Р Е
Ш Е Н
И Е № 448
гр. Сливен, 19.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2663 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.М.М. против С.С.Н. и К. Г. Н. за обявяването
на относителната недействителност на
сключен договор за продажба на недвижим имот чрез прогласяване
нищожността му, като симулативен и прогласяване действителността на
дисимулираната сделка, намиращ правното
си основание в чл. 17 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл. 26 ал.1 от ЗЗД
В
исковата молба се твърди, че ищцата е притежавала недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67338.418.184 по кадастралната карта на гр.
Сливен, одобрена със Заповед РД - 18 - 31/19.04.2006 година на Агенция по
кадастъра, с административен адрес гр. Сливен, м. „Лозарски връх“ и с площ от
От
съда се иска да постанови решение, с което да бъде да прогласен за нищожен
договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 102, том III, дело
372/09.02.2015 година на Съдия по вписванията при Районен съд Сливен, с който
договор ищцата продала изцяло собствения си недвижим имот на ответниците С.С.Н.
и К. Г. Н., предстявляващ имот с идентификатор 67338.418.184 по кадастралната
карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед РД - 18 -31/19.04.2006 година на
Агенция по кадастъра, с административен адрес: гр. С., м. „Л. в.“, с площ от
В законоустановения срок от
ответника С.С.Н. е депозиран писмен отговор, в който заявява, че признава исковата претенция
изцяло. Сочи се, че исковата молба е основателна, а описаните в нея факти и
обстоятелства са верни.
В законоустановения срок от
ответницата К. Г. Н. е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище
по допустимостта и основателността на исковата претенция. Възражението за
недопустимост на настоящото производство, аргументирано с наличие на условия за
приложение на чл. 126 от ГПК е несъстоятелно, тъй като производството по
гражданско дело № 385 по описа на РС -
Сливен за 2018 година и настоящото се различават по всички критерии на
посочената законова разпоредба - страни не са същите, основание не е същото и
искане не е същото.
За до обоснове възраженията си за неоснователност на предявените искови претенции този ответник сочи обстоятелството, че при сключване на гражданския си брак, С.Н. и К.Г. с моминско име Караиванова на основание чл. 18 от СК били избрали режим на разделност на имуществените отношения, като всички имущества придобити по време на брака им, ще се считат за индивидуална собственост. В този смисъл, прехвърлителната сделка на процесния имот според ответницата не е такава извършена в режим на СИО, а е извършена с ясното съзнание между вече бившите съпрузи, че всеки един от тях придобива частта на имота за себе си. Посочва, че по делото няма спор, че сделката е изповядана, като ответникът С.Н. е действал в качеството си на пълномощник на майка си Т.М. (ищца в настоящото производство). Позовава се на разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 година по тълк. д. № 5/2014 година, ОСГТК на ВКС, съгласно което „за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Основавайки се на този цитат излага съждение, че за волята на упълномощителя трябва да се съди не от неговите последващи думи, а от волята му изразена в акта за упълномощаване. Счита, че тук трябва да се има предвид, че по делото се твърди, че ответникът С.Н. е изготвил нова декларация, в която била отразена привидността на сделката. Според на ответницата на декларацията не е поставена дата и липсва достоверна такава, поради което и защото декларацията, представляваща частен документ, който не носи подписа на ответницата се оспорват изцяло изложените в декларацията факти. По - конкретно се оспорва, че преди изповядване на сделката, С.Н. е уведомил К.Н., че действителната воля на майка му Т.М. е имотът да се отчужди единствено и само в негова полза, като дарение, като майка му нямало да получи каквато и да било и от който и да било насрещна престация. Също така се оспорва, че по сделката не е била заплатена описаната в нея и нотариално удостоверена сума от 9500 лева. Сочи, че тази сума е била предадена от ответницата на бившия й съпруг. Сумата е била платена изцяло от нея, тъй като само тя е работила и печелила пари. Към този момент, нейния бивш съпруг не е работил и не е разполагал с никакви други средства, освен заработените от нея. Друг е въпросът дали С.Н. е предал тази сума на майка си Т.М.. Счита, че не важи оборимата презумпция, че ответницата е знаела за твърдяната воля на майката на своя бивш съпруг, относно прехвърлянето на имота, тъй като по сделката тя се явява като трето лице, което придобива собственост за себе си, а не по силата на СИО. Също така, по делото няма твърдение, че представляваната Т.М. сама е уведомила ответницата за намеренията си да надари сина си. За тях тя може да съди единствено и само от изложената воля в представеното по сделката пълномощно.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява
от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се претендира за уважаването
им . Подробни съображения се излагат в представена по делото писмена защита.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез пълномощника
си заявява, че поддържа становището, изложено в отговора си. Признава
основателността на исковите претенции и счита че същите следва да бъдат
уважени. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.
В съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощника
си заявява, че поддържа становището, изложено в отговора си. Пледира за
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на
разноски по делото.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна :
Страните
не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата Т.М.М. е била собственик на процесния недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.418.184 по
кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед РД - 18 - 31/19.04.2006
година на Агенция по кадастъра, с административен адрес гр. Сливен, м.
„Лозарски връх“, с площ от
На 09.02.2015 година е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №114, том
I, рег. № 1283, дело 104/2015 година по описа на нотариус Ш., вписана в
регистъра на нотариалната камара под № 128, с район на действие - района на РС
Сливен, вписан под № 102, том ІІІ, дело 372/09.02.2015 година на Съдия но
вписванията при Районен съд Сливен, съгласно
който Т.М.М., чрез пълномощника си
С.С.Н. продала изцяло собствения си недвижим имот на ответниците С.С.Н. и К.
Г. Н., предстявляващ имот с идентификатор 67338.418.184 по кадастралната карта
на гр. Сливен, одобрена със Заповед РД - 18 -31/19.04.2006 година на Агенция по
кадастъра, с административен адрес: гр. Сливен, м. „Лозарски връх“, с площ от
Не е
спорен факта, че към момента на изповядване на прехвърлителната сделка С.Н. и К.Н.
са имали сключен граждански брак, но отношенията им като съпрузи били обтегнати.
Ищцата
предоставила пълномощно на сина си, с което му дала право да се разпорежда с
имота, включително и да го прехвърля на себе си. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установи, че през 2014 година ответниците - тогава семейство Ненчеви са
търсели да закупят жилище - апартамент първоначално в гр. Стара Загора, а
впоследствие и в гр. Сливен. Поради високите цени на апартаментите, двамата са
се ориентирали да закупят къща, а по - късно са водели разговори да си построят
къща. Решението им се затвърдило, когато
Т.М. изразила желание и дала своето съгласие да прехвърли на своя син - С.Н.,
притежаваното от нея дворно място, което е предмет на настоящия правен спор,
като му го подари. - Св. П.М. изрично посъветвала сестра си, че имотът следва
да бъде подарен, за да можело впоследствие, ако нещо станело той /имотът/ да
останел на С. /първи ответник/. В тази насока ищцата е уведомила сина си С.Н., който,
възприемайки изричното желание на майка си
го споделил със свидетелите С.Н. и М.Н., като същевременно е изразил и
притеснението си, че съпругата му К. е поставила условия за закупуването на
имота, изразяващи се в това, че името й трябвало да фигурира в нотариалния акт. Въпреки
желанието на Т.М. имотът да бъде отчужден чрез дарение, ответникът С.Н.
прехвърлил същия чрез покупко-продажба, тъй като е бил предупредил ответницата К.Н.,
че сделката за продажбата с фиктивна, че в действителност имотът се прехвърля като
дарение. Ответникът Н. е бил убеден, че съпругата му ще му издаде документ -
обратно писмо, че действителната воля на страните е, че имотът не е закупен от
нея, а е дарен на С.Н.. В тази насока са показанията на св. С.Н. и М.Н., които
са възприели непосредствено притесненията на доверителя ми, че ответницата Н.
не изпълнява поетия от нея ангажимент и не издава въпросното обратно писмо. Ответникът
С.С.Н. издал и предоставил на майка си Т.М.М. документ, наименован
„Декларация”, в който посочил, че при изслушване на сделка, касаеща
отчуждаването на процесния имот чрез покупко-продажба, при която сделка той и
съпругата му стават или само той ставал собственик на имота, действителната й
воля, както и тази на синът й е, че последният
се надарява от нея като негова майка и че волята й е той да бъде изключителен
собственик на целия имот. Декларирано е, че преди предприемането на действия, свързани
с отчуждаването на имота, изрично е уведомил съпругата си К.Н. за това, че
имота се отчуждава като покупко продажба единствено и само поради единственото желание на последната името
й да фигурира в нотариалния акт, както и че сумата посочена в нотариален
акт № 102, том ІІІ, дело 372/09.02.2015 година на Съдия по вписванията при
Районен съд Сливен, като продажна цена на имота - 9 500 лева, нито реална,
нито е била заплащана на ищцата,
респективно получена от нея. Свидетелката М.Н. дава показания за възприети
от нея притеснения на С.Н. и на Т.М., че имотът е прехвърлен не по изразената
действителна воля, а по друг начин, както и за факта, че М. не е получила пари
за имота си. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупна преценка на
събраните по делото, допустими, годни и
относими доказателства. На тези от свидетелските показания, на които не се
позова при изграждане на фактическата обстановка, докладчикът не даде вяра, тъй
като ги прецени като непоследователни, противоречиви и необективни.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи.
Главният иск е допустим, тъй като е предявен от лице
имащо правен интерес да иска обявяване привидността на атакувания договор. Разгледан по същество
иска е основателен и като такъв следва да се уважи. Съображенията за това са
следните:
За
да бъде успешно провеждането на иск за прогласяване нищожност на договор за
покупко - продажба като привиден, както и за установяване действителността на
прикритото с него действително съглашение между страните, в случая като такова
по договор за дарение, доказателствената тежест лежи върху ищеца, който следва
да докаже, че действителната воля на страните, сключили договора за
покупко-продажба на имотите не е такава, каквато е отразена в него, както и че
между съконтрахентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността
чрез дарение, а във връзка с твърденията за наличие на прикрито съглашение, в негова
тежест е и да установи неговото действително съдържание.
В
тази връзка доверителят ми е В настоящото производство е представен документ,
озаглавен „Декларация”, който изхожда само от една от страните по сделката –
купувача С.С.Н.. Тай я е издал на майка
си, като е отразил в същата каква е била
действителната воля на страните. Така предоставената декларация има характер на
обратно писмо. /Решение 384/18.07.11г. на ПАС по ВГД 323/11 г./ Според правната
доктрина и съдебната практика, обратното писмо /пълен обратен документ/ е
разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията, който
съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им
отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка. За разлика от
него, непълният обратен документ/ начало на писмено доказателство/ е случаен
документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната
сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които
правят наличието на симулация вероятно. Тези същностни различия в съдържанието
на двата документа обуславят и различното им доказателствено значение - докато
обратното писмо доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да
са необходими други доказателства, наличието на непълен обратен документ по
делото е само предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал.1, т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на
чл. 165, ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в
документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото
има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация.
Под другата страна по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК се има предвид лицето, което
лично или чрез представител е участвало в сделката. / В този смисъл е Решение № 251 от
09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г. по описа на ВКС, I ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Настоящият
съдебен състав приема, че приетия по делото
документ, озаглавен „Декларация”, представлява документ, изходящ от една от страните по
сделката и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е.
документ, който не разкрива сам по себе си симулацията, тъй като не е съставен
от двете страни по сделката. Въпросният
документ, доколкото носи подпис само на една от страните по твърдяната за
прикрита сделка, представлява „начало на писмено доказателство” по смисъла на
чл. 165, ал.2 ГПК и обосновава допустимостта на свидетелските показания, като
доказателствено средство за доказването на действителните правоотношения между
страните. Документът „начало на писмено доказателство” не доказва симулацията,
а вероятното й съществуване и наличието му е основание да бъдат допуснати
свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. В този
смисъл е и Решение № 83 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2008 г., III г.
о., ГК, съгласно което нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК допуска изключение при
условие, че страната, доказваща симулацията, направи вероятно твърдението си за
симулативност чрез т.нар. начало на писмено доказателство, което се състои в
документ, изходящ от противната страна, материализиращ или удостоверяващ нейно
изявление, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, а за да се
постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания. Съгласно
Решение № 299 от 22.10. 2014 година, гр. дело № 7298 по описа за
Доказване със свидетели трябва да е пълно,
иначе претендираната симулативност не се счита доказана. В настоящия случай по
отношение на симулативността на горепосочената сделка по покупко-продажба на
недвижимия имот са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свид.
М. и свидетелите С.Н. и М.Н.. От показанията им се установява действителната
волята на ищците и първия ответник, а именно желанието на Т.М. да дари имота на
своя син С.Н. .
При
съвкупна преценка на показанията на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че се опровергава изложеното в нотариалния акт от 09.02.2015
година, че процесният имот е прехвърлен чрез покупко - продажба, като безспорно
се установява, че не са давани пари за придобиване на имота, нито от първия
ответник, нито от съпругата му по това време и настояща втора ответница К.Г.Н..
Съгласно чл. 225 ЗЗД, с договора за дарение,
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя
да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този
смисъл. При договора за дарение основанието е свързано и с неговия мотив /т. е.
с разнообразните съображения на едно лице да достигне до решението да надари/,
който мотив според чл. 226, ал. 3 ЗЗД не следва да е противен на закона или да
противоречи на добрите нрави. В разглеждания случай се установи, че именно това
е било намерението на ищцата като собственик на недвижимия имот - да подарят на
своя син недвижим имот. Прехвърлянето
е осъществено безвъзмездно, като сделката е оформена като покупко - продажба.
Нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена сила относно
предаването на отразената в него сума, а първия ответник отрича да е договарял
и плащал същата, нито се установява това реално да е сторено от втората
ответница. В тази връзка следва да се посочи, че нотариалните удостоверявания
са изчерпателно изброени в чл. 569 ГПК. Заплащането на цената по нотариалната
сделка не е сред фактите, чието осъществяване нотариусът може да удостоверява,
като такъв факт например е явяването или неявяването на лица за извършване на
определени действия пред него. Този факт не се съдържа и в чл. 580 ГПК, като
съдържание на нотариалния акт, т.е. дори и в акта да е посочено, че сумата е
заплатена пред нотариуса, на основание чл. 188 ГПК, в тази му част документът е
частен, а не официален свидетелстващ. При
съвкупната преценка на обсъдените по-горе свидетелски показания и писмените
доказателства по делото, включително от коментирания обратен документ, както и
фактическите твърдения на ответника С.С.Н., които съдът преценява във връзка с
всички обстоятелства по делото, съдът прави категоричен извод, че страните по
процесния договор за продажба са го сключили като привиден - относително
симулативен, прикриващ действителен договор за дарение, сключен в
законоустановената нотариална форма. Ето
защо следва да се приеме, че привидността на договора за продажба от 09.02.2015
година е установена - страните не са желаели да се породят правните последици
на привидната сделка - покупко - продажба на недвижимия имот, а тези на
прикритата - дарение. Налице са условията за валидност на дисимулираната сделка
- договора за дарение, спазена е нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД, и е налице
съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не
противоречи на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде
зачетено, съобразно чл. 17, ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното, и доколкото са
предявени искови претенции за привидност по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД и искова
претенция за разкриване на симулацията по чл. 17, ал.1 ЗЗД /Р № 362/10.11.2011
г. ІІІ г.о. на ВКС, Р № 204 от 21.09.2011 г. ІІІ г.о. на ВКС/, то договорът за
покупко - продажба следва да се обяви за нищожен, а договорът за дарение - за
действителен.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата разноските в настоящото производство, доколкото такива се
претендират. Същите възлизат общо на сумата 301.62 лева заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Така
мотивиран, съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между Т.М.М. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. А.С.А. ***, С.С.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, оф. Е ,чрез адв. С.М.Ч. *** и К.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, ет.1, със съдебен адрес:***, чрез
адв. Д.П. ***, че договорът за покупко - продажба, обективиран в
нотариален акт №114, том I, рег. № 1283, дело 104/2015 година по описа на
нотариус Ш., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 128, с район на
действие - района на РС Сливен, вписан под № 102, том ІІІ, дело 372/09.02.2015
година на Съдия но вписванията при Районен съд Сливен, с който Т.М.М., чрез
пълномощника си С.С.Н. продала изцяло собствения си недвижим имот на
ответниците С.С.Н. и К. Г. Н., предстявляващ имот с идентификатор 67338.418.184
по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед РД - 18
-31/19.04.2006 година на Агенция по кадастъра, с административен адрес: гр. С.,
м. „Л. в.“, с площ от
ОБЯВЯВА в отношенията
между Т.М.М. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. А.С.А. ***, С.С.Н. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, оф. Е ,чрез
адв. С.М.Ч. *** и К.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, ет.1, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Д.П. ***, за действителен сключения между Т.М.М., като
дарител и С.С.Н., като надарен, договор за дарение, обективиран в договор за
покупко продажба на недвижим имот , оформен в нотариален акт № 114, том I, рег.
№ 1283, дело 104/2015 година по описа на нотариус Ш., вписана в регистъра на
нотариалната камара под № 128, с район на действие - района на РС Сливен,
вписан под № 102, том ІІІ, дело 372/09.02.2015 година на Съдия но вписванията
при Районен съд Сливен, с който Т.М.М., чрез пълномощника си С.С.Н. прехвърлила
на С.С.Н. правото на собственост върху недвижим имот, предстявляващ имот с
идентификатор 67338.418.184 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със
Заповед РД - 18 -31/19.04.2006 година на Агенция по кадастъра, с
административен адрес: гр. С., м. „Л. в.“, с площ от
ОСЪЖДА К.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, ет.1, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Д.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.М. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. А.С.А. *** сумата 301.62 лева /триста и един лева и
шестдесет и две стотинки/, представляващи направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: