Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 07.10.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на девети септември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2291 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното
основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на
топлинна енергия за обект в гр. ***************.
Изтъква се, че ответниците ползвали предоставените им услуги за горепосочения
обект, като не са заплатили тяхната стойност за консумирана топлинна енергия за
периода м.05.2012г.-м.04.2014г. в размер на 1917,99лв. главница и 308,02лв.
лихва за забава за периода 30.06.2012г.-26.03.2015г., които суми претендират за
заплащане от ответниците по равно, при разделна отговорност. Навеждат се
твърдение, че с оглед липсата на доброволно
изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1599/2015г.,
по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми и са подадени
възражения по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за
процесния период са дължими, поради което иска от
съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията, а именно, че всеки от двамата ответници дължи на ищцовото
дружество сумата по 959лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2012г.-м.04.2014г. и по 154,01лв. законна
лихва за забава за периода 30.06.2012г.-26.03.2015г., ведно със законната лихва
за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№882 от 12.06.2015г. по частно гражданско дело №1599/2015г., по описа на
Великотърновския районен съд както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
С исковата молба е направено искане за привличане като трето лице- помагач на страната на ищеца на фирмата извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, а именно "Б" ООД, което е допуснато с определение на съда от 10.11.2015г.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на предявените искове по съображения изложени в отговора. Заявяват, че не може да се установи претендираните за заплащане суми за топлинна енергия за кой абонатен номер са, че не е представено заявление образец 26 за съгласие за възникване на облигационно отношение между ищцовото дружество и ответниците. Считат, че липсват доказателства за връзка между начислените суми и реално потребена топлинна енергия в имота, собственост на ответниците. Правят възражение за изтекла давност за претенцията за периода м.май 2013г-м.септември 2013г. На следващо място ответниците излагат твърдения, че имота е бил отдаден под наем на трето лице-М.Х. с договор за наем от 06.03.2008г., по силата на който наемателя се е задължил да заплаща консумативите за имота вкл. топла вода и парно. Отправят молба за привличане на подпомагаща страна в лицето на М.Х., като предявяват срещу него в условията на евентуалност обратен иск, с който претендират в случай, че съдът уважи предявените срещу тях искове да осъди ответника по обратния иск да заплати на ищците по обратния иск сумата 1917,99лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2012г.-м.04.2014г и 308,02лв. лихва за забава, претендирана за периода 30.06.2012г.-26.03.2015г.
Съдът е допуснал привличане на трето лице- помагач на страната на ответниците, лицето М.Х. и е приел за съвместно разглеждане обратния иск предявен срещу него, с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по обратния иск, депозиран от назначения на ответника Х. особен представител адв. М.И., като обратния иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Особеният представител е оспорил, че Х. е бил наемател в процесния обект за периода, за който се претендира заплащане на топлинна енергия. Отправя искане за отхвърляне на предявения обратен иск.
В проведеното открито съдебно заседание на 09.09.2016г. ищците по обратния иск, чрез процесуалния си представител са направили искане за оттегляне на обратния иск, като съдът с протоколно определение е прекратил производството в тази част.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото са обективно
и субективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество “Т С” ЕАД в качеството му на доставчик на топлинна
енергия е подало на 08.04.2015г. до Районен съд София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците Д.Х.Ж. и Н.Г.Ж. за
дължими суми за топлоенергия за обект: ********** , за периода месец 05. 2012г.-месец
04.2014г.
Въз основа на заявлението на “Т С” ЕАД,
местно компетентния ВТРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №882/12.06.2015г.
против длъжниците Д. и Н.Ж. по ч.г.гр.д.№1599/2015г. на Великотърновски районен
съд за следните суми: главница в размер на общо за двамата длъжници- 1917,99
лв. за ползвана топлинна енергия за периода м. 05.2012г.-м.04.2014г., сумата 308
лв. общо за двамата длъжници, представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2012г.
до 26.03.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 172,26 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжниците са е подали възражение за недължимост на сумите по нея.
В едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни
искове.
По делото е представен договор от 08.07.2011г. при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия п очл.139в ал.2
от ЗЕ, видно от който "Т С"ЕАД е възложила на "Б" ООД
гр.София да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост. Представени са и протоколи от Общи
събрания на етажните собственици на процесния адрес за взети решения от
етажните собственици относно ползването на топлоенергия. В представения списък
за потребители на топлинна енергия в сграда на адрес ******** е посочен ответникът Н.Ж. като
собственик на ап.Ж 6.3.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
подлежат на отхвърляне по следните съображения:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на топлинна енергия на ответниците, доставянето на
топлинна енергия в процесния обект през процесния период, правилно и
законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
На първо място, за да възникне
задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той
да има качеството потребител на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Между страните не е спорно, че в
процесния обект е доставена и потребена топлинната енергия, която се претендира
за заплащане. Не е спорно и това, че ответниците-съпрузите Ж. са собственици на
процесния топлоснабден имот в гр.С и съгласно горецитираната разпоредба от ЗЕ
се явяват потребители на топлинна енергия. Това от своя страна е довело до
възникване на задължението на ответниците да заплащат ежемесечно цената на
потребената топлоенергия съгласно раздел VІІ от Общите услови "заплащане
на ТЕ", като при неизпълнение на падежа дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
С молба от 08.08.2016г. ищцовото
дружество е изложило твърдения, че исковите претенции за главници и лихви за
заплатени, с извършени плащания от 07.10.2015г.,01.03.2016г.,02.06.2016г. По
делото не са представени писмени доказателства в тази насока, но доколкото е
налице признание на неизгоден за ищеца факт, то същият следва да бъде взет предвид,
поради което съдът приема, че ответниците са изпълнили задължението си към
ищеца чрез плащане на дължимите суми за топлинна енергия и обезщетение за забава. В проведеното открито
съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител изложиха
твърдения, че плащането на исковите претенции е извършено от наемателя на
процесното жилище-М.Х., във връзка с изпълнение на негово договорено задължение
по наемното правоотношение между наемодателите Ж. и наемателя. Плащането е
извършено в хода на производството, но съдът по реда на чл.235 ал.3 от ГПК
следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. След като са заплатени процесните суми за
главница и лихви, то следователно след извършеното плащане не съществува
задължение към ищцовото дружество по исковите претенции и предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като погасени, поради това, че дължимите суми са платени в хода на
производството.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. Съдът като съобрази, че плащането на задължението е
станало след издаване на заповедта за изпълнение и след образуване на
настоящото исково производство, т.е. в хода на производството, намира, че на
ищеца се дължат разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както за заповедното производство, така и за настоящото исково производство,
тъй като ответниците са станали причина за завеждане на делото, предвид на
това, че не са погасили своевременно задълженията си към ищцовото дружество,
предмет на исковите претенции. С оглед гореизложеното ответниците Д. и Н.Ж.
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 172,26лв. за заповедното производство и 455,48лв.
за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД – гр. С, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление **********, представлявано от изпълнителния директор Г Б и по пълномощие от юрисконсулт М Н срещу Д.Х.Ж.
с ЕГН ********** и Н.Г.Ж. с ЕГН **********-двамата с адрес *** искове относно установяване
съществуването на вземанията от 1917,99 лв. /хиляда девестотин и седемнадесет
лева и 99 стотинки/- главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2012г.-м.04.2014г. за обект в **********, както и за сумата 308,02лв. /триста и осем лева и две стотинки/- лихва за забава за период
30.06.2012г.-26.03.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №882 от 12.06.2015г. по частно гражданско дело №1599/2015г., по описа на Великотърновския
районен съд, като погасени чрез извършено
плащане на задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА Д.Х.Ж. с ЕГН ********** и Н.Г.Ж. с ЕГН **********-двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т С” ЕАД –
гр. С, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от изпълнителния директор Г Б и по пълномощие от юрисконсулт М Н сумата общо 627,74лв./шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело 1599/2015г
по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението е
постановено при участие на трети лица помагачи, а именно: "Б"ООД, ЕИК********, гр.С -трето лице помагач на страна на ищеца „Т С” ЕАД и М.Х.
с ЕГН **********-трето лице помагач на страната на ответниците Д. и Н.Ж..
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1599/2015г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: