РЕШЕНИЕ
№2228/5.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На дванадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4041
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.В." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г.М.А. - управител, депозирана чрез
процесуален представител против Наказателно постановление № РД - И
-134/14.09.2018 г., издадено от маг.фарм. Б.Я.К. -
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на
дружеството са наложени: 1.административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за извършено нарушение на чл. 220, ал. 1, във
връзка с чл. 219 и чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина и 2. административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2,
във връзка с чл. 21 от Наредба № 28 на МЗ от 09.12.2008 г. за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти издадена от Министерството на здравеопазването, във връзка с чл. 294 и
чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
В жалбата се
сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи
се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на истината, а и била
вътрешно противоречива, което правело невъзможно да се разбера за какво
нарушение са наложени санкциите.
Твърди се, че
в аптеката има назначен на трудов договор магистър-фармацевт, който извършва
дейностите посочени в чл. 219 от ЗЛПХМ, като продавач-консултантът Арнаудов бил
назначен да подпомага дейността му и да улеснява комуникацията с чуждестранните
туристи, които са преимуществените клиенти на аптеката. Самото отпускане на лекарствените
продукти се извършвало от
магистър-фармацевтът, който бил ръководител на аптеката, а
продавач-консултантът единствено подпомагал комуникацията с клиентите, без да
извършва дейности по отпускане на лекарствени продукти, или други дейности описани
в чл. 219 от ЗЛПХМ.
На второ място се сочи, че в аптеката били налице
метални шкафове/бункер, в който съгласно разпоредбите на Наредба № 28 на МЗ се
съхранявали всички горимите и леснозапалимите
лекарствени средства.
По отношение на реквизитите на издадения акт се сочат
нарушения на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - наказващия орган
наложил наказания, като не посочил въз основа на какви обстоятелства и въз
основа на какви доказателства е възприел, че са извършени нарушенията, описани
в обжалваното НП. Същият не бил положил необходимите усилия в изпълнение на
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да събере доказателства за извършените
нарушения, за вината ми като нарушител, с които доказателства да скрепи
фактическите си констатации. Това обстоятелство представлявало съществено
процесуално нарушение, което правело издаденото НП незаконосъобразно.
Възз. дружество редовно призовано- представител не се
явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. В пренията по съществото на делото сочи, че
нарушенията не са доказани, а в хода на АНП са допуснати процесуални нарушения препядстващи правото на защита.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в последното съдебно заседание не изпраща представител, а упълномощен такъв ангажира
писмено становище. В него се прави
искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед №30А -0448/20.07.2018г. Ц.Д.Г. била определена като длъжностно лице
върху лекарствените продукти и по надзора на пазара с медицински изделия с
правата по ЗЛПХМ и ЗМИ на територията на цялата страна.
Със Заповед
№ ЗКС – 0146/03.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИАЛ служителите на Изпълнителната агенция по
лекарствата - св.Цв.Г. и св.Р.Р.
били изпратени да извършват проверки в лекарственоснабдителната
мрежа в страната на търговци на едро и дребно с лекарствени продукти и
болничните аптеки за спазване на разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовата
нормативна уредба. Проверките били възложени за извършване в периода
06.08.2018г. -10.08.2018г.
На
07.08.2018г. св.Цв.Г. и св. Р.Р.
извършили съвместна проверка с органите на МВР в търговски обект, собственост
на жалбоподателя „М.В." ЕООД - аптека, намираща се на адрес: гр.Варна, к.к. „Златни пясъци", хотел „София".„М.В."
ЕООД притежавало Разрешение за търговия
на дребно с лекарствени продукти № АП-1695/14.06.2018 г.
Проверките
започнала с контролна покупка, извършена от св.Р.Р..
Влизайки в аптеката, св.Р. установил, че там се намира само едно лице. Поискал
да закупи лекарствен продукт „Nexium” , за който се
изисквало лекарско предписание, като не представил рецепта. Намиращото се в
аптеката лице не му поискало рецепта, като му продало лекарствен препарат " Nexium tabl. 40mg х 14, партиден
номер NB467, годен до 10.2019 г. За продажбата бил издаден фискален бон номер
0000913 от 07.08.2018 г., издаден от „М.В." ЕООД, ***, ЕИК *********,
аптека Варна, к.к. „Зл. Пясъци".
След като
св.Р. закупил лекарството, в аптеката влезли и св.Г., както и И.С.-служител от Сектор „ИП“ при ОД на МВР-Варна. Служителите
на ИАЛ обявили извършването на проверката, но завареният там служител на
аптеката се заключил в съседното помещение и отказал да се легитимира. Със
съдействието на служителя на МВР лицето излязло от помещението, но отказало да
се представи и не представило документ за самоличност. Тогава били повикани
други служители на МВР, които установили лицето като М.Г.А. с ЕГН **********. По време на
проверката за А. бил представен трудов договор № 1 от 08.07.2018 г., сключен с
„М.В." ЕООД, съгласно който той бил назначен на длъжност „продавач-
консултант" в аптеката на дружеството, като трудовият му договор бил
регистриран в ТД на НАП на 08.07.2018г. За него органите на ИАЛ установили, че
е лице без фармацевтично образование.
В приемното
помещение на аптеката в метални кутии от бисквити, без капак, били намерени да се съхраняват
следните горими и леснозапалими лекарствени продукти:
Spiritus Aethylicus Kupro 95% v./v. 100 ml, партиден
№ 010618, срок на годност 06.2020 г.- 6 броя, Spiritus
Aethylicus Kupro 70% v./v
100 ml, партиден № 040618, годен до 06.2020-1 броя и парт.
№ 200618, годен до 06.2020- 3 броя, Spiritus Salicylicus Kupro 2% v./v. 100 ml, партиден № 150518, срок на годност 11.2019 г.- 4
броя, Spiritus Mentoli Kupro 1% 100 ml, партиден № 210318, срок на годност 03.2019
г.- 3 броя.
Констатираното в хода на проверката, св.Г. обективирала
в Констативен протокол от 07.08.2018г. На място бил повикан и управителя на
дружеството Г.А..
При така
установените факти, св. Г. съставила на възз.
дружество АУАН за извършено нарушение на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и
чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и за
извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 21 от Наредба № 28
на МЗ от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти издадена от Министерството
на здравеопазването, във връзка с чл. 294 и чл. 291, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
АУАН бил съставен в присъствието на управителя
на възз. дружество, бил му предявен и връчен, който
го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива не постъпили в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на съставения АУАН и на материалите
по АНП, на 14.09.2018г. АНО издал атакуваното пред настоящия съд наказателно
постановление, като възприел изцяло фактическите и правните изводи на актосъставителя.
Видно
от приобщените в хода на съдебното следствие писмо от Министерство на
образованието и науката – София № 0104-251 от 18.10.2019г. ведно с копие от
писмо от Министерство на образованието и науката, Център за информационно
осигуряване на образованието до г-жа Г.Д. – Директор на Дирекция „Висше
образование“ изх. № П-326 от 14.10.2019г. лицето М.Г.А. притежава диплома за
висше образование – магистър, специалност „Право“ , издадена от ВСУ „Черноризец
Храбър“ , както и диплома за магистър специалност „Фармацевтичен мениджмънт“,
издадена от МУ-Варна.
Според
приобщеното по делото писмо от Български фармацевтичен съюз – София изх. № 242 от
09.10.2019г. лицето М.Г.А. не е вписано в регистрите, водени от регионалните
фармацевтични колегии на БФС, като няма право да упражнява дейност като
магистър-фармацевт и да извършва дейности по
Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
Видно от приложените по делото заверените
за вярност копия от разрешения за употреба на лекарствените продукти: Spiritus Aethylicus Kupro 95% v./v., Spiritus Aethylicus Kupro 70% v./v., Spiritus Salicylicus Kupro 2% v./v., Spiritus Mentoli Kupro 1% v./v. и приложенията към
тях, всички посочени по-гори лекарствени продукти са запалими.
Видно от приобщеното в хода на съдебното
следствие „Хигиенно заключение за търговия на дребно с лекарствени продукти в
аптека“ изх.№10414/25.05.2018г. издадено от РЗИ-Варна, в складовото помещение
на аптеката, находяща се в к.к.
Златни пясъци, хотел София, стопанисвана от възз.
дружество е бил осигурен метален шкаф за съхранение на горими
и леснозапалими продукти.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката Цв.Г. и на св.Р.Р.,
тъй като същите са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетелите Г. и Р., които съдът кредитира изцяло, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, констативни
протоколи, трудов договор и длъжностна характеристика, уведомление по чл. 62,
ал.5 от КТ, заповед № ЗКС-0146 от 03.08.2018г., разрешение за търговия на
дребно и разрешение за употреба на лекарствен продукт Nexium 40 gastro-resistant tablet“, изисканите
и приобщени служебно от страна на въззивния съд писмо
от Български фармацевтичен съюз – София изх. № 242 от 09.10.2019г., писмо от
Изпълнителна агенция по лекарствата – София № ИАЛ 44299 от 10.10.2019г. ведно със заверено за вярност копие от разрешение
за употреба на следните лекарствени продукти: Spiritus
Aethylicus Kupro 95% v./v., Spiritus Aethylicus
Kupro 70% v./v., Spiritus Salicylicus Kupro 2% v./v., Spiritus Mentoli Kupro 1% v./v. и приложенията към
тях, писмо от Министерство на образованието и науката – София № 0104-251 от
18.10.2019г. ведно с копие от писмо от Министерство на образованието и науката,
Център за информационно осигуряване на образованието до г-жа Г.Д. – Директор на
Дирекция „Висше образование“ изх. № П-326 от 14.10.2019г. и писмо от Регионална
здравна инспекция – Варна изх. № 05-41-1 от 22.10.2019г. ведно със заверено за
вярност копие от хигиенно заключение за търговия на дребно с лекарствени
продукти в аптека и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, тъй като според чл. 295, ал. 3 от
ЗЛПХМ изпълнителният директор на ИАЛ може да издава НП за нарушения по този закон. АУАН също е съставен
от компетентен орган. Съгласно чл. 295, ал.
1 от ЗЛПХМ нарушенията по този закон се установяват
с актове, съставени от държавните инспектори от ИАЛ. Видно от приложената
заповеди актосъставителят е длъжностно лице, на което
е възложен контрол по ЗЛПХМ и подзаконовата нормативна уредба по неговото
прилагане на територията на цялата страна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. От приложените по АНП писмени доказателства- писмо
изх.№ИАЛ-44048/12.10.2018г. на Изп.директор на ИАЛ до
управителя на възз. дружество не възниква каквото и
да било съмнение, че НП е издадено извън срока по чл.34 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирма,
БУЛСТАТ, седалище, управител, който също е индивидуализиран. Както в акта така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени. Спазено
е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Двата акта съдържат описание на нарушенията, посочени са обстоятелства, при
които същите са извършени, срещу АУАН не са били подадени възражения, а само бланкетно е отбелязано, че има такива, спорни и
неизяснени обстоятелства не е имало в
хода на проведеното АНП, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства. От описаното в АУАН и НП, че нарушенията
са констатирани в к.к. „Златни пясъци“, хотел София,
не възниква каквото и да било съмнение, че те са извършени на територията на
гр.Варна, към която ноторно известно е че се числи к.к.“Златни пясъци“. Налице е единствено между фактическо
обвинение и приложените санкционни разпоредби, които са формулирани ясно и
недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в
хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита.
В
административно-наказателния процес значение имат само нарушенията, които са
ограничили правото на защита на наказания субект, а такива в настоящото
производство не са установени.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
По пункт първи от НП :
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди/
лв. за извършено нарушение на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и чл. 288,
ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от
страна на „М.В." ЕООД, ЕИК
********* е осъществен по безспорен и категоричен начин състава
на вмененото му административно нарушение по смисъла на чл. 220, ал.
1, вр. чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ, аптеката е здравно заведение, в което се извършват
дейности по съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на
консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за
употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на
диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни
храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.
Според правилото на чл. 220, ал.
1 от ЗЛПХМ горепосочените дейности се извършват от
магистър-фармацевт. Съгласно чл. 220, ал.
3 от същия закон помощник-фармацевтът може да извършва всички
дейности по чл. 219, ал. 1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт,
с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание,
контрол и даване на консултации. В случая категорично се установи, че на
посочената в акта и НП дата дружеството-жалбоподател , в качеството на търговец
на дребно с лекарствени продукти, е допуснало дейността по отпускане на
лекарствени продукти в аптеката да се извършва от неправоспособно лице /лице без фармацевтично образование/, като не е осигурило
компетентно лице за извършване на дейностите в аптеката /магистър-фармацевт или
помощник-фармацевт/. При покупката, извършена от св. Р. на 07.08.2018 г. в процесната аптека, лицето М.Г.А. отпуснал /продал/ на св.Р.
лекарствен продукт за стомашно-чревния тракт– " Nexium
tabl. 40mg х 14, партиден номер NB467, годен до
10.2019 г. За продажбата бил издаден фискален бон номер 0000913 от 07.08.2018
г., издаден от „М.В." ЕООД, ***, ЕИК *********, аптека Варна, к.к. „Зл. Пясъци", приложена по преписката. Видно от
приложените по делото доказателства, Арнаудов притежава диплома за висше
образование – магистър, специалност „Право“ , издадена от ВСУ „Черноризец
Храбър“ , както и диплома за магистър специалност „Фармацевтичен мениджмънт“,
издадена от МУ-Варна, но същият не притежава степен магистър-фармацевт, като не
е и вписан в регионалните фармацевтични колегии на Българския фармацевтичен
съюз. Поради това и А. няма право да упражнява професия като магистър-
фармацевт. В случая изпълнителното деяние е под формата на допустителство,
за което е необходимо и достатъчно да се установи обективното осъществяване на
фактите, възпроизведени в текста на акта и НП, несъмнено установени в съдебната
фаза на настоящото производство от показанията на свидетелите и приложения по
делото фискален бон. Във всички случаи, в които е установено, че лице извършва
дейности по чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ, без да е правоспособно, съгласно чл. 220 от
ЗЛПХМ в обект за търговия на дребно на лекарства /аптека/, е налице
основание да се търси отговорност за допускане да се извърши нарушение на чл.
219 от горния закон. Безспорно извършилият продажбата на лекарствени продукти М.А.
не притежава фармацевтично образование и необходимата професионална
квалификация. Категорично се установи и че дружеството не е осигурило
компетентно лице за извършване на дейностите в аптеката, доколкото към момента
на проверката не е присъствало правоспособно лице, което е основание да се
търси отговорност от търговеца по силата на чл. 288 от
ЗЛПХМ. В доказателствена тежест
на търговеца получил лиценз за търговия на дребно с лекарствени продукти в
здравно заведение "аптека" е да докаже, че дейностите по чл. 219 се
извършват от лице, което отговаря на изискванията на чл. 220 от ЗЛПХМ. Има ли
нарушение на чл. 219 от ЗЛПХМ е налице и основание да се търси отговорност от
търговеца по силата на чл. 288 от закона и той следва да установи, че е
предприел всички мерки това да не се случи. Всеки търговец на лекарства на дребно
следва да не допуска в работното време на обекта за търговия на дребно с
лекарствени продукти, клиентите да се обслужват от служител без необходимия
образователен ценз. Съгласно последният текст
търговец на
дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл. 219, да се извършват от
неправоспособно лице, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а
при повторно нарушение се отнема издаденото разрешение за търговия на дребно. С
оглед горното законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се
административно наказание - имуществена санкция в размер на 5000 лева на
основание чл. 288, ал.
1 от ЗЛПХМ за извършено нарушение на чл. 220, ал.
1 вр. чл. 219, ал.
1 от ЗЛПХМ. При определяне размера на санкцията, наказващият орган
се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е наложил такава в нейния минимален размер, като е отчел, че
нарушението е извършено за първи път, поради което санкцията не подлежи на
редуциране. Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда в случая,
тъй като административнонаказателната отговорност е
реализирана спрямо ЮЛ, а отговорността
на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна. С оглед горното, съдът намира така издаденото
НП по този пункт за законосъобразно, обосновано и правилно.
По пункт втори от НП : административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер
на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 21 от Наредба № 28 на МЗ от 09.12.2008 г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти
издадена от Министерството на здравеопазването, във връзка с чл. 294 и чл. 291,
ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 от
Наредба 28 от 09.12.2008 г. на МЗ ръководителят на аптеката е
отговорен за цялостната организация и контрола на работата в аптеката, а
съгласно разпоредбата на чл. 21 от Наредба 28/2008 г. на МЗ "Лицето,
получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, осигурява
всички необходими условия за изпълнение на задълженията по чл. 20 от
ръководителя на аптеката". Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 Складовото
помещение се обзавежда със:
т.2. метален шкаф или бункер за съхранение на горими
и леснозапалими лекарствени продукти.
В случая дружеството жалбоподател в качеството си на търговец на дребно
с лекарствени продукти, е подведено под отговорност на основание чл. 16, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 21 от Наредба 28/2008 г. на МЗ, за това
че не е осигурило необходимите условия за изпълнение от страна на ръководителя
на аптеката задължения предвидени в чл. 20 от Наредба 28 /2008 г., а именно не
е осигурил метален шкаф или бункер за съхранение на горими
и лесно запалими лекарствени продукти.
Съдът намира извършването на така описаното в процесното
НП деяние по чл. 16, ал. 1, т. 2, вр. чл. 21 от
Наредба 28/2008 г. на МЗ от дружеството жалбоподател за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Доколкото при извършената проверка е било констатирано, че в
приемното помещение на аптеката се съхраняват горими
и лесно запалими лекарствените продукти : спиртни
продукти описани в НП, за които безспорно установено от представените
доказателства е че са горими и лесно запалими, както и че аптеката не е разполагал с метален
шкаф или бункер за съхранение на горими и лесно запалими лекарствени продукти, а същите са се съхранявали в
метална кутия от бисквити – без капак.
Безспорно от доказателствата по делото е , че към момента на издаване от
РЗИ на „Хигиенно заключение за търговия
на дребно с лекарствени продукти в аптека“ изх.№10414/25.05.2018г, в складовото
помещение на аптеката, находяща се в к.к. Златни пясъци, хотел София, стопанисвана от възз. дружество е бил осигурен метален шкаф за съхранение
на горими и леснозапалими продукти, но това
удостоверение е издадено на 25.05.2018г, а при проверката на 07.08.2018г. такъв
изискуем метален шкаф или бункер не е установен от проверяващите. За
съхранението на горимите и лесно запалимите
лекарствените продукти, законодателят е предвидил специален режим и едно от
изискванията за съхранение е предвиден в чл. 16, ал.1, т.2. От Наредба 28 /2008
г. специално оборудван метален шкаф или бункер.
Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се стига до извода, че аптеката стопанисвана от въззивното дружество не е била снабдена с метален шкаф или
бункер за съхранение на горими и леснозапалими
лекарствени продукти към датата на проверката. От страна на възз.
дружество не се ангажират и доказателства в обратния смисъл. В чл. 20 от
Наредба 28/2008 г. на МЗ са предвидени задълженията на ръководителя на
аптеката, като условията за изпълнение на тези задължения, съгласно чл. 21 от
Наредба 28/2008 г. на МЗ трябва да бъдат осигурени от лицето получило
разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Видно от събраните по
делото доказателства безспорно се стига до извода, че дружеството -жалбоподател
е било длъжно, в качеството си на търговец на дребно с лекарствени продукти да
осигури метален шкаф или бункер за съхранение на горими
и лесно запалими лекарствени продукти, като такъв е
изискуем във всеки един момент в който се осъществява дейността на аптеката и в
нея са налични такива продукти. С неизпълнението на това задължение,
дружеството-жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.2 от Наредба
28/2008 г. на МЗ. Правилно АНО е ангажирал административно наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл. 16, ал.1,
т.2 от Наредба 28/2008 г. на МЗ за устройството, реда и организация на работата
в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Съгласно
разпоредбата на чл. 294 ЗЛПХМ който наруши разпоредбите на този закон или
наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281 - 293, се наказва с глоба от 1000
до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 3000 до
5000 лв. Според § 4 от Наредба
28/2008 г. на МЗ за устройството, реда и организация на работата в аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти, наредбата се издава на
основание чл. 219, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина т.е. съставлява наредба по прилагането на този закон. Според чл.291 от
същия закон когато нарушението по чл. 294
е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налагат имуществени
санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални
размери на съответните глоби т.е. не –по малък от 3000 лева и не по-голям от
тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби т.е. не
по –голям от 9000 лв. При тази законодателна уредба, съдът намира, че определяйки
конкретния размер на имуществената санкция,
наказващият орган се е
съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН,
като е определил наказанието за нарушението, предвид обстоятелството, че не са
налице данни за извършени предходни нарушения по чл. 16, ал.1, т.2 във вр. с чл. 21 от Наредба 28 /2008 на МЗ в минимален размер
"имуществена санкция " от 3 000 лева.
Тук също важи посоченото по-горе, че субективна
страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната
отговорност е реализирана спрямо ЮЛ.
С
оглед на което настоящият състав намира така издаденото НП и по този пункт за
законосъобразно, обосновано и правилно.
Не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения в сферата на човешкото здравеопазване, което е намерило законодателно
отражение в значителните по размер санкции без оглед на стойността на конкретната
продажба на лекарствен продукт и съответно без значение и количеството
съхранявани лекарствени продукти в разрез с правилата. В случая се касае за
отпускане /продажба/ на лекарствени продукти за стомашно-чревния тракт от лице
без фармацевтично образование при изрично законово изискване ангажираното с
тази дейност лице да притежава необходимите специфични познания и образователен
ценз, както и за съхранение на горими продукти
–спиртове в разрез с нормативните изисквания. Нещо повече, лекарствения продукт
е бил отпуснат без изискуемата по закон рецепта, а броят на горимите
и ллесно запалими продукти
установени в аптеката не е незначителен. Освен това в периода 12.07-26.07.2018г.
в аптеката са били извършени три проверки, които са установили отклонения от
законовите изисквания, за което на дружеството са дадени предписания. Ето защо
съдът намира, че случаят не е маловажен.Ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен
институт.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради
което следва да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № РД - И -134/14.09.2018 г., издадено от маг.фарм.
Б.Я.К. - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което
на „М.В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.М.А. - управител, са наложени: 1.административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за извършено нарушение
на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и чл. 288, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина и 2. административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение
на чл. 16, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 21 от Наредба № 28 на МЗ от 09.12.2008
г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти издадена от Министерството на
здравеопазването, във връзка с чл. 294 и чл. 291, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: