Определение по дело №591/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

 

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

                               

                                 град София, 27.11.2019г.

 

      

Апелативният специализиран наказателен съд, втори състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

                                      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНАИ.А                                                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ

                                                                ДАНИЕЛА РОСЕНОВА    

                                                    

като разгледа докладваното от съдията Георгиев ВНЧД № 591/2019 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал.1 и 3, вр. с чл.248 ал.1 т.3   НПК.

Образувано е по частни жалби  на адвокат Л.Т. и адв. Х. Д.- защитници на подсъдимия И. М. И., адвокат П.К.- защитник на подс. К.И. и адв. И.А.- защитник на подс. В.Р.  срещу определение от 05.11. 2019 г. по НОХД № 3796/2019 г., петнадесети  състав на СпНС, с което съдията-докладчик е  оставил без уважение  искането на тези защитници за прекратяване на съдебното производство и е определен седемдневен срок на Специализираната прокуратура за отстраняване на очевидни фактически грешки при изготвянето на обвинителния акт.

В жалбите на защитата се изразява несъгласие с определението на СНС в частта, в която е постановено, че  не е допуснато на досъдебното производство  отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемите или пострадалите. Счита се, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното определение, тъй като съдът е констатирал несъвършенства в обвинителния акт посочени от защитата а от друга, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство. Възразява се и срещу извода на съда  за липса на противоречие между обстоятелствената част и  диспозитива на  обвинителния акт. В подкрепа на това твърдение, се цитира извадка от обстоятелствената част където е записано участие на лицето П. М. при учредяване на търговско дружество, а в диспозитива  името му не е било вписано.

  Иска се да се отмени определението и делото да се върне на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с наведените от защитата  доводи,  намира  частните жалби  срещу определението на съдията-докладчик от 05.11.2019г. по НОХД № 3796/2019 г. на СпНС за   неоснователни.

На 09.10.2019 година срещу  А.М., К.И., В.Р., С. К., П. Ж.  и И. И. е внесен обвинителен акт в СПНС за престъпления по чл. 321 ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 и чл.159в НК  и е образувано НОХД № 3796/2019 г. На 05.11.2019 г. в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по чл.248 ал.1, т.3  т.1 , 2 и 3 НПК като е направил извод, че логическите и граматически пропуски на прокурора относно факти и обстоятелства не могат да предизвикат твърдяното от защитата противоречие между обстоятелствена и част и диспозитив  и непосочването на  конкретни доказателства за факти и обстоятелства  в обстоятелствената част на обвинителния акт не е процесуално нарушение, тъй като доказателствената обезпеченост на обвинението е въпрос по същество на делото. Прието е още, че не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, тъй като в обстоятелствената част са налице твърдения на прокурора и за лица, които не притежават процесуално качество по делото. Констатирани са очевидни фактически грешки, които са систематизирани в няколко насоки и е определен срок на прокурора за отстраняването ѝм.

 Въззивният съд намира, че не са налице противоречия в обжалваното определение  на СНС. Ясно е посочено в определението, че се касае за несъвършенства, което съвсем не означава негодност да бъде очертана фактическата и правна рамка, както се твърди в жалбите на защитата. Цитираният пропуск в жалбите, а именно липса на името на лицето П. М.  и в диспозитива на обвинението  спрямо подсъдимия С. М., не означава противоречие между обстоятелствена част и диспозитив. Правилно първостепенният съд е констатирал наличие в обстоятелствената част на действия на конкретни лица, които не притежават  процесуално качество, какъвто е и коментирания случай в жалбите на защитата. Поради това твърдението за противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт  предмет на производството пред първата инстанция като неоснователно въззивният съд отхвърля.

 Що се отнася до констатираните фактически грешки от първостепенният съд е  видно,  че след корекцията им от прокуратурата по реда на чл.248а ал.1 НПК,  обвинителния акт е внесен отново в указания седмодневен срок.

 Споделя се изцяло извода на СНС, че констатираните граматически грешки,  не нарушават  съществено логическото изложение на прокурора в обвинителния акт още повече, че е налице коригиран такъв от прокуратурата, който е представен по делото.   

       По изложените съображения и на основание чл. 345 ал. 1 ,вр. с чл.341 ал.2 ,вр. с чл.249  ал. 3, вр. с чл.248 ал.1 т.3  НПК Апелативният специализиран наказателен съд намира, че атакуваното определение на Специализирания наказателен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, на което основание

 

 

    О П Р Е Д Е Л И :

         

               ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализирания наказателен съд  от 05.11.2019 г. по НОХД №  3796/2019г.  

     Определението е окончателно.

                                                            

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

                                                                     

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: