№ 6390
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110172400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на П. П. И. против “Кнауфф България”
ЕООД.
Подадената искова молба отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и валидна размяна на книжа,
което обуславя насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Претенцията на ищеца с правно основание чл. 200 КТ е допустима, предявена е при
наличие на правен интерес и при липса на отрицателна процесуална предпоставка за
разглеждането ѝ.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
На страните следва да бъде съобщен, изготвения от председателя на състава доклад по
делото; следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 21.04.2023г. от 10,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните и вещото лице.
ДОПУСКА писмените доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно- икономическа експертиза, с вещо лице Пенка Делчева, което да
даде заключение със задача „Какъв е размерът размерът на трудовото възнаграждение, което
1
ищецът би получавал за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г. на длъжността „оператор на
ГФИ, група 900“, като посочи от какви елементи е съставено съото и при формирането му
вземе предвид добавките към основното трудово възнаграждение с постоянен характер,
съответно какъв е размерът на минималния осигурителен доход, който би получавал ищеца,
съгласно квалификациите на МОД? Какъв е размерът на трудовото възнаграждение (като
посочи от какви елементи е съставено съото и при формирането му вземе предвид добавките
към основното трудово възнаграждение с постоянен характер) и инвалидната пенсията,
които ищецът е получил за периода 01.1.2019г.- 31.12.2019г.? Какъв е размерът на сумата,
представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал за
периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г. на длъжността „оператор на ГФИ, група 900”, съответно
размерът на минималния осигурителен доход, който би получавал ищеца, съгласно
квалификациите на МОД и получените от ищеца инвалидна пенсия и трудово
възнаграждение за същия период? Ползвал ли е отпуск за временна нетрудоспособност
ищеца през процесния период (01.01.2019г.- 31.12.2019г.), съответно какъв е размерът на
обезщетението за временна нетрудоспособност? Какъв е размерът на обезщетението за
забава върху всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би
получавал за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г. на длъжността „оператор на ГФИ, група
900”, съответно размерът на минималния осигурителен доход, който би получавал ищеца,
съгласно квалификациите на МОД и получените от ищеца инвалидна пенсия и трудово
възнаграждение за периода 01.01.2019г.- 16.12.2021г.?“ при възнаграждение в размер 400лв.,
платимо от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства и назначаване на съдебно- икономическа експертиза, като
неоснователни.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
Предявен е иск за обезщетение за имушествени вреди вследствие на трудова злополука,
с правно основание чл. 200 КТ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от
10.06.1996г., изменен с допълнително споразумение от 01.09.2001г., по силата на което
заемал длъжността “оператор ГФИ”, прекратено на 15.01.2009г. Навежда доводи, че на
11.09.2002г. Претърпял злополука, която е призната за трудова с разпореждане № 137/
16.09.2002г. на НОИ. Ищецът сочи, че на 29.09.2012г. сключил трудов договор с друг
работодател, по силата на който ищецът заемал длъжността “огняр”. В исковата молба са
наведени твърдения, че здравословното състояние на ищеца се влошило, като с ЕР на ТЕЛК
от 19.09.2018г. със срок до 01.09.2020г. е определена трайно намалена работоспособност в
размер на 60 %, с диагноза “Травма на нервите на ниво тазобедрена става и бедро”, като е
посочено, че причината за това състояние е претъррпяната травма. Според ищеца, за
периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г., ако не беше претърпял трудова злополука и
2
продължаваше да изпълнява заеманата преди злоплуката длъжност, щеше да получи трудово
възнаграждение в размер на 17985,55 лева (1498,80 лева), а в действителност получил
сумата 7927,18 лева. Сочи и, че през процесния период получавал пенсия за инвалидност в
размер на 5058,36 лева. Предвид посоченото, моли съда да осъди ответника да плати
обезщетение за имуществените вреди вследствие на трудовата злополука, представляващи
разликата между полученото възнаграждение и възнаграждението, което би получил, ако
беше продължил да изпълнява посочената длъжност, в размер на 3000 лева, като искът е
предявен като частичен от сумата 5000 лева, и обезщетение за забава върху посочената сума
в размер на 1500 лева.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба , в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Релевират се доводи, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие и със сключеното
споразумение страните са уредили всички отношения помежду си. Сочи, че неколкократно е
предложил на ищеца да уредят извънсъдебно отношенията си, поради което предявяването
на претенцията по съдебен ред представлява злоупотреба с права. Навежда възражение, че
ищецът е съпричинил вредонония резултат, проявявайки груба небрежност.
Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи
тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ищецът следва да докаже:
размерът на претърпените имуществени вреди- пропуснати ползи, формирани като
разлика между трудовото възнаграждение или МОД, което ищецът би получавал за
процесния период и получените от ищеца пенсия и трудово възнагрждение.
причинна връзка между претърпените вреди и трудовата злополука.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от
10.06.1996г., изменен с допълнително споразумение от 01.09.2001г., по силата на което
ищецът е заемал длъжността “оператор ГФИ”, прекратено на 15.01.2009г.; обстоятелството,
че на 11.09.2002г. е претърпял злополука, която е призната за трудова с разпореждане №
137/ 16.09.2002г. на НОИ.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищецът се връчи и препис от писмения отговор, на основание
чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3