№ 455
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20225001000455 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от З.Д. „Б.И.“ АД – С. чрез процесуалния
му представител адвокат В. Р. против решение № 30/06.05.2022 г.,
постановено по т.д. № 19/2021 г. по описа на С.О.С.. Жалбоподателят твърди,
че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено
при съществени процесуални нарушения по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира
направените по делото разноски съобразно представения списък по делото на
С.О.С..
Въззиваемият Л. В. С. чрез процесуалния си представител адвокат Л.
С. оспорва въззивната жалба като неоснователна, като твърди, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, за което
излага подробни мотиви, и моли съда да остави в сила първоинстанционното
решение. Претендира разноски за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА в размер на 2 330 лв. за
1
процесуалния му представител адвокат Л. С. за осъществено безплатно
представителство по делото.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Л. В. С.,
първоначално действащ като непълнолетен със съгласието на своя баща В. Е.
С., а впоследствие след навършване на пълнолетие лично, против З.Д. „Б.И.“
АД – С. иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 16.04.2019 г., около
07,35 ч. в С., на ул. **** М.Р.К. при управление на лек автомобил марка
„А.Р.“, модел „***“, с рег. № ** **** ** нарушил правилата за движение по
пътищата и поради несъобразена скорост причинил пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което блъснал ищеца като пешеходец,
пострадалият бил приет по спешност в МБАЛ „Д.Б.Ш.“ АД - С., а след
направен преглед и констатирана загуба на съзнание транспортиран с екип на
ЦСМП за спешно животозастрашаващо лечение в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П.,
където били установени множество травми, причинени от произшествието, в
т.ч. черепна фрактура, спидурална хеморогия под фрактурата /масивен
подкожен хематом в челната и дясна темпорална област/, множество
охлузвания по челото, носа, вдясно темпорално и на горна и долна устни,
масивен субконюктивален кръвоизлив в двете очи и оток на клепачите,
травматичен периорбитален и клепачен хематом вдясно, фрактура на лявата
раменна кост в областта на хирургичната й шийка, като в хода на лечението
била направена операция за отстраняване на хематома в черепната кухина, а
ищецът бил изписан за домашно лечение на 01.05.2019 г., продължило близо
половин година и недовело до пълно възстановяване. В исковата молба се
твърди също, че в резултат на причиненото му телесно увреждане С.
претърпял и все още търпи болки и страдания, както физически болки, така и
други негативни изживявания, свързани с престоя му в болничните заведения,
необходимостта от оперативна интервенция, неудобства от битов характер,
промяна на начина му на живот и безпокойството дали ще се възстанови
2
напълно, дали ще успее да завърши учебната година, да продължи нормално
своето образование и да се върне към нормалния си начин на живот, изпитвал
силно затруднение при самообслужването си заради фрактурата на лявата му
ръка и бил принуден да приеме грижите на своите родители, като се
срамувал, че трябва да бъде обслужван от тях при ходене до тоалетна, къпане,
преобличане, което представлявало дълбока интимност за един пораснал
човек; дълго време не можел да спи нормално поради фрактурата на лявата
ръка, операцията на главата от дясната й страна и раните от охлузвания по
гърба му, изпитвал неудобство от приятелите си от белега от операцията на
главата и не желаел дълго време да излиза от дома си, светлината, миризмите
и шумът го дразнели и предпочитал да остава в стаята си. Дълго време
ищецът изпитвал и психически травми, свързани с излизане на улицата и
пресичането й, като трудно се възстановил от душевните болки и страдания.
По повод настъпилото произшествие против водача на лекия автомобил М. К.
било образувано ДП № 141/2019 г. по описа на РУ на МВР - С., приключило с
влязло в сила постановление от 20.11.2020 г. на Районна прокуратура - С. за
прекратяване на наказателното производство поради случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК при процесното ПТП, като лекият автомобил „А.Р.“,
с който е причинено произшествието, към този момент имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД
„Б.И.“ АД – С., поради което с молба от 20.08.2019 г. родителите на ищеца
като негови законни представители отправили до ответното дружество искане
да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди, но такова не било изплатено, поради
което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от него болки, страдания и психически стрес в
резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП на 16.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването
на застрахователя с искане за репариране на причинените вреди от ПТП,
20.08.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение на адвокат Л. С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
за осъществена безплатна правна помощ по делото.
Ответникът З.Д. „Б.И.“ АД – С. оспорва изцяло иска по основание и
размер и моли съда да го отхвърли. Твърди, че водачът на лекия автомобил
3
„А.Р.“ М. К. не е нарушил правилата за движение по пътищата, като
катастрофата се дължи на случайно деяние, което изключва причинно-
следствената връзка между поведението на водача и вредоносния резултат, а в
същото време пострадалият е предприел пресичане на пътното платно за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено З.Д. „Б.И.“ АД - С. да заплати на Л.
В. С. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от него телесни увреждания в резултат на ПТП,
настъпило на 16.04.2019 г., причинено от водача на лек автомобил „А.Р.-***“
с рег. № ** **** ** М.Р.К. по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.08.2019 г., датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на обезщетението, както и
3 200 лв. разноски по делото, както и ответникът е осъден да заплати на
адвокат Л. С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца в размер на
2 330 лв.
Решението е обжалвано от ответника изцяло, като то е предмет на
въззивното производство в пълен обем.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
За да бъде търсена и наложена отговорността, предвидена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо кумулативното съчетаване
на няколко предпоставки: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
4
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498,
ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от
КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса
на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или
несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.
Не се спори между страните, че с молба на В. Е. С. и М. К. С.а в
качеството им на родители и законни представители на непълнолетния Л. В.
С. чрез пълномощника им адв. Л. С. вх. № ОК-525343/20.08.2019 г. до ЗД
„Б.И.“ АД – С. е отправена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия ищец,
изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на процесното
ПТП, но с писмо изх. № НЩ-6853/04.09.2019 г. дружеството е отговорило, че
няма основание за изплащане на исканото обезщетение до представяне на
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, като впоследствие до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция застрахователят не се е произнесъл по
същество по искането и не е изплатил обезщетение на ищеца, поради което
съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С доклада по чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 22.07.2021 г.
първоинстанционният съд е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факт наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
5
автомобилистите“ за лек автомобил „А.Р.“, модел *** с рег. № ** **** ** по
полица ВG/02/************** от 15.08.2018 г. със ЗД „Б.И.“ АД.
По отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и виновното противоправно поведение на водача на МПС-то,
причинило катастрофата:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 00-
4798/16.04.2019 г. и протокол за оглед на ПТП от 16.04.2019 г., неоспорени от
страните, се установява, че на същата дата около 7,35 ч. в С., кв. „У.“, на ул.
„В.Р.“, пред *** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
водачът на лек автомобил марка „А.Р.“, модел „***“ с рег. № ** **** **
М.Р.К. е причинил кръвоизлив на мозъка, фрактура на черепа и фрактура на
лява раменна кост на Л. В. С..
Протоколът за ПТП в частта, в която отразява извършените от и пред
длъжностното лице изявления, съставен в кръга на службата му по
установените ред и форма, е официален документ с материална
доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, поради което съдът приема за
установени отразените обстоятелства на местопроизшествието относно
участниците в ПТП-то, местоположението и състоянието им след това.
На 16.04.2019 г. е образувано ДП № 141/2019 г. по описа на РУ на МВР
- С. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, прекратено с постановление на прокурор от Районна прокуратура - С. от
20.11.2020 г. поради липса на виновно поведение на водача на лекия
автомобил М. К. за извършено престъпление, което постановление е
потвърдено с определение № 01/06.01.2021 г. по ч.н.д. № 633/2020 г. на
С.ския районен съд, който съдебен акт е потвърден с определение №
10/09.02.2021 г. по в.ч.н.д. № 14/2021 г. на С.О.С..
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В.С., което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че на 16.04.2019 г., около
7,40 ч. в гр.С., по платното за движение на ул. „В.Р.“ в посока от запад на
изток лек автомобил „А.Р.“, управляван от М. К., е ударил пешеходеца Л. С.
при пресичане на платното за движение в посока от юг на север,
произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя
при движение през деня, при видимост на дневна светлина, платното за
6
движение на мястото на произшествието има настилка с дребнозърнест
асфалт, която е била суха по време на инцидента, а върху него няма намерени
следи от гуми. Имайки предвид данните, съдържащи се в протокол за
следствен експеримент от 14.08.2020 г. в досъдебното производство и
фотоалбума към него, както и от показанията на свидетеля В. С., вещото лице
е направило извод, че към момента на инцидента на платното за движение
вдясно и попътно на лекия автомобил имало спрял микробус и други
автомобили, което ограничило видимостта на водача на процесния лек
автомобил, ударът е настъпил предната дясна част на лекия автомобил и в
лявата страна на тялото на пешеходеца в конфликтна точка на първоначален
контакт, посочена в заключението, като максималната възможна скорост на
движение на лекия автомобил в момента на удара била 42,23 км./ч., водачът
нямал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара
при тази скорост, но ако беше съобразил скоростта на движение на
автомобила с конкретната пътно-климатична обстановка /ограничена
видимост на платното за движение, възможност за навлизане на пешеходец на
платното в населеното място в областта с ограничена видимост/, той би могъл
да избегне удара. Според вещото лице причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че пешеходецът Л. С. е предприел пресичане на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се автомобил, като той е
попадал в опасната зона за спиране на автомобила, но при всички видове ход
на пешеходеца, водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре
преди настъпване на удара, ако е започнал да реагира или е съобразил
скоростта на автомобила с конкретната пътно-климатична обстановка, като
най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
произшествието: водачът М. К. управлявал лек автомобил „А.Р.-***“ по
платното за движение на ул. „В.Р.“ в С. в посока от запад на изток, по същото
време пешеходецът Л. С. бил на южния тротоар на около 10-12 м. пред спрял
микробус „М.“, пред който имало още няколко спрели автомобила, С.
предприел пресичане на пътното платно за движение в посока от юг на север,
отдясно наляво пред лекия автомобил „А.Р.-***“, водачът на автомобила
реагирал на около 18,32 м. от създаващата се конфликтна точка с
пешеходеца, екстремно задействайки спирачната система, но въпреки това в
резултат на скорост и пресичане на траектории настъпил удар, който в
7
момента на реакцията на водача и при скоростта на автомобила бил
неизбежен, ударът настъпил в предната част на лекия автомобил и в лявата
страна на тялото на пешеходеца, а последният паднал на платното за
движение пред автомобила.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 26.11.2021 г.
експертът допълва, че непосредствено след мястото на удара има пешеходна
пътека, като там има и пътен знак за автобусна спирка, който сигнализира
водачите на МПС да намалят скоростта на движение поради възможност за
наличие на пешеходци в тази зона.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице инж. В.С.,
водачът на лек автомобил „А.Р.-***“ е имал техническа възможност да
започне да възприема зоната на навлизащия на пътното платно пешеходец от
около 28-29 м. от мястото на навлизането му, като поради липсата на точни
технически параметри и разположение на евентуално спрелите или паркирали
автомобили в зоната на местопроизшествието, от техническа гледна точка не
може да бъде даден еднозначен и категоричен отговор от кой момент и от
какво разстояние водачът на лекия автомобил в тази ситуация е имал
техническа възможност да започне да вижда пространството пред микробуса
и пешеходеца, той е започнал да реагира на около 14,07 м. преди мястото на
удара, а след удара лекият автомобил е спрял на 10,02 м., като при
изследваната скорост на автомобила от 42,23 км./ч. дължината на пълния
спирачен път /опасната зона/ при движение на автомобила в конкретната
пътно-климатична обстановка е 24,09 м., а времето, необходимо на
автомобила да измине дължината на пълния спирачен път, е 2,91 секунди.
По отношение на механизма на настъпване на произшествието са
разпитани и двама свидетели в първоинстанционното производство, никой от
тях не е видял момента на удара, но има преки впечатления от настъпването
му, като съдът кредитира показанията им.
Според свидетеля А.К. през 2019 г. той управлявал микробус „М.“, с
който зареждал със стоки хранителни магазини, в т.ч. магазин „С.“ в кв. „У.“
на гр. С., към 9 ч. паркирал микробуса пред магазина и останал в него, а
колегата му слязъл, той видял едно момче да стои на тротоара на около 3-4 м.
пред буса, което говорило по телефона, не видял кога момчето започнало да
пресича, защото гледал документи, но чул удар и видял, че момчето лежи на
8
пътя, блъснато от лек автомобил, шофьорът слязъл, за да окаже помощ на
пострадалия, там имало и една жена, за която предполага, че била майка му,
защото викала „Л., дръж се!“, дошли и други хора на мястото на
катастрофата, но свидетелят не изчакал да дойде полиция, а продължил да
зарежда други магазини, не забелязал пред буса да има спрели автомобили и
мисли, че момчето било високо около 1,30-1,40 м., а микробусът е висок 2 м.
и широк 2,20 м.
В същата насока са и показанията на свидетеля В. С., баща на ищеца,
според когото в деня на инцидента сутринта той, съпругата му и синът му
тръгнали за работа, респ. училище, към 7,30 ч., когато слезли долу,
свидетелят констатирал, че е забравил мобилния си телефон и помолил сина
си да отиде да го вземе, през това време той направил маневра, за да се
включи в основното движение по ул. „В.Р.“, което било много интензивно,
видял удар между лек автомобил и дете, в първия момент не разбрал, че това
е неговият син, до мястото на произшествието имало спрял бус, зареждащ
магазини, и спрели леки автомобили – на пътното платно и на тротоара.
На база на събраните по делото доказателства съдът намира за
доказано наличието на виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС, изразяващо се в управление на моторно превозно
средство в населено място със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и с останалите участници в движението, по време, когато голям
брой хора отиват на работа или другаде, което се отразява на пътния трафик,
и на място с повишена опасност в близост до автобусна спирка и пешеходна
пътека, при които пешеходците са предвидимо препятствие, както и
наличието на причинно-следствена връзка между него и нанесените на ищеца
вреди.
Безспорно е, че скоростта на автомобила е била под максимално
разрешената такава по чл. 21 от ЗДвП за движение в населено място, но това
по себе си не е достатъчно, тъй като в случая е нарушена разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост.
9
Ако скоростта е подходяща за движение, особено в населени места,
водачът на автомобила може да спре навреме пред всяко предвидимо
препятствие или когато възникне опасност за движението. В случай, че
поради неблагоприятни атмосферни условия, особености на настилката или
нарушена видимост са затруднени възприятията на водача и възможността му
да контролира превозното средство, респ. е удължено нормалното му време за
реакция и дължината на опасната зона за спиране, той е длъжен да съобрази
скоростта си и съответно да не се движи с максимално допустимата скорост, а
да я редуцира до такава, съобразена с пътните условия, каквото в случая К. не
е направил.
При мотивиране на този извод следва да се отбележи, че съдът не е
обвързан с постановлението за прекратяване на наказателното производство
за това, че не е извършено престъпление от водача на лекия автомобил М. К.
поради липса на негово виновно поведение, като се отчита принципната
разлика между престъпление по смисъла на НК и деликт, или
правонарушение, при който противоправността се изразява в нарушение на
общото правило да не се вреди другиму.
По отношение на нанесените на ищеца травматични увреждания:
От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р
М.Б., прието в първоинстанционното производство и което като компетентно
изготвено съдът възприема, се установява, че при настъпилото на 16.04.2019
г. пътно-транспортно произшествие на Л. С. е била причинена линеарна
многофрагментна фрактура на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка, счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост, масивно
подкожно кръвонасядане в челна област и дясна слепоочна област, масивен
субконюнктивален кръвоизлив на двете очи и оток на клепачите, травматичен
периорбитален и клепачен хематом вдясно, контузия на главата, множество
охлузвания по челото, носа, вдясно темпорално горна и долна устни, като
линеарната многофрагментна фрактура на черепа и кръвоизливът над
твърдата мозъчна обвивка поотделно и в съвкупност са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия,
счупването на хирургичната шийка на лява раменна кост е довело до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник, масивното подкожно
кръвонасядане в челната област и дясната слепоочна област, масивният
10
субконюнктивален кръвоизлив на двете очи и отокът на клепачите,
травматичният периорбитален и клепачен хематом вдясно поотделно и в
съвкупност са причинили на ищеца разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, а контузията на главата, множеството охлузвания
по челото, носа, вдясно темпорално горна и долна устни поотделно и в
съвкупност са причинили болки и страдания без разстройство на здравето на
ищеца, като всички описани травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с твърд или върху твърд предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно да са получени така, както е отразено в
документите по делото, а именно при ПТП, при което пешеходецът е бил
блъснат от лек автомобил и е паднал впоследствие на пътната настилка, т.е.
телесните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Експертът посочва също, че непосредствено след инцидента пострадалият е
изпитвал от умерени до значителни на моменти болки и страдания, които
постепенно са заглъхвали в хода на оздравителния процес до пълното им
изчезване след неговото приключване, самият оздравителен процес трае
около 2-3 месеца при благоприятен ход на оздравяване и без усложнения в
него, за каквито по делото липсват доказателства, а непосредствено след
инцидента, по време на пролежаването на пострадалия в болнично заведение
и след това той е имал нужда от чужда помощ за около месец-месец и
половина.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 10.11.2021 г.
вещото лице е допълнило, че ако операцията на счупената ръка е била
извършена веднага след инцидента, заздравяването щяло да трае 30-35дни и
след това да започне раздвижване, но тъй като не е можело да се извърши
операция на ръката поради операцията на главата преди това, е бил поставен
физиологичен гипс, заздравяването се е удължило с около 15-20 дни и след
това е започнал периодът на активно раздвижване, като оздравяването е
започнало от момента на увреждането, когато са започнали да заздравяват
тъканите и счупените кости при прилагане на лечебна физкултура,
физиотерапия и рехабилитация и усилия от страна на пациента, ищецът е бил
в болница през периода 16.04.2019 г. – 01.05.2019 г., ръката му е била
имобилизирана с мека превръзка и е извършена черепно-мозъчна операция,
но липсва медицинска документация как точно е протекъл възстановителният
процес, а белезите от операцията на главата ще останат за цял живот, но тя е
11
била наложителна за спасяване на живота на пострадалия, който белег може
да се покрие с коса или шапка, като вероятно предвид възрастта на ищеца в
онзи момент травмите и белезите от операцията са се отразили на
психическото му състояние.
В подкрепа на това заключение е и приетата епикриза от 01.05.2019 г.
на К.Н. в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П., от която е видно, че Л. С. е бил приет по
спешност в болницата на 16.04.2019 г. след като е бил блъснат от автомобил,
а окончателно му диагноза е тази, посочена в заключението на съдебно-
медицинската експертиза, като му е била извършена операция за отстраняване
на хематома над твърдата мозъчна обвивка, преминала успешно и без
усложнения, а за фрактурата на лявата раменна кост в областта на
хирургичната й шийка, била извършена имобилизация с мека превръзка.
По отношение на нанесените на ищеца вреди в първоинстанционното
производство са разпитани свидетелите В. С. и Д.С., които като
непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления съдът кредитира,
отчитайки близките родствени връзки на първия от тях с ищеца /негов баща/
при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, което дава основание да се
приеме известна негова заинтересуваност, но в същото време той има и най-
всестранни и пълни впечатления от състоянието на ищеца и
възстановителния процес.
От показанията на свидетеля С., се установява, че след удара с лекия
автомобил ищецът изхвърчал и паднал на земята, не се движил, кървял от
устата и носа, подбелил очи и започнал да се гърчи, свидетелят го повикал и
се опитал да го събуди, но детето било със затворени очи и без признаци на
живот, но по-късно проявил признаци на дишане, а едно от лицата, дошли на
мястото на инцидента с медицинско образование, посъветвало под главата на
детето да се постави нещо меко и сложили мека играчка, относително бързо
дошла линейка и полиция, обездвижили детето поради съмнения за травма в
гръбначния стълб и го качили в линейката, закарали го в Спешна помощ в
болницата в С., където му извършили преглед, той казал, че всичко го боли -
гърба, главата, ръката, направили му скенер на главата и установили, че
черепът му е счупен и има хематом, след консултация със специалисти от
УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - П. веднага го транспортирали дотам с линейка, в П.
пострадалият бил много притеснен, защото трябвало да свърши
12
физиологичните си нужди във връзка с прегледа, а в стаята имало бременна
жена, затова поставили параван и после му направили изследване с ехограф и
скенер, лекарите решили, че трябва да бъде настанен в Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, защото травмата на главата била
водеща. Л. С. останал в отделението една седмица, но при изписването му
колабирал и при новия скенер лекарите установили, че има кръвоизлив в
главата с големина 7,8 см. на 4 см. в овална форма, което наложило спешна
операция за отстраняване на хематома, операцията криела рискове според
лекарите, продължила няколко часа и била успешна, а след около седмица
детето било изписано за домашно лечение; през целия си престой в болницата
той изпитвал силни болки от нараняванията, не можел да спи заради травмите
в ръката, главата и по гърба, които му пречили да си намери удобна поза за
спане, срамувал се, че баща му и майка му трябвало да му помагат при
посещение в тоалетна, къпане и преобличане, имал кръвоизлив в очите, който
много го потискал, срам го било от другите хора в стаята и не искал да ползва
подлога, а при изписването от клиниката неврохирургът предупредил
родителите, че трябва да следят непрекъснато състоянието на сина си и ако
забележат гадене, повръщане или подбелване на очите, веднага трябва да се
обадят, което те направили два пъти, защото синът им повръщал много – при
изписването от болницата и след прибирането им в С.. След произшествието
за около шест месеца двамата родители трябвало да се грижат за сина си, тъй
като той бил със счупена лява ръка и след операцията на главата не можел да
се обслужва сам, както и поради това, че трябвало да го наблюдават за
признаци на влошаване, когато били на работа, с Л. оставал вуйчото на
съпругата на свидетеля, за да му помага и да го наблюдава, а за смяната на
превръзките помолили за помощ близка роднина, медицинска сестра. При
завръщането си в С. се наложило да отидат на ортопед в болницата в С.
заради счупената ръка, той искал да оперира по спешност ръката, която била
зараснала неправилно, но след като се чул с анестезиолога от операцията в П.,
разбрал, че това не може да стане веднага, а трябвало да се чака около месец,
затова лявата ръка на детето била поставена в т.нар. физиологичен гипс, като
ръката застанала в определено положение, което следвало да промени
изкривяването на ябълката й и да зарасне правилно, а тази манипулация
наложила често да ходят на скенер в болницата, което било съпроводено с
много болки и страдания за Л.. Детето станало много чувствително към
13
светлина, миризми и силен шум, наложило се изнасяне на телевизора от
стаята му, затваряне на пердетата на прозорците, дори вземане на готова
храна отвън, защото Л. се дразнел от миризмите при готвене на майка му, още
повече, че през повечето време трябвало да бъде в легнало положение и това
много го затруднявало; пред нощта бълнувал и пъшкал, избягвал да споделя
какво му тежи, като останал на легло около месец и половина, през което
време родителите се грижели за физиологичните му нужди, къпели го и го
преобличали, а след това започнало раздвижването на ръката, наложило се да
правят рехабилитация вкъщи, за което наели една съседка-рехабилитатор от
болницата в С., в началото тя идвала всеки ден за раздвижване на ръката след
сваляне на гипса, както и на краката след залежаването, раздвижването било
съпроводено с много болки, страдания и трудности за сина му,
възстановителният период продължил около половин година, към края
рехабилитаторката идвала все по-рядко, наложило се да се направи
консултация с лицево-челюстен хирург, защото устата на Л. била спукана и
кървяла, не се стигнало до операция на зъбите, но лекарят казал, че при
засягане на нерв можело да се стигне до пареза на половината лице на детето.
Като цяло произшествието се отразило много зле на ищеца – преди това той
бил жизнерадостен младеж, спортувал много, бил скиор в клуб „Р.", а след
това започнал да изпитва страх, особено при излизане навън, движел се
плътно до сградите, избягвал да пресича улиците, бил много притеснен от
срещите с приятелите си, за да не видят кръвясалите му очи и белега на
главата от операцията, който той се стремял да скрие с шапка, изпълнил
препоръката на лекарите да не ходи на море поне две години и да не се излага
на пряка слънчева светлина, а сега ръката му се движела, но не е възстановен
пълният й обем на движение.
Според свидетелката Д.С., живееща в същия блок като ищеца, когато
излязла за работа един ден, видяла полицията и разбрала, че при ПТП бил
блъснат Л. С., който пострадал много тежко, детето получило тежка травма на
главата и направило гърч, по-късно видяла гипса на ръката му, когато той се
прибрал от болницата в П., виждала го, когато родителите го разхождали, те
се стремели много да го движат, след това те я помолили да извършва
рехабилитация на ръката и на краката му в домашни условия, защото той се
дразнел от светлина, миризми и шум и не можел да ходи до болницата, тогава
видяла, че освен белег на главата от операцията и счупената ръка, Л. имал
14
травма на глезената става, която била с оток и посиняла, личали раните по
предната лицева част, очите му били зачервени. Свидетелката го посъветвала
да носи шапка, за да скрие белега на главата, и слънчеви очила, за да се
предпази от светлината, и от юни, когато свалили гипса на ръката, започнала
да работи с него, детето имало много слаби атрофирали мускули на краката
вследствие на залежаването, било много уплашено, защото не знаело каква
болка може да му причини при раздвижването; в началото Л. ходел до
тоалетна с помощта на родителите си, а шест месеца по-късно се справял вече
сам. За да е пълноценно възстановяването, превърнали хола на дома им във
фитнес зала, разместили мебелите, поставили една макара на вратата, в
началото започнали с по-леки упражнения и в легнало положение, на детето
било трудно заради раната на гърба му, правели упражнения със слизане и
качване на стълбите на блока, с игри на федербал и топка, като през цялото
време Л. изпитвал болки, първоначално силни, постепенно отслабнали,
разбрала от ортопеда, че той има неправилно срастване на счупената ръка и е
невъзможно да се направи веднага операция заради операцията на главата, до
началото на учебната година ищецът започнал сам да прави упражненията, а
възстановяването му отнело около 6-8 месеца. Свидетелката познавала Л. от
малък като много жизнено, контактно и игриво дете, той карал колело и ски,
плувал, а сега бил много слаб, изпитвал страх, когато излизал навън, в
автобуса чакал да се качи последен, вървял близо до сградите и се
притеснявал да пресича улиците.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и изведените от нея
правни изводи съдът приема за установено, че на 16.04.2019 г., около 07,35 ч.
в гр. С. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек
автомобил „А.Р.“ с рег. № ** **** **, управляван от М. К., е блъснал Л. С.,
водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата,
като поведението му е виновно и противоправно, вследствие на удара на
пешеходеца са причинени множество травматично увреждания - контузия на
главата, линеарно многофрагментно счупване на черепа, остър кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка, счупване на раменна кост в областта на
хирургичната и шийка, масивно подкожно кръвонасядане в челната област и
дясната слепоочна област, множество охлузвания по челото, носа, устните,
масивен кръвоизлив под лигавицата на двете очи и травматичен оток на
клепачите, които поотделно и в съвкупност са причинили разстройство на
15
здравето, временно опасно за живота на пострадалия, а счупването на
хирургичната шийка на лява раменна кост е довело до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник, наложило се е оперативно лечение за
отстраняване на хематома над твърдата мозъчна обвивка, за което ищецът е
престоял в болница две седмици, а за фрактурата на лявата раменна кост е
поставена имобилизация с мека превръзка, оздравителният процес е
продължил няколко месеца, като в началото С. е изпитвал остри и силни
болки, които впоследствие са затихнали, непосредствено след инцидента в
болницата и около месец-месец и половина след това в домашни условия
ищецът е имал нужда от чужда помощ, тъй като не е можел да се обслужва
сам, от което е изпитвал срам, към момента обемът на движението на ръката е
почти възстановено, но по главата му ще останат белези от операцията за цял
живот, като освен физическите болки пострадалият е изпитвал и психически
такива, свързани с дискомфорта от ограничените движения на лявата ръка и
провежданото лечение, в т.ч. гипсовата имобилизация, заради което е
трябвало да спазва постелен режим, а това се отразило на нормалния му
ритъм на живот, притеснението как ще завърши лечението, дали ще може да
продължи образованието си и ще може ли пак да извършва обичайните
дейности, все още неизживеният страх от автомобили, движението по
улицата и евентуален нов инцидент, като вследствие на инцидента от
жизнерадостен, контактен и активно спортуващ младеж се превърнал в
притеснителен, затворен и нерешителен човек.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца
вследствие на пътно-транспортното произшествие, установени по вид,
интензитет и продължителност, характера на уврежданията, възрастта на
пострадалия, продължителността на възстановителния процес, благоприятния
изход от лечението, претърпените от него психически и физически болки и
страдания, както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта и
икономическия стандарт в страната, намерил отражение в установените
лимити на отговорността на застрахователя, и наложилото се в обществото
понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът счита, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., в който размер искът следва да бъде уважен.
Върху присъденото обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи и законна лихва, считано от датата на уведомяване на
16
застрахователното дружество /20.08.2019 г./ до окончателното му изплащане.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта за
присъдените на ищеца разноски, съобразени с действително извършените
разходи, респ. дължимите по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна
правна помощ от адвокат С..
Поради отхвърляне на въззивната жалба жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Л. С. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2 330 лв. за осъществено безплатно
представителство на ищеца във въззивната инстанция.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/06.05.2022 г., постановено по т.д. №
19/2021 г. по описа на С.О.С..
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С.,
****, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат
Л. Л. С. от гр. С., ****, ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на Л. С. в
размер на 2 330,00 лв. /две хиляди триста и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17