Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Светослав
С и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
1205 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е второ по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Агенция „Митници“ срещу Решение № 35/12.03.2020 г. на
Районен съд – Девня, постановено по н.а.х.д. № 430 по описа на съда за 2019 г.,
в частта му, с която е
отменено Наказателно постановление № 479 от 05.04.2019 г., издадено от
Началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ при
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Централно митническо
управление при Агенция „Митници“.
В
жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност, неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати от
районния съд. По-конкретно касаторът оспорва изводите на районния съд за
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо датата на нарушението.
Посочва, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
е допусната техническа грешка, която не е засегнала правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, което е разбирало вмененото му нарушение.
Твърди, че от събраните доказателства е безспорно установено извършеното
нарушение, а наказаното лице не е удостоверило плащането на дължимия акциз за
държаната от него стока, която превишава значително количествата за лична
употреба. Моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на
наказателното постановление в отменената част.
Ответникът
в производството, С.Ж.И. от гр. Варна, ЕГН **********, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и
моли същото да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените в
касационната инстанция разноски. В представени в с.з. писмени бележки прави
искане за отмяна на решението на районния съд в частта, с която е потвърдил
наказателното постановление досежно отнемането в полза на държавата на стоката,
предмет на нарушението.
Представителят
на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за основателност на касационната жалба предвид ясно и категорично определената в
акта за установяване на административно нарушение дата на извършване на
нарушението, и допуснатата очевидна техническа грешка в наказателното
постановление. Пледира решението на районния съд да
бъде отменено
в обжалваната част и наказателното постановление да бъде потвърдено в
отменената от районния съд част.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 479 от
05.04.2019 г., издадено от Началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Северна морска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ към Централно митническо управление при Агенция „Митници“, с което
на С.Ж.И. за нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
8 312, 80 лева и на основание чл. 124, ал. 1 от същия закон е отнета в
полза на държавата стоката, предмет на нарушението, представляваща 190 л етилов
алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 50,6 % при 20˚ С, 104
л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 46,5 % при
20˚ С, 391 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по
обем 48,5 % при 20˚ С и 247 литра етилов алкохол с действително алкохолно
съдържание по обем 17,7% при 20˚ С.
От
събраните в хода на административнонаказателното производство и във въззивната
фаза доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че
при проверка, извършена на 14.12.2018 г. в стопански двор в с. Н., общ. С., служители
при отдел „МРР Северна морска“ установили, че стопанският двор представлява
дворно място, оградено с ограда, и с находящи се в него сгради. В двора
митническите служители били посрещнати от С.Ж.И., който обяснил, че живее на
територията на стопанския двор. При извършен обход в една от постройките било
намерено функциониращо съоръжение за дестилиране на алкохол в процес на
изваряване и общо 24 бр. прозрачни пластмасови туби, съдържащи течност с мирис
на алкохол. Съоръжението за дестилиране на етилов алкохол нямало удостоверение
за регистрация като специализиран малък обект за дестилиране. На проверяващите не
били представени документи, удостоверяващи плащането, обезпечаването или
начисляването на акциз за констатираните количества течност, като И. заявил, че
това е „негова ракия” и няма такива документи. В друго помещение в стопанския
двор били намерени още 36 бр. прозрачни пластмасови туби и 2 бр. непрозрачни
пластмасови бидона, съдържащи течност с мирис на алкохол, за които И. дал
същото обяснение. Всички количества алкохол били обезпечени и иззети, впоследствие
измерени в присъствието на въззивника, при което било установено, че общото
количество е 932 л. Проби от алкохола били изпратени за изследване в
Централната митническа лаборатория, като експертизата установила, че изпитаните
проби представляват дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, както
следва 190 л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем при
20˚ С 50,6 %, 104 л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по
обем при 20˚ С 46,5 %, 391 литра етилов алкохол с действително алкохолно
съдържание по обем при 20˚ С 48,5 % и 247 литра етилов алкохол с
действително алкохолно съдържание по обем при 20˚ С 17,7%. Стоката била
класирана в позиция КН-2208 „етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно
съдържание по обем под 80%, дестилати, ликьори и други спиртни напитки” и съгласно
чл. 2, т. 1 и чл. 9, т. 1 от ЗАДС анализираните проби били определени като
акцизна стока.
При
така установените факти митническите
органи приели, че И. е извършил нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и съставили
срещу него акт за установяване на административно нарушение, а на основание чл.
107а от закона описаните стоки, предмет на нарушението, били иззети и
задържани. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, в което били възприети фактическите констатации и
правните изводи на актосъставителя, и по т. 1 на основание чл. 126, ал. 1, т. 1
от Закона за акцизите и данъчните складове било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 8 312, 80 лева, а по т. 2 на основание чл.
124, ал. 1 от същия закон била отнета в полза на държавата стоката, предмет на
нарушението, подробно описана по-горе.
При
така установените факти, районният съд приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните
правила, отнасящо се до датата на нарушението. Районният съд посочва, че в акта
за установяване на административно нарушение липсва дата, а в наказателното
постановление на две места е посочена дата 14.12.2019 г., въпреки че според
доказателствата нарушението е установено на 14.12.2018 г. Съдът посочва, че
датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на акта за установяване
на нарушението и на наказателното постановление и липсата й обосновава
незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото спрямо тази дата
се преценяват давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Приема това процесуално
нарушение за съществено и достатъчно за отмяна на наказателното постановление
само на това основание. Допълнително излага мотиви, че от страна на
митническите органи не са представени доказателства за периодите, в които е
произведено държаното от И. количество алкохол, нито са изложени твърдения, че
всичкият алкохол е от едно изваряване. Районният съд посочва още, че в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже, че цялото количество е
придобито след влизане в сила на действащия ЗАДС, тъй като при действието на предходните
нормативни актове в тази сфера са действали различни режими за алкохола за
лична употреба. Приема, че това е от значение за законосъобразността на
наложената санкция, тъй като количеството на стоката служи за определяне на
дължимия акциз, в зависимост от който се изчислява глобата.
По
тези съображения приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, с изключение на частта за отнемане на стоките, тъй
като държането на акцизни стоки без данъчни документи е забранено и те подлежат
на отнемане на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС независимо от собствеността им.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи като краен резултат по част от изложените от него мотиви.
Отговорността
на И. е ангажирана по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, според който на физическо лице,
което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ
по този закон или фактура, или митническа декларация, […] или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от
1000 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лева.
Конкретно
вмененото му нарушение се изразява в държане на описания в акта и
постановлението алкохол без да има съответния документ, удостоверяващ
плащането, начисляването и обезпечаването на акциза за него. Като дата на
извършване на нарушението в наказателното постановление е посочена датата
14.12.2019 г., а актът за установяване на административното нарушение
действително не съдържа изобщо дата на извършване. В акта са описани в
хронологичен ред действията и констатациите на митническите органи, но в
повдигнатото на И. административно обвинение са описани единствено държаните от
него стоки по количество и алкохолно съдържание, без посочване на дата. Изискването
за изрично посочване на дата на извършване на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение (чл. 42, т. 3 от ЗАНН) и в
наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) е съществен реквизит
на тези два акта. Неговите функции са да индивидуализира безспорно нарушението,
за което се води административнонаказателното производство, от другите
евентуални нарушения на същото лице, с оглед зачитане на принципа non bis in idem, да позволи на привлеченото към
отговорност лице да разбере фактическите твърдения на органите и да организира
защитата си, както и да позволи да бъде извършена проверка за спазване на
процесуалните срокове при съдебния контрол за законосъобразност на
постановлението. Тези функции са особено съществени в конкретния случай, в
който изпълнителното деяние на нарушението е държане, тъй като на санкциониране
подлежи фактическата власт върху непозволените стоки, установена към точно
определен момент. В случая липсва повдигнато в акта административно обвинение
срещу И. за държането на описаните стоки към конкретен момент, констатирано е
несъответствие между описаното в акта и в наказателното постановление нарушение
досежно датата, а в наказателното постановление за дата на нарушението е
посочена дата, която не съответства на изведената от доказателствата в
преписката действителна дата, на която И. е държал акцизните стоки без
документи и на която това е възприето от митническите органи. Дори да бъде
споделено становището на касатора, че неправилно отразената година в
наказателното постановление е техническа грешка, липсата на дата в акта и
несъответствието между повдигнатото административно обвинение и деянието, за
което е санкциониран И., представляват съществено процесуално нарушение, достатъчно
за отмяна на наказателното постановление само на това основание, както правилно
е приел районният съд. Предвид правилността на този извод, решението на
районния съд, с което е отменено наказателното постановление в частта по т. 1,
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната
част.
Изразената
в представено в с.з. на 16.07.2020 г. писмено становище претенция на ответника
по касация за отмяна на решението на районния съд в частта му, с която е
потвърдено наказателното постановление в частта за отнемане в полза на
държавата на стоките, предмет на нарушението, не може да бъде обсъждана в
настоящото производство. В тази част срещу решението на районния съд не е
постъпила касационна жалба. Въззивното решение е връчено на И. на 13.05.2020
г., който е имал възможност да обжалва същото в срок до 27.05.2020 г., но не е
упражнил това свое право и спрямо него решението е влязло в сила.
При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК,
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход от производството, в полза на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 500 лева
за адвокатско възнаграждение.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 35/12.03.2020 г. на
Районен съд – Девня, постановено по н.а.х.д. № 430 по описа на съда за 2019
година.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на С.Ж.И. от гр. Варна,
ЕГН **********, сумата 500 (Петстотин) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.