РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Павликени, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20234140100886 по описа за 2023 година
И за да се произнесе все предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по искова молба от С. В. Г. с ЕГН **********, срещу „***“ ЕООД, ЕИК
***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
от 6257,10 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-
13.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 14.01.2020 г. сключил договор за кредит № *** с ответното
дружество, по силата на който „***“ ЕООД му предоставило за ползване сумата от 5000
лева, а ищецът се задължил да я върне в срок от 24 месеца на равни месечни погасителни
вноски. Договорът бил сключен при уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) - в размер на
41 %, годишен процент разходи (ГПР) - в размер на 49,04 %, и общо дължима сума по
кредита в размер на 11018,41 лв. Излага твърдения, че в договора е уговорено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в размер на 1500 лв. и „***“ в
размер на 2250 лева, дължими на равани части и разсрочено с месечните вноски. Твърди, че
в изпълнение на задълженията си по договора е заплатил сума в общ размер от 9892.65
лева.
Посочва, че ответното дружество се сдобило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – П. и срещу която възразил в
срока по чл. 414 ГПК. В резултат на това било образувано гр. д. № *** г. по описа на РС- П.,
по което с акта по същество съдът отхвърлил предявените от „***“ ЕООД по реда на чл. 422
ГПК искове за установяване дължимостта на сумата от 1428,91 лв. – главница, 143.47 лв. –
договорна лихва за периода 01.10.2021 г. – 01.01.2022 г., сумата от 81,56 лв. – лихва за забава
за периода 01.01.2022 г. – 30.08.2022 г., сумата от 312.50 лева – дължима стойност на
възнаграждение за предоставена услуга „ ***“ и 468,75 лв. – възнаграждение за
предоставена услуга „***“. В срока за обжалване кредиторът направил отказ от иска си и
решението, както и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК били обезсилени.
1
Счита договора за кредит за нищожен поради нарушение на изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПК. Излага доводи, че не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно общият размер на кредита; липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 49,04%. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР не
отговаря на действителния такъв, който е над максимално установения праг на ГПР. Твърди,
че възнаграждението по допълнителните услуги „***“и „***“ в общ размер на 3750 лв.
представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е била предоставена на ищеца.
Твърди, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са
неравноправни и нищожни. Посочва, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва за необезпечени заеми, респектично двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. Твърди, че на посочените основания договорът за кредит е
недействителен – чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита – чл.
23 ЗПК. Към съда е отправил искане да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 6527,10 лв., представляваща недължимо платена сума по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от
*** г., по силата на който е представил на ищеца заем в размер на 5000 лв., която ищецът се
е задължил да върне ведно с възнаградителна лихва и възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „***“ и „***“ съгласно условията на договора. Твърди, че всички
условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът
изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Посочва, че
длъжникът предварително се е запознал с общите условия, подписал ги е и се е задължил да
ги спазва. Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на
установените в чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и
на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин. Твърди, че в процесния
договор е посочена общата дължима сума по кредита, включваща предоставената заемна
сума и дължимата възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по
кредита и по закупените допълнителни услуги. Сочи, че в договора е посочен годишният
процент на разходите, който е фиксиран, както и уговореният лихвен процент - 41 %.
Твърди, че в договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на
промяна суми какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, при какви
допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по
кредита.
Поддържа че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента,
като закупуването им не е задължително условие за сключване на договора и не следва да се
възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита,
съответно стойността на тези услуги не следва да бъде включена в ГПР.
Посочва, че уговорения лихвен процент не противоречи на закона и на добрите
нрави. Оспорва твърдението в исковата молба за заплатена сума в размер на 9892,65 лв. Към
съда е отправил искане за отхвърляне на предявения иск, като в условията на евентуалност
прави възражение за прихващане със сумата от 5000 лева – стойност на чистата главница по
договора.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД осъждане на
ответника да заплати сумата от 6257.10 лева - представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска -13.11.2023 г. до окончателното плащане.
2
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже заплащането
на посочената в исковата молба сума, а в тежест на ответника - да докаже наличие на
основание за получаването, съответно за задържането на същата.
С оглед становищата на страните съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ответникът, в качеството на
кредитор, е предоставил на ищеца, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на
5000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора предоставените парични средства
заедно с възнаградителна лихва и възнаграждение в размер на 3750 лв. за закупени
допълнителни услуги „***“ и „***“ съгласно условията на договора.
От приложения по делото договор за потребителски кредит „***“ № *** от *** г.,
общи условия към него и погасителен план се установява, че на ищеца е предоставена сума
в размер на 5000 лева, дължима за срок от 24 месеца, разсрочено съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, при размер на месечната вноска 302,90 лв., при посочен
годишен процент на разходите – 49,04% и възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент - 41%, лихвен процент на ден 0,11 %, общо дължима сума по кредита –7268,41 лв. В
договора е предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за закупени
допълнителни услуги - „***“, включваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит - 1500 лв. и „***“, предоставяща право на промяна на погасителни
план – 2250 лв. Посочен е общият размер на вноската – 459,15 лв., от които 156,25 лв. -
размер на вноска по закупени допълнителни услуги, дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита, и общото задължение по кредита с вноските по
допълнителните услуги – 11018,41 лв. Видно от съдържанието на договора
възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на
равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В
случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди
уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между
настъшилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако е закупена и
допълнителна услуга „***“, взънаграждението по нея се дължи в пълен размер.
Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към
договора за потребителски кредит таксите за допълнителен пакет услуги, които са
незадължителни за сключването на договора, се прилагат при следните условия, като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за едностранна
промяна на погасителния план от страна на клиента. Таксите за ползване на тези услуги се
дължат еднократно, при сключване на договора, а заплащането им от потребителя е
разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Допълнителната услуга „***“
гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в
рамките на един час, считано от постъпване на искането в системата на кредитора „***“
ЕООД или в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че
искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили
допълнителната услуга „***“ получават разглеждане и становище на искането за отпускане
на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за
отпускане на потребителски кредит в системата на „***“ ЕООД.
Допълнителната услуга „***“ на свой ред предоставя възможност на
кредитополучателя да променя погасителния си план при условия зададени от кредитора,
като поиска да му бъдат отложени на част или накуп погасителни вноски, да поиска
кредитора ад намали на части ли накуп допустимия брой погасителни вноски, да писка
промяна датата на падежа. Посочено е, че разписаните правила, касаещи допълнителните
услуги се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи пакет от
допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са налице
предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.
3
По делото е изслушано и прието заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и според което общата сума, която ищецът е
заплатил по процесния договор за кредит е в размер на 9892,65 лв. , разпределени както
следва: 3635,55 лв. – главница, 2171,74 лв. – възнаградителна лихва, 3125 лв. – такса за
допълнителни услуги „*** и „***“, 175,73 лв. – лихва за забава и 736.83 лв. законна лихва и
50.00 лв. такса. Според вещото лице, размерът на ГПР, с включване в него и на
възнагражденията за допълнителни услуги „***“ и „***“ възлиза на 126,7716 %.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря
кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях
според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за
потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при Общи
условия, които са неразделна част от него и са подписани на всяка страница от страните, в
писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12, посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му (7268,41 лв., съответно 11018,41
лв., чрез банков превод по посочена банкова сметка, което е вписано в самия договор за
кредит); посочен е лихвеният процент по кредита - 41 % и условията за прилагането му – т. 4
от Общите условия. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, както и за размера, броя и датите на плащане
на вноските за допълнителнителните услуги „***“ и „***“, посочена е и общата стойност на
плащанията, с което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, при
съобразяване и на разясненията, дадени в решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. №
3253/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., според което в договора за кредит трябва да се
посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато
е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница.
Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези
плащания – чл. 7.3.1. от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
уредено е и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото
упражняване – чл. 7 от Общите условия - срока, в който това право може да бъде упражнено,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК не са нарушени и
процесният договор за кредит не е недействителен на това основание.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради следното: Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
4
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги „***“ и „***“ са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Допълнителната услуга не представлява и реално
предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него.
Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение
дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво
поведение насреща или не. За заплащането на възнаграждението кредиторът отново не
дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите условия е видно, че всъщност
до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при постигнато съгласие с
кредитора, което по същество възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в
договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението им
страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването на подобно развитие
в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като потребителят не получава
насрещна престация. Отделно от изложеното се касае за възнаграждение по договора, а не за
допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент
на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение
/услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. В посочения в договор ГПР – 49,04 % вземането за покупка
на допълнителни услуги “***” и “***” не е отчетено, и с включването на това вземане, ГПР
надхвърля 50 %. В случая 126,77 % съгласно заключението на вещото лице, а съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от
императивни правила, нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено
клаузата за уговорените услуги „***“ и „***“. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще
навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените
клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все
пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в
договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния
случай в размер на сумата 5000 лв., като не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното липсва необходимост от обсъждане на наведеното с исковата
молба възражение за нищожност на клаузите, уреждащи размера на възнаградителната
лихва. Единствено за пълнота настоящият състав на съда си позволява да отбележи, че
клаузите на част VI от договора, съгласно които потребителят дължи възнаградителна лихва
при ГЛП на 41,00 %, също са недействителни. При нормативното отсъствие на конкретно
предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката
относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната
същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за
използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява
5
кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и
да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл
нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на
кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II
г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на
ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната
лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки
(уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг,
като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а
ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за
възнаградителната лихва в размер на 41,00 % е недействителна, доколкото е над трикратния
размер на законната лихва съответно е налице противоречие на добрите нрави и дори
договорът да не беше ценен като недействителен, тази сума не би била дължима на
самостоятелно основание.
Не се споделят възраженията на ответната страна, че не се установява именно ищецът
да е заплатил исковите суми. По делото са представени и приети 20 броя разписки за
извършени плащания по процесния договор чрез *** пей, като наредител по всички е
именно ищеца.
Отчитайки, че със сумата от 9892,65 лева е погасена главница в размер на 3635,55
лева, а остатъкът от 6257,10 лева е отнесен към останали вземания на кредитора, които се
установи, че не са дължими, то този тази сума следва да бъде съотнесена към главницата, за
която не е спорно, че е дължима, или с тази сума се погасява пълния размер на главницата от
5000 лева. Предвид изложеното и установяването на валидно изискуемо вземане на ищеца с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и наличието на валидно изискуемо вземане от ответника
„***“ ЕООД са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за извършване на прихващане,
като вземането на ищеца се погасява за сумата от 1394,45 лева - остатъчна стойност на
главницата. Тук следва да бъде уточнено, че макар и в предходно производство, където
предмет на разглеждане са били вземанията на ответника кредитор по процесния договор за
кредит, ищецът (ответник в настоящото производство) да се е отказал от предявения иск,
това не препятства защита му с възражение за прихващане в друг процес, където се
разглеждат вземанията му, произтичащи от същото правоотношение. Това е така, тъй като
след отказа от иска не се формира СПН по отношение на вземанията по договора за кредит
(решението е обезсилено, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК - също) и съответно няма пречка те да бъдат поставени на разглеждане в
друго производство, което не е инициирано от кредитора.
Или предявеният иск е основателен за сумата от 4892,65 лв. и за тази сума иска
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер от 6257,10 лева – отхвърлен поради
прихващане.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват на всяка от страните.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за заплатено възнаграждение
за един адвокат в размер на 920 лева, 257,88 – лева държавна такса, 300 лева – депозит за
вещо лице, или общо 1477,88 лева от които следва да му се присъди сума в размер на 1155,60
лева, съответни на уважената част от иска. Доводите за прекомерност на търсеното
адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира за неоснователни, тъй като
заплатеното такова съответства на сложността на делото и материалния интерес.
Ответникът също претендира разноски, като съобразявайки отхвърлената част от
иска следва да му бъде присъдена сума в размер на 44,57 лева – възнаграждение за
6
юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с на С. В. Г. с ЕГН ********** сумата от 4892,65 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № *** от ***
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -13.11.2023 г. до
окончателното плащане, като за разликата до предявения размер от 6257,10 лева
ОТХВЪРЛЯ иска поради прихващане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на основание чл.78, ал. 1 ГПК на С. В.
Г. с ЕГН **********, сумата от 1155,60 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА С. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „***“
ЕООД, ЕИК *** сумата от 44,57 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7