Решение по дело №2120/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 103
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20182150202120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 103

 

Гр.Несебър, 18.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 2120 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от Д.П.С. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 2481 от 01.10.2018г., издадено от Началник РУ-Несебър, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи му е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

              В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно, а като конкретно нарушени разпоредби посочва тези на чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН с доводите, че неправилно е посочен ЕГН и не е достатъчно конкретизирано мястото на нарушението. Не са изложени и обстоятелствата, при които е извършено вмененото му нарушение, а е възпроизведен посочения за нарушен законов текст. Отрича да му е бил връчван препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното НП, който освен това е нечетлив. Отрича да е извършил вмененото му нарушение. Моли постановлението да бъде отменено, включително и поради маловажност на деянието.

              В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

              АНО също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

              Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 17.09.2018г. е съставен АУАН № 2481 от Б.Х.К. – старши полицай ОСПС – ОВОР, СДВР, за това, че на 17.09.2018г. около 22:20 часа в к.к. Слънчев бряг, на централната алея до Бар „Морска звезда“, при извършване на полицейска проверка, при поискване Д.П.С.  е представило повреден документ за самоличност – лична карта № *****издадена на 05.04.2011г. от МВР Пловдив, пречупен в областта на холограмния знак, с което е нарушел чл.7, ал.1 от ЗБДС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от нарушителя, на когото е връчен срещу разписка нечетлив препис от акта.

              Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Д.П.С.   е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30 лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. В него е описано, че Д.П.С. на 17.09.2018г. около 20:20 часа в к.к. Слънчев бряг, со Бар „Морска звезда“ при полицейска проверка се установило, че поради неправилно съхранение, лицето допуска повреждането на личната си карта, а нарушението е конкретизирано като такова по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

              Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят заявява, че не си спомня нищо по случая.

             Съдът намира следното от правна страна:

              Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД вменява задължение на българските граждани, притежатели на български лични документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или изгубване. Разпоредбата на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда да бъде ангажирана отговорността на лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, но не предвижда физическо лице да носи отговорност по допустителство. Изпълнителните деяния на твърдяното нарушение според тази разпоредба са три, то осъществяването им предполага действия, но не се предвижда наказване за допускане извършването на тези действия. Актосъставителят не е вменил на жалбоподателя нито едно от тези действия (повреждането не е еднозначно с представянето на повреден документ), а наказващият орган неправилно е приел, че санкционната норма обхваща случаи и на допустителство при извършване на тези действия. Съгласно чл.10 от ЗАНН обаче, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответните случаи, каквато изрична разпоредба в цитираната разпоредба липсва. В този смисъл чл.24, ал.2, предл. последно от ЗАНН не може да намери приложение в случая – чл.7, ал.1 от ЗБЛД, тъй като тя вменява задължение, респ. чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда отговорност, единствено за изгубване, повреждане и унищожаване на български личен документ, но АНО не е приел в обжалваното НП жалбоподателят да е осъществил някоя от тези три форми на изпълнителното деяние.

              По този начин неправилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към нормата, регламентираща санкцията.

              Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2481 от 01.10.2018г., издадено от Началник РУ-Несебър, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи, на Д.П.С. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: