Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 16.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публичното съдебно
заседание на 16.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.д.№ 1442 по описа за 2017 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр.чл.45 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от П.П.А., ЕГН **********,
адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Р.С.,***, съдебен адрес:***
против З. „Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
в която се твърди следното: на
01.11.2016година, около 08:40 часа в ***при пътно-транспортно
произшествие, настъпило по вина на водач на лек автомобил марка „Ситроен”,
модел „Ксантия” с рама № ***, peг. №***, управляван от лицето В.А.В. с ЕГН **********,
на ищцата били причинени следните увреждания: контузия в областта на дясната
тазобедрена става, хематоми в областта на седалището, дясната тазобедрена става
и подбедриците на двата крака, изкълчване, навяхване и разтягане на (външна)
(вътрешна) колатерална ставна връзка на дясното коляно, навяхване и разтягане
на връзки на глезена.
Ищцата твърди, че от тези травматични
увреждания изпитала изключително силни болки, като повече от месец не можела да
се придвижва, дори и с помощни средства. Не можела да обслужва самостоятелно
физиологичните си нужди, което налагало да бъде обслужвана от друго лице. И до
настоящия момент се придвижва с помощни средства, като болките и отока в
областта на глезена все още не са отшумяли и възстановяването й все още не е
завършило, като не е ясно колко време ще продължи.
За облекчаване на състоянието й през
този период се наложило да приема лекарства, както и да ползва локални
обезболяващи средства. Назначени били и
физиотерапевтични процедури, в резултат на които състоянието й се подобрило, но
не до степен на пълно възстановяване, като болките и невъзможността за
самостоятелно придвижване продължават и до настоящия момент.
Заявява, че от съставения
констативен протокол за ПТП от 02.11.2016г. peг. № 316000-39186 от 07.11.2016г.
на ОДМВР-Плевен, по отношение на МПС, с което й е причинено увреждането към
момента на настъпването му, е била налице валидно сключена застрахова
„Гражданска отговорност'' със З. „Д.Ж.и з.” АД, за която е издаден полица №30116002627214,
валидна от 18.10.2016г. до 17.10.2017г.
Счита за безспорно установена вината
на водача, като видно от констативния протокол срещу лицето В.А.В. е, че е
съставен АУАН сер. Г, № 751688/01.11.2016г. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Този въпрос счита за безспорен и
предвид факта, че след отправената от нея застрахователна претенция по реда на
чл.380 от КЗ, получена от ответното дружество на 19.01.2017г., й била заплатена
сумата от 1000 лева по посочената от нея в претенцията банкова сметка, ***. №
574:07.02.2017г. е уточнено, че така изплатената сума представлява обезщетение
за причинените ми имуществени и неимуществени вреди. С това свое действие,
счита че ответникът признава претенцията по основание, като видно от текста на
уведомлението, счита че претендирания размер е несправедлив.
Съдът е сезирян с искане да постанови решение, с
което на основание чл.432 от КЗ да осъди ЗД” ДаллБогг Живот и Здраве” АД, със
седалище ***,.***, тел.: 0700 16 406, представлявано от Т.Й.В.и Ж.С.Х. заедно,
да заплати на П.П.А. ***, с ЕГН ********** сумата от 1250 лева, предявена
частично от общ размер на 49 145 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в ПТП, причинено на
01.11.2016г. от водача на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с рама
***, peг. №*** - В.А.В. с ЕГН **********, по отношение на който към момента на
причиняване на увреждането е била налице валидно сключена застрахова
„Гражданска отговорност” със З. „Д.Ж.и з.” АД, за която е издаден полица
№30116002627214, валидна от 18.10.2016г. до 17.10.2017г.
Претендира се и законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените в
настоящото производство разноски, както и тези по повод предявяване на
претенцията по реда на чл.380 от КЗ.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор, чрез юркс. Х., с който искът се оспорва, като се излага следното: при уважаване на иска се
излага, че размерът на обезщетението, което се претендира е прекомерно завишен
и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед релевантните критерии, запьлващи със съдържание понятието „справедливост”
по смисъла на чл.52 от Закона за задълженията и договорите; не съответнства на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания,
респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания
от ищцата ; следва да се отчете приносът на пострадалата за настъпване па ПТП.
Излага се, че предоставената
медицинска документация дава основателни причини да се твърди, че телесните
повреди, причинени на П.П.А., са леки и същата се е възстановила от тях в
кратък период от време, както и че не са останали невъзстановени остатъчни
увреждания от ПТП. Не са налице обективни медицински документи, които да сочат,
че уврежданията й могат да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда,
както и че ищцата не се е възстановила от травмите си.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача
на автомобила, като счита, че принос за настъпване на ПТП има и ищцата, която в
нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП (в редакцията му към 01.11.2016г.)
при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, а също така
и ненужно е удължила времето си за пресичане. Излага се , че тези нарушения на
пострадалата се намират в пряка причинно - следствена връзка е настъпилото ПТП.
В тази връзка се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата в
изложения по-горе смисъл. Ответникът се позовава на изложеното в могтивите на ТР №2/22.12.2016г.
на ОСНК на ВКС „Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или
телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на
пътното платно за движение на специално очертана или неочертана е маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. "
Ответникът оспорва твърдението на ищцата,
че невъзможността за самостоятелно придвижване е следствие от
пътно-транспортното произшествие. Сочи се, че има данни, че пострадалата е с
парализа на едната половина на тялото и с наднормено тегло - с куцаща походка,
още отпреди произшествието.
Оспорва се твърдението, че контузиите на дясна
коленна и дясна глезенна става са в следствие на процесното пътно-транспортно
произшествие. Твърди се, че наличието на тези травми не се подкрепя от
обективни данни и документи за извършени първични медицински прегледи и
изследвания, не е описан статусът на дясното коляно и дясната глезенна става,
не е документирано разтягане на ставните връзки, наличие на оток в посочените
стави, не е ясна и причината за ползването на помощни средства. Описаните контузии,
както и кръвонасядания на двете подбедрици и на дясна тазобедрена става, се
коментират единствено в съдебно-медицинското удостоверение на д-р Д.Д.,
съставено 24 дни след ПТП-е, и то за нуждите на предявяването на
застрахователната претенция. В тази връзка се изага, че този документ не е
първичен медицински документ, а отразява субективното усещане на пострадалата и
нейния разказ пред медицинско лице, което просто отразява нейните възприятия.
Съдебно-медицинското удостоверение не отразява констатациите на лекар, който е
прегледал и удостоверил какви по вид и степен травми са причинени на ищцата в
резултат на процесното ПТП. В това удостоверение лекарят отбелязва, че
кръвоизливите от травмата (травматични хематоми) са в процес на оздравяване и имаме
нормално протичане на оздравителния процес - точно както би трябвало да
изглеждат последствията от травмата след 24 дни. Този извод обаче не
удостоверява пряката причинно-следствена връзка между травмите и ПТП, а че е
налице оздравителен процес на травми с неизяснен произход.
Оспорва се квалифицирането на
травмите от ПТП като Разстройство на здравето, временно опасна за живота.
Оспорва се твърдението на ищцата за
причинени силни болки и оток в областта на глезена. Твърди се, че са
представени фискални бонове за закупени конвенционални обезболяващи от датите
2, 7, 8 и 12 ноември 2016г. Няма данни същите да са закупени по лекарско
предписание и да са предназначени за нея. Заявява се, че в случай, че
пострадалата е имала силни болки е следвало да потърси лекарска помощ и да са й
назначени лечение и изследвания. При липсата на потърсена медицинска помощ и
медицинско предписание за такива обезболяващи, се оспорва такива болки да са
били налице.
Оспорван се твърдението на ищцата за
изпадане в „безпомощно състояние” и за необходимостта от обслужване от друго
лице вследствие на травмите от ПТП. Излага се, че видно от приложените
медицински документи, няма предписание за леглови режим. Описано е единствено
(в амбулаторен лист №2394/08.12.2016г.), че пострадалата се придвижва с помощни
средства. От представените документи (експертно решение №3383/186 от
07.11.2016г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен) става
ясно, че пострадалата е била в увредено общо състояние и преди ПТП, с множество
тежки съпътстващи заболявания (*** и др,), за които е била освидетелствана
много преди процесния инцидент, с начални дата на инвалидизацията -
23.12.1994г,
Заявява се, че при доказана
основателност на исковата претенция се оспорва нейният размер, който не е
съобразен с действително причинените неимуществени вреди, с вида и характера на
увреждането, с интензитета и продължителността на причинените болки и
страдания, респективно на оздравителния и възстановителния процес, с практиката
на съдилищата по аналогични случаи кьм процесния период. Прекомерно завишеният
размер на иска нe е съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП.
Оспорва се
и началната дата, от която се претендира лихва за забава. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 от Кодекса за застраховането: /3/ Лихвите за
забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими oт застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. В конкретния случай
ответникът заявява, че е узнал за събитието на датата па получаване на
застрахователната претенция от пострадалата, която според входящия номер на
застрахователната претенция е 19.01.2017г., която е и датата, от която при
основателност на главната претенция, може да се търси законната лихва.
В
открито съдебно заседание ищцата не се явява лично, но се представлява от
пълномощника си адв.Р.С., която поддържа иска и навежда подробни доводи в
писмена защита, представена по делото.
В
открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юркс.И.,
оспова иска, а подробни доводи са наведени в представена по делото писмена защита от юркс.Х..
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото , доводите на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
БЕЗСПОРНО е, че на 01.11.2016г. около 08:40
часа в град Плевен, по бул.„Христо Ботев”, в близост до №77 при пътно -
транспортно произшествие, настъпило с участието на водач на лек автомобил марка
„Сигроен”, модел ”Ксантия”, с рама №***. peг. №*** - В.А.В., ЕГН **********, с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила в „ЗАД
ДадлБог: Живот и Здраве”АД, били причинени телесни увреждания на ищцата П.П.А..
В съответствие с разпоредбите на чл.380 от Кодекса за застраховането ищцата
отправила застрахователна претенция към „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве” АД,
получена на 19.01.2017г. В законоустановения срок претенцията е разгледана и
след преценка на причинените имуществени и неимуществени вреди, въз основа на
предоставената документация и мнението на доверен лекар, по решение на
Застрахователно - експертната комисия на ищцата е изплатена сумата от 1000лв.
Нe се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата
на процесното ПТП по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
модел: „Ситроен”, марка „Ксантия” с peг. № ***, обективи рано в Застрахователна
полица № BG/30/116002627214. Не се спори, че на водача на лекия автомобил,
причинител на ПТП-е било съставено наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредби на ЗДвП.
Друг вид наказателна отговорност не е търсена от водача на МПС. Няма спор, че
преди настъпване на ПТП-е ищцата е
имала предишни заболявания, респ. била
надлежно освидетелствана с решения на
ТЕЛК.
Искът
е допустим, а по същество – частично основателен и доказан.
Съгласно
чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. При така събраните
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено и
доказано, че ищцата е пострадала от ПТП-е на 01.11.2016 г., като виновен за
ПТП-е е В.В.. След съвкупната преценка
на доказателствата по делото обаче,
съдът приема, че в случая е налице съпричиняване по отношение настъпилия вредоносен
резултат за ищцата. Застраховката „ГО” е в сила към момента на ПТП-то и лицето
причинило ПТП-то с лек автомобил Ситроен, е носител на застраховката.
Страните
СПОРЯТ досежно размера на претендираното от ищцата обезщетение.
По
отношение на размера на неимуществените вреди съдът счита, че искът следва да
се уважи за сумата от 8000 лева. От доказателствата по делото се установява, че
ПТП-е е причинило травми на ищцата, в
резултат на които същата е търпяла болки
и страдания; не е имала счупване на крайник. Установява се, че ищцата, макар да
е била закарана непосредствено след произшествието в Спешна помощ, не е
освидетелствана своевременно. Резултатите от образната диагностика при
първоначалния й преглед са: липса на рентгенологично доловими травматични
костни увреди. Първият издаден медицински документ на ищцата е медицинско
удостоверение №8765/ 2016год., издаден за пред съда, от дата 24.11.2016год.,
т.е.23 дни след настъпването на инцидента. Установява се, че ищцата не е
лекувана в болнично заведение, не е посещавала лекарски кабинет, а впоследствие
и поради наличие на познанство на нейни близки с лекари, такива са й извършвали
преглед при домашни условия и са предписали лечение. По делото са представени доказателства за налични заболявания на
ищцата и преди инцидента - л.14 и сл. ,
л.49 и сл. от делото. От заключението на ВЛ, изготвено по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че при постъпване на ищцата в Спешно отделение й е
поставена диагноза „***”, като са извършени рентгенови снимки на дясна колянна става и дясно ходило, при
което не са установени травматични костни увреждания. В амбулаторните листове
от проведени по-късно прегледи са отразени навяхвания и разтягания на ставни връзки
на коляното и глезена на десния крак. ВЛ дава заключение, че тези увреждания
могат да бъдат резултат от ПТП-е, като описва и съответния механизъм за това.
ВЛ дава заключение, че тези травми на ищцата
затрудняват движенията на коляното за срок от най-малко 2 седмици, а за
глезенната става- 20-25 дни. ВЛ посочва, че при наличие на кръвоизлив, макар
такъв да не е бил описан, но с голяма вероятност да е бил налице, затруднението
на движението е за около месец-месец и половина /каквито са показанията на свидетелите,
посочени от ищцата/. По отношение оздравителния процес ВЛ е дало заключение, че
ще върви по-бавно, т.к. се съобразява фактор: възраст, общо състояние,
прилагано лечение , покой и т.н. По
отношение даденото от ВЛ становище за
наличие на кръвоизлив в колянната става на ищцата/като резултат от
произшествието/ и предвид изтеклия
период от време след произшествието, същото сочи, че това състояние е
дефинитивно. ВЛ е отразило в заключението си, че преди инцидента ищцата е имала
заболявания: ******. Поради наличие на тези заболявания/предишни/, съпоставени с възрастта на ищцата и
наднорменото й тегло, ВЛ дава заключение, че оздравителният процес може да
варира в рамките на месец-месец и половина. ВЛ дава заключение, че са налице
травматични увреждания, които не са резултат на възрастови заболявания и
изменения; че при тези увреждания не се прилага имобилизация – пострадалият
трябва да спазва покой и да щади ставите
си от физическо натоварване за определен период от време. По отношение здравният
статус на ищцата преди и след произшествието ВЛ дава заключение, че е определена
еднаква степен на нетрудоспособност, базираща се основно на общото й
здравословно състояние /сърдечно,астма, хипертония и т.н./ Към настоящия момент
ВЛ дава заключение, че състоянието на ищцата е следното: движението й е
затруднено; движенията в дясна глезенна става са възстановени; движението в
дясна колянна става е с 20% дефицит при сгъване, което обаче е дефинитивно. В о.с.з. и предвид
зададените от страните въпроси ВЛ заявява, че при първоначалния преглед на ищцата е извършена рентгенография, която обаче не е в състояние да покаже увреждане на
меките тъкани - такива увреждания се извършват с ядрено-магнитен резонанс и
др., които са скъпи изследвания и не са
били назначени на ищцата. ВЛ с категоричност заявява, че травмите в областта на
глезена и коляното на ищцата не могат да са резултат от заболяванията , които
тя преди това е имала, т.к. тези нейни заболявания са дегенеративни, възрастови
и в съвсем други области на тялото – в областта на гръбначния стълб,
сърдечно-съдови заболявания. ВЛ заявява, че тези заболявания може и да оказват
влияние върху движението на ищцата, но травмата е насложила допълнително
усложнение в състоянието й отпреди. По отношение състоянието на ищцата понастоящем
ВЛ дава заключение, че същата трябва да се е възстановила - макар да е заявила
при прегледа, че чувства болка. За тази болка ВЛ заявява, че не може да се
отдаде изцяло на травмата.
От
показанията на свидетеля Д.Л., свидетел на произшествието, се установява, че
непосредствено след удара ищцата, с помощта на други хора, успяла да стигне до
отсрещната страна на улицата; че не е изпадала в безсъзнание; че преди
инцидента не е ползвала помощно средство
– бастун; след инцидента около месец не е излизала навън. От показанията на
св.В.А.се установява, че преди
инцидента, макар и да е с наднормено тегло, ищцата не е ползвала помощно
средство за придвижване; че след инцидента лекарите не препоръчали операция на
ставата, именно поради наднорменото й тегло и възрастта й; установява се, че
лечението преминало с мазане на изписаните от лекари мехлеми, като прегледите
били извършвани в дома на ищцата – защото не можела да се движи. От показанията
на свидетелката се установява, че оздравителният процес на ищцата продължил
около 3 месеца/интензивният/, т.к. свидетелката твърди, че и понастоящем
същият продължава. През първия месец
ищцата приемала няколко вида обезболяващи, т.к. изпитвала силни болки в крака.
От показанията на свидетелката се установява, че след инцидента краката на ищцата
са подути, има проблеми в коляното и глезена, има болезнена буца на коляното.
Ищцата направила два курса на рехабилитация, около 3-4 месеца след инцидента.
Като резлутат от инцидента също така
свидетелката посочва, че ищцата се придвижва само с бастун и вече се движи само
в квартала, в който живее, но не и на по-далечни разстояния /в сравнение с
преди/. Установява се, че около месец,месец и половина след инцидента, ищцата
не можела сама да ходи, да се придвижва, да ползва тоалетна, дори да се харни,
т.к. й трябвало чужда помощ, осигурявана от съпруга й и от свидетелката /нейна
дъщеря/; на легло прекарала около 1 месец.
Като
съобрази изложеното по-горе,
установеното от свидетелите, чийто показания съдът кредитира като взаимно
непротиворечащи си и неопровергани от други доказателства, събрани в хода на
делото; като съобрази възрастта на
ищцата, времето, през което същата е изпитвала силни болки и стрес-около
месец-месец и половина, конкретната причинена й травма, съдът приема, че искът й се явява доказан за сумата от 8000лв.
Както
беше посочено по-горе в мотивите, страните спорят относно размера на претендираното обезщетение, както
и за това, че в случая е налице съпричиняване по отношение настъпилия
вредоносен резултат. Наведените във вр. с последното доводи от ответната страна
се споделят от съда, поради което в случая се прави извод за съпричиняване на вредите. Установява
се по делото, че ищцата макар да не е била в напреднала /старческа/възраст към
момента на ПТП-е, е била със затруднено придвижване /макар да не е ползвала
помощно средство за това/; имала е наднормено тегло и е виждала добре /ползва очила само са близко гледане и
както заявява свидетелката В.А.- когато
пошива гоблени/. От показанията на св. Л. / 40год./ се установява, че
заедно с ищцата слязъл от тролея и се готвил също да пресече пътното платно на
пешеходната пътека, но забелязал приближаващия се автомобил, който по думите му
се движил бързо/или по-скоро явно е бил вече твърде близо/, поради което решил
да го изчака да премине и тогава да пресече. Установява се от показанията му,
че видимостта към пътното платно била
добра, макар да имало спрени
коли-обстоятелство, за което нее
напълно сигурен. Според
свидетеля ищцата вървяла бързо по пешеходната
пътека и била ударена от автомобила, управляван от св.Василев, почти в края й.Това
са спомените на свидетеля във вр.със случая, но същият няма спомен за това дали
ищцата, преди да тръгне да пресича пътното платно, макар и на пешеходна пътека, се е огледала, дали е
възприела идващия към нея лек автомобил. От заключението на ВЛ В.П. се
установява, че скоростта на движение на автомобила, с който се е движила св.В.,
е била 30-35 км./ч. Водачът е имал време да види и
реагира на пътен знак „пешеходна пътека” и да възприеме пешеходците на
пешеходната пътека. Пешеходецът е могъл да види идващия от лявата му страна
автомобил и след това да предприеме пресичане на платното по пешеходната
пътека. Водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В
случая обаче и от данните, с които съдът разполага относно конкретната
фактическа обстановка непосредствено преди
инцидента, се налага извод, че действително ищцата в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП,
пресичайки пътното платно, не е
съобразила разстоянието между нея самата и приближаващото се превозно средство,
скоростта с която се е движил автомобила и собствената си възможност за бързо
пресичане на пътното платно. Ето защо и като приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат в съотношение 50 %, съдът приема, че размерът на
обезщетението, който следва да бъде присъден на ищцата възлиза на сумата общо
4000лв. До този размер искът се явява основателен и доказан, а претендираната
сума от 49145лв. се явява крайно завишена. За да присъди обезщетение в такъв
размер съдът взе предвид липсата на писмени доказателства, пряко доказващи
състоянието на ищцата непосредствено след инцидента; установяването на
търпените болки и страдания по вид и продължителност във времето предимно от
показанията на нейната дъщеря, заинтересована по делото, и дадените от ВЛ Л. в
една част хипотетични заключения или т.нар. дефинитивни такива предвид изминалия период от време и липсата на преки
доказателства, свързани с претенцията на ищцата. Съдът взе предвид и практиката
на ПлОС по аналогични дела на състава - напр. решение по в. гр. д.
№835/2016год. по описа на Плевенски окръжен съд.
С
оглед изложеното частичният иск за сумата 1250лв. следва да бъде уважен, като
се вземе предвид изложеното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт.
Следва
да се присъди и законната лихва, считано
от 19.01.2016год. и на основание чл.429 вр. чл.430 ал.1 т.2 от КЗ. В тази
връзка следва да се отбележи, че възражения не са направени от страна на
ищцата, предвид изложеното още в отговора на ответната страна.
По
отношение разноските по делото: при този
изход на процеса следва да се присъдят в полза на ищцата разноските,
направени за внесена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Направено е възражение от
ответната страна за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за заплатен от ищцата на пълномощника й адвокатски хонорар, както
следва: 700лв. и 250лв. -л.7 и л.130 от делото. Няма доказателства за заплатен
хонорар в размер 5000лв., отразен в списъка за разноски, представен по делото.
Предвид възражението на ответника за
прекомерност и с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че минималният
размер на хонорара в случая възлиза на 317,50лв.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата е диспозитивна и съдът
приема, че заплатеният от ищцата хонорар, над минимума, в размер 632,50лв. не
се явява прекомерно завишен. Макар делото да не е с изключителна фактическа и
правна сложност, значително е продължило във времето; пълномощникът на ищцата
се е явявал в о.с.з., изключая
заседанията, отлагани заради неизготвена съдебно-медицинска експертиза /поради
обективната трудност да се намери лекар, готов да извърши същата/; същевременно
пълномощникът е пътувал от друг град-гр.Русе и е ангажирал становище във времето във вр. с направени искания от насрещната страна; участвал е
активно в процеса, задавал е въпроси към вещите лица по назначените експертизи
и е представил писмена защита. Ето защо
съдът приема, че на ищцата следва да се присъдят разноски, како следва: 50лв.
за внесена държавна такса, 120лв. за внесен депозит за вещо лице и адвокатски
хонорар в размер 950лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД З. „Д.Ж.И З.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. Р.С.,***, съдебен адрес:***,
сумата 1250лв., предявена ЧАСТИЧНО от общ размер на 49 145лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, след ***, в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2016г. в гр.Плевен и
причинено от водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия”, с рама №***,
peг. №***, управляван от лицето В.А.В., по отношение на който към момента на
причиняване на увреждането е била налице валидно сключена застрахова
„Гражданска отговорност” със З. „Д.Ж.и з.” АД, за която е издаден полица
№30116002627214, валидна от 18.10.2016г. до 17.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.01.2017год., до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК З. „Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.А., ЕГН **********, адрес: ***,
пълномощник адв. Р.С.,***, съдебен адрес:*** направените по делото разноски ,
както следва: 50лв. за внесена държавна такса, 120лв. за внесен депозит за вещо
лице и адвокатски хонорар в размер 950лв.
Решението
може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: