Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 11.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 03.10.2019г. /трети октомври две хиляди и деветнадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Борислав М. гражданско дело № 871 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439,
във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М.Е.К., с ЕГН:**********, с адрес:г***, чрез процесуалният й представител адв. М.С. *** против „А.К.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, присъдени с изпълнителен лист от 13.12.2012 г., издаден по ч. гр. дело № ****/2012 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, а именно сумата 1 522,26 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия и топла вода за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; сумата 102,18 лв.- лихва за забавено плащане за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 32,49 лв.- държавна такса и сумата от 237,47 лв. юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност.
Ищцата твърди, че на 13.12.2012г. срещу нея в полза на „А.К.“ЕАД с ЕИК********* е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй за сумата 1 522,26 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия и топла вода за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; сумата 102,18 лв.- лихва за забавено плащане за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 32,49 лв.- държавна такса и сумата от 237,47 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист и подадена молба на 20.02.2013г. от ответното дружество е образувано изпълнително дело №**/2013г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу нея. Връчена й е покана за доброволно изпълнение на 25.02.2013г., като не са предприемани принудителни действия. Такива били предприети на 29.05.2014г., когато от „А.К.“ЕАД е подадена молба за присъединяване към изпълнително дело №330/2012г. на вземанията му по изпълнително дело №***/2011г. и изпълнително дело №**/2013г., всички по описа на СИС при РС-Козлодуй, между същите страни. След обединяването на трите дела, ищцата по настоящето дело и длъжник по обединените изпълнителни дела заплатила на 10.07.2014г. сумата от 5200 лева, на 28.08.2014г. заплатила сумата от 160 лева. Впоследствие е преустановила плащанията, а взискателят, понастоящем ответник не е предприемал действия до 05.03.2019г., когато подал молба за опис на движими вещи и вписване на възбрана върху недвижим имот на ищцата. Съдебният изпълнител отказал извършване на посочените от взискателя действия и с постановление прекратил изпълнително дело №***/2012г. и присъединените към него вземания по изпълнително дело №***/2011г. и изпълнително дело №**/2013г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Тъй като постановлението не е било обжалвано същото влязло в сила на 27.03.2019г..
Впоследствие визскателят, поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист и подал молба за образуване ново изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй. Въз основа на молбата в СИС при РС-Козлодуй, било образувано изпълнително дело №***/2019г..
В исковата молба, ищцата твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като задължението й било за периодични плащания /каквито са задълженията за топлоенергия и топла вода/, чиято давност била 3 /три/ години, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Също така твърди, че от отбелязването на листа може да се направи извод, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, изпълнителният лист е издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен. Сочи, че давността е изтекла на 28.08.2017г., когато са изтекли трите години от последното плащане – 28.08.2014г.. Твърди, че с погасяването по давност на главницата са погасени и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалният й представител
адв.С., който поддържа исковата молба и изцяло предявените с нея искове, като
оспорва отговора на ответника.
Ответникът по делото депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове, както по
основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
оставен без уважение.
Сочи се, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителното производство, а изпълнителният лист, издаден по ч.гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козолдуй не губи характера
си на изпълнително основание.
Навеждат се твърдения, че всяко предприето по
искане на взискателя действие на принудително изпълнение от страна на ДСИ при
РС-Козлодуй по изпълнително дело №**/2013г., а впоследствие
и по изпълнително дело №***/2019г., прекъсва погасителната давност и
започва да тече нов тригодишен давностен срок.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от юрисконсулт Бисер Борисов, който поддържа отговора на исковата
молба и оспорва исковата молба и предявените с нея искове.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – копие на молба за образуване на изпълнително дело №***/2019г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй; Покана за
доброволно изпълнение изх. №**** от 19.06.2019г.;
копие на изпълнителен лист от 13.12.2012г., издаден по ч.гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй; копие на молба до
ДСИ за присъединяване на изпълнителни дела; копие на молба до ДСИ за
предприемане на изпълнителни действие от 02.07.2014г.; копие на вносна бележка
от 09.07.2014г.; копие на вносна бележка от 28.08.2014.. Приети като
доказателства са и изпълнително дело №***/2011г.,
изпълнително дело №***/2012г. и изпълнително дело №**/2013г. по описа на РС-Козлодуй, както и ч. гр.
дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от изпълнителен лист от 13.12.2012г., издаден по ч. гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй, ищцата М.Е.К. *** е осъдена да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК:*********, със седялище и адрес на управление *** сумата 1 522,26 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия и топла вода за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; сумата 102,18 лв.- лихва за забавено плащане за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 32,49 лв.- държавна такса и сумата от 237,47 лв. юрисконсултско възнаграждение. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на палично задължение по чл.410 от ГПК №*** от 16.11.2012г. по ч. гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй.
Въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 13.12.2012г., на 20.02.2013г. е образувано изпълнително дело №**/2013 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу М.Е.К. ***. С молбата е поискано и да бъде събрана информация за длъжника от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Козлодуй; ТД НАП –Враца и КАТ-Враца, относно притежавани банкови сметки, движими вещи, недвижими имоти и трудови възнаграждения. На 25.02.2013г. на К. лично й е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №**/2013г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Впоследствие, след като е събрана исканата информация от съответните институции не са предприемани действия по принудително изпълнение.
На 29.05.2014г. е подадена молба за присъединяване към изпълнително дело №***/2012г., на вземанията на взискателя и ответник по настоящето производство „А.К.“ЕАД по изпълнително дело №***/2011г. и изпълнително дело №**/2013г., всички по описа на СИС при РС-Козлодуй между същите страни. С тази молба е поскано и от взискателя предприемането на действия по принудително изпълнение от страна на ДСИ, а именно да бъде вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, да бъде насрочен опис върху този имот, да бъде наложен запор на два броя МПС на длъжника и да бъде нарсрочен опис на същите, както и да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 08.07.2014г. е подадена нова молба от взискателя до ДСИ, с която е поискано да бъде насрочена дата на опис на движими вещи на длъжника, находящи се в недвижим имот /апартамент/, негова собственост, да бъде вписана възбрана върху този имот и да бъде изискана справка за свързани лица с длъжника.
Впоследствие, видно от молба №****/10.07.2014., подадена до ДСИ при РС-Козлодуй от длъжницата по изпълнителните дела и ищца по настоящето, същата е представила вносна бележка, с дата 09.07.2014г., от която е видно, че е внесла по обединените изпълнителни дела сумата от 5200 лева, за погасяване на по-голяма част от задължението й. Със същата молба е поискала задължението й да бъде разсрочено, като сочи, че се задължава всеки месец да внася по 10℅ от задължението. Поради това, на основание чл.454, ал.1 от ГПК, ДСИ на 10.07.2014г. е спрял принудителното изпълнение по делото, за което на 11.07.2014г. е уведомил взискателя.
На 28.08.2014г. видно вносна бележка, приложена по приетите като доказателства по настоящето дело изпълнителни дела, длъжницата е внесла сумата от 160 лева, за погасяване на част от задължението си. Впоследствие тя е преустановила плащанията, като и спрямо нея не са предприемани действия по принудително изпълнение.
На 05.03.2019г. взискателят по изпълнителните дела „А.К.“ЕАД е подал молба до ДСИ, с която отново е поискал вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжницата, поискал е да бъде изискана схема на имота от АГКК-Враца, опис на движими вещи, собственост на длъжницата, находящи се в недвижимия имот, чиято възбрана се иска, както и да бъдат изискани справки от БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове и от НАП за наличието на регистрирани трудови договори, недвижими имоти и движими вещи.
Впоследствие на 05.03.2019г., с постановление ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното дело №***/2011г. и присъединените към него изпълнително дело №***/2012г. и изпълнително дело №**/2013г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 29.05.2019г. с молба взискателят е поискал получаване на оригиналите от изпълнителните листове, приложени към изпълнително дело №***/2011г. и другите две присъединени към него дела, след влизане в сила на постановлението за прекратяване на същото.
Видно от отбелязването върху молбата, на 04.06.2019г. представител на взискателя е поличил оригиналите на изпълнителните листове, приложени по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника М.К..
От приложено по делото копие на молба става ясно, че на 18.06.2019г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2012г., издаден по ч. гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №*** от 2019г. по описа на ДСИ.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от изпълнителен лист от 13.12.2012г., издаден по ч. гр. дело №****/2012г. по описа на РС-Козлодуй е, че вземането на ответника спрямо ищеца по настоящото дело, произтича от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на топлоенергия и топла вода. Тези вземания за топлоенергия и топла вода, представляват вземания за периодични плащания. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с кратката тригодишна давност.
По силата на чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години. Също така, в настоящия случай от отбелязването в изпълнителния лист може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.
В съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прилагането на което е задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “
Така според т.10 на тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Тези общи разяснения настоящият съдебен състав намира за относими към настоящия казус.
В настоящия случай давността за вземането на „А.К.“ЕАД е прекъсната с влизане в сила на издадената от РС-Козлодуй Заповед №*** от 16.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Видно от приетото като доказателство ч. гр. дело №1332/20122г. по описа на РС-Козлодуй, заповедта за изпълнение е връчена на дължника и ищец по настоящето дело М.Е.К. на 19.11.2012г.. Тъй като К. не е подала възражение в срока по чл.414 от ГПК, заповедта е влязла в сила на 04.12.2012г.. С влизането в сила на заповедта /която се явява краен акт/, съгласно разясненията дадени в тълкувателното решение е започнала да тече нова давност за вземането на ответното дружество.
Впоследствие давността е прекъсната с подаването на 29.05.2014г. на молба за присъединяване към изпълнително дело №***/2012г., на вземанията на взискателя и ответник по настоящето производство „А.К.“ЕАД по изпълнително дело №***/2011г. и изпълнително дело №**/2013г., всички по описа на СИС при РС-Козлодуй между същите страни.
Давността е прекъсната и на 09.07.2014г. и на 28.08.2014г., когато са направени плащания от страна на длъжника по обединените изпълнителни дела. След това, не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение от страна на взискателя в продължение на повече от две години.
На 05.03.2019г. взискателят е подал молба по обединените изпълнителни дела с длъжник М.Е.К., с която е поискал вписването на възбрана върху недвижим имот/апартамент/, собственост на длъжника, поискал е да бъде изискана схема на имота от АГКК-Враца, поискал е опис на движими вещи, находящи се в апартамента, за който се иска налагането на възбрана, както и да бъдат изискани спрваки от БНБ и НАП.
С постановление от 05.03.2019г. ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното производство по присъединените изпълнителни дела, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Само по-себе си прекратителното основание е настъпило по силата на закона, т. нар. „перемпция“, а именно с изтичането на двегодишния срок, предвиден от законодателя в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на 28.08.2016г., когато е изтекъл посочения по-горе двегодишен срок.
Въпреки, че ДСИ е постановил постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №***/2011г. и присъединените към него изпълнително дело №***/2012г. и изпълнително дело №**/2013г., всички по описа на СИС при РС-Козлодуй между същите страни, доста по-късно от изтичането на двегодишния срок, погасителната давност за вземането на взискателя е текла от извършването на последното действие по принудително изпълнение. Такова, последно действие по принудително изпълнение се явява доброволното плащане от страна на длъжника, извършено на 28.08.2014г.. И тъй като, както беше отбелязано по-горе, давността е тригодишна, то тя е изтекла на 28.08.2017г..
С погасяване на главницата на главното задължение се погасяват и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД.
За това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.80год., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015год., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и дали даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015год. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това, ВКС е взел становище в свое решение № 170/17.09.2018год., постановено по гр. дело № 2382/2017 год.,ІV г.о. В това решение ВКС приема, че установеното с новото ТР / ТР № 2/26.06.2015год. тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съда, за когото е задължително, за правоотношения, възникнали след неговото приемане, както и по отношение на тези правоотношения, които са били заварени към момента на постановяване на новото ТР, т.е. за висящите към този момент изпълнителни производства.
От доказателствата по делото е видно, че изпълнителното производство, предмет на настоящия правен спор е било висящо, към момента на постановяване на тълкувателното решение, което води и до приложение на последното, като релевантно към казуса.
Молбата от 05.03.2019г., с която взискателят е поискал вписването на възбрана върху недвижим имот/апартамент/, собственост на длъжника, да бъде изискана схема на имота от АГКК-Враца, поискал е опис на движими вещи, находящи се в апартамента, за който се иска налагането на възбрана, както и да бъдат изискани спрваки от БНБ и НАП на длъжника, съдът намира за неотносима към настоящия спор, тъй като изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона още на 28.08.2016г.. Същата е без правно значение и е непротивопоставима на длъжника, тъй като е подадена след настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното производство и не съставлява годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този смисъл е Решение № 223/12.07.11 г., по гр. д. № 124/10 г. на II т.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК/отм./.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 13.12.2012г. издаден по ч.гр.дело № ****/2012г. по описа на РС – Козлодуй, в полза на ответника „А.К.“ЕАД срещу ищцата М.Е.К., поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважения иск, платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 80.00 лева и сумата от 800.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че М.Е.К., с ЕГН:**********, с адрес:г***, НЕ ДЪЛЖИ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, вземането по изпълнителен лист от 13.12.2012 г., издаден по ч. гр. дело № ****/2012 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, а именно сумата 1 522,26 лв.-главница, представляваща неплатена топлинна енергия и топла вода за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; сумата 102,18 лв.- лихва за забавено плащане за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които сумата 32,49 лв.- държавна такса и сумата от 237,47 лв. юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.К., с ЕГН:**********, с адрес:г***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса по настоящето производство в размер на 880.00 лева, за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: