РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на единадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.с. Андрей Георгиев
секретаря Вяра Баева в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа доклад-ваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 9 994 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 430080, постановено на
14.06.2018 г. по гр.д.№ 5 888/2018 г. по опи-са на СГР, ІІ ГО, 78 състав З. „Б.И.”
АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на К.А. К., ЕГН ********** на основание чл.432,
ал.1 КЗ сумата 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 19.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – до пълния предявен
размер от 3 000,00 лева, претенция по чл.432, ал.1 КЗ относно този вид вреди,
както и предявеният от ищеца иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от същото събитие в размер на 292,27 лева, са отхвърлени
като неоснователни.
Със същия акт З. „Б.И.” АД, *** е
осъдено да заплати на К. А.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 759,35 лева –
деловодни разноски, а К.А. К. е осъден да заплати на ответното дружество на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 164,85 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ищеца К.А. *** – чрез процесуалния му представител адв.В. – в частта, с която са отхвърлени предявените от
него искове по чл.432, ал.1 КЗ. Във въззивната жалба
се под-държа, че в атакуваната част решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон – на въведения от нормата на чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта, и поради нео-боснованост. Излагат се
доводи, че първоинстанционният съд категорично не е
обсъдил и взел под внимание всички редовно направени искания в исковата молба,
както и всички доказателства, събрани и приети по делото; че размерът на обезщетението
за причинени неимуществени вреди се определя по чл.52 ЗЗД по справедливост,
като съдът има предвид общите схващания за понятието, както и да бъде съобразен
с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната. Наведени са
съображения и че по справедливост се определя не само размерът на следващото се
обезщетение, но и естеството и характерът на страданията, които подлежат на
обезщетяване; че от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и
съдебно-психиатрична експертиза се е установило, че причинени-те на ищеца болки
и страдания, свързани с процесното ПТП, са не само физически,
но и психически; че вследствие на инцидента той е преживял силен физически и
емоционален стрес, дал отражение, както върху физическото му състояние, така и
върху психиката му. Твърди се и че неправилно е отхвърлена
заявената претенция по чл.432, ал.1 КЗ относно претендираното
обезщетение за имуществени вреди, предвид това, че пълно е пренебрег-нато
заключението на авто-техническата експертиза, която изчислява стойността на
щетите по увредения мотоциклет на сумата 872,76 лева, което показва, че ответникът
не само, че не е заплатил извънсъдебно „по-голямо обезщетение”, а е заплатил с
273,89 лева по-малко такова, което доказва основателността на това искане на
ищеца.
Моли съда да отмени решението на
СРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи в цялост
предявените искове, като му се присъдят и направените по делото съдебни
разноски пред втората инстанция, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – З. „Б.И.”
АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена изцяло и е
заявено искане жалбата да бъде оставена без уважение. В отговора се инвокират съображения, че решението на първоинстанционният
съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон; че СРС правилно е преценил събраните по делото
доказателства и е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер, който
напълно репарира претърпените от ищеца вреди, както и че атакуваното решение е
правилно и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.432, ал.1 КЗ относно
обезщетението за имуществени вреди в размер на 292,27 лева. Претендира
присъждането на разноски по делото. Навежда евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено
следното:
Въззивната
е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимира-на страна в
производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което въз-зивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението по релевираните в жалбата
доводи.
При условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове с прав-но основание чл.432, ал.1 КЗ.
С подадената искова молба пред Софийски
районен съд ищецът К. А.К., гр.София е заявил претенция за заплащане на сумата 3
000,00 лева, представ-ляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 292,27 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от получените от него увреждания и техните последици, както
и нанесените щети на собственото му превозно средство – мото-циклет
„Хонда НЦ 750 ХА” с рег.№ А 39-64 В, при настъпилото на
19.09.2016 г. събитие, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2016 г. до
окончателното заплащане на сумите, както и направените по делото разноски. В
същата се твърди, че на посочената дата около 22,00 ч. на бул.”България” в
гр.София, в посока Околовръстен път преди кръстовището с ул.”Тодор Каблешков”, докато ищецът е изчаквал на червен сигнал на
светофарната уредба с управлявания от него мотоциклет „Хонда
НЦ 750 ХА” с рег.№ ******е бил блъснат от лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„С63 АМG” с ДК № ******, управляван от П.М.Н., по вина на последния, като от
удара ищецът е паднал върху асфалта, а
мотоциклетът е паднал върху него. Поддържа се, че от настъпилото пътно-транс-портно произшествие /ПТП/ К. К. е получил
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в
травматични увреждания на дясното коляно и дясното рамо; че освен физическите
наранявания по време на инцидента е същият е изживял много силен ужас и страх
за живота му, като вследствие на произшествието е започнал да страда от
кошмари, последвани от дълги периоди на безсъние, когато пресича улицата непре-къснато се чувства напрегнат и изнервен, опитва се да
пресече по-бързо, за да не го блъсне автомобил; избягва да говори по темата, но
продължава да се чувства стресиран, съотв. въпреки че
е отремонтирал матоциклета
си, е спрял да го кара от страх да не бъде блъснат отново и е започнал да се
придвижва пеша и с градски транспорт, което допълнително е довело до неудобства
в придвижването му из града и извън него. Сочи и че освен неиму-ществени
вреди, ищецът е претърпял и имуществени такива от ПТП, изразяващи се в заплатената
от него сума от 891,00 лева за ремонта на нанесените щети от събитието на
притежаваното от същия превозно средство, конкретизирани с молба от 20.11.2018
г.
Излагат се доводи и че водачът на
увреждащото МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, по която във връзка с искане на К.К. за
репариране на вредите му в З. „Б.И.” АД е образувана щета № ********** от
27.09.2016 г., по която след много запитвания и изпратена нотариална по-кана от
20.04.2017 г., по банковата сметка на ищеца е била преведена само сумата от
598,87 лева за имуществените вреди, без да му бъде дадена никаква информация
защо и на какво основание е преведена само тази част от цялата сума, което не е
било направено и след изп-ратената втора покана на
27.04.2017 г. Твърди се и че по отношение на неимуществените вреди З. „Б.И.” АД
е предоставило на ищеца отговор на заявление с вх.№ 04-65976/01.12.2017 г., че
отказва тяхното заплащане. Навеждат се аргументи и че ответникът съгласно
чл.477, ал.1 КЗ като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите има задължението да покрива отговорността на застрахования за нане-сените от него имуществени и неимуществени вреди,
което това дружество не е направило в случая.
Ответникът
– З. „Б.И.” АД,
*** в депозирания писмен отговор в срока
по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил изцяло предявените срещу него искове – и по
основание и по размер. Оспорил е изложените в исковата молба твърдения относно механизма
на настъпва-не на произшествието, наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на л.а.”Мерцедес”, модел „Ц63АМГ” с ДК № ****** – П.М.Н., както
и съществуването на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените
имуществени и неимуществени вреди. Сочи се и че в представения протокол за ПТП
няма отразени данни, че има пострадали лица и че няма констативен протокол за
пострадали лица съгласно Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. С отговора на
исковата молба е наведено и евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради това, че е спрял внезапно на
платното за движение, като са наведени и доводи, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено по размер с оглед крите-риите за определянето му, както и че на 21.04.2017 г.
дружеството е изплатило на ищеца обезщетение в размер на 598,87 лева за
имуществените вреди. В отговора е обективирано
признание за наличието на валидно застрахователно правоотношение по риск
„Гражданска отговорност” относно л.а.”Мерцедес”, модел „Ц63АМГ” с ДК № ****** към
датата на ПТП по полица № ВG/02/11600086180, със срок на покритие: 03.02.2016
г. – 02.02.2017 г. Заявено е искане за присъждането на разноски по производството.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № 430080 от 14.06.2018 г. по
гр.д.№ 5 888/2018 г. не е обжалвано и е
влязло в сила в частта, с която З. „Б.И.” АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на
К.А. К., ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 2 000,00 лева –
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП от 19.09.2016 г. около 22,00 ч. на бул. ”България” в гр.София, преди
кръстовището с ул.”Тодор Каблешков”, с оглед на което
със сила на пресъдено нещо по делото е установено
наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на
ответника по този иск З. „Б.И.” АД – в качеството му на застраховател по риск
„Гражданска отго-ворност” на виновния за реализирането
на събитието водач на л.а.”Мерцедес” с ДК
№ ****** – П.М.Н., по полица № ВG/02/11600086180, в
сила от 03.02. 2016 г., валидна към датата на събитието.
При постановяване на съдебния акт
в тази му част съставът на СРС е приел за неос-нователно
наведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване
на вредонос-ния резултат от страна на пострадалия ищец.
Единственият спорен между
страните във въззивното производство въпрос по този
иск е относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение за причинените му неиму-ществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди от не-позволено увреждане се определя от
съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.11 ППВС № 4/23.12.1968 г./.
В съответствие с визирания
принцип настоящата инстанция намира, че сумата от 2 000,00 лева е в състояние
да компенсира в най-пълна степен причинените вреди на постра-далото
от процесното събитие лице К. К.. При определянето на този размер
на обезщетение на ищеца са съобразени всички релевантни за това обстоятелства: моментът на настъпване на
разглежданото събитие през м.09.2016 г.; социално-икономическата обста-новка в страната към същия момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие, в т.ч.
и нивата на застрахователно покритие към същия момент, имащи значение при
отчитане на конкретните икономически условия; възрастта на пострадалия към
посочения период – 27 г. и 11 м.; броя, вида и характера на получените
травматични увреждания от това лице, съгласно медицинските документи: контузия
на дясно коляно /охлузване и отток/, причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; характера на получената увреда – травматичен и нейния вид – мекотъканна
травма; обичайния кратък период на възстановяване на този вид уврежда-ния; начина, времетраенето и степента на регенерацията
на ищеца след събитието – преглед на мястото на инцидента, без провеждане на
интервенции и специализирано лечение, без данни за остатъчни последици; вида и
интензитета на преживените болки и претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер по време на регенерацията и неблагоприят-ното
отражение на инцидента върху психо-емоционалното състояние на увредения, съглас-но показанията на свидетелите В.Б.и В.Б. – че непосредствено
след произшествието ищецът е бил много ядосан, много притеснен и е имал болки;
че като се е прибрал вкъщи нощта не е могъл да спи, защото го е боляло цялото
тяло и през цялото вре-ме е мислел за инцидента; през следващите няколко дни също
не е могъл да спи; след ПТП същият не е имал конкретен спомен как се е случило
произшествието; бил е стресиран, притеснен, известно време /няколко месеца/половин
година/, той е имал страх да управлява МПС и не е карал мотор, както и
заключението на СПЕ, съгласно което пострадалият Ка-линков
непосредствено след ПТП е преживял остра стресова реакция, което състояние е
продължило 1-2 часа, а впоследствие при него е настъпило посттравматично
стресово раз-стройство, продължило 7-8 месеца, без
остатъчни явления.
При определяне на размера на
обезщетението съдът взе предвид и обстоятелствата, че в процеса не е установено
ищецът да е получил твърдяната увреда на дясното рамо,
да е имал кошмари и продължително време да е страдал от периоди на безсъние; че
не е дока-зано увреждането му да е довело до
затруднения в обслужването в ежедневието му и в работата му, както и придвижването
му без мотоциклет да му е причинило неудобства. Съ-образи
се и фактът, че продължителността на търпените вреди е вследствие и на собст-веното поведение на г-н К., тъй като същият не е
предприел никакви мерки за възс-тановяване на
психичния си статус след инцидента чрез провеждане на прегледи от специалисти и
осъществяване на съответен вид терапия.
Изложените обстоятелства са
съобразени от страна на съда поотделно и в тяхната съвкупност при извършената
от него комплексна преценка, касаеща приложението на нор-мата
на чл.52 ЗЗД.
Заявеното от жалбоподателя искане
за присъждане на обезщетение в по-висок раз-мер от
посочената по-горе стойност, е неоснователно, тъй като това би довело до противо-речие с нормативното изискване за определянето на
същото по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус
конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера
на това вземане, в какъвто смисъл са разяснения-та, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на института по чл.52 ЗЗД е
да възстанови, да репарира действително причинените вреди на пострадалия, в
т.ч. чрез опре-делянето на точен паричен еквивалент
на моралните такива. Като институт на гражданс-кото
право същият няма санкционен характер, и превантивната функция на санкциите не
е критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по
чл.52 ЗЗД.
По отношение на претенцията с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 292,27 лева, въззивният съд
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопроиз-водство
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. С ангажираните
пред първоинстанционния съд доказателства
жалбоподателят-ищец не е доказал при усло-вията на
пълно и главно доказване, че всички претендирани от
него щети по мотоциклета са в причинна връзка с процесното
ПТП, като не са налице и доказателства относно степента на увреждане на
съответните компоненти. В проформа фактурата са включени части, които не са
отразени в протокола на ПТП, като от друга страна: последната не е годно доказа-телство, което да може да установи наличието на
пряка причинно-следствено връзка между описаните в нея щети и процесното събитие, както и действителната степен на
деформация, която да е обусловила съответния начин на възстановяване. Тези
обстоятелства не са уста-новени и от изслушаната по
делото АТЕ, в която изрично е посочено, че е работила по дан-ните
от проформа фактурата.
Предвид изложеното отразените във
фактурата, но неописаните в протокола за ПТП, щети по собствения на К. К.
мотоциклет не подлежат на обезщетяване от страна на ответника по реда на
чл.432, ал.1 КЗ. Доказаните действителни вреди вследствие на процесния инцидент са репарирани извънсъдебно със
заплатеното преди завеждане на делото обезщетение от страна на застрахователя.
Поради съвпадение на крайните
изводи на двете съдебни инстанции относно изхо-да от
разглеждането на спора в обжалваната част, решението на първоинстанционния
съд в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед приетия изход на делото
на жалбоподателя не се дължат разноски на осно-вание
чл.78, ал.1 ГПК.
Право на такива на основание
чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемата страна, но в хода на
производството пред настоящата инстанция последната не е ангажирала
доказателства за извършването на разходи по него, а на възстановяване по
визирания ред подлежат само действително направените разноски по делото.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.дело № 5 888/2018 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 78 състав решение № 430080 от 14.06.2018 г. в обжалваната от К.А. К.
отхвърлителна част.
Първоинстанционното
решение в частта, с която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ относно
неимуществените вреди е уважен, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.