РЕШЕНИЕ
№ 757
гр. Благоевград, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210201139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.С******, ж.к.”М*********
против Наказателно постановление № 23-1116-001111 от 01.06.2023 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Благоевград, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя
за административно нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., за
административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изразява становище по същество.
Административнонаказаващия орган, редовно призован не изпраща представител, не
изразява становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не изпращат представител, не
изразяват становище по същество.
Съдът, като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 10.02.2023 г. свидетелите П. и К., и двамата служители на КАТ били изпратени на
ул.“Цанко Церковски”, находяща се гр.Благоевград по подаден сигнал за възникнало ПТП.
Същите пристигнали на място, където били посрещнати от сина на св.Г., като им било
обяснено, че имало друг автомобил, който при движение на заден ход се блъснал в
автомобила, собственост на св.Г., който бил паркиран, водачът не изчакал органите на
полиция, а си тръгнал. Полицейските служители посъветвали К. да си пусне жалба, което
той направил, като приложил и запис от района, който бил изгледан от полицейските
служители и след справка установили, че собственик на автомобил „М******“ с рег.
1
№********, който е заснет на камерите да се движи на заден ход е на жалбоподателя.
Същите се свързали с К., като към дата 16.03.2023г. били снети обяснения от
жалбоподателя, в които същия не отрекъл да е управлявал автомобила на инкриминираната
дата, но отрекъл да е извършил ПТП. При тези данни на 19.04.2023г. св.П. в присъствие на
св.К. и Г. съставил на жалбоподателя АУАН, след като приели, че същия е осъществил
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, 1 от ЗДвП, затова, че на 10.02.2023г.
около 17.30 часа на ул.“Цанко Церковски”, находяща се гр.Благоевград, управлява
„М******“ с рег.№********** и при движение на заден ход и удря паркиран автомобил „
М*******“ с рег.№***********, при което реализира ПТП с материални щети, след което
не остава на място като участник в ПТП и не уведомява органите на МВР. Съставения
АУАН бил връчен на жалбоподателя на 28.04.2023г. и подписан от него с посочване няма
лицензирана оценка и че ще заплати, ако му посочат сметка.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-1116-001111
от 01.06.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР Благоевград, сектор Пътна
полиция, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП
на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 20 лв., за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители, извършели
проверка. От показанията на същите се установява, че са изпратени на сигнал за ПТП,
където разговаряли с пострадалия и същия им разказал какво е станало. Никой от двамата
свидетели не посочва по какъв начин е уведомен жалбоподателя, че ще му бъде съставен
АУАН. В хода на съдебното следствие е разпитан и св.Г., който чрез показанията си
установява как е разбрал кой е блъснал автомобила му, какво се е случило.
Изложената фактическа обстановка съдът прие, въз основа на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели, както и от приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, тъй като те са логични,
последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна,.
Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради следните
съображения.
На първо място съдът намира, че актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя
без да е налице законно основание за това. Видно от материалите по делото същият не е
получил покана от административно наказващия орган или негов служител да се яви за
съставянето на акт за извършено от него административно нарушение. Актът е съставен в
негово отсъствие без да е налице законно основание за това. Нормата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, допуска съставяне на акта за установяване на административното нарушение в
отсъствие на нарушителя, когато е известен, само ако не може да бъде намерен или след
2
покана не се яви, за да се състави акта. В конкретния случай не е налице нито една от
посочените хипотези, напротив установи, че лицето е било известно, че дори са му снети
обяснения, но липсват доказателства същия да е бил уведомен по какъвто и да е начин, че
ще му бъде съставен акт, съответно да присъства при съставяне на такъв, както и за
възприетото от проверяващите. Нарушаването на цитираната разпоредба представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице.
На следващо място по отношение нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП на К. е
вменено, че като водач на МПС, при движение на заден ход допуска ПТП блъскайки се в
друг лек автомобил. Съдът приема, че така очертаните обстоятелства на нарушението не
изпълват фактическия състав на чл. 40, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава водача на
ППС, преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното му средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. Видно е, че изложените в казуса фактически обстоятелства не са относими към
състава на сочената административнонаказателна норма, тъй като липсват данни при
възникването на ПТП да е имало друг участник в движението /в смисъла на това понятие
вложен в §6, т.28 от ДР на ЗДВП -"Участник в движението" е всяко лице, което се намира на
пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива
са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя./ за когото да е
можел със своето поведение жалбоподателя да създаде опасност или затруднения. Напротив,
безспорно установено е, че такъв е нямало, действително се е ударил в автомобил, който
обаче е бил паркиран. Нямало е лице, на което с маневрата си да попречи. От друга страна
нито в АУАН, нито в НП са описани обстоятелства какви именно затруднения е създал
водача К. на другия автомобил, както и какви щети са причинени, доколкото се сочи, че
такива има. Липсата им не може да се запълни с показания на свидетелите едва в хода на
въззивното производство в съдебна фаза, след като изначално такива не са описани нито в
АУАН, поставящ началото на административнонаказателното производство, нито в НП,
като същите не се установиха и в съдебната фаза, доколкото разпитаните свидетели не са
очевидци, а са изпратени на сигнал. С това съществено е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере пълно и адекватно обстоятелствата по вмененото му
административно нарушение и да организира защитата си, като това се установява и от
неговите обяснения, в които твърди че не е извършвал ПТП. Налице е съществено
нарушение на задължителните предписания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен
това липсата на тези факти водят до недоказаност на нарушението по същество.
Поради изложеното, съдебният състав приема, че изложените факти не изпълват състава на
нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и незаконосъобразно деянието е квалифицирано по
този текст, като същото е несъставомерно, а доколкото липсва съществени фактически
обстоятелства при описание на нарушението съдът не може да извърши и преквалификация.
По отношение на нарушенията на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства намира, че неправилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и в тази част от
3
наказателното постановление.
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач, който е участник в ПТП е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, Фактическа обстановка, каквато не е посочена в АУАН и в
наказателното постановление. В същите е посочено, че не е останал на място и не е
уведомил органите на МВР. Задължението на водач на ППС - участник в ПТП за спиране на
мястото на ПТП за установяване на последиците от произшествието и задължението му за
оставане на това място до пристигането на компетентните органи на МВР или за изпълнение
на указания, дадени от съответната служба за контрол на МВР са фактически и юридически
различни. Изобщо не е житейски и логически изключена хипотеза, в която водачът на ППС
спира и установява какви са последиците от ПТП, но не остава на място, а премества
превозното средство и го напуска. В този случай той не нарушава задължението си по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а евентуално задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б", респ. б.
"г" от ЗДвП –ако при ПТП са пострадали хора или задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" от ЗДвП – ако при ПТП са причинени само имуществени вреди.
От събраните доказателства не се установява жалбоподателят да не е спрял на
мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от произшествието. Свидетелят Г.
сочи, че жалбоподателят е слязъл от автомобила, но не е останал да изчака.
Ето защо от доказателствата не се установява жалбоподателят да не е спрял на
мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от него и така да е нарушил
задължението си като участник в ПТП, установено в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо в
случая наказателното постановление в тази му част е издадено при неправилно приложение
на материалния закон.
За пълнота следва да се отбележи, че установеното от доказателствата деяние на
жалбоподателя, изразяващо се в напускане на мястото на ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, е от естество да бъде един от елементите на нарушение на задължение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, но е процесуално недопустимо НП в тази му част да
бъде изменено чрез преквалификация на деянието като такова нарушение. Съгласно чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът може да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение само ако това не е свързано със съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая прилагането на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП,
обосноваващо еднаква наказуемост на нарушението съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, би
било свързано с установяване и на редица други обстоятелства, предвидени в тази
разпоредба (липса на съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП, задължение за
изпълнение на указанията на МВР), които са съществени за съставомерността на деянието
от обективна страна и каквито изобщо не са вменени на жалбоподателя с АУАН и с НП в
хода на административнонаказателното производство.
Констатираните пороци са съществени и водят до извод за незаконосъобразност на
обжалваното постановление и по съществото си е нарушение на правото на защита на
санкционираното лице, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-1116-001111 от 01.06.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Благоевград, сектор Пътна полиция, с което на С.
А. К., ЕГН **********, с адрес гр.С********, ж.к.”М******** за административно
4
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., за административно нарушение на
чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Благоевград
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5