Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
град Пловдив, 29.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на седемнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 318
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Й.И.Б.,
с ЕГН **********, чрез адв. Б.И., срещу Решение № 1513 от
18.12.2020 г . по АНД №
20205330205073 по описа за 2020 година на Районен съд Пловдив, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-003611 от 27.04.2020г. на Началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл.185 от ЗДвП; чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП на Й. Б., са наложени
административни наказания, както следва: „Глоба” в размери на 20лв.; 2000лв. и
10лв., общо в размер 2030лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.20, ал.1 от ЗДвП; по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100а, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло.
В съдебното заседаниe Й.И.Б.
се представлява от адв. И., който като
пълномощник на касатора излага съображения по съществото на спора, които
обосновават неправилност на оспореното съдебно решение.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
Пред
Районен съд Пловдив е установена следната фактическа обстановка:
Процесното
Наказателно постановление е издадено против Й.Б., за това, че на 11.04.2020 г.
около 12:15 часа в гр.Пловдив на ул. “Енисей“ – паркинга пред №12, като водач
на лек автомобил – „Мерцедес Б 200 ЦДИ“ с peг. № ***, собственост на „Едис
Инженеринг“ ЕООД 1. Не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и удря
метална тръба, собственост на „ВиК“, като допуска ПТП.; 2. Отказва да му бъде
извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер № АRSМ-0001“,
а по издадения талон за медицинско изследване № 0041223 не е дал кръвна проба;
3. Не носи СУМПС и КТ.
Наказателно
постановление е издадено възоснова на АУАН от 11.04.2020г., съставен от П.Д.-младши
автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Съдът е
приел за категорично установено на
базата на събраните доказателства, че Б. управлявайки МПС и в резултат на
недостатъчния контрол над него е причинил ПТП, след което е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и не е носил СРМПС
и контролен талон към него от съответната категория.
Съдът
не ценил в пълнота свидетелските показания на свидетелката Е. Б. досежно факта
на причинения от баща й пътен инцидент, тъй като в тази им част е счел същите
за плод на субективното отношение към жалбоподателя с оглед дълбоката им
роднинска връзка.
Оспореното
решение е неправилно.
Административното
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание. Административните наказания се налагат с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Б. не
отрича факта, че след като се е прибрал в дома си в деня на проверката е употребил
алкохол, но това е станало след като е прекратил управлението на автомобила.
Следва да бъде съобразено, че към момента на проверката процесното МПС не се е
намирало в движение, което да бъде преустановено след сигнал на полицейските
служители, а е било спряло.
В
случая, действително Б. е отказал да бъде тестван с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол и не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване
за установяване концентрацията на алкохол, но неговото поведение не е
осъществявало състав на административно нарушение.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е установено по несъмнен начин обстоятелството, че
Б. е управлявал МПС, чужда собственост, след като е употребил алкохол и е
отказал установяването на концентрацията му с дрегер или чрез медицинско
изследване. Предпоставка
за реализиране отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДв.П е лицето да има
качеството водач. В процесния случай към момента на проверката и съставянето на
АУАН Й.Б. не е имал качеството водач. Към момента на проверката МПС-то не се е
намирало в движение, което да бъде преустановено след сигнал на полицейските
служители, а е било спряло.
Б. отрича
да е създал предпоставки за ПТП, тъй като тръбата, за която се твърди да е
повредена в следствие на удар с управляваното от него МПС, е текла и преди
проверката.
При
липсата на непротиворечиви доказателства за управление на собствено МПС след
употреба на алкохол и отказ да бъде установена концентрация на алкохол чрез
проверка от техническо средство дрегер и чрез лабораторно изследване, не е
изпълнена хипотезата на чл.20, ал.1; чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В
подкрепа на този извод са дадените при съдебното обжалване свидетелски показания
на дъщерята на Б., които не са били кредитирани от първостепенния съдебен
състав като изходящи от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото.
По
делото не е доказано по несъмнен начин фактът, че Б. е създал предпоставки за
настъпване на ПТП, като не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и
удря метална тръба, собственост на „В и К“. Съгласно показанията на свидетеля
Добрев, той не е заварил Б. в автомобила, нито близо до него, а проверката е
извършена въз основа на подаден сигнал на телефон 112. Свидетелят се позовава и
на твърдения на друго лице, намиращо се в близост до мястото, на което е
паркирано процесното МПС, но тези твърдения са приети безкритично, без да е
отчетено обстоятелството, че в близост до мястото има паркирани и други
автомобили, не само този, управляван от Б. в предходен момент.
Процесното
НП не отговаря на задължителните изисквания съгласно чл. 57, т.5 от ЗАНН, като
с оглед описаните факти и обстоятелства тежестта да докаже извършването на
нарушението е на административно наказващият орган. В случая санкциониращият
орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин релевантните
факти, обуславящи ангажирането отговорността на Й.И.Б..
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1513 от 18.12.2020 г . по АНД № 5073 по описа за 2020 година на Районен съд
Пловдив, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1030-003611 от 27.04.2020г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.185 от ЗДвП; чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП на Й.И.Б., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размери на 20лв.;
2000лв. и 10лв., общо в размер 2030лв. и “Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца, за извършени административни нарушения съответно по
чл.20, ал.1 от ЗДвП; по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100а, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: