Р Е Ш Е Н И Е
№ /06.01.2012г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти
състав в публичното съдебно заседание,
проведено на седми декември през две хиляди и единадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1908 по описа за
2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e с правно
основание чл. 108 ЗС.
Образувано е по иск на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ *********, представляван от Ректора доц. д-р инж. О.А.Ф.
срещу М.К.Ш. ЕГН **********,*** и А.П.К. ЕГН **********,*** . Според ищеца, въз
основа на нотариален акт вх. peг. №17802/19.12.2001 год. акт №151, том LIII, дело
№11944 на Службата по вписванията, ответниците неоснователно се легитимират
като собственици на имот с площ 1360,00 кв.м,
представляващ парцел №1324 по плана на 23-ти микрорайон Варна, придобит въз
основа на делба по гр.д. №1207/1995 год. на ВОС, във връзка с реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др. по гр.д. №1132/1992 год.
на ВОС. Твърди, че ответниците нямат право на собственост върху описания
по-горе имот, тъй като той е част от
университетския двор, отреден със заповед №709 от 19.09.1964 год. на Председателя на ИК на ГНС - Варна за учебен
комплекс състоящ се от земя с площ от 189 245,00 кв.м
и сгради, описани в АДС №3035/16.05.2000 год. Делбата
по гр.д. №1207/1995 год. на
ВОС била нищожна, поради невъзникнало право на
възстановяване на собственост по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Според ищеца
правото на възстановяване на собствеността върху процесния
имот обективно не може да възникне, тъй като решението по гр.д.№1132/1992
год. на Окръжен съд-Варна е
постановено без да са налице предпоставките на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и
др. Отчуждителното мероприятие „МЕИ" е за комплексно обществено
строителство, реализирано преди влизане в сила на реституционните закони, с
изграждане на основните учебни корпуси, спомагателни сгради, инфраструктурата и
благоустройствените съоръжения на учебния комплекс, включително масивната
външна ограда на университетския двор, видно от годините на въвеждане в
експлоатация в приложените АДС №3035/16.05.2000 год.
и счетоводни картони за осчетоводяване на съоръженията на Университета. Към
настоящия момент, процесният имот не е предвиден в
подробен устройствен план и се намира в двора на Технически университет -
Варна. Нанесен е в кадастралната карта на Варна като ид.
№10135.2555.22, защрихован с червен цвят по приложената скица №34177/09.12.2009
год. на СГКК - Варна и няма данни за упражняване на
владение върху него от ответниците. Носители сме на вещни права на
самостоятелно изграждане и ползване на учебния комплекс, като обект на
образование, съгласно действащия Общ градоустройствен план на гр.Варна от 1987 год. и Чл.21,
ал.1, т.11 от Закона за висшето образование, което обуславя правния ни интерес
да установим, че ответниците нямат право на собственост или други вещни права
върху процесния имот. С оглед изложеното, ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците
нямат право на собственост или други вещни права върху процесния
имот с площ 1360,00 кв.м., намиращ се в двора на
Технически университет - Варна, откъм ул."Мир" в 23-и микрорайон по
плана на гр.Варна, представляващ парцел №1324 по
кадастралната основа, одобрена със Заповед №Р-214/23.11.1994 год. на Кмета на Община-Варна и
идентификационен №10135.2555.22 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-1892/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-София, защрихован в червен цвят по приложената скица
№34177/09.12.2009 год. на СГКК-Варна,
както и да му присъди направените по делото съдебни разноски. С исковата молба
са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Ответниците М.К.Ш. ЕГН **********, и А.П.К. ЕГН **********, изразяват становище
за недопустимост и неоснователност на така предявения иск. Ответницата А.К.
твърди, че притежава права върху процесния имот по
силата на реституция, постановена с влязло в сила решение на ВОС от 09.03.1993
г. по гр.д. № 1132/1992 г., с което е отменено
отчуждаването и на основание чл.4 от ЗВСНОНИ имотът е реституиран в полза на
бившите му собственици. Това решение се отнася за имот, представляващ 2/3 ид.ч от недвижим имот, находящ се в 23 подрайон, съставлява
имот с пл. № 2404 в м-ст “Чаира„, ул.”Мир„, в гр.
Варна, с площ от 2200 кв.м, извършено със заповед
№2048/12.10.1974 г. на Председателя на ИК на ГНС Варна по чл. 98 от ЗТСУ / отм./. Решението има пряко вещно правно-действие.
Реституцията е допусната, поради това, че върху имота на отв.
К. и праводателката на отв.
Ш. –Т.Р. не е започнало фактическо строителство към
момента на влизане в сила на реституционния закон в изпълнение на
мероприятието, за което имотът е бил отчужден със заповед №2048/12.10.1974 г.
на Председателя на ИК на ГНС Варна. Преди отчуждаването имотът е притежаван от
Т.Р. по силата на нот.
акт № 182, том IV, дело № 1086/1959 г., обективиращ договор за покупко-продажба между нея и Н.А.К., а от А.П.К. - по силата на договор за
дарение, сключен с нот. акт № 112а, том IX, дело № 2741 /1968 г., чрез който е придобила 500 кв.м ид.части от целия имот , с
площ от 2200 кв.м. Останалата 1/3 ид.ч
от имота е придобита от ответниците по силата на съдебна делба, постановено по гр.д. № 1207/1995 г., извършена с държавата. Ответницата М.К.Ш.
притежава 1/2 ид.част от имота по силата на договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151 , том LIII, дело № 11944 / 2001 г., сключен с Т.В.Р., който я легитимира като негов собственик.
Правото на възстановяване на собствеността върху имота в полза на ответниците е
признато по реда на косвения съдебен контрол с решение № 354 от 23.04.2008 г.
по гр.д. № 1992 / 2007 г. на ВКС, в което съдът е
приел, че са изпълнени законовите изисквания за възстановяване на правото на
собственост. Ответниците оспорват твърденията на ищеца относно нищожността на
съдебната делба, основаващо се на довод за липса на предпоставки за допуснатата
от съда реституция на имота. Твърдят, че след влизане в сила на решението за
допускане на делба на процесния имот, държавата, а
още по - малко който и да е друг правен субект, който не установява
самостоятелни права върху имота, не биха могли в ново съдебно производство да
повдигат спор за собственост със същия предмет. Делбата е действителна и
породила целения ефект за прекратяване на съсобствеността. Този ефект следва да
се счита настъпил и за ищеца, доколкото същият не сочи и не претендира да
притежава самостоятелни вещни права върху имота, а цели защитата на правата на
държавата, което се потвърждава и от представения от него АДС. По отношение на
ищеца следва да се счита настъпил и ефекта на всички постановени съдебни
решения по дела, в които същият не е взел участие, но същите са решени с
участието на държавата. Ищецът не е носител на вещни права върху имота само по
силата на факта, че е висше учебно заведение. Редът за учредяване на такива
права е уреден не в Закона за висшето образование, а в други нормативни актове,
на каквито ищецът не се позовава. Излагат, че са налице всички предпоставки за
реституция на имота по реда на ЗВСВНОИ, а освен това даденото срещу
отчуждаването парично обезщетение е било върнато от собствениците. Твърдят, че
имотът не се намира в двора на Техническия университет и не е включен в обхвата
на имотите, предмет на АДС №3035/2000 г., а при установяване на обратното -
включването му е напълно неправомерно, тъй като имотът или части от него не са
държавна собственост. С оглед изложеното считат, че ответниците се легитимират
като изключителни собственици на спорния имот, поради което искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема
за установено следното:
В с.з.,
проведено на 12.10.2011г, съдът е допуснал изменение на иска съобразно
разпоредбата на чл. 214 ГПК, като е приел, че искът е по чл. 108 ЗС, а именно след като бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че към датата на предявяване на иска
съществуват право на публична държавна собственост и вещни права на строеж и
ползване, предоставени в полза на Технически университет – Варна, те да бъдат
осъдени да предадат на ищеца владението на имота с площ от 1360,00 кв.м, намиращ се в двора на учебния комплекс на Технически
университет – Варна откъм ул. «Мир», 23-и микрорайон на гр. Варна,
представляващ парцел пл. № 2404-1324 по кадастралната основа, одобрена със
Заповед № Р-214/23.11.1994 г. на Кмета
на Община Варна и идентификационен № 10135.2555.22 по кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД 1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АВ –
София, защрихован в червено по приложената скица № 34177/09.12.2009 г. на СГКК
– Варна, на осн. чл. 108 ЗС.
Подлежащите на установяване
факти по иска с правно основание чл.108 от ЗС са: правото на собственост на
ищеца върху процесния
недвижим имот, на твърдяното в исковата молба придобивно основание и осъществяването
на владение на имота от ответника, като тежестта за установяване на посочените
обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно принципа за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес определен в чл.154, ал.1 от ГПК.
По делото са приложени
писмени доказателства, от които се установява, че с Указ №395 на президиума на
НС, публ. в ДВ бр.61/4.08.1064г е създаден Машинно-електротехнически институт гр.Варна.
Видно от Заповед №709/ 19.09.1964т на осн.§60 и 70 от
Правилника за приложение на ЗПИНМ на Председателя на ОНС-Варна
е одобрено изменението на уличната и дворищна регулация на 23 подрайон гр.Варна, кв. 950,951 до 967,974,975,976 и 1080, които се
отреждат за Машинно-електротехнически институт. Като изменението е възприето по
протокол №37/25.08.1994г. Съгласно тази заповед
освен направеното отреждане за ВЕИ е имало и отреждане за разширение на
МЕИ, което се установява и от издаденият АДС №3035/2000г в който площта на ТУ е
189 245 кв.м.
Видно от издаденият Акт
№10995/23.09.1971г на ГНС-Варна, на осн.т.21 от
Правилник за държавните имоти и §100 от ППЗПИНС и заповед №709/1964г целият имот е актуван
с площ от 150 034 кв.м. в 23 подрайон м.Сотира гр.Варна, обхваща
кв.950,951 до 967,974,975,976 и 1080, като отстъпен на Машинно-електротехнически
институт гр.Варна.
С Решение на Народното събрание публ. в ДВ бр.68/01.08.1995г., за създаване и преобразуване
на висши училища, МЕИ е преобразуван в Технически университет гр.Варна /ТУ/.
С Акт за публична държавна
собственост № 3035 от 16.05.2000г на осн.чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС, и чл.68 от ЗДС,
имотът на ТУ е описан с площ –земя от 189 245 кв.м.,
както и са описани изградените в него масивни сгради.В
графа ”Предоставени права върху имота” е вписано: МНО-Технически
университет гр.Варна, чл.89 от ЗВО.
Ответниците твърдят, че притежават право на собственост върху процесния имот по силата на реституция, постановена с
влязло в сила решение на ВОС от 09.03.1993 г. по гр.д.
№ 1132/1992 г., с което е отменено отчуждаването на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в 23 подрайон,
съставлява имот с пл. № 2404 в м-ст “Чаира„,
ул.”Мир„, в гр. Варна, с площ от 2200 кв.м, извършено
със заповед №2048/12.10.1974 г. на Председателя на ИК на ГНС Варна по чл. 98 от
ЗТСУ и на основание чл.4 от ЗВСНОНИ имотът е реституиран в полза на бившите му
собственици.
Видно от заключението на вл. П.,
изслушано в.с.з
на 22.06.2011г., имот 2555.22 от действащата кадастрална карта на гр.
Варна, представляващ имот пл. № 2404 от КП „Чаира" изготвен 1956 г., е отчужден
със заповед № 2048/12.10.1974 г. на Председателя на ИК на ГНС в полза на
държавата, за разширение на МЕИ. /л. 170 от делото/. Съгласно оценителния
протокол, /л. 168 от делото/, за ул. „Мир" са отчуждени 666 кв.м. от имот пл. № 2404. Процесният
имот се обхваща от заповед № 709/ 19.09.1964г. на Председателя на ИК на ГНС -
Варна, с която се одобрява уличната и дворищна регулация на 23-ти подрайон на
гр. Варна, като части от същия попадат в кв. 950 и 951. Съгласно Генералния
застроителен план на ТУ- Варна, действащия ЗРП на 23- ти микрорайон от 1987г.,
имотът с площ 2555.22, представляващ
част от имот пл. № 2404 попада в границите на ТУ- Варна. Със заповед №
Р-214/23.11.1994 г. на Кмета на Община Варна в площадката на МЕИ е попълнен процесният имот с нов пл. № 1324 представляващ част от
2404. Съгласно АДС № 3035/2000г., границите на Технически университет - варна
са: ул. „Студентска", бул. „8-ми Приморски полк", ул. „Хр. Смирненски", частни имоти, ул. „Мир".
Изхождайки от поредността на датите при съставяне на двата по-горе цитирани
документи, както и това, че в акта като граници са описани и „Частни
имоти", вещото лица счита, че към датата на съставяне на АДС №
3035/2000г., процесният имот не е бил в границите на
същия, а е представлявал една от границите на имота от АДС, още повече, че
скица към акта не е приложена към делото. По действащата кадастрална карта на
гр. Варна имотът, описан в АДС № 3035/16.05.2000г. представлява - поземлен имот
с идентификатор 10135.2555.26. Поземлен имот с идентификатор 10135.2555.26 е
идентичен с имот №10135.2555.26 по скица № 34177/09.12.2009г. Същият не включва
процесния имот ПИ № 2555.22, а граничи с него.
Имотът, поставен в дял на ответниците А.К. и Т.Р. по силата на решение на ВОС по гр.д.№ 1207/95г., а именно имот пл. № 1324 с площ от 1360 кв.м. по плана на 23-ти микрорайон на гр. Варна е идентичен
на ПИ № 2555.22 от КК на гр. Варна. От огледа извършен на място се установява,
че строителство върху процесния имот на външната
масивна ограда е извършено. Имотът е изоставен силно охрастен
и със саморасли акации. Паропроводът на отоплителната централа на Университета
е по същество подземен кадастър и представлява „скрити,, строителни работи,
които могат да бъдат установени само с прокопаване на шурфове.
В Генералния застроителен план на Университета е предвидена външна масивна
ограда.
Видно
от заключението по допълнителната СТЕ, изслушана в с.з.
на 12.10.2010г. Със заповед №
2048/12.10.1974 г. на Председателя на ИК на ГНС в полза на държавата, за
разширение на МЕИ се отчуждава недвижим имот находящ се в 23-ти подрайон,
собственост на Т.В.Р., А.П.К. и В.П.М. Според вещото лице, към момента на това
второ отчуждаване /преди това е извършено отчуждаване за улична регулация
–изграждане на ул. “Мир” се касае за цялата останала след първото отчуждаване
на имот №2404 разположена на изток. Със заповед № Р-214/23.11.1994 г., на Кмета
на Община Варна /л. 68 от делото/ е попълнен КП с възстановения имот под № 1324
с площ от 1324 кв.м. В тази възстановена част няма
строителство. Генерално - застроителните планове са имали следните предвиждания
за процесния имот: 1. Първоначален генплан - за пътен
възел при улиците „Студентска и „Хр.
Смирненски"; 2. Генплан одобрен на 04.05.1976 г.
- за футболно игрище; 3. Генплан одобрен на
06.02.1985 г. -за покрит паркинг и баскетболно игрище на север от сградата; 4.
Преработка на генплан от 1992 г. - сграда за
комплексни тежки лаборатории. На място не са изпълнени предвижданията и по четирите
по-горе изброени генерално застроителни планове.
В с.з, проведено на 07.12.2011г.,е изслушано заключението на
СТЕ, изготвено от в.л. А.. Видно
от същото, първото отчуждаване за процесния имот е
във връзка с изграждане на улица „Мир", като от имота са отчуждени 666кв.м
с Протокол №62/19.09.1968г. За разширението на МЕИ одобрено със Заповед
№2048/12.10.1974г. е отчуждена останалата част от имота. По ген. план, одобрен
1976г. процесната територия е попадала в терен за
футболно игрище. Оградата по границата на имота на Технически университет не е
предмет на Генералния план от 1985г. Както в графичната, така и в текстовата
част не е коментирана западната граница - оградата на Технически университет,
където попада и процесния имот. Изграждането на оградите
по имотните (регулационни) граници се извършва по друг ред и те не са предмет
на самия ген. план. По делото има представено разрешение за строеж №98/10.05.1978г. (лист
17 от делото) което представлява разрешение за изграждане на масивна ограда в
източната и южна част на ВМЕИ. За процесната част,
представляваща западната граница на имота няма приложено по делото разрешение
за строеж. Отразяването на външната линия от двойната линия по ген. план
съвпада с регулационните граници на площадката, но дали ще бъде изградена
ограда , какъв вид ще има същата и от какви материали ще бъде изградена е
предмет на разрешение за строеж и одобрени арх. проекти.По
действаща кадастрална карта, процесният имот е
отразен с идентификатор 10135.2555.22 с площ от 1324кв.м. Площта на имот №2404,
предмет на реституционно решение е 2647кв.м. Възстановената незастроена площ от
имота представлява имот с идентификатор 10135.2555.22. На изготвената скица
/стр. 398/ вещото лице е отразило върху първоначалния имот пл. № 2404 от КП „Чаира"
от 1956 г. извършените към настоящия имот мероприятия: уличната отсечка на
ул."Мир" с площ от 666 кв.м, отредена по
първия ген.план от 1964г. - посочена с жълти щрихи
върху скицата. Застроената площ от 407 кв.м от имота,
попадаща в имот с идентификатор 10135.2555.21 собственост на БАН, а към
настоящия момент на „Информатика, програмиране и машини" АД е посочена със
сини щрихи върху скицата.
Безспорно, че с влязло в
сила решение, постановено на 09.03.1993г., по гр. дело 1132/1992г. по описа на
ВОС, съдът е отменил отчуждаването на недвижим имот, находящ се в 23-ти
подрайон на гр. Варна, пл. №2404 на м-ст ”Чаира”, ул. Мир по заповед 2048/12.10.1974г. на
Председателя на ИК на ГНС Варна по чл. 98 ЗТСУ спрямо лицата Т.В. и А.К. в размер на 2/3 ид.
части, като е отхвърли искането за възстановяване на 1/3 ид.
част.
С влязло в сила решение,
постановено на 24.01.1996г., постановено по гр. дело №1207/1995г. по описа на
ВОС, съдът е извършил делба, като на осн.
чл. 288, ал.2 ГПК /отм./ поставя в общ дял и
собственост Т.В.Р. и А.П.К. следния недвижим имот: дворно
място с площ 1360 кв.м., представляващо парцел №1324
в 23-ти микрорайон на гр. Варна, в дял на държавата е поставена не
урегулирана част от имот с пл. №2404 с площ 840 кв..
По иска с правно основани
чл. 108 ЗС, в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост въз онова
на твърдяното от него придобивно основание.
Ищецът
ТУ - Варна твърди, че е процесуален субституент на
Държавата. Заявява, че в полза на неговия праводател
е отреден имот публична държавна собственост - земя с площ от 150034 кв.м. находяща се в 23-и микрорайон на гр.Варна
предоставен за ползване и управление на Машинно-електротехнически институт
/ВМЕИ/, преобразуван в Технически университет-Варна.
Твърди, че върху така отредения имот - земя, е изграден учебният комплекс на
МЕИ, ВМЕИ, като учебният комплекс на Университета е изграден поетапно в 23-и
микрорайон с граници: ул."Студентска", ул."Мир", ул."Хр.Смирненски" и бул. "Осми приморски полк"
/Д.Благоев/ по Генерален застроителен план, утвърден
1976 год., периодично актуализиран до 1992 год. от Община Варна. С тези граници и площ учебният
комплекс фигурира като обект за образование на ВМЕИ в действащия Общ
градоустройствен план на гр.Варна от 1987 год. Строителството на учебния комплекс е започнало още с
откриване на Университета от 1964г., като през 1969 год.
е завършен първия учебен корпус на Електротехническия факултет и последователно
до 1990 год. е извършено строителството на останалите
основни учебни корпуси, спомагателни сгради, инфраструктурата и
благоустройствените съоръжения, включително външната масивна бетонна ограда.
Посочва, че последно имотът е актуван в АДС № 10995 /
23.09.1971Г. на ГНС - Варна; АДС № № 1474 / 92г.; 485
/ 1987г; 486 -1987г; 487 / 1987г; 488 / 1987г.; 491 / 1987г. Счита, че
ответникът неоснователно владее и ползва поземлен имот с идентификатор
10135.2555.22 по кадастралната карта и регистри на гр.Варна
с площ 1360,00 кв.м. тъй като не са били налице
основанията за постановяване на съдебното решение на ОС - Варна за отмяна на
отчуждаването и това решение няма действие спрямо ТУ - Варна.
Безспорно ищецът Технически университет гр.Варна е висше учебно заведение по смисъла на чл.13 от ЗВО -създадено от държавата и осъществява дейността си въз основа на
предоставена държавна собственост и
ежегодна държавна субсидия. Според чл.89 ал.1 от ЗВУ имуществото на висшето
учебно заведение се състои от право на собственост и от други вещни и
имуществени права. Ал.2 изрично определя, че недвижимите имоти, предоставени от
държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.
Действително константната съдебна практика е в смисъл, че при оспорено
право на реституция в полза на праводателя на
правоимащите, съдът следва да извърши
преценка по реда на косвения съдебен контрол на наличието на предпоставките за
възстановяване правото на собственост в полза на лицата, респективно на техния праводател -към момента на отнемане на имота. Косвеният
съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаване се
осъществява в исковото производство при спор за собственост не само по
възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност
на акта за реституция на имота. Гражданският съд при предявен иск с пр.осн. чл. 108 ЗС по възражение на някоя от страните
следва да прецени всички предпоставки за реституцията, тъй като ищецът не е участвал като страна в административното
производство, по реда на което се възстановява собствеността на отчуждени по
благоустройствени закони недвижими имоти. Поради неучастието му като страна
ответникът той не е обвързан от силата на пресъдено
нещо на реституционното решение и последното не е задължително за него. След
като ищецът не е легитимирана страна в реституционното производство същият не
разполага с право на жалба срещу постановеното позитивно решение, включително и
когато същото е материално незаконосъобразно. В гражданския процес по иск за
собственост при противопоставени от ответника вещни права, придобити въз основа
на решението на административния орган или на заместващото го съдебно решение
ищецът може да се защити като направи възражение, че не са налице изискванията
за допустимост на реституцията. В такъв случай гражданският съд е длъжен да разгледа
това възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната
законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на
отчуждения имот без да го отменява да отхвърли предявения иск за собственост
относно този имот.
Настоящият състав счита,
че в настоящия случай, тази практика не може да намери приложение. След
постановяване на реституционното решение по гр. дело №1132/1992г. по описа на
ВОС, с което съдът е отменил отчуждаването
на недвижим имот, находящ се в 23-ти подрайон на гр. Варна,
пл. №2404, м-ст ”Чаира”, ул. “Мир” по заповед №2048/12.10.1974г. на
Председателя на ИК на ГНС Варна по чл. 98 ЗТСУ спрямо лицата Т.В. и А.К. в размер на 2/3 ид.
части, като е отхвърли искането за възстановяване на 1/3 ид.
част, с влязло в сила решение, постановено на 24.01.1996г., по гр. дело
№1207/1995г. по описа на ВОС, е извършена
делба, като на осн. чл. 288, ал.2 ГПК /отм./ в общ дял и собственост Т.В.Р. и А.П.К. е поставен следния недвижим имот:
дворно място с площ 1360 кв.м., представляващо парцел
1324 в 23-ти микрорайон на гр. Варна, а в дял на Държавата е поставена не
урегулирана част от имот с пл. 2404 с площ 840 кв.
Предвид наличието на
влязло в сила решение, в което е извършена делба между реституираните ответници
и Държавата, съдът счита, че правото за възражение за материална
незаконосъобразност на акта за
реституция на имота на ищеца е преклдурано. Ищецът
твърди, че процесуален субституент на Държавата. Държавата е участвала в
производството за делба, без да направи възражение, като е получила и реален
дял от имота. Ето защото, съдът счита, че това решение – за извършване на делбата обвързва ТУ на осн.
чл. 221 ГПК /отм./ със силата на пресъдено нещо, предвид което е недопустимо в настоящото
производство да се правят възражения за липса на предпоставките за възстановяване на имота. По тези
съображения съдът счита, че не следва да обсъжда събраните във връзка с
установяване на тези предпоставки писмени и главни доказателства.
По изложените съображения, съдът
счита, че ищецът не установява по надлежен начин правото си на собственост
върху процесния имот. Напротив- ответниците се
легитимират като собственици на същия въз основа на влезли в сила решения и
правоприемство. С оглед на което така предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска по чл. 108
ЗС, ответниците имат право да му бъдат присъдени направените по делото съдебно
деловодни разноски съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, Списък по чл. 80 ГПК не е представен, поради което с оглед наличните доказателства, съдът
определя същите в размер на 4210.00 лв., от които 4000 –адв. хонорар и разноски
за СТЕ -210 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ *********, представляван от Ректора доц. д-р инж. О.А.Ф.
срещу М.К.Ш. ЕГН **********,*** и А.П.К. ЕГН **********,*** за предаване
собствеността и владението на недвижим имот с площ от 1360,00 кв.м, находящ се в 23-ти микрорайон на гр. Варна,
представляващ парцел пл. № 2404-1324 по кадастралната основа, одобрена със
Заповед № Р-214/23.11.1994 г. на Кмета
на Община Варна и идентификационен № 10135.2555.22 по кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД 1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АВ –
София, защрихован в червено по приложената скица № 34177/09.12.2009 г. на СГКК
– Варна, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ
*********,
представляван от Ректора доц. д-р инж. О.А.Ф. ДА ЗАПЛАТЯТ на М.К.Ш. ЕГН **********,***
и А.П.К. ЕГН **********,*** сумата от 4210.00 /четири хиляди двеста и десет
лв./ на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от получаването му от
страните пред Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: