Определение по дело №37/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящето производство в съдебната инстанция се провежда след връщане на делото от ВКС, който с Решение № 249/27.05.2010 г. по НД № 112/2010 г. по описа на същия съд е отменил присъда № 159/16.12.2009 г. по ВНОХД № 523/09 по описа на БлОС. С последната пък е била отменена изцяло присъда № 941/07.10.2009 г. по НОХД № 59/09 г. по описа на РС – П., като вместо нея подсъдимият Р. Г. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

В съдебно заседание се поддържа подадената въззивна жалба от адв. Х. в качеството на защитник на Г. срещу посочената по-горе присъда на РС – П., правят се същите искания, както при предходното разглеждане на делото. Тази страна представя писмени доказателства.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло, не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С атакувания съдебен акт първата инстанция е признала за виновен Р. Л. Г., с ЕГН * за виновен в това, че на 10.10.2006година в нива, находяща се в местността „Ровището”, в землището на село С., община П., без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхранението и търговията в страната и вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради, помещения, издадена от Министъра на здравеопазването при условия и ред, определени в Наредба на МС/ е държал високорискови наркотични вещества – 4.180 /четири точка сто и осемдесет / кг марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.20 % /едно точка двадесет процента/ на стойност 16 720 /шестнадесет хиляда седемстотин и двадесет/ лева /обект № 1/ и 5.580 /пет точка петстотин и осемдесет/ килограма марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.60 % /нула точка шестдесет процента/ на стойност 22 320 /двадесет и два лева триста и двадесет/ лева /обект № 2/, всичко на обща стойност 39 040 /тридесет и девет хиляди и четирдесет/ лева, което е поставено под контрол съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотични средства от 1961година, ратифицирана от Република България и по Приложение № 1 към чл.3, ал.2 в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве”, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998година за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, чл.36НК и чл.54 НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ година и му е наложил наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ лева.

На основание чл.41, ал.6 от НК, чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 и параграф 3, ал.1, т.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задъжането под стража му определил общ режим на изтърпяване на наказанието в затвор от открит тип.

На основание чл.68, ал.1 НК е постановил подсъдимият Р. Л. Г. да изтърпи и наложеното му по нохд № 421/2006година по описа на Окръжен съд-Б. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ година при „ОБЩ” режим на изтърпяване на наказанието в затвор от открит тип.

На основание чл.354а, ал. НК и чл.5 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението 4.180кг марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.20 % /едно точка двадесет процента/ и 5.580 /пет точка петстотин и осемдесет/ килограма марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.60 % /нула точка шестдесет процента/ с нетно тегло.

На основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Р. Л. Г. да заплати и сторените по делото разноски.

Въззивният съд счита за абсолютно излишно да преповтаря отново приетата за установена по делото фактическа обстановка с оглед обстоятелството, че същата е описана до настоящия момент общо 3 пъти (съответно от Районен, Окръжен и Върховен Касационен съд), като дори във въззивната жалба не се твърди, че не са събрани всички доказателства по делото. Основните възражения в същата са в насока неправилно интерпретиране на разкритите факти и обстоятелства. Така например се сочи и се поддържа в съдебно заседание, че съдебния акт е постановен при противоречиви свидетелски показание и по-точно изявлението на родител на подсъдимия пред полицейски служители към инкриминираната дата, че наркотичното вещество е нейно и тя го отглеждала. Наред с това при предходното разглеждане на делото е бил разпитан и свидетелят П., чийто показания също били в подкрепа на тези на Г..

Във връзка с правомощията си на въззивна инстанция, както и с оглед изричните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, основен акцент в настоящето изложение следва да бъде отделено на анализа на обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите Г. и П. от една страна, а от друга - на тези на М., С. и Т. Заедно с това и при обсъждането на същите следва да се съобразят и всички други установени фактически положения по делото – наличие на стръкове, окачени да се сушат на телове под навеса в бараката, незабавния опит на подсъдимия да запали една част от канабиса и т.н.

След тези уточнения съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Постановеният от РС – П. съдебен акт е правилен и законосъобразен. Първоинстанционният съд е положил достатъчно усилия и е изяснил всички важни и необходими обстоятелства от значение за правилното му разглеждане и решаване. Съдът е изложил подробни мотиви не само досежно установените факти, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, но е направил задълбочен и логичен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивирано и във връзка с изискванията на закона същият е посочил на кои свидетелски показания дава вяра и защо. Тези изводи не се разколебават и след събирането на нови гласни доказателства при предходното разглеждане на делото в БлОС (част от същите бяха приобщени по съответния процесуален ред и към събрания от настоящия съдебен състав доказателствен материал). Дори и при наличието на показанията на Н. Г. – майка на подсъдимия Г., съдът намира, че по несъмнен начин по делото е установена вината на последния в извършване на престъплението, в което е обвинен. Както напредналата възраст на Г. – към м.май 2006 г. е била на 83 г., нелогичното твърдение, че независимо от това, че сина й е безработен и живеят в едно и също населено място се налагало да наема други лица, които срещу заплащане да отглеждат насажденията в процесния имот, както и най-вече с оглед това, че в присъствието на полицейските служители жалбоподателят е направил опит да запали част от изсушените стръкове, т.е. да унищожи предмета на престъплението, определено могат да се третират единствено в насока, че със своите твърдения родител на подсъдимия се опитал да оневини последния, като поеме лично вината. Това е още по-обяснимо с оглед обстоятелството, че деянието Р. Г. е извършил в изпитателния срок на наказание по предходна влязла в сила присъда за идентично престъпление.

При определяне вида и размера на санкцията РС е приложил правилно закона, като е отчел установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложените наказания „лишаване от свобода” и „глоба” са към минимума и напълно отговарят на извършеното от жалбоподателя.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда № 941/07.10.2009 г. по НОХД № 59/09 г. по описа на РС – Петрич .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :