Р Е Ш Е Н И Е
№ 408 / 01.12.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на първи ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на секретаря Мария Михалева и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 447 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
„Свентранс БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Добрич,
ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, представлявано от управителя Л.Д., срещу
решение № 211 от 15.06.2022 г., постановено по нахд № 112/2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000663/15.06.2021
г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на
касатора за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗАвтПр, във вр. чл. 6, ал. 3 от
Наредба № 40/14.01.2004 г. на МТ, във вр. с т.8.3.1 от Приложение А от ADR и на основание
чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 10 000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда за
липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство. Твърди се, че АУАН не е издаден от
лице, упълномощено да издава актове за установяване на административно
нарушение. Счита се, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството и му наложена санкция за допустителство, тъй като отговорност за
допустителство може да носи само физическо лице съгласно чл. 10, във вр. чл.
24, ал. 2 от ЗАНН. Изразява се становище за неспазване на разпоредбите на чл.
42, т. 4 и т. 5, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като е
налице неяснота в описанието на нарушението и несъответствие между въведените в
АУАН и НП факти и правната квалификация на деянието. Иска се отмяна на решението
и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът – РД „Автомобилна администрация“ - Варна,
оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Изразява становище за правилност на
съдебното решение и иска съдът да го остави в сила. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба по съображения, че е налице безспорно
установено административно нарушение, което правилно е санкционирано от
административнонаказващия орган. Иска решението на КРС да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна следното :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление касаторът е
санкциониран за това, че при извършена комплексна проверка по документи е
установено, че на 12.08.2020 г., в град Добрич, в качеството си на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 15187, е допуснал
осъществяването на международен обществен превоз на опасни товари (ADR), превозвайки
калциев хидрат хипохлорид с UN 3487, с товарен автомобил
(влекач) марка „Даф“ от кат. N3, с рег. № СВ 2776 НР, без да ползва консултант по
безопасността, който да е нает по трудов или граждански договор, видно от CMR №
41168819/12.08.2020 г. и декларация с рег. № 82-00-51-1122≠1/21.01.2021
г. АНО е приел, че с поведението си дружеството е осъществило състава на
нарушение по чл. 14, ал.
1 от ЗАвтПр, във вр. във вр. чл. 6, ал. 3 от Наредба №
40/14.01.2004 г. на МТ, във вр. с т.8.3.1 от Приложение А от ADR, поради което
подлежи на санкциониране на основание чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
или нарушение на материалния закон, които да водят до неговата отмяна, като се
е позовал и на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено, че жалбоподателят
е извършил вмененото му с НП административно нарушение, допускайки осъществяването
на превозна дейност на опасни товари без назначен консултант по безопасността. Посочил
е, че самият управител е декларирал писмено, че дружеството има нает
консултант, но от 01.01.2021 г., което се потвърждава и от представения договор
за наем на услуги от същата дата. Изложил е съображения, че нарушението е
правилно квалифицирано и не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Направил е извод, че АНО се е съобразил с действителната фактическа
обстановка и е наложил съответното наказание, поради което издаденото от него
наказателно постановление е законосъобразно.
Решението е правилно. Постановено е след събиране и анализ на
всички относими доказателства и в съответствие с материалния закон, поради
което не са налице заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Правилно е становището на районния съд, че не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Настоящият
касационен състав споделя мотивите към решението относно критериите, определящи
процесуалните нарушения като съществени и несъществени, поради което не е
необходимо да ги преповтаря. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
АУАН не е издаден от лице, упълномощено да издаване актове за установяване на
административно нарушение. Представената към касационната жалба заповед на
директора на РД „АА“ – Варна, с която е определен срок за извършване на
комплексната проверка на превозвача, няма отношение към компетентността на
актосъставителя, която е законовоопределена в чл. 92, във вр. чл. 91 от ЗАвтПр.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че са
налице достатъчно доказателства, сочещи на извършено административно нарушение
по чл. 14, ал. 1 от ЗАвтПр, във вр. чл. 6, ал. 3 от Наредба № 40/14.01.2004 г.
на МТ, във вр. с т.8.3.1 от Приложение А от ADR, за което следва
да носи отговорност санкционираното дружество на основание чл. 103, ал. 1 от
ЗАвтПр.
Посочените за нарушени разпоредби уреждат задължението на
превозвачите да имат един
или повече консултанти по безопасността при превоз на опасни товари. Детайлната регламентация на това задължение се съдържа в Наредба
№ 40/14.01.2004 г. на МТ. Тази наредба е издадена на основание чл. 14, ал. 1 от
ЗАвП и транспонира изискванията относно превоза на опасни товари по шосе на
Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008
г. относно вътрешния превоз на опасни товари, като съгласно чл. 1, ал. 2 от
наредбата превозите на опасни товари на територията на Република България или от територията на Република
България до друга държава - член на Европейския съюз, и/или между Република
България и трети страни се извършват при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе (ADR). „Участници в превоз
на опасни товари“ са изпращач, превозвач, получател, товарач, опаковач, пълнач,
оператор на контейнер-цистерна или на преносима цистерна така, както са
посочени в 1.2.1 на ADR - § 1, т. 5 от ДР на Наредбата. „Опасни товари“ са
вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се
разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение
Б към ADR - § 1, т. 16 от ДР на ЗАвтПр.
В случая касаторът не е оспорил нито качеството си на
превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз, нито наличието на извършен на посочената в АУАН и НП дата международен
автомобилен превоз на опасен товар (калциев хидрат хипохлорид с UN 3487), попадащ в
обхвата на действие на Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе (ADR), нито липсата на назначен по трудов или граждански договор
консултант по безопасността към датата на извършване на превоза. Тези
обстоятелства покриват всички изискуеми признаци от състава на вмененото му нарушение,
поради което законосъобразно му е наложена предвидената в закона имуществена
санкция. Изявленията на управителя на дружеството в представените по делото възражения
и декларация са ясни и недвусмислени и показват категорично, че санкционираното
лице точно е възприело какво е неизпълненото от него законово задължение и
какво е повдигнатото му във връзка с това неизпълнение административно
обвинение.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че неправилно
е санкциониран той, а не конкретният ръководител на превоза, тъй като отговорност
за допустителство може да носи единствено физическо лице по аргумент от чл. 10,
във вр. чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Няма спор, че съгласно чл. 10 от ЗАНН
допустителството е наказуемо само в предвидените от закона случаи, което в
случая е точна така. Приложената санкционна разпоредба на чл. 103, ал. 1 от
ЗАвтПр регламентира две форми на изпълнително деяние – допуска и разпорежда. И
при двете форми на нарушение е предвидено налагането на имуществена санкция. Това
безспорно сочи, че субекти на административнонаказателната отговорност по този
текст могат да бъдат само юридически лица и ЕТ по силата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Следователно извършеното нарушение представлява предвиден в закона случай
на допустителство, поради което не е налице нарушение на чл. 10 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице неясно
описание на мястото на извършване на нарушението и несъответствие между фактите
и правната квалификация на деянието. Процесното нарушение е осъществено чрез
бездействие, поради което правилно наказващият орган е приел, че мястото на
извършване на нарушението е в седалището на дружеството, което е допуснало
извършването на международен обществен превоз на опасни товари без назначен
консултант по безопасност. Не е налице и разминаване между посоченото в НП изпълнително
деяние и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗАвтПр, защото тази разпоредба има
само препращащ характер, а формата на изпълнителното деяние е установена в
разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗАвтПр.
В случая липсата на консултант по безопасност при
осъществения превоз на опасни товари обективира нарушение на нормативнорегламентирано
императивно задължение. Този факт е безспорно установен по делото, поради което
правилно и обосновано наказателното постановление е потвърдено.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Отговорът по касационната жалба е подаден от
директора на РД „АА“ – Варна. В съдебно заседание ответникът не е бил
представляван от юрисконсулт, поради което и разноски за юрисконсултско
възнаграждение не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 15.06.2022 г., постановено
по н.а.х.д. № 112/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: