М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 168/13 г. на РОС.
Габровската окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимите в престъпленията както следва:
- Н.Х.И. - в това, че на
21.02.2011 г., в гр. Г., в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Х.Н.И.,
причинил на *** си П. И.И. смърт по непредпазливост, настъпила поради остра
дихателна и сърдечна недостатъчност вледствие на масивна тромбоемболия,
вследствие на умишлено нанесени средни телесни повреди на 24.01.2011 г.,
изразяващи се в счупване на четвърто и пето ребра вдясно по средната мишнична
линия и разместено счупване на пето, шесто и седмо ребра вляво по задната
мишнична линия, довело до трайно затрудняване на движението на снагата и
кръвоизлив /хемотракс/ в лявата гръдна кухина, представляващ разстройство на
здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 2, вр.
чл. 129 ал. 2 от НК и
- Х.Н.И. - в това, че на
21.02.2011 г., в гр. Г., в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Н.Х.И.,
причинил на ** си П. И.И. смърт по непредпазливост, настъпила поради остра
дихателна и сърдечна недостатъчност вледствие на масивна тромбоемболия,
вследствие на умишлено нанесени средни телесни повреди на 24.01.2011 г.,
изразяващи се в счупване на четвърто и пето ребра вдясно по средната мишнична
линия и разместено счупване на пето, шесто и седмо ребра вляво по задната
мишнична линия, довело до трайно затрудняване на движението на снагата и
кръвоизлив /хемотракс/ в лявата гръдна кухина, представляващ разстройство на
здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 124 ал. 1 пр. 2, вр.
чл. 129 ал. 2 и чл. 54 от НК го
Местната подсъдност на съдебното производство е
променена на основание чл. 43, т. 3 от НПК с
определение № 139/26.09.2011г., по ЧНД № 2247/2011г. на Върховният
касационен съд – първо нак. отделение поради невъзможност за сформиране на
състав от Габровския окръжен съд, комуто делото е подсъдно съгл.
чл. 36 от НПК след отвод на всички съдии там.
С решение № 48/12.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 32/13 г.
на ВтАС осъдителната присъда против всеки от двамата подсъдими, постановена по
н.о.х.д. № 400/12 г. на РОС е отменена поради констатирано от въззивната
инстанция отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила –
неотвеждане на постановилия присъдата съдебен състав от разглеждането на
делото, въпреки че с определение по н.о.х.д. № 576/11 г. съдията,
председателствуващ съставите и по двете дела се ангажирал със съждения,
предположение и указания относно участието на Х.И. в извършването на
престъплението. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за
отстраняване на нарушението. Инстанцията не е констатирала други нарушения,
обосноваващи отмяната на присъдата извън посочените по жалбата.
По делото е конституирана в качеството на частен
обвинител и граждански ищец дъщерята на пострадалата от престъплението Т.Х.П. и
са присъединени за съвместно разглеждане в наказателния исковете на същата
против всеки от подсъдимите за сумите по обезщетение за причинените й
неимуществени вреди вследствие смъртта нейната майка, ведно със законата лихва
от датата на деликта.
И при новото разглеждане на делото прокурорът поддържа
обвиненията така както са внесени. По
отношение наказанията на всеки от подсъдимите, очевидно съобразявайки се с принципа
„reformatio
in peus” /при отчитане на вече
определените наказания по н.о.х.д. № 400/12 г. на РОС и липса на протест/, предлага
на подсъдимия Н.И. да бъде определено лишаване от свобода при баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността му обстоятелства за срок от пет
години при първоначален общ режим на изтърпяване, а за подсъдимия Х.И. предлага
наказание лишаване от свобода, под средния законоустановен размер, в размер
между на три години лишаване от свобода, при отлагане на изтърпяването му за
изпитателен срок от три години.
Гражданският ищец и частен обвинител Т.Х.П. и
повереникът й адвокат З.И. ***, поддържат обвинението и гражданските искове. По
отношение на наказанията, считат, че подс. Х.И. следва да бъде санкциониран
по-строго, без да се ангажират с конкретния вид и размер на наказанието, а
спрямо подс. Н.И. пледират за по-лека отговорност по преценка на съда.
Всеки от подсъдимите Н.Х.И. и Х.Н.И. и техният
защитник считат, че обвинението не е доказано от фактическа и правна страна и
пледират за оправдателна присъда, както и за отхвърляне на гражданските искове.
Съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 1 вр. 371 т. 1 от НПК по отношение на всички посочени от обвинението свидетели – М. П., П., Б., М.,
А., Я., И., М. и П. - и заключението на вещото лице - съдебен патолог Я. К.,
събрани на досъдебното производство, като протоколите за същите са прочетени в
съдебно заседание. Допълнително са допуснати и разпитани посочените от
гражданския ищец и частен обвинител свидетели Пл. П. и Попов. Назначени са
комплексна съдебномедицинска експертиза със задачи по механизма на процесното
увреждане и изследване на възраженията на подъсдимите, както и
съдебномедицинска експертиза за сравняване на ДНК-профила на подсъдимия Н.И. и
пострадалата също вза изследване на възраженията на подсъдимите относно
фактологията и хронологията случилото се и механизма на процесното увреждане.
След като прецени и обсъди материалите по делото и
доводите на страните, съдът прие за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Х.И. е роден на *** г. в Г.. Женен е за
Д. Н. И.. Няма ненавършили пълнолетие деца. Завършил е средно образование,
работи в „Общински пътнически транспорт” – Г.. Осъждан е веднъж, за
престъпление по чл. 201 от НК. Присъдата влязла в сила на 26.12.1984г. и към
24.01.2011 г. е бил реабилитиран по право.
Подсъдимият Х.Н.И. е роден на *** ***. Не е семеен и
няма деца. Живее с родителите си в жилището, обитавано от подс. Н.И.. Завършил
е средно образование. Работи в „БиПа” ООД – Г..
Подсъдимият Н.И. е *** на частната обвинителка Т.П., а пострадалата П. И.
е тяхна ***. Подс. Х.И. е ** на подс. Н.И., *** на пострадалата и *** на
частната обвинителка Т.П..
Подсъдимият Н.Х.И. *** заедно със съпругата и сина си - подс.Х.Н.И..
Семейството му обитавало втория етаж на къщата, а на първия живеела майка му П.
И.И.. Ползвали различни входове, но между етажите имало общо вътрешно стълбище.
Св. Т.П. отдавна напуснала къщата и живеела отделно на ул.„** **“ № 1, вх. „*“,
ет.*. През 2008г. П. И. живеела със съпруга си - ** на подсъдимия Н.И. и ** на
подс. Х. И.. Тогава бил на седемдесет и осем години, поставен под пълно
запрещение. За настойник била определена съпругата му П. И.. Действаща лично и
като негов представител, с нотариален акт № **, том първи, рег.№ **, нот.д.№
11/24.01.2008г. тя продала на свид.Т.П. имота обитаван от нея и подсъдимите,
като си запазила правото да го ползва приживе. Подсъдимият Н.И. и семейството
му, вкл. ** му подсъдимия Х.Н. И., продължил да обитава втория етаж на имота,
като по искане на собственицата – *** му, сега граждански ищец и частен
обвинител, заплащал 150 лв. обезщетение за лишаване от ползуване /наречено от
тях наем/.
С това имуществено разпореждане пострадалата предпочела едно от децата
си, за сметка на другото, тъй като отношенията й с подсъдимия Н.И. били силно
влошени. За времето от 1997г. до процесното деяние той често й нанасял жестоки
побои, придружени със закани за убийство. Като пострадала при тези инциденти, П.
И. подала множество молби до Районна прокуратура - Габрово, която винаги
отказвала да образува наказателно производство по чл.144 ал.3 от НК. През
2007г., във връзка с нанесен побой от подс. Н.И. на П. И.,*** издал заповед №
650/24. 08.2007г. по гр.д. № 1158/2007г. по Закона за защита срещу домашното
насилие. С нея постановил подс. Н.И. да се въздържа от домашно насилие спрямо
майка си за срок от една година, считано от 24.08.2007 г., като бил отстранен
от съвместно обитаваното им жилище за шест месеца, считано от същата дата.
Съдът му забранил още да приближава жилището на майка си на разстояние по-малко
от петстотин метра за шест месеца.
На 24.01.2011г., около 20.00 часа, подс. Н.И. ***. След като употребил
голямо количество алкохол, в компанията на сина си, решил да се саморазправи за
пореден път с П. И.. Слязъл на първия етаж, но заварил вратата й заключена.
Разбил я, като счупил касата и стъклото, при което наранил ръката си. По това
време П. И. си била легнала, но като чула, че се чука, станала да отвори. Още
от вратата подс. Н.И. я хванал с ръце и я блъснал на пода на стаята. Започнал с
юмруци да я удря по тялото и по главата. Счупил намираща се в стаята дървена
масичка и с единия от краката й продължил да нанася удари по тялото и главата
на майка си. През цялото това време я питал къде са й били парите от земите на
село К., къде са парите от къщата, от горите и от другите имоти. На излизане от
стаята счупил с крак стъклото на камината. В стаята влязъл и подс. Х.И.. С
дърво, подобно на тупалка, той също и нанесъл удари по тялото и главата, като
повтарял: „Ти на мен какво си ми дала?“, след което си тръгнал. П. И. била
силно изплашена агресията на пияните си ** и **. Когато се свестила и видяла,
че ги няма, се обадила по телефона на дъщеря си - св. Т.П.. Плачейки й казала да
извика полиция, защото брат й и синът му я пребили. Свидетелката се обадила на
телефон 112 и с такси отишла в къщата на майка си. Пристигнала едновременно с
полицейския екип, състоящ се от свидетелите К.М., М.П. и Д.П.. Като преценили
ситуацията, те потърсили подкрепление от дежурния в РПУ - Габрово, който
изпратил свидетелите С.С. и С.Б.. След като подс.Х.И. прибрал кучетата,
полицаите влезли в двора и видели, че външната врата, използвана от пострадалата
е изкъртена от касата, а стъклото й - счупено. Самата тя била приседнала на леглото
си, потънала в кръв. Св. К.М. запазил местопроизшествието и останал с П. И., за
която бил повикан екип на ЦСНМП. В същото време св. С.С., който познавал подс. Н.Х.
от предишни посещения, разпитал сина му къде се намира. Разбрал, че е на горния
етаж и се качил, заедно със св. С.Б.. Посрещнала ги съпругата на подс. Н.И.,
която казала, че е в спалнята и спи. Действително св. С.С. го заварил заспал с
дрехите. Състоянието му било много лошо, поради прекомерната употреба на
алкохол. След като го събудил трудно и се убедил, че подсъдимият го разпознал,
му казал, че е пребил майка си. Подс. Н.И. отговорил, че тя не е за пребиване,
а за убиване. В отговор на учудването, че е можал да се отнесе така грубо с
майка си, заявил: „Ебал съм й мамата. Утре като ме пуснете, ще я убия.” След
това двамата подсъдими (повече подс. Х.И.) разказали, че подс. Н.И. цял живот
е живял с майка си в тази къща, а сестра му почти не е живяла там и въпреки
това първоначално майка му без неговото знание й прехвърлила целия недвижим
имот срещу издръжка и гледане. Когато тя се развела, без неговото знание,
развалила договора и го прехвърлила вече чрез покупко-продажба. След това
сестра му, св. Т. П. започнала да иска от него да й заплаща по 150 лв. месечен
наем или да напусне къщата. За станалото, конкретно обяснил, че по-рано през
деня се почерпил със сина си и минавайки край стаята на майка си, се афектирал.
Двамата влезли вътре и я пребили.
След пристигането на медицинския екип, П. И. е била откарана в Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово. С помощта на стол била
транспортирана до шоковата зала, където я прегледала св. Р.А.. Тя установила,
че възрастната жена е с видими травми и насинявания по лицето, счупване на носа
и силна болезненост в едната ръка и патологична подвижност по хода на няколко
ребра. Дишането на П. И. било много повърхностно и било невъзможно да бъде
поставена на носилка. В седнало положение й била направена кардиограма и
консултация с хирург, след което била насочена за изследвания на глава, бял
дроб и хоспитализация в Хирургично отделение. Същата вечер (24.01.2011г.) в
21.58 часа П. И. била приета в Хирургично отделение с диагноза: Контузио
капитис. Комоцио церебри. Фрактура нази. Фрактура косте IV V декс.ет. V ,41,411
син. Според историята на заболяването, обективното й състояние, било следното:
„охлузвания по лицевия череп и оток на носа със засъхнала кръв. Кръв в левия
външен слухов проход и ушната мида гръден кош множество охлузвания над
лопатките и по хода на ребрените дъги от седма до трета вдясно и от осма до
четвърта вляво, по скапуларната линия палпаторна болка по хода на всички
ребрени дъги. Охлузвания по дясната ръка. Силна болка в лявата лакетната става,
патологична подвижност в ляв антебрахиум със силна болка. Същата вечер, й била
направена рентгенография, с която било установено: „Дясна гръдна половина -
данни за фрактура на пета, шеста и седма ребрени дъги по задна аксиларна линия.
Черепни кости - не личат фрактурни линии на костите на черепния покрив. Носни
кости - данни за фрактура с импресия. Лява предмишница - данни за фрактура на
средна диафиза на улна, с дислокация по ширина. Лява лакетна става - не личат
фрактурни линии.
Пострадалата била лекувана в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД - Габрово за времето от 24.01.2011г. до 10.02.2011г. След проведена
консултация с ортопед, на 02.02.2011 година била приведена в Ортопедично
отделение където й била направена метална остеосинтеза с плака и шест винта. На
03.02.2011г., поради обща слабост, чувство за недостиг на въздух и срив на
хемодинамиката била направена рентгенография на бял дроб, на която бил доказан
масивен хемоторакс (кръвоизлив) вляво. Същия ден била извършена торакоцентеза,
след което пострадалата била приведена в Отделение по анестезиология и
интензивно лечение. След подобряване на състоянието й, на 10.02.2011г. била
изписана.
Докато се възстанови, пострадалата заживяла в дома на
св. Т. П. на ул.„*****“ № **. На десетия ден след изписването, трябвало да се
свалят конците от ръката й. С тази цел, на 21.02.2011г. свидетелката и майка й
пътували към болницата с такси. В колата й станало много зле и я прехвърлили я
в линейка, но когато пристигнали в ЦСНМП, се оказало, че П. И. е починала.
След извършените от вещото лице д-р Я.К. оглед и аутопсия на трупа на П.
И., била изготвена съдебно-медицинската експертиза № ****/2011г. В нея било
отразено, че са установени следните увреждания по тялото на пострадалата:
Контузия на гръдния кош със счупване на четвърто и пето ребра вдясно по
средната мишнична линия. Разместено счупване на пето, шесто и седмо ребра вляво
по задната мишнична линия с нарушаване целостта на пристенната плевра, хроничен
кръвоизлив (хемоторакс) в лявата гръдна кухина, ателектаза на левия бял дроб,
сраствания на плеврата в лявата гръдна кухина, масивна автохонна белодробна
тромбоемболия в десния бял дроб и слабо изразена такава в левия бял дроб,
алвеоларен белодробен оток, плеврален излив вляво, състояние след торакоцентеза
вляво в стадий на зарастване след снемане на дренажа, хроничен стадий на
субдурален кръвоизлив вляво в черепната кухина, хроничен стадий на
субарахноидален кръвоизлив в тилните дялове на повърхността на мозъка, мозъчен
оток, кръвонасядания двустранно в слепоочните части на меките мозъчни обвивки и
малко кръвонасядане в лявата челна област на меките черепни обвивки,
кръвонасядане по задната и странична лява част на шията, разместено счупване на
лявата лакетна кост, оперативно фиксирано с метална остеосинтеза. Като
придружаващи заболявания, вещото лице установило още генерализирана
атеросклероза и стеатоза на черния дроб.
Според заключението на вещото лице д-р Я.К., изготвено на досъдебното
производство, приобщено по горепосочения начин съгл. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 283
от НПК, счупването на четвърто и пето ребро вдясно по средната мишнична линия,
разместеното счупване на пето, шесто и седмо ребра вдясно по задната мишнична
линия е довело до трайно затрудняване на движението на снагата - средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК. Кръвоизливът (хемоторакс) в лявата гръдна
кухина е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, друга
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.
Тези травматични увреждания отговаряли да са причинени на П. И. от
подсъдимите Н.И. и Х.И. със силни удари с или върху тъпи предмети, при
нанесения й последователно от двамата побой на 24.01.2011 година, по начина
описан по-горе. Непосредствената причина за смъртта й е острата дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност вследствие на масивната белодробна тромбоемболия.
Последната е резултат от пристенното образуване на тромби в белодробните
артерии поради причинената и нанесена гръдна травма, притискането на гръдните
органи от хемоторакса (кръвоизлива) и плевралния излив и затруднената сърдечна
дейност.
Междувременно, на 17.02.2011г. с решение №
82/17.02.2011 год. по гр.д.№ 209/2011г., Районен съд - Габрово задължил подс. Н.И.
да се въздържа от домашно насилие спрямо П. И., и му забранил да приближава
дома й на по-малко от един метър за срок от една година, както и да приближава
на местата, където осъществявала социалните си контакти. Въз основа на това
решение била издадена заповед № ** от 17.02.2011г. на Районен съд - Габрово.
Тъй като съдът отказал да отстрани подсъдимия Н.Х.И. от съвместно обитаваното
жилище, П. И. обжалвала решението. Делото било насрочено пред Окръжен съд -
Габрово на 28.05.2011г., но към тази дата, жалбоподателката вече била починала.
Като приел, че искът е строго личен и не е възможно правоприемство, с
определение № 146 от 28.05.2011г., постановено по в.гр.д.№ 147/2011г.,
въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил
производството.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото – горепосочените гласни и от
експертен порядък доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебно
производство, както и писмените и веществени доказателства – протоколи
претърсване и изземване, доброволно предаване и личен обиск, фотоалбум, нотар.
акт за покупко-продажба № 11/24.01.2008 г., болничен лист, удостоверение за
наследници, заповеди и протоколи от с.з. по гр.д. № 209/11 г. на ГРС, молби от П.
И., справки съдимост, декларации са семейно и материално състояние, епикриза,
разписки, извлечения от книги за медицински прегледи, епикриза, три идентични парчета от дърво и размери
дължина 52 см.
с квадратно сечение ведно с найлонова торбичка, дървена табла с размери
50,5/100 см., дървена рамка с размери 80/52 см., дървено парче с пръчковидна
форма с дължина 43 см.,
„Г” образно парче дърво с размери 52/41 см., две точилки с дължина 61 см. и 69 см., дървен прът с точилни
камъни с дължина 64 см.,
дъска за рязане с дължина 42
см. и ширина 15 см. и цилиндричен дървен предмет с дължина 101 см. и диаметър 3,5 см.
Защитната теза на подсъдимите, свеждаща се до
оспорване на механизма на причиняването на процесните увреждания на
пострадалата, фактологията и хронологията на случилото се и авторството на
внеменото на всеки от тях съставомерно деяние, се опровергава от анализа на
доказателствата поотделно и в съвкупността им. Всеки от подсъдимите се е
възползувал в хода на съдебното следствие от правото си да не дава обяснения,
поради което са приобщени дадените от тях на досъдебното производство по реда
на чл. 279 ал. 1 вр. ал. 1 т. 4 пр. 1 от НПК. Така подсъдимият Н.И., че на
24.01.2011г. паднал от стълба, вследствие на което загубил съзнание. От *** си
научил, че П. И. ритнала стълбата. Тя се прекатурила и подс. Н.И. паднал със
стълбата върху нея. Отишъл ядосан в жилището й и изпочупил покъщнината, като
внимавал да не я удари. Всъщност пострадал бил самият той, поради което
впоследствие посетил и болница. След малко дошъл синът му, който го успокоил и
извел навън. Счита се за невинна жертва, тъй като самият той бил пострадал от
агресията на майка си, с която имал имуществени спорове от години. Изцяло
кореспондиращи единствено с обясненията на баща му са обясненията на втория
подсъдим Х.И.. Въз основа на тези обяснения е изградена тяхната и на защитника
им теза. Защитата твърди, че уврежданията на П. И. са получени по следния
начин: Между нея и подс.Н.И. от години съществували неприязнени отношения,
породени от предпочитанието, което оказвала на дъщеря си. След работа на
24.01.2011г., изпил две-три глътки ракия и около 17,15 часа, се качил на
стълба, за да оправя циглите на покрива на плевнята. В момент, когато бил
стъпил на последната пръчка, от курника излязла П. И.. Като минала покрай
стълбата, тя внезапно я ритнала в основата. Понеже не успяла, ритнала отново.
Този път съборила подсъдимия, който паднал директно върху нея, като стълбата
останала между тях. На това място дворът бил циментиран и имало пръснати,
нацепени дърва. Върху тях П. И. паднала по гръб, леко на една страна. Подс. Н.И.
бил в безсъзнание и синът му го пренесъл у тях. Върнал се за баба си, махнал
стълбата от нея и я пренесъл на ръце в къщата. По лицето й имало кръв, която
била размазана и се стичала по пода. Качил се при баща си и му разказал какво е
станало. Подс. Н.И. се разплакал. Макар да не бил пиян, бил неадекватен и се
олюлявал в резултат от падането. След известно време, той отишъл при майка си
да попита, защо искала да го убие. Влязъл разбивайки вратата, защото П. И.
винаги се заключвала. Тя започнала да го кълне и ядосан изпочупил
обзавеждането. Привлечен от шума, се появил подс. Х.И., който започнал да го успокоява
и го извел от стаята. След малко пристигнали полицаите, които го задържали с
подс.Х.И. за едно денонощие. Когато го освободили ходил на лекар, който го
изпратил в болница. Лежал от 27.01. до 30.01.2011г., за изследвания, които били
отразени в епикризата, приложена на л.54 от делото.
Във връзка с изложената от подсъдимите защитна версия,
както и поради несъобразяването на версията на подсъдимите в основната единична
съдебномедицинска експертиза на в.л. Я. /горните обяснения за дадени след
изготвянето й, в хода на съдебното следствие, както се посочи, е назначени,
изготвени и приети
комплексна съдебно-медицинска експертиза, с участието
на вещите лица д-р Я.К., д-р И.С., д-р А.А. и Т.Д., биолог при ОД на МВР и
ДНК експертиза, със задача да изследва петната по
приложените веществени доказателства.
Според заключението на експерта Н.Т., по част от
веществените доказателства, представляващи части от ниска масичка (плот и
крака) има кървави следи, оставени от подс.Н.И.. Особен интерес представлява
един от детайлите, представляващ счупен крак от масичка. По него, в по-дебелата
част е установено петно, съдържащо ДНК профил на лице от женски пол. При
сравнение с ДНК профила на подс. Н.И. експертизата установила с вероятност
0.9999959, че тази кръв произхожда от неговата биологична майка. Петното,
означено със зелена лепенка PG 44-2-1, е разположено в дебелата част на крака,
от двете страни на ръба и не представлява капка(и), а значително по площ
размазване. Върху същото веществено доказателство е установено зацапване (PG
44-2-2) в долната третина спрямо средата на крака на масата в нормално
положение, като тази кръв произхожда от подс. Н.И..
В заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза се констатира, че някои увреждания по тялото на П. И. съответстват
точно на физическите профили на представените веществени доказателства и
специално точно описаният в предходния абзац крак от маса, чиито размер
съответства на характерна травма в областта на носа. Начинът, по който са
хлътнали костите на носа предполага ръб, а охлузването на разстояние два см.,
колкото е дебелината на крака, добре отговаря да е получено от другия ръб.
От съществено значение е също така обстоятелството, че
кръвта на подс. Н.И. е установена върху тънката част на крака, където е удобно
да бъде хванат при нанасяне на удари. В същото време петната от кръв на П. И.
са установени около един от ръбовете в другия край на крака, в неговата дебела
част. Освен, че е по-удобна за нанасяне на удари, преди разрушаване на
масичката тази част от крака е била непосредствено под плота. Това изключва
вероятността кръвта й да е попаднала по начина, описан от подсъдимите.
Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че петното (PG 44-2-1) е
замазано, а не представлява капка, поради което не може да е получено при
пренасяне на падналата под стълбата П. И..
Почиващите на специални знания констатации и анализ,
залегнали в комплексната съдебно-медицинска експертиза, изключват причиняване
на уврежданията по начина описан от подсъдимите. Вещите лица са категорични, че множеството травми, установени по тялото
на П. И. не могат да се получат при едно падане върху какъвто и да било терен,
дори с последвало падане върху нея на друго тяло и стълба. В същото време,
те добре отговарят да са причинени по начина, описан в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Освен характерното увреждане на носа, експертите са
констатирали и счупване на лявата лакетна кост, представляващо типична защитна
травма.
В отговор на поставената задача, комплексната
съдебно-медицинска експертиза е приела, че в делото няма обективни данни за
претърпени от подс. Н.И. увреждания, свързани с падане и последваща загуба на
съзнание. Три дни след инцидента той е приет в болница, само според субективни
оплаквания, които направените изследвания не са потвърдили по никакъв начин с
обективни находки, които могат да се установят и обусловят изводи със средствата
и от областта на медицината, подкрепящи твърденията на подсъдимия.
По
най-безапелационен начин обясненията на подсъдимите са опровергани от
свидетелските показания /както се посочи приобщени към доказателствения
материал от съдебното следствие по реда на чл. 373 ал. 1 от НПК. Те са
обособени в две групи, като едната (Т. П., А.М., П.И., К.Я. и Р.А.)
възпроизвежда изявленията на пострадалата, дадени след инцидента. Втората (С.С.,
М.П. и Д.П.) пресъздава казаното от подсъдимите, непосредствено след деянието.
При съвкупния им анализ е налице пълно съвпадение между версиите на подсъдимите
и пострадалата, като в присъствието на полицаите подс. Н.И. не само не се
опитвал да отрече извършеното, а дори се заканил да убие майка си щом го
освободят. В този момент, когато все още можело да бъде извършен оглед на
местопроизшествието и да се съберат веществени доказателства, никой от
подсъдимите дори не намекнал стълба, падане и т.н. Тези твърдения се появяват
чак на 17.02.2011г., когато пострадалата поискала определяне на мерки по Закона
за защита срещу домашното насилие. Разпитани по гр.№ 209/2011 год., на Районен
съд - Габрово, подсъдимите драстично променили становищата си и за първи път
разказали, че пострадалата съборила от стълбата сина си. Към този момент, тя
все още е била жива и изглеждало, че състоянието й се подобрява, поради което
акцентът в защитната теза бил поставен върху вредите, които подс. Н.И. получил
от агресията на майка си. За падането й, подсъдимите въобще не споменали.
Последвалата смъртта и привличането на подс. Н.И. като обвиняем, променила
значително обяснението му за инцидента. В разпита му като обвиняем на
12.04.2011г., за първи път казал, че пострадалата също е паднала и то под
стълбата, където „…земята на двора е циментирана и твърда”. Разхвърляните
цепеници, се появили още по-късно - в разпита на подс. Х.И..
При
този доказателствен конитинуум, характеризиращ се от една страна с пълна
изолация на обясненията на подсъдимите от всички останали доказателства по
делото, които от своя страна /останалите гласни, писмени и от експертен порядък
както се изложиха горе/ са напълно непротиворечиви и помежду си, а противостоящи
на обясненията на подсъдимите, съдът прие, че
обясненията
на двамата подсъдими, респ. изградената върху тях защитна теза, са недостоверни
и недоказани, всъщност са опровергани от
всички останали доказателства по делото, поради което не са годни да обосноват
поддържаната от тях и защитника им версия за случилото се.
При тази
фактическа установеност
ОТ ПРАВНА
СТРАНА съдът прие, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към
обективните признаци на състава по чл.124 ал.1 предл.2, вр. чл.129 ал.2 от НК.
По описания начин на 21.02.2011г. в Габрово, всеки от подсъдимите, при
условията на независимо съпричиняване с другия, причинил на П. И.И., смърт по
непредпазливост, настъпила поради остра дихателна и сърдечна недостатъчност
вследствие на масивна тромбоемболия, вследствие на умишлено нанесени средни
телесни повреди на 24.01.2011г., изразяващи се в счупване на четвърто и пето
ребра вдясно по средната мишнична линия и разместено счупване на пето, шесто и
седмо ребра вляво по задната мишнична линия, довело до трайно затрудняване на
движението на снагата и кръвоизлив (хемоторакс) в лявата гръдна кухина,
представляващ разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според заключението на двете съдебномедицински
експертизи, всички нанесени увреждания, в своята кумулативност, причинили
определящата телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, довела впоследствие до смъртта на пострадалата. Въпреки, че водеща е
травмата в областта гърдите, всички останали също имат участие, поради което
никоя не може да бъде изолирана от причинно следствения процес. Това има
значение за наказателната отговорност на подс. Х.И.. Той се включил по-късно в
побоя, след баща си и участието му е сравнително ограничено. Безспорно е обаче,
че нанесъл удари на баба си, при това с някакво оръдие (тупалка, бухалка) и не
само в ръката, както се опитва да докаже защитата. Единодушни в това отношение
са свидетелите С., П., М., Я., М. и И., а доказателства, които отричат
участието на подс.Х.И. не са събрани.
При извършването на деянията, подсъдимите били
пълнолетни и вменяеми, при липсата на данни, за някакви заболявания, съдът
приема, че са били в състояние да разбират свойството и значението на
извършеното. Неправилно в обвинителния акт се твърди, че престъплението е
извършено при пряк умисъл. Тази форма на вината не е характерна и се среща
рядко при престъпленията по чл.129 от НК. Сложността и непредвидимостта на
телесните увреждания, прави невъзможно съществуването на предварителни
представи относно настъпващите общественоопасни последици. С оглед данните за
вменяемост и съответстващия на възрастта им жизнен опит, всеки от подсъдимите е
допускал, че като насочва ударите си към жизненоважни органи, с използваните средства,
е възможно да причини телесни увреждания на пострадалата, вкл. от вида на описаните
в съдебно медицинската експертиза. Налице е и интелектуалния момент на умисъла,
тъй като всеки от подсъдимите допускал настъпването на тези увреждания.
Тъй като деянията им били извършени в различен времеви
период (последователно) и няма данни за предварително сговаряне или инцидентно
възникнал общ умисъл, не е налице съучастие между подсъдимите.
Предвид изложеното, съдът приема, че всеки от
подсъдимите е осъществил причиняването на средна телесна на пострадалата П. И.
при условията на евентуален умисъл. По отношение съставомерния по чл.124 ал.1
пр.2 резултат е налице непредпазливост под формата на небрежност. Никой от
подсъдимите не е желаел настъпването на смъртта на пострадалата, но предвид
възрастта, и жестокия побой, който й нанесли, те са могли и са били длъжни да
предвидят този резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Н.И.,
съдът съобрази следното. За престъплението по чл.124 ал.1 пр.2 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години. При
индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да се наложи на подс.
Н.И., съдът взе предвид множеството съставомерни телесни повреди, проявената
упоритост в умисъла, лошите характеристични данни, предвид миналото осъждане и
употребата на алкохол. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало, наличието на трудови навици и обстоятелството, че
пострадалата е лице от кръга по чл.161 от НК, за които законодателят е
предвидил смекчена наказателна отговорност. При баланс между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от
свобода за пет години. В този размер, то е достатъчно за постигане целите на
чл.36 от НК, при минимална употреба на наказателна репресия.
Не са налице предпоставките за
отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1,
чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода трябва да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ
режим.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Х.И., съдът
съобрази следното. За престъплението по чл.124 ал.1 пр.2 от НК, е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до осем години. При индивидуализацията на
конкретното наказание, което следва да се наложи на подс.Х.И., съдът взе
предвид причиняването на множество съставомерни телесни повреди и употребата на
алкохол. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото
съдебно минало, наличието на трудови навици, значително по-малкия каузален
принос и обстоятелството, че пострадалата е лице от кръга по чл.161 от НК. При
значителен между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
отмери наказание лишаване от свобода за три години. В този размер, то е
достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК, при минимална употреба на
наказателна репресия.
Налице са предпоставките за
отлагане изтърпяването на наказанието по реда на чл.66 от НК. Доколкото това
няма да попречи за постигане целите на личната и генерална превенции, съдът
преценява, че е възможно условно отлагане изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Гражданските искове са
доказани по своето основание. Извършеното от подсъдимите изчерпва елементите от хипотезата
на непозволеното увреждане
по см.на чл.45 от ЗЗД. Доколкото е извършено виновно /а и вината в аспекта на
гражданскоправната отговорност се и презюмира/, всеки от тях следва да
репарират понесените от тъжителя вреди, вкл. и неимуществените такива съгл. чл. 52 от ЗЗД. От данните по делото и разпита на
свидетелите П. и П., се установява, че за разлика от подс. Н. И.,
гражданската ищца поддържала близки отношения с майка си. Двете жени разчитали
една на друга и свидетелката преживяла тежко ненавременната й смърт. Скръбта
поради загубата на най-близкия родина й причинила болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди. От друга страна съдът съобрази, че отношенията на ищцата
с покойната й майка не са от естеството и интензивността на тези при
подрастващи или в зряла възраст – ицщата вече предимно ангажименти към твърде възрастната си майка и не е можела
вече да разчита като духовна и материална опора. Като съобразява всички тези обстоятелства, съдът
по справедливост оцени претърпяната от ищцата закуба, морални болки и страдания
и мъка по трагичмно загиналата й майка в паричен еквивалент тридесет хиляди лв. Съобразно степента на вината на
всеки от подсъдимите, тази сума трябва да се разпредели помежду им, като подс. Недко И. заплати двадесет хиляди лв., а подс. Х. И. - десет хиляди лв. В останала си част, до пълните предявени
размери от по
60 000 лв. исковете
следва да се отхвърлят. Доколкото произтича от непозволено увреждане,
задължението на двамата подсъдими солидарно, но такова искане, не е направено,
поради което съдът го разпредели, тъй като солидарността не се прилага
служебно.
Върху уважения размер трябва да
се присъди законната лихва, считано от датата на деликта и държавна такса.
Причина за
извършване на престъплението е употребата на алкохол и неспазване на установения
в страната правен ред.
Подсъдимите
трябва да заплатят на
Държавата направените деловодни разноски, а също възнаграждението по чл. 38а от ЗА за
поверениците на частния обвинител и граждански ищец.
Веществените
доказателства по делото следва да се отнемат в полза на държавата и като вещи
без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Председател: