Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез главен юрисконсулт М. Ж., против Решение №3/01.02.2024г. по АНД №294 по описа за 2023г. на РС-Левски, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 738470-F727946 от 15.11.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски с ЕИК *********, представлявано от В. П. И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано- касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Счита се, че неправилно РС Левски е приел нарушение на материалния закон, предвид обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което е приложена санкцията за юридическите лица по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Твърди се в жалбата, че въззивната инстанция неправилно е приела, че административнонаказателния орган не се е произнесъл по вината на нарушителя. Посочва се, че по делото са представени доказателства за системно нарушаване на данъчното законодателство от дружеството. От гласните доказателства се установявало, че при предходна проверка на органите по приходите на жалбоподателя е било обърнато внимание за паспорта на фискалното устройство и този факт не бил оспорен от дружеството. Счита, че процесното нарушение е извършено при форма на вина небрежност, което не освобождава търговеца от административнонаказателна отговорност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №3/01.02.2024г. по АНД №294 по описа за 2023г. на РС-Левски, като вместо него постанови друго, с което да потвърди издаденото Наказателно постановление № 738470-F727946 от 15.11.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.

Депозиран е отговор на касационната жалба от „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски, в който ответникът взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Левски правилно и законосъобразно. Ответникът сочи, че правилно въззивната инстанция е приела, че е налице непълнота в словесното описание на нарушението, където липсва посочване на фактическите признаци, запълващи привилегирования състав, а именно нарушението да не е довело до неотразяване на приходи. Твърди се, че в НП-то са описани само факти, запълващи състава на нарушената разпоредба на чл. 42, ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, но не и на препращащата норма чл.185, ал.2 изр.2 от ЗДДС. Споделят се изводите на РС-Левски, че административно наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Ответникът прави възражение на касационната жалба, като сочи, че РС Левски не е обсъждал в решението си формата за вината и нейната форма, а предвид обстоятелството, че се касае за юридическо лице въпроса за виновното поведение не следва да се обсъжда.

В съдебно заседание касаторът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. Ж., която моли съда да уважи жалбата и отмени Решение №3/01.02.2024г. по АНД №294 по описа за 2023г. на РС-Левски, като вместо него постанови друго, с което да потвърди издаденото Наказателно постановление № 738470-F727946 от 15.11.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Ответникът – ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски, редовно призован, се представлява от управителя В. П. И.. Страната моли съда да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на РС-Левски.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., която дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на въззивната инстанция и предлага на съда да го остави в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение №3/01.02.2024г. по АНД №294 по описа за 2023г. на РС-Левски, с което е отменено НП № 738470-F727946 от 15.11.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски с ЕИК *********, представлявано от В. П. И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) , издадена от министъра на финансите.

Районен съд - Плевен е приел за установено следното от фактическа страна:

На 13.09.2023 година инспектори по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен извършили проверка в търговски обект – ресторант „Р.“, находящ се в гр.Левски, [улица], стопанисван от „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски. В търговския обект продажбите се регистрирали и отчитали чрез монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ELTRADE B3 KL„ с индивидуален номер ED 303365, ИН на фискалната памет 4430365 и номер на потвърждението за регистрация в НАП 4484172/28.04.2023г. В хода на проверката бил изискан паспорта на фискалното устройство от присъстващия на място управител на дружеството, но последният не могъл да го открие и да го представи до края на проверката. За констатираното нарушение на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F727946/13.09.2023г. В акта жалбоподателят вписал възражение, че разполага с паспорт, но до кроя на проверката не успял да го намери. В срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН подал писмено възражение, в която дружеството представило копие както на изваден дубликат на паспорта, така и копие на намерен впоследствие оригиналния паспорт на устройството. Въз основа на АУАН било издадено НП № 738470-F727946 от 15.11.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски с ЕИК *********, представлявано от В. П. И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

РС-Левски приел горната фактическа обстановка въз основа както на писмените доказателства по делото, така и на гласните, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, чийто показания кредитирал с доверие.

Въз основа на фактите по делото съдът обосновал изводи, че НП-то е издадено от компетентен по място и материя орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, като АУАН и НП-то са издадени при спазване на материалния и процесуален закон, но не съдържат изискуемите по закон реквизити. Съдът приел, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество, а именно липса на описание на нарушението. Съдът приел, че вмененото задължение е по чл. чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в привръзка с чл.185, ал.2 изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, но липсвало описание на част от привилегирования състав, а именно изписване, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, както и прецизно изписване в правната квалификация на чл.185, ал.2 изр.2 от ЗДДС, на основание на което е приложена санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последното е довело до неяснота относно фактическите и правни рамки на вмененото нарушение и е накърнило правото на защита на санкционираното лице. Съдът приел, че формалността на административнонаказателното производство изисква конекситет на фактическата и правната част на актовете, с оглед гарантиране на правото на защита на санкционираното лице. Приел още, че НП-то не съответства на материалния закон, а с оглед фактите по делото е следвало административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието се явява с по-ниска степен на обществена опасност, съществено се отклонява от типичните случаи на нарушение, предвид причините за извършване на нарушението и смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът приел за установено, че паспорта се е съхранявал в мазето на проверявания търговски обект, както и че в деня на проверката представляващият дружеството е извадил дубликат за преустановяване на нарушението. Ето защо ПлРС отменил оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо но неправилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства, споделя се изцяло от настоящият касационен състав на съда, поради което препраща към него.

Касационния състав обаче не споделя изводите на съда, че АУАН и НП-то не съдържат императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити, както и, че е допуснато съществено нарушение при издаването на НП-то поради липса на изписване на хипотезата на чл.185, ал.2 от ЗДДД, при която е наложена санкция на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Втората алинея на същата норма предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. същевременно чл.185, ал.2 изр.2 ЗДДС указва, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В конкретния случай в НП-то е изписана нормата на чл.185, ал.2 с привръзка към ал.1 от ЗДДС. Единствената хипотеза, при която ал.2 препраща към ал.1 е в изр.2 на нормата, но липсата на изписването при наличие на привръзка с основаната разпоредба обуславя извод, че се касае именно за приложение на хипотезата в чл.185, ал.2 изр.2 ЗДДС. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено и не е оказало влияние върху възможността жалбоподателят да реализира в пълнота правото си на защита, установено от подаденото възражение по чл.44 от ЗАНН и жалба срещу наказателното производство вкл. развилото се пред две инстанции съдопроизводство.

И в акта, и в наказателното постановление нарушението е описано пълно и точно, отразени са в детайли обстоятелствата, при които е извършено, и са изписани законовите разпоредби, които са били нарушени с необходимите привръзки между тях. Подробно са описани всички извършени действия по установяване на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, ответник в настоящото производство, посочена е съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за размера на наложеното административно наказание. НП-то и АУАН са издадени от материално и териториално компетентен орган. АУАН е съставен в присъствието на свидетели, подписан е от актосъставителя, от посочените в него свидетели, както и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.42, т.1-4 ЗАНН, предявен е на нарушителя, както и препис от същия е връчен на дружеството. НП-то съдържа реквизитите по чл.57, ал.1-7 от ЗАНН, поради което волята на наказващият орган се установява по несъмнен и категоричен начин. При ангажиране на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Деянието, за което е санкционирано дружеството съставлява административно нарушение по посочения от наказващият орган административно наказателен състав и не са налице предпоставки за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата. Нарушението е доказано вкл. съпричастността на ответника към деянието.

Настоящият касационен състав не приема извода на въззивната инстанция, че са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби по силата на чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т.е. преценката за "маловажен случай" се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.

В конкретния случай по делото са налични писмени доказателства (л. 32 и л. 37 от АНД № 294/23г.), а именно НП № 718829-F713704/16.08.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново и предупреждение № 718830-713705/16.08.2023г. за нарушения на данъчното законодателство, осъществени от „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски на 21.06.2023г. От показанията на свидетеля И. Б. се установява още, че пред инспекторите от НАП управителят е споделил, че паспортът е изгубен и не е могъл да го открие и при предходна проверка. Показанията на свидетеля кореспондират с посочените по-горе писмени доказателства и следва да се кредитират с доверие и в тази част. От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че дружеството системно нарушава законодателството като не съхранява по надлежен начин изискуемите документи- регистър на касови бележки, а в настоящия случай и паспорта на фискалното устройство. Безспорно дружеството в рамките на една година е допуснало две нарушения на чл.42, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Следва да се отбележи обстоятелството, че въззивната инстанция е възприела безкритично твърдението на жалбоподателя, че е съхранявал документите си в мазе, че още в деня на проверката се е снабдил с дубликат на паспорта и след 18 часа след повторна проверка е открил оригинала. Действително видно от материалите по делото шест дни след проверката представляващият дружеството е представил към възражението си копие от двата паспорта- от оригинала и от дубликата, но липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че още на същия ден 13.09.2023г. в търговския обект е имало в съответствие с чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съхраняван паспорт на фискалното устройство. Не са налице доказателства и за датата на снабдяване от страна на ответника с дубликата на документа.

Ето защо не може да се приеме, че деянието се явява изолирано и инцидентно за нарушителя, а от тук не е налице и маловажен случай на нарушение.

Същевременно определената от административнонаказващия орган санкция е към минимума определен в чл.185, ал.1 от ЗДДС и съответства на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

Предвид гореизложеното, касационният състав счита, че като е отменил НП-то РС-Левски по същество е постановил неправилно като краен резултат решение, което следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго, с което оспореното НП да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза НАП да се присъди сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 пр.2 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

ОТМЕНЯ Решение №3/01.02.2024г. по АНД №294 по описа за 2023г. на РС-Левски, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 738470-F727946 от 15.11.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски с ЕИК *********, представлявано от В. П. И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) , издадена от министъра на финансите.

ОСЪЖДА „ПЕВИЛ-2020“ ЕООД – гр.Левски с ЕИК *********, представлявано от В. П. И., да заплати на Национална агенция на приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.