Определение по дело №466/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 647
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20191500500466
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Кюстендил, 27 септември 2019 год.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ- мл. съдия

 

Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №466 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274, ал.1, т. 2, вр. с чл.121 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх. №11297/21.08.2019г. от  Е.А.Л., ЕГН:**********,***, чрез адв. И., адрес: гр. ***, против Определение от 12.08.2019г. по гр.д. №1035/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено делото и е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

Въззивникът иска да бъде отменено атакуваното определение и делото да се гледа от ДРС. Настоява, че компетентен да гледа делото е ДРС, доколкото към момента на завеждане на исковете фактическото местопребиваване на детето А.Е. Л.било в гр. Д., където била и ученичка. Изтъква, че  след получаване на исковата молба ответницата в срока за отговор, е преместила детето в гр. ***. Прави се извод, че делото следва да се гледа от съда по настоящия адрес на детето към момента на подаване на исковата молба и е ирелевантно последваща промяна на адреса на детето.

      Въззиваемата Л.Ч. е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. Й.Т.. Моли се съда да остави в сила определението на ДРС като правилно и законосъобразно. Счита за приложим към случая текста на §1, т.15 от ДР на Закона за закрила на детето, според който настоящ е адресът, на който детето пребивава. Счита, че към момента на предявяване на исковата молба настоящият адрес на детето е гр. С., поради което компетентен да разгледа спора е СРС. Твърди се, че видно от приложените към отговора писмени доказателства, то настоящият адрес е гр.София.       

 

           Окръжен съд-Кюстендил, след като служебно провери валидността на акта и допустимостта в обжалваната му част, запозна се с материалите по делото и намери от фактическа страна следното:

 

          Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

           На 16.05.2019г. Е.Л. е предявил искова молба против Ч. с правно основание чл.59, ал.9 от  СК и по чл.143 от СК. С писмен отговор от 19.07.2019г. Ч. е предявила насрещен иск по чл.150 от СК. С писмения отговор е направено и възражение за неподсъдност на спора, като Ч. намира, че компетентен да разреши спора е Софийския районен съд, доколкото малолетното дете живее на нейния адрес в София и представя писмена бележка, че А.Л. през учебната 2019/2020г. ще бъде записана в 34-о основно училище  „Стою Шишков“, гр. С. Действително писмената бележка  за смененото училище е изведено с дата 16.07.2019г., т.е. след получаване на съобщението с препис от исковата молба, предявена от Л. /от 18.06.2019г./. Същевременно служебната справка за настоящ адрес, извършена от състава на ДРС установява, че към 09.08.2019г.  постоянният адрес на А.Л. е в гр. Д., а настоящият е в гр. С./същият както на майката/. С Определение от 12.08.2019г. по гр.д. №1035/2019г. по описа на Районен съд – Дупница съдът е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Софийския районен съд.

 

      От правна страна съдът установи следното:

 

      Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

  Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото е видно, че малолетната А. Л. понастоящем живее в гр. С. на адреса, който е и настоящият на майка й Л.Ч.. Ч. упражнява и родителските права спрямо Л., съгласно  Решение от 04.01.2016г., постановено по гр.д. №1634/2015г. по описа на Районен съд – Дупница.  Видно и от писмената бележка, издадена от ОУ „Стою Шишков”, гр. С., Л. вече е и ученичка в него. Видно от Семейния кодекс всички спорове, които касаят дете /съгласно чл.2 от Закона за закрила на детето – всяко физическо лице, ненавършило осемнадесет години/ и се решават от съда, то компетентността е на районния съд по настоящия адрес на детето. В това отношение общите разпоредби по ГПК относно подсъдността не се прилагат. Не е вярно твърдението на въззивника, че компетентността е на съда по настоящия адрес на детето към момента на подаване на исковата молба. Доколкото има възражение за подсъдност и са налице убедителни доказателства към момента на възразяване, че настоящият адрес на детето е в друг съдебен район, то съответно местно компетентният районен съд следва да разреши спора. Стремежът на законодателя е делото да се гледа от съда, който фактически е най-близо до детето, тъй като е водещ интересът на детето. Изводът, че компетентен е съдът по предходен настоящ адрес на детето, което фактически може да доведе до пътуване на детето от друг град до съда за евентуално изслушване е превратен и не отговаря на правилното тълкуване на закона. Районният съд е подкрепил изводите си с множество примери от практиката на Върховния касационен съд, видно от които е безалтернативен изводът, че местно компетентен е СРС.    

      

         Ето защо, атакуваното определение ще бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата – оставена без уважение.

 

         По обжалваемостта:

          Що се касае до процесуалната възможност за обжалване на настоящия съдебен акт, то доколкото същото съставлява определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора – чл. 121 ГПК, процесуалният ред е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, т. е. компетентен да разгледа евентуална касационна жалба е Върховния касационен съд. Въпросът е разгледан в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.

     Водим от изложеното, съставът на Кюстендилския окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА Определение №1187 от 12.08.2019г., постановено по гр.д. №1035/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

 

        Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, чрез Окръжен съд – Кюстендил, в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                   

                                                                                            2.