О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 28.10.2022г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело
1411/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на М.Л.Ж. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която се претендира обезщетение в размер на 5 000 лева на
основание чл.284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНС/
във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.
С разпореждане №8356/24.06.2022г. съдът е
оставил без движение исковата молба за отстраняване на нередовност. Във връзка
с дадените от съда указания, ищецът е поискал предоставяне на безплатна правна
помощ с молба вх.№ 3278/30.06.2022г., каквато му е предоставена с определение
№2162/20.07.2022г. В резултат на това с определение №2258/29.07.2022г., като служебен адвокат е назначена М.В.А.-П.
посочена в уведомителното писмо на председателя на Варненската адвокатска
колегия.
Постъпила е уточняваща молба с вх.№
13125/01.09.2022г. от М.Л.Ж. чрез адв. М.А., в която се твърди, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди – притеснение, свързано с унизителното третиране
на сестра му от затворническата администрация, представляващо косвен натиск върху
него целящ да го разубеди и обезкуражи да подава жалби по Конвенцията и по
ЗИНЗС.
В уточняваща молба с вх.№
14005/20.09.2022г. ищецът М.Л.Ж. е посочил, че на 07.05.2022г. служителите на
затвор Варна не са му разрешили да предаде на сестра си съобщение от Варненския
районен съд за подадена жалба срещу определение № 537/27.04.2021г. по н.ч.х.д.
№1979/2021г.
Отново не са посочени конкретни
неимуществени вреди претъпени лично от ищеца. Последвало е второ разпореждане №
12283/28.09.2022г. от съда за отстраняване на нередовността в исковата
претенция. В отговор на което е постъпила молба с вх.№ 15996/27.10.2022г. от М.Л.Ж.,
в която за пореден път не се сочат лично претърпени от него неимуществени
вреди. Във всички представени от ищеца и пълномощника му уточняващи молби се
твърди единствено и само неимуществени вреди, претърпени от сестрата на ищеца Ганка Минчева Милева, но не
и от самия него. Въпреки, че съдът
изрично и двукратно му е посочил, че е недопустимо да претендира обезщетение за
вреди, претърпени от друго лица, макар и това да е сестра му, след като тя е жива,
правоспособна и дееспособна.
Постъпила е и уточняваща молба вх.№
15949/26.10.2022г. от адв.М.А. – служебен защитник на ищеца, в която вместо да
отстрани нередовността на исковата молба е отбелязала в т.4, че настоящият съд
указва „косвен натиск, предназначен да разубеди и обезкуражи ищеца да продължи
с жалбите по Конвенцията и ЗИНС в даване на невъзможни за изпълнение указания“.
Горното твърдение на адв. М.А.
представлява обида към съда по смисъла на чл.150 ал.3 от АПК, доколкото съдът с
указанията си е осъществил процесуално
съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса -
предмет на производството, по реда на чл.9 ал.4 от АПК. В същото време се
утвърждава поредно неотстраняване на
нередовността на исковата молба, неизпълнение на дадени от съда указания.
Посоченото поведение е и нарушение на задължението на ищеца да съдейства на
съда за установяване на истината, заложено в чл.171 ал.4 от АПК.
С оглед на изложеното, исковата молба на М.Л.Ж.
е нередовна и нередовността ѝ не е отстранена въпреки дадените указания с
цитираните по-горе разпореждания на съда. Неотстраняването на нередовността е
основание за връщането ѝ и
прекратяване на настоящото съдебно производство.
Същата е нередовна и поради съдържащи се
обиди в молба вх.№ 15949/26.10.2022г., че с указания си съдът оказва „косвен
натиск, предназначен да разубеди и обезкуражи ищеца да продължи с жалбите си по
Конвенцията и ЗИНЗС“.
Обидата на адвокат М.А. отправена към съда
в уточняваща молба вх.№ 15949/26.10.2022г., подадена от името на М.Л.Ж. е
основание за налагане на глоба на съдебния защитник на основание чл.143а т.3 от АПК. Нейният размер следва да се
определи по реда на чл.91 от ГПК във връзка с препращането от чл.144 от АПК. Съдът
намира, че размерът трябва да е над минималния към средния, защото обидата е
свързана с неизпълнение на разпореждане на съда, като нарушава още едно задължение на ищеца по
чл.171 ал.4 от АПК да оказва съдействие на съда за установяване на истината,
което то своя страна показва подчертано неуважение към съда и незачитане на
процесуалните задължения, дадени от закона.
Воден от изложеното и на основание чл.158 ал.3 от АПК във връзка с чл.150 ал.1 т.6 и
т.7 от АПК и чл.150 ал.3 от АПК,
приложими на основание чл.285 от ЗИНЗС и на основание чл.143а т.2 и т.3 от АПК във връзка с чл.91 ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на М.Л.Ж.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която се претендира
обезщетение в размер на 5 000 лева на основание чл.284 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържане под стража.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 1411/2022г. по описа на Варненския административен
съд.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
НАЛАГА на адвокат М.В.А.-П.
глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лева/ за неизпълнение на разпореждания на съда и за обида към съда.
Срещу наложената глоба адвокат М.В.А.-П. може да подаде молба за отмяната ѝ до съда, който я е
наложил в едноседмичен срок.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: