпълнение на възложеното му с договора. Връщането на неоснователно задържания стоков кредит след прекратяване на договора е свързан с отговорността по неговото изпълнение, съгласно предвиденото в клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора задължение на купувача да възстанови стойността по кредита. Неиздължаването на сумата по неговата стойност не може да бъде прието като конклудентно действие по продължаване търговските отношения между страните и подновяване срока на действие на договора, доколкото се установи изричното противопоставяне от ответника на това.

От друга страна, намерението на ответника да продължи договорните си отношения за извършване на доставка на необходимите му опаковки с друг доставчик или при други условия се установява в заявеното от него такова за провеждането на търг по предоставени оферти на отделните кандидати. В поканата, отправена към всеки от тях, включително и към ищеца, ясно е вписано намерението му за провеждане на процедура за избор на нов доставчик, като е указан срокът за заявяване участието в нея чрез отправяне на предложение  със съответните параметри по офертата. Конкретно по отношение на ищеца е било адресирано до него Писмо Изх. № 356/17.08.2016г.  от  ОМК АД до Д. АД, в което ясно е заявено, че в началото на м. 11.2016г. стартира процедура по избор на доставчици на опаковъчни и други материали за следващия бюджетен период, като в тази връзка ще бъдат разгледани всички оферти на кандидатите, вкл. и на Д. АД, в случай, че бъде подадена такава с нови параметри и условия. Фактът на получаването на писмото съдът приема за установен, с оглед съдържащия се отговор по същото в насрещно отправено писмо от Д. АД от 25.08.2016г., в което е заявено намерението на дружеството за продължаване срока за договора при нови цени. В подкрепа на стартираната процедура за провеждане на търг след м. 11.2016 г. и разясняване възможността за приемане на документите от кандидатите са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Р., заемала длъжността мениджър доставки към процесния период преди прекратяване на договора. От показанията й се установи изпращане на поканите за участие в търга на отделните участници чрез електронни писма на посочените от тях електронни адреси за кореспонденция, като до ответника на посочения от него в договора такъв. Съдът кредитира показанията, като съответни на останалите доказателства по делото и кореспондиращи с показанията на св. Лекова-В., която е заявила, че не е получавала и-мейл с предложението за търга, доколкото установи се, че същото не е било отправено на ползвания от нея и-мейл адрес. В подкрепа на това са и показанията на св. Д.– В. – член на надзорния съвет на Д. АД, от които се установява, че воденето на преговори за продължаване действието на договора, условията по него, е протичало между представляващите дружествата лица, което води на извода, че заемащите длъжността мениджър продажби и съответно мениджър доставки  комуникират  помежду си само във връзка с изпълнение на вече възложеното, което от своя страна зависи от волята на управляващите.

По делото се установи ясно заявеното намерение от Д. АД да продължи договора при съществуващите условия към момента за сезон 2017 г. /2018 г. при договарянето на нови цени, като е отправено предложение за ползването на нови материали и технологии при разработването им, с което се постига намаляването на цените, което категорично се установи от разменената между страните кореспонденция. Възраженията за нередовно връчване на адресираните до ищеца покани и писма съдът приема за неоснователни, доколкото от изразеното в отправяните в отговор от него такива ясно се установява становището му по тях, което сочи на своевременно запознаване със съдържанието му. Отделно категорично се установи редовното им връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление на адреса на управление на Д. АД, при удостоверена невъзможност да бъде открито лице, съгласно да приема съобщението. Така заявеното намерение от ищеца съдът намира, че не следва да бъде възприето като оферта във връзка с участието му в търга, доколкото не се устави да са били изпълнени изискванията на купувача за представянето на необходимите документи за заявяване намерението му да участва в търга и съответно за самото му участие в него.

С оглед всичко гореизложено и доколкото по делото се установи, че за процесния период – 10.03.2017 г. – м. 02.2018 г. страните не са били обвързани в договорно правоотношение, неоснователна се явява претенцията за обезщетение от неизпълнение на договорно задължение. Не е налице основанието за ангажиране отговорността на ответника като неизправна страна по съществуващ между страните договор.

Поради възприетата неоснователност на предявения главен иск, следва да бъде разгледан предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за обезщетение за вреди на извъндоговорно основание. По основателността на иска си ищецът излага доводи за недобросъвестност в поведението на ответника, като твърди да го е въвел в заблуждение за продължаване договора между тях в периода 2017 г. / 2018 г.

Според възприетото по-горе в мотивите на решението на съда се установява фактическа обстановка по отправено търговско предложение с писмо от ищеца от м. 09.2016 г. за продължаване на договорните отношения между тях в периода 2017 г. /2018 г., както и категоричното му отхвърляне от ответника, което е било ясно заявено в отправяните от него в отговор писма. Освен това, в същите категорично се установи заявена воля от купувача по договора за сключването на нов такъв след провеждане на търг, както и стартиране на процедурата през м. 11.2016 г., което да осигури сключването на договора след изтичане на срока на процесния такъв на 10.02.2017 г.

Понятието добросъвестност при сключването на договор и постигане съгласие между страните е предвидено в разпоредбата на чл. 12 ЗЗД, съобразно текста на която при водене на преговори  страните трябва да действат добросъвестно. За да бъде ангажирана отговорността на страната участвала в преговорите, необходимо е да се установи, че е действала недобросъвестно, при увреждане на чуждия интерес, при липсата на добронамереност за сътрудничество между страните при постигането на договорно съглашение между тях.

В случая, по делото се установи, че страните не са водили преговори за сключването на договор между тях за сезон 2017 г. / 2018 г., като по отправеното предложение за това от страна на ищеца е последвал директно отказ от ответника в кореспонденцията между тях, осъществена в периода м. 09 – м. 12.2016 г. Поради това и доколкото не се установява да е налице елемент от фактическия състав на деликтната отговорност при нарушаване принципа на добросъвестност, не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на това.

Предявените главен и евентуален осъдителни искове съдът намира за неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени. Безпредметно се явява разглеждането на заявеното възражение за погасителна давност от ответника, поради което не следва да бъдат излагани мотиви в тази насока.

 

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в пълния им претендиран размер, като се установиха заплатени такива в производството общо от 11 974.64 лв., от които 5 210.24 лв. – внесени за депозити за вещи лица; 10 лв. – държавна такса за 2 броя съдебни удостоверения  и 6 854.40 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно намира възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същия е съобразно установения такъв в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ според материалния интерес на предявените искове.

На ищеца не се дължат разноски, доколкото не е налице основание за това.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл. 77 ГПК и чл. 75 ГПК сумата от 525.76 лв. – депозит за вещо лице, съобразно определение на съда от о.с.з. от 19.01.2023 г. и определение от з.с.з. от 07.02.2023 г.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против „О.М.К.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лв. – част от пълния претендиран размер от 190 400 лв. – главница за обезщетение в размер на пропуснатите ползи от непоръчани в пакет кофички за кисело мляко и алуминиеви капачки за периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018 г., изразяващи се в разликата между покупната и продажната стойност на нереализираните количества продукти от 3 500 000 броя месечно по цени съгласно Договор № ДС-03/10.02.2015г. и предоговорени с търговско предложение от 20.09.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против „О.М.К.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 12 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лв. – част от пълния претендиран размер от 190 400 лв. – главница за обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на недобросъвестното поведение на ответника при въвеждане на ищеца в заблуждение при преговорите между страните за продължаване на договорното им правоотношение в периода 2017 г./2018 г.

ОСЪЖДА „Д.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.М.К.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 11 974.64 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Д.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК и чл. 75 ГПК сумата от 525.76 лв. – депозит за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.                                                                                                                                                                                       

 

СЪДИЯ: