Решение по дело №152/2015 на Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ № 100

Гр. Разград  28.07.2013 г.

 

Разградски окръжен съд  на шести юли две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ : РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                                          ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар: Д.Г.                                                                                          

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 152 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от Г.А.Г., действащ в качеството му на председател и представляващ ТПК “ МИР “ гр. Разград, ЕИК *********, против Решение № 113 / 08.04.215 г., постановено по гр. дело № 1611 / 2014 г. по описа на РС-Разград, в частта с която са отменени решения, взети на Общо събрание на член-кооператорите на Кооперация “Трудово-производителна кооперация “МИР“, проведено на 30.08.2014 г. и са присъдени разноски в размер на 30 лв. В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд приел, че поканата до член-кооператора И.И., не била връчена надлежно и че в поканата до С.П. не били посочени основанията  за изключването му и нарушенията на закона и устава. Твърди се че изискванията за съдържанието на поканата, приети от първоинстанционният съд, били нелогични, тъй като членовете на кооперацията били възрастни хора, без юридическа подготовка и непознаващи в детайли разпоредбите на закона. Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

         В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С.Д.П. депозира отговор, чрез пълномощник – адв. Маринов, в който се излагат съображения за нейната неоснователност с молба за потвърждаване на решението.

         В съдебно заседание въззивника С.П. се представлява от пълномощник – адв. Маринов, който заявява, че подържа жалбата и моли за уважаването й.

         Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

         Процесуалният представител на въззиваемия подържа отговора на същите основания и със същите искания.

         Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълният обхват на обжалването – допустимо.

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

         При осъществяване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното съдебно решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, въззивната инстанция, след преценка на събраните пред РС – Разград доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

         Задължителна предпоставка, за законосъобразността на взето решение на общо събрание на кооперация, е провеждането му да е редовно и законно. Това означава цялата процедура, включваща приемане на решение за провеждане на събранието, съобщаването за това решение на член – кооператорите, самото провеждане и обективирането на взетите решения, да бъде в съответствие с разпоредбите на Закона за кооперациите и Устава на съответната кооперация.

         В настоящия случай е установено, че от формална страна инициативата за самото провеждане на общо събрание съответства на разпоредбите на закона и устава / чл. 16, ал. 1, изр. 1 от ЗК и чл. 37, ал. 1, изр. 1 и 2 от Устава на кооперацията /. На проведено заседание на УС е взето решение с мнозинство от двама от общо трима членове на УС, за свикване на общо събрание, с определен дневен ред. Писмените покани са връчени лично на 13 от 15-те член-кооператори,  най – малко 14 дни преди деня на провеждането му.

         Настоящата инстанция приема, че по отношение връчването на поканата до член-кооператора И.М.И. не са спазени императивните разпоредби на чл. 16, ал. 1, изр. 2 от ЗК и чл. 37 ал. 1, изр. 1 от Устава на кооперацията. От заключението на назначената графическа експертиза се установява, че подписа за получил поканата не е на И.М., а на съпругата му. В самата покана не е отбелязано, че същата е връчена на пълномощник. Съдът приема, че в случай на връчване чрез пълномощник, това обстоятелство следва да бъде отбелязано върху самата покана, както и към нея да бъде приложено копие от пълномощното, към деня на връчването.  По – късното представяне на пълномощно разколебава твърдението на ответника, че същото е съществувало към момента на връчване на поканата. В случай, че това е било така, то не е имало никакво пречка ответника да представи копие от пълномощното още с отговора на исковата молба. Още повече, че от показанията на свидетелите И.М. и Д.Н., се установява, че председателя на кооперацията лично е връчвал поканите, т.е. той би следвало да знае, че поканата не е не връчена лично, а чрез пълномощник, а това обстоятелство подлежи на удостоверяване по надлежния ред.

         Въззивната инстанция приема, че това нарушение само по себе си не би довело до отмяна на решенията на ОС, предвид установения кворум и броя на гласовете, с които е взето решението.

         По съществено е второто нарушение. Изпратените покани не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 2, изр. 2 и чл. 16, ал. 1, изр. 1 от ЗК. В съдържанието на поканите, в случаите когато следва да бъде взето решение за изключване на член-кооператор, следва да бъдат описани нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване. Тези нарушения следва да бъдат изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия, които да съставляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или решение на орган на кооперацията. Тази информация е необходима на предложения за изключване член-кооператор за да може да организира защитата си по смисъла на чл. 13, ал. 3, изр. 3 от ЗК. От друга страна е необходима и на останалите член-кооператори за да могат да разискват и да вземат информирано решение.  

         Неоснователно е възражението на въззивника, че в тези изисквания не намира логика, предвид възрастта, образованието и квалификацията на член-кооператорите. Логиката е вплетена в нормите на закана, който съответните лица следва да спазват. Съдът намира, че в случая неуместно ръководството на кооперацията се позовава на свидетелските показания, за да оправдае пропуските си.

         При тези обстоятелства в обжалваната част решението следва да бъде потвърдено. В необжалваната част, същото е влязло в сила.

         С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за тази инстанция следва да останат за негова сметка. Въззиваемия не претендира разноски за тази инстанция.

         Водим от изложеното Разградският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ПОТВРЪЖДАВА Решение № 113 / 08.04.215 г., постановено по гр. дело № 1611 / 2014 г. по описа на РС-Разград

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

                                                                                                          Председател:

 

                                                                                                                 Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                 2.

 

 

НР