Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ……….. 26.06.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и седми май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 996 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба ищецът Г.Щ., чрез пълномощника си адв. Ч. твърди, че през 201З
г. имал отношения с г-жа И., в качеството ѝ на адвокат, като в края на
месец април - началото на месец май 2013 г. същата разполагала със сумата от
13 000 лв., които ѝ бил предоставил. Тъй като ставало въпрос за
голяма сума пари, поискал да съставят някакъв документ, в който да е отразено,
че г-жа И. е получила тази сума, както и че ще му я върне в уговорения помежду
им срок. Г-жа И. се съгласила, като при срещата помежду им тя подписала
документ наименован Запис на заповед, с който се задължила да му заплати сумата
от 13 000 лв. до 10.07.2013 г. Минало време и г-жа И. не му заплащала
дължимата сума. Започнал да я търси, за да разбере кога ще изпълни задължението
си. Г-жа И. го избягвала, а когато се срещнели или по-скоро чували по телефона
с нея, му отговаряла уклончиво и все
обещавала, че до няколко дни ще му изпълни задължението си. Тъй като плащания
не постъпили подал Заявление по реда и на осн. чл. 417 от ГПК до Районен съд – К.
за издаване на изпълнителен лист. По образуваното съдебно производство ч.гр.д.
№ 1709/2013 г. по описа на Районен съд – К. била издадена заповед №
1177/17.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Тъй като трябвало да замине за Г. да
работи, ангажирал адвокат, който да го представлява пред ЧСИ. Адвокатът подал
молба и било образувано изпълнително производство. В хода на това производство
ЧСИ уведомил г-жа И. за задължението ѝ, както и за неговия размер. Г-жа И.
подала възражение, поради което той упълномощил адвокат да изготви искова молба
срещу г-жа И., за установяване на вземането му. По изготвената искова молба
било образувано гр. д. № 2827/201З г. Същото приключило с Решение № 225 от
15.04.2014 г., като съдът е отхвърли предявения иск против ответницата по
делото П.В.И. за установяване съществуването на вземане за сумата 13 000 лв. по
запис на заповед, издаден на 08.05.2013 г. В решението си съдът е приел, че
издаденият от г-жа И. документ наименован запис на заповед не представлява
такъв по смисъла на закона поради липсата на изискуемите реквизита, и че същият
има белезите на разписка.
Заявява,
че чрез процесуалния си представител обжалвал това решение пред Окръжен съд – С.,
като било образувано в.гр.д. № 1254/14 г. С Решение 250/17.07.14 г. на Окръжен
съд – С. решението на Районен съд – К. било потвърдено.
Сочи, че
във въззивното решение е прието, че Възражението
на жалбоподателя, че процесният документ представлявал разписка за взетите
пари, е ирелевантно към валидността от външна страна на документа, тъй като по
делото не са наведени твърдения за наличието на каузални правоотношения и съдът
не може служебно да изследва този въпрос. Същевременно Това възражение се прави
едва във въззивната жалба в разрез с правилата за преклузия на процесуални
права съгласно чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК. Съдът приема, че Тъй като по делото няма въведени от страните
твърдения или възражения за наличието на каузални правоотношения …, същите
не следвало да се изследват, само трябва да се провери доколко процесния
документ като строго формален писмен акт
отговаря на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ.
Имайки
предвид постановените съдебни актове по гр.д. № 2827/13г. по описа на Районен
съд – К. и по в.гр.д. № 1254/14г. на Окръжен съд – С. и тъй като счита, че
сумата която е предоставил на ответницата представлява предоставен от него на
нея заем подал нова искова молба срещу ответницата до Районен съд – К. с искане
И. да бъде осъдена да му върне предоставената ѝ в заем сума от 13 000лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда.
По
подадената искова молба било образувано гр. д. № 864/16г. на Районен съд – К..
С Решение № 592 от 12.12.2017 г., постановено по гр. д. № 864/2016 г. Районен
съд К. е отхвърлил предявените от него искове против ответницата по делото П.В.И.,
като е приел, че исковете се явяват недоказани, тъй като по делото, при
условията на пълно и главно доказване, не е доказано предаването на сумата от
13 000 лв.
Сочи, че
обжалвал постановения съдебен акт пред Окръжен съд – С., който със свое Решение
106/27.03.2018г. постановено по в. гр. д. 1079/18г. потвърдил решението на
Районен съд – К.. Въззивният съд споделя
изцяло мотивите и съображенията на постановения първоинстанционния съдебен акт,
според който не са установени договорни правоотношения между мен и ответницата,
както и не е доказано реалното предаване на сумата и сключване на договор за
заем.
Имайки
предвид, факта, че ответницата не оспорва получаването на процесната сума, а
само оспорва обстоятелството, че дължи нейното връщане, предвид съдържанието на
подписания от нея документ наименован „запис на заповед" и имащ белезите
на разписка, както и имайки предвид съдържанието на издадените съдебните
актове, постановени по горепосочените дела, а именно че не са установени
договорни отношения между него и ответницата по делото, въз основа на който
същата да е получила в заем сумата от 13 000 лв., счита, че ответницата се
е обогатила без основание за негова сметка и дължи да му върне онова, с което
се е обогатила, до размера на обедняването, а именно сумата от 13 000 лв.
Заявява, че той няма друг иск, с който да може да се защити и да претендира
ответницата да бъде осъдена да му заплати тази сума.
Поради
изложеното, моли съда да постанови
решение, с което: да осъди ответницата П.В.И. *** да му заплати сумата от 13
000 лв. /тринадесет хиляди/ лева, с която ответницата се е обогатила за негова
сметка, ведно със законната лихва върху посочената главница от считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ
изплащане.Посочва банкова сметка ***- ОББ - АД. Претендира присъждането на направените
съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар по
настоящото съдебно производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат С. Ч., който моли съда да уважи предявения иск като основател и
доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.В.И., с който заявява, че оспорва
предявения иск.
В
отговора на исковата молба ответникът сочи, че претенцията на ищеца е да му
заплати сумата от 13 000 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума,
считано от датата на подаването на исковата молба, като твърди, че е налице
неоснователно обогатяване до размера на претендираната сума. Ищеца се позовава
на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2827/201З г. по описа на Районен
съд – К., като счита, че правния му интерес за предявяването на настоящия
осъдителен иск е отхвърлянето на установителен иск с осн. чл. 422 от ГПК по
горепосоченото гр.д. Решението по гр.д. № 2827/2013г на КРС е потвърдено от
въззивна и касационна инстанция, като с това решение съдът е отхвърлил
предявения от ищеца срещу ответника иск за установяване съществуването на
вземане за сумата от 13 000 лв. по запис на заповед, издаден на 08.05.2013
г, за което са издадени заповед № 1177/17.07.2013 г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1709/2013 г. по описа на Районен съд – К.. Ищецът сочи още, че по
гр.д. № 864/2016 г. по описа на Районен съд – К. е отхвърлен предявения от него
иск, с който е искал да му бъде върната сумата от 13 000 лв.,
представляваща даден от него заем, като решението на Районен съд – К. е
потвърдено от Окръжен съд – С. по гр.д. № 1079/2018 г. Ищецът е подал
касационна жалба срещу решение № 106/27.03.2018 г., постановено по гр.д. №
1079/2018 г. на Окръжен съд – С.. След като ищецът е атакувал решението на
Окръжен съд – С. по реда на касацията, то същото не е влязло в сила.
Заявява,
че предявеният от ищеца нов осъдителен иск е недопустим поради наличието на
висящ съдебен спор между същите страни, тъй като ищеца черпи права от еднакви
факта и правоотношения. Ето защо счита , че иска е недопустим и моли съда да
прекрати производство по него.
Ако съдът
приеме, че иска е допустим, то моли да приеме иска за неоснователен . В
исковата си молба ищеца твърди, че сумата от 13 000 лв. следва да му бъде
върната, тъй като същият е обеднял с тази сума. Ищецът сам признава, че в
предходното съдебно производство не е успял да докаже, че П.И. е получила
сумата. Ищецът не сочи нови основания за получаване на сумата от нейна страна,
извън основанията по предходните съдебни производства, посочени по горе.
Твърди,
че иска е неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
Видно от приложеното частно гр.дело
1709/2013 г.. по описа на Районен съд – К. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 1177/17.07.2013 г. в полза на
кредитора Г.Х.Щ. срещу длъжника П.В.И.
за сумата 13 00 лева по запис на заповед от г., с падеж на г. и 260 лв.
съдебни разноски. Заповедта за
изпълнение е връчена на г. и на г. длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
С
влязло в сила решение № 225/15.04.2014г., постановено по гр.дело 2827/2013г. по
описа на Районен съд – К. съдът е отхвърлил предявения от Г.Х.Щ. против П.В.И. иск за установяване съществуването на
вземане за сумата 13 000 лева по запис на заповед, издаден на 08.05.2013
г., за което са издадени заповед №1177/17.07.2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№1709/2013 г. по описа на Районен съд – К..
От
приложеното гр. дело 864/2016г. по описа на Районен съд – К. се установява, че
с влязло в решение № 592/12.12.2017г. постановено по гр. дело №846/2016г.,
съдът е отхвърлил като недоказани, обективно кумулативно съединените искове,
предявени от Г.Х.Щ. против П.В.И. на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, с които се
претендира П.В.И. да бъде осъдена да заплати на
Г.Х.Щ. сумата от 13 000 лв. /тринадесет хиляди/ лева, представляваща
предоставена й през пролетта на 2013г. в заем сума, ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 11.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 08.11.2013г. до
09.05.2016г. в размер на 3307,17 лв./ три хиляди триста и седем лева и
седемнадесет стотинки/.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата
на чл. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Съгласно ПП на ВС №1 от 28.05.1979г., по гр.дело №1/1979г. първият фактически състав на чл.
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД изисква предаване съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т.е.още когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в
случаите и когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало без наличието на
някакво правоотношение или пък след погасяване на задължението и т.н.
По иска за
неоснователно обогатяване е в тежест на ищеца да докаже факта на плащането, а
на ответника - да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването
на сумата, респективно за нейното задържане. Задължението
произтича от един от основните принципи на действащото гражданско право -
принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Искът по
чл.55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника и в негова тежест е да докаже само даването. В тежест на ответника е
да докаже на какво основание е получил даденото.
Със сила на пресъдено
нещо е разрешен спора между страните за съществуването на вземането по записа
на заповед, решение № 225/15.04.2014г., постановено по гр.дело 2827/2013г. по
описа на Районен съд – К.. Ищецът е въвел каузално правоотношение между страните
обезпечено със записа на заповед с правно основание чл.79, ал.1 във вр.с чл.240
от ЗЗД по който със сила на пресъдено нещо е отхвърлена претенцията на ищеца с решение № 592/12.12.2017г. постановено по гр.
дело №846/2016г. по описа на Районен съд – К..
Ищцовата
страна, носеща доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване следва да установи релевантния за спора факт, че точно за посочения в
исковата молба период, а именно: в края на месец април – началото на месец май
2013 г. е предал на ответницата сумата
от 13 000 лева, а тя от своя страна се задължила да върне сумата на г. По
делото обаче няма събрани доказателства от които да са направи категоричен извод,
че ищеца е предал на ответницата сумата
от 13 000 лева.
От
представения по делото документ, подписан от ответницата на 08.05.2013г. се установява, че П.В.И. се е задължила да
плати на ищеца Г. Х.Щ. или на негова
заповед сумата от 13 00 лева, на падеж,
с място на плащане :. От съдържанието на документа не би могъл да се направи
извод дали сумата е предадена на ответницата. Ищецът твърди в исковата си молба,
че процесната сума била предоставена от него на П.В.И. в качеството й на
адвокат. Това твърдение на ищеца остана недоказано, тъй като в настоящото
производство не са ангажирани доказателства относно това твърдение. От
представения документ от г. се установява, че ответницата е поела задължение за
плащане на сумата от 13 000 лева на. Следва да се отбележи, че предаването на
сумата би могла да бъде по повод на облигационни правоотношения между страните
или да произтича от друг източник. Независимо от това дали предоставянето на
сумата произтича от облигационни отношения между страните или има извън
договорен източник в тежест на ищеца е да установи този източник с допустимите
от закона средства. В настоящото производство не са събрани доказателства
относно основанието за предаване на сумата. На следващо място по делото няма
доказателства за обедняването на ищеца т.е че паричната сума в размер на
13 000 лева е напуснала патримониума на ищеца и е преминала в патримониума
на ответницата.
Съдът
счита, че представения документ от г. с който ответницата се е задължила да
върне сумата от 13 000 лева не представлява
разписка по смисъла на чл.77 от ЗЗД, тъй като разписката е конкретно изявление
на длъжника по конкретно облигационно правоотношение. В настоящия случай по делото
не са събрани доказателства за наличие на облигационно правоотношение между
страните.
Съдът намира за неоснователно
искането на пълномощника на ищеца за прилагане на разпоредбата на чл.176, ал.3
от ГПК като приеме за доказани обстоятелствата, за които страната не се е
явила, за да отговори по следните съображения: Обясненията на страната
съставляват изявления за факти, които подлежат на доказване. Като доказателство
обясненията на страната могат да бъдат ползвани само когато съставляват
изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени наред с всички
доказателства по делото. С разпоредбата на чл. 176 ГПК, законът въвежда възможност да бъдат
ценени като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни
за нея факти, така и поведението и във връзка със събиране на това
доказателство. Съгласно чл. 176, ал. 1 ГПК, съдът може да разпореди страната да
се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото; съгласно чл. 176, ал. 2 ГПК, съдът съобщава на страната
въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от
неизпълнението на това задължение, а съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила, за да отговори
или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала
уклончиви или неясни отговори. За да бъдат ползвани като доказателствено
средство обясненията на страната, законът въвежда специален ред за събирането
им, при неспазване на който ред обясненията, респ. отказът да се дадат
обяснения не може да бъде ценен като доказателство. Поставените въпроси трябва
да бъдат ясни, точно формулирани по начин, изключващ страната да отговори
неправилно поради неразбиране на въпроса, което би накърнило интересите и.
Въпросите трябва да бъдат вписани в съобщението до страната, с което съдът я
уведомява за задължението и да се яви лично. В това съобщение страната следва
да бъде уведомена и за последиците от неявяването или отказа да даде отговор,
т. е. за последиците от поведението и, когато не се е явила за да отговори на
поставените въпроси, без да има основателна причина за това. За да приеме за
доказано обстоятелство, на въпросите относно което страната е отказала да
отговори или е дала неясни или уклончиви отговори, съдът трябва да се е уверил,
че това поведение не е резултат от объркване или неразбиране на въпроса, както
и да е предупредил страната за последиците от поведението и - за възможността
тези обстоятелства да се приемат за доказани. С протоколно определение от
08.04.2019г., постановено по настоящото гражданско дело на основание чл.176 от ГПК съдът е задължил ответницата да се яви в съдебно заседание на 27.05.2019г.
и да отговори на поставените въпроси. Въпросите са вписани в съобщението
изпратено до ответницата и получено лично от нея, като същата е предупредена,
че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които
страната не се е явила, за да отговори или е отказала да отговори без
основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори,
чл.176 ал.3 от ГПК. В проведеното съдебно заседание на 27.05.2019г. ответницата
не се е явила. Съгласно практиката на ВКС обясненията на страната, дадени по
реда на чл. 176 ГПК могат да бъдат ценени като
доказателствено средство само когато страната се е явила лично пред съда, като
обясненията трябва да бъдат устни, събрани по предвидения в ГПК ред.
Съдът намира, че в случая
липсва елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно
разместване на блага, т.е. обедняване на ищеца за сметка на ответника. Не се
доказа предаването на сумата от ищеца на ответника, както й получаването й от
последния.
Предвид
изложеното съдът намира, че не се установи неоснователно разместване на блага
от патримониума на ищеца в патримониума на ответницата, което да е лишено от
законово основание в размер на исковата сума. Не се доказа твърдението, че
ответницата се е обогатила са сметка на ищеца.
За
да бъде уважена претенцията следва по делото да бъде установено, че ответницата
се е обогатила неоснователно като е получила сумата от 13 000 лева. В
случая съдът намира за недоказано обстоятелството, че ищеца е предал сумата от
13 000 лева на ответницата, както и че същата е получила сумата от ищеца.
За
да е налице неоснователно обогатяване съгласно нормата на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД следва да е налице реално обедняване
на ищеца със сумата, за която се твърди, че ответната страна се е обогатила за негова
сметка, следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка
с обедняването на ищеца и същото да не надвишава размера на това обедняване.
Липсва разместване на блага, т.к. няма наличие на обогатяване на ответницата за
сметка на обедняването на ищеца
При така събраните по
делото доказателства не е налице основната предпоставка на иска по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД обогатяване на един правен субект, в
случая ответницата по делото за сметка на друг - ищецът по делото, поради което
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски. Ответникът по делото не
е поискал присъждане на разноски, а и такива не са направени.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Х.Щ., с ЕГН ********** ***
против П.В.И. с ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 000 лева,
като получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата, от датата
на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия :