№ 164
гр. гр. Добрич, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500385 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№
265281/30.103.2021 г. на Г. М. Д. с ЕГН **********, от гр.Д., чрез адв.Г.Д. - ВАК, срещу
решение № 260220/08.03.2021 г. по гр.д.№ 2035/2019 г. на РС-Добрич, с което се отхвърля
предявеният от него срещу В. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Д., иск за възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството на М.Д.П., починал на *** г., накърнена с
нотариално завещание № *, том 1, рег.№ 2112, дело № */2009 г. на нотариус рег.№ 175 в НК.
Решението намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, без да са взети предвид всички
доказателства, събрани по делото, поради което иска отмяната му и постановяване на ново
за уважаване на иска. Конкретно се излага, че съдът не коментирал приетия по делото
предварителен договор от 05.08.2008 г., по който ищецът заплатил 50 000 лева за закупуване
на имота. Неправилно съдът приел, че ответницата увеличила стойността на имота с
извършените подобрения, съобразно чл.12 от ЗН, при установяване, че ищецът със свои
средства и труд извършил ремонтните дейности в имота и той е увеличил по смисъла на
чл.12 от ЗН стойността на имота със сумата от 30 000 лева. Неправилно съдът приел, че
между него и ответницата имало облигационни отношения по повод извършените дейности.
Ответницата не била възлагала на ищеца извършването на СМР, а самия наследодател,
което твърдение аргументира с обсъждане на доказателства. Неправилно съдът приел, че
ищецът е компенсиран от баща си с имуществени права на стойност по-голяма от запазената
му част. В действителност той бил компенсиран за приноса за придобиване на имота и
1
увеличаване на наследството съгласно чл.12, ал.2 от ЗН.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от
насрещната страна В. М. Б., чрез адв.Ю.М.. Иска потвърждаване на решението като
правилно, обосновано, законосъобразно, с доводи, свеждащи се до липса на проведено
доказване от ищеца на претенцията му, включително основанията за обжалване касателно
влагането на пари за придобиване на имота, извършването на СМР. В имота от 2009 г.
живеела ответницата и единствено тя имала интерес от извършването на ремонта.
Ползването от нея срещу заплащане на строителните услуги, предоставяни от строителната
фирма на ищеца по никакъв начин не обосновавало извод, че ищецът от свое име и за своя
сметка извършил СМР. Несъстоятелна била тезата за плащане от ищеца на сумата от 50 000
лева за придобиване на имота. Произволни и алогични били съжденията, че съдът
неправилно приел, че ищецът е компенсиран със сумата от 78 794 лева като парична
равностойност на правото на ползване върху два апартамента в гр.В., тъй като в
действителност според самия ищец бил компенсиран за приноса за придобиване на имота и
увеличаване на наследството съгласно чл.12, ал.2 от ЗН.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 15.03.2021 г., жалбата,
изпратена по пощата на 29.03.2021 г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
лице с правен интерес от обжалване.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства
провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№11236/04.06.2019г. на Г. М. Д. с ЕГН
**********, от гр.Д., с която срещу В. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Д., е предявен иск с
правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството на М.Д.П., починал на ***г., чрез намаляване на завещателно разпореждане,
обективирано в нотариално завещание №*, том1, рег№ 2112, дело №*/2009г. на нотариус
рег.№ 175 в НК.
Няма спор между страните, установява се и от доказателствата по делото /удостоверение за
наследници на л.7 от делото на ДРС/, че и ищецът и ответницата са наследници по закон на
М.Д.П., починал на ***г, негови низходящи от първа степен-син и дъщеря, с право на
запазена част от наследството му.
Според ищеца запазената му част от наследството на баща му е накърнена с извършеното от
него нотариално завещание №*, том1, рег№ 2112, дело №*/2009г. на нотариус рег.№ 175 в
НК, с което се е разпоредил в полза на В. М. Б. със собствения си недвижим имот -
ДВОРНО МЯСТО с плош от 250кв.м., идеална част от имот с площ от 499кв.м., находяшо се
в гр. Д., ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Добрич, ведно с построените в това
дворно място ЕДНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - едноетажна, еднофамилна със застроена плот
40кв.м. и с идентификатор № ***, и ВТОРА ЖИЛИЩНА СГРАДА едноетажна
2
еднофамилна със застроена площ от 35кв.м. и идентификатор № ***.3.
Със същото завещание били завещани в полза на самия него/ищеца/ два недвижими имота в
гр.В., които в последствие баща му дарил с два нотариални акта на нотариус Н.Д., с per.
№484 в НК, с район на действие ВРС- единия вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522,
вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В., другия с per. №484 в НК, с район на действие ВРС,
акт № 50, том 27, дело 5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В..
Поддържа, че с извършеното в полза на В. М. Б. завещание на имота в гр.Добрич била
накърнена запазената му част от наследството и иска възстановявянето и.
На предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН ответницата В. М. Б. е противопоставила възражение
за погасяване по давност на правото на иск за намаляване на завещанието и възстановяване
на запазената част на ищеца с изтичане на петгодишен давностен срок, броим от
15.05.2009г., датата на вписване на нотариалното завещание, евентуално от 21.05.2014 г.
датата на изготвяне на нотариално пълномощно, с което като пълномощник на завещатателя
на датите 28.05.2014 г. и 29.05.2014 г. ищецът прехвърлил двата апартамента в гр. В. на
своите деца – на В.Г. М. и на М.Г. М.а, евентуално от 28.05.2014 г. датата на първото
дарение.
Запазената част на ищеца не била накърнена, доколкото в партримониума на наследодателя
останали двата апартамента в гр.В., тъй като упълномощителната сделка и сключените с нея
два договора за дарения, били недействителни - нищожни/унищожаеми, защото липсвала
представителна власт на пълномощника да договаря сам със себе си, упълномощителя бил
неграмотен и не били спазени особените изисквания за удостоверяване подпис на
неграмотен, пълномощникът нямал представителна власт да запазва за себе си правото на
ползване върху двата апартамента в гр.В., договорите за дарения били нищожни поради
включени в тях права на ползване, които не били учредявани по надлежния ред,
упълномощителя бил недееспособен, не разбирал свойството и значението на извършените
правни действия в следствие на претърпени от него заболявания мозъчен инсулт и
хипертонична болест на сърцето. След 19.04.2012г. М.П. се влошавал, не е могъл да се
грижи за себе си и за своята работа, поради което се наложило за него да се грижи в дома му
в гр. Г.Т. доведената му дъщеря К.И.К.. По сведения на същата, в деня в който е изготвено
нотариалното пълномощно за даренията на апартаментите в гр. В., ищецът посетил баща си
в гр. Г.Т. и поради безпомощното състояние на баща му го взел на ръце, за да го отнесе до
колата с обяснение, че ще го води на лекар във В.. Когато след два-три часа върнал баща си
в дома му в гр. Г.Т., М.П. имал блуждаещ поглед и не е могъл да даде свързано обяснение на
дъщеря си къде е бил.
Ако даренията били валидни, ищецът бил възмезден от наследодателя с учреденото му
безвъзмездно право на пожизнено ползване върху двата апартамента в гр.В..
Ответницата извършила допълнителни застроявания и подобрения в завещания имот във
времето след завещанието до предявяването на ищцовата претенция, които следвало да се
изключат при определяне на запазената част.
3
Под формата на възражение ответницата е заявила и евентуално искане за възстановяване на
запазената и част от наследството на М.П. , накърнена с извършените от него две дарения на
имоти в гр. В., обективирани в нот.акт за дарение, вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело
5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп- гр. В. и нот.акт, вписан като акт № 50, том 27, дело
5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В., в полза на внуците му В.Г. М. и на М.Г. М.а,
чрез тяхното намаляване.
В настоящето производство, без значение валидността на дарствените актове, възражението
на ответницата за намаляване на даренията не може да бъде разгледано. Правото на
възстановяване на запазена част от наследството може да се упражни с възражение само в
делбено производство, каквото настоящото не е. Извън делбеното производство
самостоятелното му упражняване е допустимо само с конститутивен иск по чл.30 от ЗН,
който се предявява срещу ползващото се от безвъзмездното разпореждане/завещателно или
дарствено/ лице. При заявен иск по чл. 30 ЗН, ответникът, ползващ се от безвъзмездното
разпореждане не може да се защитава по този иск с възражение по чл.30 ЗН за
възстановяване на запазената му част, накърнена с разпореждане от наследодателя със
завещание или дарение на други имоти и в полза на трети лица, както е приел и районния
съд.
Няма спор по факта, установено е от писмените доказателства, че по силата на правна
сделка - договор за покупко- продажба, сключен с нот.акт№ 115, том VІІІ/03.10. 2008г. на
нотариус рег.№ 158 в НК, между наследодателя М.Д.П., чрез пълномощник Г. М. Д./ищеца/
и продавачите Д.Д.Т., Д.И.Н., Г.К.С. и И.К.Н., наследодателят на страните е придобил
ДВОРНО МЯСТО с плош от 250кв.м., идеална част от имот с площ от 499кв.м., находяшо се
в гр. Д., ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Добрич, ведно с построените в това
дворно място ЕДНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - едноетажна, еднофамилна със застроена плот
40кв.м. и с идентификатор № ***, и ВТОРА ЖИЛИЩНА СГРАДА едноетажна
еднофамилна със застроена площ от 35кв.м. и идентификатор № ***.3, за сумата от
10 000лева, платена по банков път. Имотът е предмет и на предварителен договор от
05.08.2008г. между продавачите и ищеца Г. М. Д. в лично качество, който договор има
единствено облигационно действие, защото е само обещание за продажба на недвижимия
имот. Обвързани от вещно правните последици са страните по окончателния договор . Не е
и спорно, че тези последици са настъпили в патримониума на купувача по него М.Д.П..
С нотариално завещание №*, том1, рег№ 2112, дело №*/24.03.2009г. на нотариус рег.№ 175
в НК, общия на страните наследодател М.П. се е разпоредил за след смъртта си с така
придобития имот в полза на дъщеря си –ответницата В. М. Б..
Със същото завещание общия на страните наследодател М.П. се е разпоредил за след
смъртта си и с притежаваните от него два имота в гр.В.- Апартамент №1, находящ се в гр.В.
ж.к „***“, ет.2 с площ от 60,48кв.м. и Апартамент №10, находящ се в гр.В. ж.к „***“, ет.3 с
площ от 61,09кв.м., в полза на сина си – ищеца Г. М. Д.
В последствие, действайки чрез пълномощника си Г. М. Д. по силата на пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя с рег.№ 1030/21.05.2014г. и на
4
съдържанието рег.№ 1031/21.05.2014г. по регисътр на нотариус Б.Б., с рег.№176 на НК, с
район на действие РС-Г.Т., наследодателят е дарил двата апартамента в гр.В. на внуците си
В.Г. М. и на М.Г. М.а, син и дъщеря на пълномощника-ищеца Г. М. Д.. Със всеки от двата
договора за дарение, извършени с два отделни нотариални акта на нотариус с peг. №484 в
НК, с район на действие ВРС- акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на
СлВп гр. В. и акт № 50, том 27, дело 5554, вх. peг. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В.,
дарителят М.П., действащ чрез пълномощника си Г. М. Д., упълномощен да договаря лично
със себе си, е учредил в полза на Г. М. Д. безвъзмездно и безсрочно ограничено вещно право
на ползване върху съответния апартамент. Нотариалните актове са подписани от
прехвърлителя, чрез пълномощника, от дареното лице и от Г.Д. като ползвател.
Видно от съдържанието на пълномощното от 21.05.2014г. с нотариално удостоверяване на
подписа на упълномощителя с рег.№ 1030/21.05.2014г. и на съдържанието рег.№
1031/21.05.2014г. по регисътр на нотариус Б.Б., с рег.№176 на НК, с район на действие РС-
Г.Т., то снабдява пълномощника с представителна власт за разпореждане с имуществото на
упълномощителя-всички недвижими имоти и движими вещи, като изрично го овластява да
продаде, дари, замени, включително като договаря сам със себе си, при условия каквито
намери за добре, двата апартамента в гр.В. и имота в гр.Добрич, предмет на нотариалното
завещание от 24.03.2009г.
Пълномощното е подписано от упълномощителя чрез полагане отпечатък поради немощ,
съобразно извършено от нотариуса отбелязване.
Според ответницата наследодателят страдал от заболявания, които са се отразили трайно не
само върху неговия физически, но и върху психическия му статус, и върху възможността му
да възприема пълноценно и в пълен обем смисъла и съдържанието, включително да подлага
на трезва преценка и анализ собствените си действия, а още повече пък тези, които имат
правен характер и правни последици. Информация за здравословното състояние на
упълномощителя към датата на упълномощителната сделка се съдържа в показанията на
свидетелите М.И.К./без родство със страните, собственица на имот, урегулиран в един
парцел със завещания имот в гр.Добрич/, Ж.Д.В./без родство със страните, съседка на
наследодателя в гр.Г.Т./, К.И.К./доведена дъщеря на наследодателя/.
Свидетелката К. придружила ищеца Г. до гр.Г.Т., където живеел баща му при доведената си
дъщеря Я.. Г. и казал: „Ще отидем да вземем татко, за да оправим едни документи и се
прибираме“. Взели и В. със тях. Намерили баща му отвън на двора, където имало масичка
със столчета. Бил адекватен, познал свидетелката, говорил с нея, пошегувал се и с Г. и с нея.
Там била Я., свидетелката не видяла К., тя не живеела там. Отишли при нотариус Б.Б..
Вътре при самия нотариус свидетелката и В. не влезли, изчакали отвън.
Според св.В. до смъртта си М.П. живял в гр.Г.Т., За него през последните години преди
смъртта му се грижели дъщерите Я., К. и В.. Свидетелката В. не е виждала М.П. последните
3-4месеца преди смъртта му, както преди го виждала навън в двора в почивните на
свидетелката дни събота и неделя. Спрял да излиза навън в двора. Питала Я. защо не излиза
5
и тя и казала, че не е добре.
Свидетелката К. живяла в дома на сестра си Я. в гр.Г.Т. от 2011г.,след смъртта на съпруга
си и до след смъртта на М.П., заедно се грижили за него през последните месеци преди
смъртта му. Напоследък се бил разболял, но и преди да стане много зле, бил неадекватен.
Имал физиологични проблеми, трябвали му непосредствени грижи. Познавал хората
отчасти. Трудно контактувал с тях, стоял като статуя. Това негово състояние било през
последните му месеци. Около месец преди смъртта му спрял да излиза, бил се залежал.
Десетина дни преди смъртта му дошъл сина му Г.. Бил сам. Казал „како аз ще взема да го
заведа на личния лекар“. Той вече само тялом съществувал. Свидтелката и сестра и го
преоблекли, Г. го взел на ръце и излезли при колата. Сложил го в колата отпред.
Свидетелката не видяла други хора в колата, нямала спомен някой да и се обадил. Ако В.
била в колата, тя щяла да и се обади, защо били с нея в отлични отношения. Г. върнал баща
си след около 2 часа. Така както на ръце го закарал до буса, така на ръце го върнал в стаята
където живеел. Казал „како, не е добре татко, не зная дали ще се оправи въобще, или така ще
продължи“. М. бил неадекватен, като труп, изпотен, всичко било мокро по него от
изпотяването.
Според привлеченото в първоинстанционното производство вещо лице по допуснатата
съдебно-психиатрична експертица – д-р Ж.Н., приживе М.П. е страдал от СМЕСЕНА
КОРОВА И ПОДКОРОВА СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ. Вещото лице не е могло да установи
давността на дементните промени в цялостното психично състояние и поведение на М.П.,
но е заключило, че са били валидни за него месеци, повече от година преди смъртта му.
Значително са се завишили по интензивност и обогатили по клинична характеристика след
получения от него хеморагичен мозъчен инсулт на 19.04.2012год. Според вещото лице Ж.Н.
няколко месеца преди смъртта на П., неговото ежедневно функциониране не е било
автономно, той не е бил в състояние сам да задоволява личните си и битови потребности
дори на елементарно ниво, да разрешава адекватно, съответно текущите си житейски
въпроси, вкл. и от здравословно естество, да взима сам правилни решения и да преценява
адекватно последиците от тях. Дементно определеното психично състояние и поведение на
П. е дало основание на вещото лице да приеме, че при изповядване на Генералното
пълномощно/пълномощното от 21.05.2014г./ на сина му Г. М. Д. пред нотариус, той е
разбирал свойството - „да се подпише", но не и значението на извършеното от него, не е бил
в състояние да ръководи постъпките си, не е бил в състояние сам да се грижи за себе си, да
защитава интересите си.
Повторната писихиатрична експертиза изготвена от вещо лице д-р Т.С. дава заключение, че
М.Д.П.е е страдал приживе от Артериалнахипертония 3-та степен, умерено висока степен,
мозъчна форма, Мозъчна атеросклероза. Мозъчно съдова болест. Хеморагичен мозъчен
инсулт в ДГМХ с лявостранна латентна хемипареза. Въз основа на направените анализи
върху предоставената медицинска документация и получените данни от личния лекар,
според вещото лице категоричност може да се каже, че П. е страдал от когнитивен дефицит
на базата на оформен ПСИХООРГАНИЧЕН СИНДРОМ, като последица от соматичните му
6
заболявания и напредналата му календарна възраст. На базата на значително по степен
съхранено ядро на личността, интелектуалните му възможности са се отнасяли към ниските
стойности на условно приетата норма. Ориентацията му е била задоволителна. Мисленето
му е било предимно конкретно ситуационно, но не са били нарушени възможностите за
обобщение, абстракция, анализ и синтез. Липсват данни според вещото лице за грубо
нарушение във фиксационната, ретенционната и репродуктивна памет. Не се установява
загуба на способността за диференциране на същественото от несъщественото. В значителна
степен са съхранени екзекутивните функции. Към времето на подписване /21.05.14год./ на
Генерално пълномощно на сина си Г.М., психичното състояние и поведение на П. е било
определено от оформен ПСИХООРГАНИЧЕН СИНДРОМ, като последица от соматичните
му заболявания и напредналата му календарна възраст. Наличния когнитивен дефицит не е
бил до такава степен, че да са нарушени базисните му психични годности. П. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да си ръководи постъпките.
Могъл е да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, да охранява правния си
интерес и да оценява последиците от извършените от него правни действия в пълен обем и
по начин, т.е. М.П. към времето на упълномощаването /21.05.2014г./ е бил дееспособен.
Поради противоположните заключения по допуснатите единични психиатрични експертизи,
районният съд е допуснал и приел тройна психиатрична експертиза, вещите лица по която -
д-р Р.Б., д-р Н.Й. и д-р М.Р., са дали заключение, че М.П. не е страдал от психично
разстройство, интелектуално-паметов дефицит и личностнова дисхармония. Към
21.05.2014г. е бил в състояние да разбира в пълен обем свойството и значението на
извършените от него правни действия, включително да умее да ръководи постъпките си, да
охранява правния си интерес и да оценява последиците от извършените от него правни
действия. Тъй като не е страдал от душевна болест и слабоумие е бил дееспособен от
здравна и психиатрична гледна точка. Този извод е изведен на база на констатациите на
вещите лица, че в обследваната медицинска документация не се съдържат данни за доказана
деменция- Компютърна томография на мозъка с характерни изменения, ядрено-магнитно
резонансно изследване, данни за неврологични нарушения. Не е използвана скринингова
скала за определяне на когнитивния дефицит, свързан с деменция, каквато е например The
Mini-Mental State Examination. Няма и достатъчно анамнестични данни за когнитивен
дефицит. При М.П. има данни за съдов инцидент през 2012 година, но няма обективни
данни за дементен процес и на практика такъв не е изследван според психиатричния
алгоритъм за деменция. Психичното му състояние не отговаря на никой от изброените
диагностични критерии за деменция. Освидетелстваният е бил неграмотен, но няма данни за
умствена изостаналост. Той добре се е адаптирал във фамилната и социална среда, работил е
и е подпомагал финансово децата си. Няма сведения за личностова дисхармония. Като
вредни навици в епикризата от неврологично отделение към МБАЛ Добрич19.04.2012г. е
отбелязано „алкохол", но най-вероятно според вещите лица става въпрос за употреба или
злоупотреба без психическа и физическа зависимост. Според вещите лица на 84-*-годишна
възраст е обичайно да има когнитивния дефицит при нормалното стареене. Практиката
показва, че напредналата възраст, Хипертонична болест и прекаран еднократно хеморагичен
7
инсулт не довеждат непременно до деменция. Всеки случай се преценява индивидуално, а
при П. липсват данни за деменция според утвърдените критерии.
Настоящата съдебна инстанция възприема съвпадащите заключенията по повторната и
тройната експертизи като дадени от специалисти при обективна и безпристрастна преценка
на всички налични и достатъчни писмени доказателства. Към датата на упълномощителната
сделка 21.05.2014г. М.П. е бил психично годен, в състояние да формира валидна воля. Този
извод не се разколебава от показанията на свидетелите В. и К. относно нуждата на П. от
обгрижване, което с оглед на кредитираните експертни заключения и останалите
доказателства по делото, не се явява белег за дементен процес, а за физическа немощ при
преклонна старческа възраст. Вън от това, ако наследодателя беше страдал от слабоумие и
са били налице предпоставките за поставянето му под запрещение към датата 21.05.2014.,
след като това приживе не е сторено, то той е бил юридически дееспособен.
Отнемането/както и ограничаването/ на дееспособността има действие за в бъдеще и затова
след смъртта на прехвърлителя годността му приживе да разбира и ръководи действията си
не може да се проверява. Невъзможност за формиране на правно валидна воля на
наследодателя, който не е бил под запрещение и не се е намирал в процедура за това, може
да е основание за унищожаване след смъртта му на сключени от него сделки само във
втората хипотеза на чл.31, ал.2 от ГПК- когато доказателството за недееспособността
произлиза от самата сделка. И с оглед на тази хипотеза, макар и да не са въведени конкретни
фактически обстоятелства за наличието и, не може да се изведе извод за наличие на
твърдяния порок, тъй като съдържанието на упълномощителната сделка напълно покрива
стандартното такова и не разкрива каквато и да е особеност, от където да се направи извод,
че наследодателят е упълномощил сина си да се разпорежда с притежаваните от него имоти
единствено поради заболяванията си.
Фактическият състав на нотариалното удостоверяване е завършено с подписването му от
упълномощителя. Вместо подпис наследодателят е положил отпечатък от десен палец
поради немощ, както изрично е отбелязано от нотариуса. Полагането на отпечатък от десен
палец е законово установена алтернатива на невъзможността да се положи подпис и
изпишат имената поради неграмотност или недъгавост, като недъгавостта като понятие е по-
стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума, както и слабост,
неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост, или тя включва
всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно
увреждане на здравето, което прави лицето физически неспособно да изпълни подписа си.
Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис изобщо, или не
може да се положи идентифицируем такъв, като израз на волеизявление, законодателят е
предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, тъй
като дактилоскопските линии са уникални и правят всеки пръстов отпечатък строго
индивидуален като представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от
подписа и почерка.
В случая, с оглед установеното здравословно състояние на наследодателя, се налага извода,
8
че полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната по
упълномощителната сделка, извършено пред нотариуса, което сочи на безпорочно
волеизявление за настъпване на посочените в пълномощното правни последици. Договорите
за дарение се явяват сключени от лице с валидно учредена представителна власт, респ. не са
нищожни, транслативният ефект на сделките е настъпил, имотите са преминали в
патримониума на дарените и към момента на смъртта на наследодателя не са били в неговия
патримониум, т.е. към момента на смъртта на наследодателя двата апартамента в гр.В. не са
част от наследството. До момента на пораждане действие на завещанието, а то поражда
действие със смъртта на завещателят, той е свободен да промени волята си, което в случая е
валидно сторено по отношение на апартаментите в гр.В..
При това положение, извършеното от М.П. с нотариалното завещание от 24.03.2014г. в
полза на дъщеря му В. М. Б. разпореждане, изчерпва цялото имущество на завещателя към
момента на смъртта му ***г., доколкото не се твърди в наследството да е имало друго
свободно, неразпоредено имущество. След като наследодателят не е оставил други вещи,
имоти и пари в наследството, освен посочения в нотариалното завещание имот в гр.Добрич,
завещан в полза на дъщеря му, следва да се приеме, че завещателното разпореждае е
общо/универсално/.
Разпоредбата на чл.28 от ЗН ограничава правото на наследодателя да се разпорежда със
своето имущество със завещания или дарения само до размера на разполагаемаета част.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Размерът на запазената част при две деца е 2/3, а разполагаемата част-1/3 от имуществото,
съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗН, приложима в настоящия случай.
Според чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имуществени права, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2от ЗН. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Действително, съдебната практика е последователна по въпроса за липсата на необходимост
от формиране на наследствена маса по чл.31 от ЗН при накърняване на запазената част с
общо/универсално/завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено, а
намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от
цялото имущество. В този смисъл са: Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г.
на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 82
от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о.
9
Това правило е неприложимо когато наследодателят е съставил универсално
завещание, но също така е извършил и дарения. В този случай не може да се приеме, че
накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на
притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на
задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН и прибавяне на
даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може
правилно да се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследника по
завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е
накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза
/чл. 30, ал. 1 ЗН/. В този смисъл решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018
г., II г. о., ГК.
В случая в полза на ищеца са извършени две дарения на ограничени вещи права на
ползване върху два апартамента в гр.В., които са парично оценими, от значение при
преценката на накърнението на запазената част на ищеца. В текста на пълномощното
действително не се съдържа изрично овластяване за самостоятелно разпореждане с правото
на ползване върху апартаментите в гр.В. като елемент от единното субективно право на
соственост. Щом упълномощителят е предоставил на пълномощника пълното право на
разпореждане с правото на собственост, без ограничения, то пълномощникът няма да
превиши своята представителна власт, ако “отдели” правото на ползване от “голата
собственост” и извърши разпореждане с тях в полза на различни лица, включително в своя
полза, при наличието на изричното овластяване за договаряне сам със себе си.
Непрецизността във формулиране на изявленията на прехвърлителя/“запазва в полза на Г.
М. Д. безвъзмездно и безсрочно ограниченото вещно право на ползване“/ в нотариалните
актове, позиционирането му след изявлението за прехвърляне чрез даряване и преди
изявлението на дарения за приемане на дарението при условията, ограничаващи
прехвърленото право, се преодолява с тълкуване на съдържанието им според текста на чл.20
от ЗЗД- отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други, всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в
практиката и добросъвестността. В аспекта на цитираната правна норма и при тълкуване не
само с оглед употребените думи и изрази, и поредността на изразяването им, но и с оглед
правилата на формалната житейска логика, и настоящата инстанция намира, че
действителната воля на страните, вложена в създаденото между тях договорно
правоотношение сочи на безвъзмездно учредено вещно право на ползване в полза на ищеца,
паралелно с безвъзмездното прехвърляне на право на собственост в ограничен обем
/"голото" право на собственост/ в полза на трети лица.
В нотариалното завещание от 24.03.2009г. описанието на имота в гр.Добрич е
извършено съобразно индивидуализацията на същия в титула за собственост на завещателя,
а именно н.а.№115/2008г.на нотариус с рег.№158на НК, който имот обаче към датата на
откриване на наследството е видоизменен в резултат на извършеното в периода 2010-2011г.
преустройство и основен ремонт на съществуващата жилищна сграда и пристройка на два
10
етажа, довело до нарастване на стойността на имуществото на наследодателя, в който
смисъл са заключенията на вещите лица по единичната и по тройната съдебно-оценителни
експертизи, изслушани от районния съд.
Спорен е въпросът чий е приносът за нарастване на стойността на имуществото на
наследодателя в резултат на извъреното преустройство на съществуващите сгради.
По данни от решение за строеж № 150/28.06.2010г., на В.Б. като възложител е
разрешено извършване на строеж на ограда в имота, находяш се в гр. Д., а с разрешение за
строеж №26/09.02.2010г. е разрешено на възложителя М.П. вътрешно преустройство и
основен ремонт на съществуваща жилищна сграда и пристройка на два етажа. По данни от
констативен акт от 15.08.2011г. за установяване годността за приемане на строежа,
технически ръководител на строителството е Г. М. Д.. С удостоверение №7ВЕ-
92/21.09.2011г. за въвеждане в експлоатация е разрешено ползването на построеното.
Строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта на гр.Добрич с идентификатор ***.7. С
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и
писмени доказателства № 69/17.05.2019г., том III, рег.№ 4208, дело 442/17.05.2019г., е
констатирано правото на собственост на В.Б. върху имот, находяш се в гр. Д. - дворно място
с площ от 250кв.м., идеална част от ПИ с идентификатор *** и на сграда с идентификатор
***.7.
Свидетелката М.И.К., с права върху имот в същия парцел, след смъртта на стария
собственик/Д./ на закупения от М.П. имот, искала да го купи тя и се обадила на Г. да го
попита за новите собственици.Той и казал, че вече е купил имота на баща си за 50 000 лева.
Към момента на покупката в процесния имот имало къща изградена от тухла. Къщата била
измазана, имало и гараж, за който знаела, че е незаконен. Г. имал строителна бригада,
навремето правил нейната къща. След закупуване на имота съборили къщата. Г. със своята
бригада започнал да строи нова, имали известни проблеми понеже съседът се оплакъл,
разбрало се, че къщата няма да се прави на един етаж, а на два. На строежа свидетелката
виждала В. и съпругът и П., а понякога и дядо М.. С Г. свидетелката се уговорила, че ще
вземат от нейния имот ток и вода за да могат да построят къщата. Г. заплатил на
свидетелката разноските за тока и водата. След приключване на строителните работи В. и П.
обзавели къщата. Свидетелката ги придружила при покупката на мебели в гр.В.. В къщата
се настанила дъщерята на В.- М. година преди да се омъжи, а след това и съпругът и. В. не е
живяла в къщата. Свидетелката разбрала, че В. дължи пари на Г. за строежа. По повод
покупката на мебели Г. „вдигнал панаир“, че са отишла мебели да купуват, а уговорката
била да направи къщата до ключ и, че трябва да започнат да му изплащат парите. Г. се
ядосвал, че никой не му заплатили уговорените суми за строителството. Свидетелката чула,
че имали някакви уговорки, че питали Г. колко ще иска да им направи имота, чула за
уговорка от 18 000лева, но не е присъствала на разговори между тах за това. В./В.Б./ знаела,
че Г. си иска парите, че за строежа не му е платено. Той строял с бригадата си и до последно
очаквал някакво плащане от сестра си. Казвал „аз на тези хора трябва да им плащам всеки
ден“. Когато завършили покрива на къщата В. и П. донесли една кокошка и помолили
11
свидетелката да я сготви за почерпка на бригадата.
Свидетелят К.П. Г.ев е работник от бригадата на Г.Д., работил по строежа. Свидетелят
знаел, че Г. купил първоначално мястото за себе си, но в последствие се разбрали, че е за
сестра му. Г. закупувал материалите, заплащал на работниците всяка седмица. От старата
къща ползвали само стените. Строителството продължило около година и половина, 2010-
2011г.. В. и П. идвали много рядко. Баща му не е виждал на обекта, един два пъти го е
виждал в гр.Г.Т.. Свидетелят останал с убеждението, че „Г. строи, а П. е наемател
/собственик/“. Накрая П. изпратил кокошка и направили банкет.
Дългогодишен /от 2000г./ работник от бригадата на Г.Д. е и свидетелят Д.Д.. Познава
бащата на страните, носели му с Г. храна в гр.Г.Т., месец и половина преди да почине го
видал в двора на Г., с когото са съседи. Участвал в строителството от началото до края, през
2010-2011г.. Старата къща била отчасти тухлена зидария, отчасти кирпич. Съборили
кирпичените стени, нанова направили основи, колони, плоча и покрив. Пред свидетеля Г.
казал: „купувам къщата на сестрата, нека да й помогна“. През времетраене на строителните
работи П. идвал от време на време, няколко пъти идвала и В. да се консултират за стаите.
Надниците на работниците плащал Г., той поръчвал материали по телефона и ги носели на
обекта, той ги плащал. Не бил виждал В. и П. да дават пари. Дали едно „банкетче“.
Свидетелят С.С.С. бил също от бригадата на Г., участвал в строителството на къщата. Г.
казвал на строежа какво ще се прави, плащал за материалите и на работниците. Стените на
старата къща не ги съборили, започнали да правят колони с нова плоча. Един-два пъти на
строежа идвали В. и П.. Един-два пъти идвал и баща им с Г.. От колегите свидетелят чул, че
къщата е за сестрата на Г..
Свидетелят Е.К.А. познава В. и нейния съпруг П.. Г. познава „край“ П.. Преди, през 2010-
2011 година, свидетелят се занимавал с продажба и производство на строителни материали-
блокчета, които произвеждал, цимент, пясък, баластра и др. Имал цех и магазин в центъра
на кв.Р.. П. съобщил на свидетеля, че започва да строи къща в Добрич на ул. „***“. Поискал
свидетеля да снабдява обекта със строителни материали, тухли, цимент, пясък. П.
единствено плащал за материалите. Г. идвал да вземе материали, но П. се обаждал
предварително на свидетеля да даде посочените от Г. материали, след което П. заплащал
цената. Свидетелят също ходил да носи строителни материали на обекта. За покупката но
стоките били издавани фактури на фирмата на Г.. Г. казал, че къщата е на П., а той като
строител му строи. Той направил грубия строеж, а довършителни работи свидетелят знаел
от П., че много хора са минавали от там да правят. Свидетелят предлагал материали само за
грубия строеж. По-късно П. му споделил, че ще слагат, теракот, вагонна шарка, движел
довършителните неща. Едно момче от Тошево бил ангажирал за гипсокартон. След
довършване на строителството в имота живеела дъщерята на П. и В. със семейството си. В.
и П. не са живели там.
Законодателят не изброява изрично формите, в които следва да се изразява
увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, но в правната доктрина и
съдебната практика се приема, че се има предвид извършване на подобрения в имот на
12
наследодателя посредством влагане на пари, труд, плащане на задължения, във връзка с
осъществяването на подобренията и други /така решение № 237 от 18.02.2008 г. по гр. д. №
613/2007 г. на ВКС/. В случая, обсъдените по-горе доказателства, дават основание за извод
фактическите действия по осъществяване на основния ремонт на съществуваща жилищна
сграда и пристройка на два етажа да са извършени приживе на наслододателя, в периода
2010-2011г., от Г.Д., но по възлагане от В.М. и съпруга и. Параметрите на договора за
изработка помежду им са неотносими към настоящия спор, тъй като възникналите помежду
им облигационни отношения не са предмет на настоящото производство. Нарастването на
стойността на имуществото на наследодателя е вследствие възложеното строителство от
единия наследник на другия, без значение на факта изпълнил ли възложителя-наследник
задълженията си по договора за изработка към изпълнителя-наследник.
Приносът може да се състои и в погасяването на задължения на наследодателя, в който
смисъл са доводите на ищеца за плащане със свои средства на цената на закупения от
наследодателя с нот.акт№ 115/03.10. 2008г. на нотариус рег.№ 158 в НК, имот в гр.Добрич -
сумата от 50 000лева, платена при сключване на предварителения договор от 05.08.2008г.
Предварителният договор за покупко-продажба на имот не е задължителен етап на
договарянето и такъв няма сключен между наследодателя-купувач и продавачите на имота в
гр.Добрич, а от ищеца, за да придобие той имота. Липсват твърдения и ангажирани
доказателства за каквито и да е допълнителни уговорки между страните по предварителния
договор за замяна на купувача. Принципно предварителният договор е съглашение,
подлежащо във всеки момент на промяна по взаимно съгласие на страните по него, но
стигне ли се до нотариална сделка и в нея бъдат посочени различни условия от тези по
предварителния договор, правна сила има записаното в нотариалния акт, тъй като отразява
последната воля на купувача и продавача. От друга страна, всички клаузи в предварителния
договор, които не са предмет на нотариалния акт, запазват правната си сила и остава
обвързващото им облигационно действие между страните. В случая обаче ангажираните по
делото доказателства сочат да е налице предварителен договор-обещание на продавачите да
прехвърлят имота на ищеца за сумата от 50 000лева, който договор е останал неосъществен
и което обстоятелство предпоставя възможността за купувача по него, платил договорената
цена, да развали договора, като поиска връщане на даденото. Имотът, обещан на ищеца, е
продаден на баща му за сумата от 10 000лева, платена по сметка. Липсват доказателства,
опровергаващи съдържащите се в нотариалния акт изявления на страните по него относно
цената и нейното плащане от купувача в размера, в който е уговорена в нотариалния акт, в
това число, че действителната цена не е 10 000лева, а 50 000лева и е платена с пари,
предоставени от ищеца, респ., че ищецът е предоставил на наследодателя паричната сума,
послужила за закупуване на имота приживе.
Правото по чл. 30 ЗН да се иска възстановяване на запазената част от дарение, което
налага формиране на масата по чл. 31 ЗН, е имуществено потестативно право, което
възниква с откриване на наследството, в случая ***г. Към този момент се прави и оценката
на имуществото. За оценяването на завещаното имущество, увеличението на наследството,
13
извършените дарения, районния съд е изслушал /последователно, поради оспорване относно
стойността на имота в гр.Добрич и метода на остойностяване на правото на ползване на
имотите в гр.В./ заключения по единична и тройна оценъчни експертизи. Вещото лице по
единичната експертиза е определило пазарна стойност на имот в гр.Добрич, дворно място от
250 кв.м идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Добрич с
административен адрес, ул.*** №67А, една жилищна сграда със ЗП-40 кв.м и втора
жилищна сграда от 35 кв.м е: 2019г.- 25 800 лева.; 2014 год.- 24 548 лева; 2010 год.- 23 590
лева. Дало е и пазарна стойност на същият имот след вътрешното преустройство, основен
ремонт на съществуваща жилищна сграда и пристройка на два етаж до 30 кв.м и РЗП-60
кв.м е: 2019 год-65 300 лева; 2014 год.- 62 131 лева; 2010 год.- 59 706 лева. Същото вещо
лице е определило пазарна стойност на АПАРТАМЕНТ №1, в гр.В., ж.к.***, ул.*** №7:
2019 год. - 82 900 лева; 2014 год.- 78 877 лева; на АПАРТАМЕНТ №10, в гр.В., ж.к.***,
ул.*** №7 е: за 2019 год.- 84 400 лева; 2014 год. - 80304 лева. Отделно е оценено и правото
на ползване на апартаментите в гр.В./ сумарно за двата/: 2019 год.- 59 458 лева; 2014 год.- 78
794 лева.
Според вещите лица по тройната съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност
на имота в гр.Добрич е както следва: към 2010г.- 48000лева, към 2014г. – 77 500лева, като е
отбелязано, че стойността на имота е увеличена с 30000лева след реновирането, към 2020г.-
89500лева, като към този момент стойността на имота е увеличена с 41000лева след
реновирането. Вещите лица по тройната експертиза не са определили цена на правото на
ползване по медот, различен от приложения от вещото лице по единичната експертиза, като
са дали само заключение, че наемната цена може да е критерий за оценяване на правото на
ползване.
И настоящата инстанция, кредитирайки заключението по тройната съдебно-оценителна
експертиза по оценяването на имота в гр.Добрич с оглед приложения по подходящ
комбиниран метод на оценка при използване теглови коефициенти на база вещна стойност и
на база пазарни сравнения/единичната експертиза е остойностила имота по метода на
вещната стойност/ и увеличението на наследството, приема, че пазарната стойност на имота
в гр.Добрич към момента на откриване на наследството е в размер на 77 500лева. От тази
сума следва да се извади увеличението на наследството чрез преустройството на
сществуващите жилищни постройки, извършено от В.М., в размер на 30 000лева според
тримата експерти, и да се прибави стойността на всички дарения- общо 159 181 лева
/78 877лева на апартамент №1 и 80 304лева на апартамент №10/, при което стойността на
наследствената маса възлиза на общо 206 681лева..
Съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН запазената част от наследството на М. П.,
починал на ***г., който е оставил наследници двама низходящи от първа степен - син Г.Д. и
дъщеря В.Б., е 2/3 от имуществото на наследодателя или в стойностно изражение на 137
787,33лева. /при стойност на наследствената маса 206 681лева/, а разполагаемата част на
наследодателя в обем на 1/3 от имуществото му в стойностно изражение е 68 893,66лева.
Толкова /1/3 от имуществото или в стойностно изражение 68 893,66лева/ е и запазената част
14
на ищеца Г.Д., т.е. разполагаемата и запазените части на всеки от двамата низходящи е по
1/3, като стойностното им изражение е 68 893,66лева. Тъй като в полза на ищеца Г.Д.
наследодателя е учредил безвъзмездно права на пожизнено ползване върху два апратамента
в гр.В., които права са на обща стойност 78 794 лева и която стойност съпоставена със
стойността на запазената част, обосновава извод, че запазената част на ищеца не е накърнена
със завещателното разпореждане в полза на сестра му, тъй като стойността на безвъзмездно
учредените/дарени/ му права е по-голяма от запазената му част.
Предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
При така установеното, на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде
потвърдено и при препращане към мотивите на РС-Добрич.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора във въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемата страна-ответник в първоинстанционното производство,
удостоверила реалното извършване на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
1500лева, които следва да и се присъдят.
С оглед гореизложените съображения
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260220/08.03.2021 г. по гр.д.№ 2035/2019 г. на Добрички
районен съд.
ОСЪЖДА Г. М. Д. с ЕГН **********, от гр.Д., да заплати В. М. Б. с ЕГН ********** от
гр.Д., съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1500лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15