МОТИВИ: Против подсъдимия
Н.А.П. е предявено обвинение по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро, вр.
ал. 1, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, за това, че в периода от 13.07.2016 г. до 15.07.2016 г., включително, в
гр. ******, Република Турция, и на
територията на Република Турция до границата с Република България /до
турско-българската граница при ГКПП „Капъ Куле“ - Одрин и ГКПП „Капитан
Андреево“ - Свиленград/, при условията на продължавано престъпление, като извършител и посредствен извършител, в
съучастие със С.А.А., ЕГН **********
/също извършител и посредствен извършител/, без надлежно разрешително и с цел разпространение, придобил и държал
високорисково наркотично вещество в
особено големи размери - хероин с общо нетно тегло 31.455 кг. на стойност 2 830
950 лева, от които 12,164 кг. със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин /ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/ и
19,291 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин
/ДАМ/ 41,5 % /тегловни процента/, а именно:
- в периода от 13.07.2016 г. до 14.07.2016 г., включително,
в гр. ******, като извършител, в съучастие
със С. А. А.,
ЕГН: **********
/извършител/, придобил и
държал горепосочения хероин с общо нетно тегло 31.455 кг. в автомобил
„Ауди" с регистрационен номер ******и
- в периода от 14.07.2016 г. до 15.07.2016 г., включително,
в гр.****** и на територията на Република Турция
до границата с
Република България /до
турско-българската граница при ГКПП
"Капъ Куле" - Одрин и ГКПП „Капитан Андреево“ - Свиленград/, държал
горепосочения хероин с общо нетно тегло 31.455 кг.
като посредствен извършител в съучастие със С.А.А.,
ЕГН ********** /посредствен извършител/, чрез ****** гражданин Ю.Ч. с личен персонален № ****** в
офис на фирма
„**“ на адрес:
гр. ******, общ. ******, кв. „******“,
бул. „******“ № 164/Б, и чрез лицата с ******и ****** гражданство: Р.
А. Р., ЕГН **********, С.
И. И., ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН ********** в автобус "Мерцедес
бенц", модел „Травего" с ****
регистрационен номер 41 ТА 666.
Подсъдимият П. е обвинен и в извършването на престъпление
по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во, вр. с ал. 2, предл. 1-во, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на
15.07.2016 г. през ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, като
посредствен извършител, в съучастие
със С.А.А., ЕГН ********** /посредствен извършител/, чрез лицата Р.А.Р., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН ********** без
надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната от Република Турция в Република България с автобус "Мерцедес бенц", модел „Травего" с ****
регистрационен номер 41 ТА 666, управляван от С.И.И. високорисково наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 31.455 кг на стойност 2 044 575 лева, от които
12,164 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин /ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/ и 19,291 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин /ДАМ/ 41,5 % /тегловни
процента/, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят
е особено тежък
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Хасково
в съдебно заседание поддържа двете обвинения така, както са предявени, като в
тази насока излага подробни съображения. Същият предлага на съда след като
признае подсъдимия П. за виновен по тях, да му бъдат наложени наказания по вид
„лишаване от свобода“ за срок от 10 години и „глоба“ в размер на 60 000
лв. за престъплението по чл. 354а от НК, а за престъплението по чл. 242 от НК
предлага наказанието да бъде над средния размер, а именно и „глоба“ в размер на
250 000 лв., като определеното общо най-тежко наказание 17 години и 6
месеца „ лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим
с приспадане на задържането му до момента и присъединяване на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“. Намира, че наказанията следва да бъдат
определени при условията на чл. 54, ал. 1 от НК и при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Моли веществените доказателства да бъдат върнати
на ОП – Хасково за прилагане по ДП № 1/2017 г. по описа на ОП – Хасково.
Защитникът
на подсъдимия адв. Д., към чието становище се присъединяват и другите защитници
– М.П. и А.П., оспорва съставомерността и доказаността на предявените на
подзащитния му две обвинения, поради което настоява същият да бъде признат за
невинен по тях и да бъде оправдан. Защитната им позиция е в насока, че
подсъдимият действително е пътувал, закупил е машина, която обаче не е
идентична с процесната, и е била предназначена за неговия частен бизнес.
Подсъдимият Н.П. в съдебно заседание дава
обяснения по предявените му обвинения.
Познавал
С.А. от 2013 год., когато направил заведение
срещу съда в гр. Пловдив. Като основна причина за пътуването си до Р.
Турция сочи закупуването на машина за месене
на тесто за фурната за пресен хляб и закуски, тъй като предстояло
да я открие в Слънчев бряг. Като друга причина за пътуването изтъква оставянето
на матрица за пластмасови изделия при производителя ѝ за преправяне.
Причината да пътува със С.А. била, че ******т език му е майчин и че познава
добре гр. ******, има там апартамент, в който можело да отседнат. Пътувал с
него и преди до Р. Турция за закупуване на оборудване за пекарната му в гр.
София. Не оспорва, че е пътувал до Р. Турция с лек автомобил „Ауди А6“ All
Road, рег. № РВ 4622 СА, който бил на зет му, тъй като една от двете му леки
коли била на ремонт, а другата била към онзи момент с транзитни номера.
Решението му да ползва автобусните линии между Р. Турция и Р. България за
превоз на закупената от него машина за месене на тесто, а не на месо, било
обусловено от факта, че лекият автомобил, с който бил в Р. Турция, не бил
предвиден да превозва подобни обемни предмети, а и заради габаритите на
машината било затруднено виждането при шофиране чрез огледалото за обратно
виждане, което се наказвало със „солени“ глоби в Р. Турция. Освен това при
подобен внос в Република България, ако стойността е над 300 щатски долара,
обикновено се дължали вносни мита и ДДС, което се избягвало посредством
транспортните услуги на карго фирмите или фирми за автобусни превози.
Видно от приложената подробна хронологична справка за
престоя му в гр. ****** от 13-ти до 14-ти юли 2016г., както и от множеството
свидетелски показания ставало ясно, че бил във владение на машината за месене
на тесто само от момента на нейното закупуване от магазина за промишлени ел.
уреди и машини (около 15:00 ч. на 14-ти юли 2016 г.) до оставянето ѝ в
офиса на „**“ на св. Ю.Ч. (около 16:00
ч. на 14-ти юли 2016 г.). Като се изключело
времето за придвижване в натоварения трафик на мегаполиса, липсата на
необходимите инструменти и умения за сложните манипулации, необходими да се
пригоди машината за тайник, но най-вече очевидната липса на престъпен замисъл в
действията и намеренията му показвали, че оставената от него машина в офиса на
„**“ не била машина за месене на месо, а такава за месене на тесто. Тя тежала
около 40кг. Превозната количка, която използвал по време на пребиваването му в
гр. ****** носел от Р. България, тъй като му била необходима за товаренето на
двете плаки на матрицата за леене на пластмасови артикули, която занесъл във фабриката
- производител на матрицата, находяща се също в гр. ******. Плочите на
матрицата били много по-малки като габарити от машината за месене на тесто, но
пък в пъти по-тежки и без помощта на превозната количка било немислимо да
бъдат пренесени. Машината, която закупил, била такава за месене на тесто и нито
като технически характеристики,
нито като габарити, нито като
килограми съответствала на машината с тайника, намерена в автобуса на
„Бурса Туризъм“ на 15-ти юли 2016 г. която била машина за месо.
Смяната на колите на 15-ти юли 2016 г. се дължала на
липсата му на кола, която все още не била обслужена и по настояване на ****я на
сервиза взел друг лек автомобил.
Относно имената Говадеров, Й., Михал Колев, цитирани
като имената на изпращача и съответно на получателя, няма как да знаел какво
точно се е говорило в офиса на „**“, тъй като целият му престой там бил около
минута, а и не говорил **** език, което се установявало и от резултатите на
видеотехническата експертиза. Не бил заръчвал или дискутирал със С.А. да дава
други, освен техните имена, като дори той лично останал да напише прочутата
„бележка“ с имената им, която много удобно изчезнала от офиса на „**“ и не
могла да бъде намерена и приложена по делото. Не знаел чий телефонен номер бил
оставил. Много вероятно било споменатото от свидетеля Ю. име на изпращача Михал
Колев всъщност да е погрешно разбраното от него „Михалково Кольо“, както бил
известен с оглед на умалителното му име и месторождението му, а и така бил
записан в телефона на С.А.. „Говадеров“ и „Й.“ били зле интерпретирани според
подс. П., каквато лингвистична трудност изпитвали с българските фамилни имена
болшинството от чужденците, когато ги произнасяли. Дал на А. 100 евро, за да
плати каквото било необходимо.
Въпреки че станало ясно от разговорите между А. и
шофьорите на автобуса, че автобусът бил спрян за проверка, той останал да
изчака машината на автогарата в гр. Хасково при пристигането на автобуса на
„Бурса Туризъм“ в късния следобед на 15-ти юли 2016 г.
Видно и от показанията на свидетеля М.К.М., успял да
попита единствено за машина за месене
на тесто и нямал идея, че вместо нея в автобуса се намира машина за кайма, пълна с наркотици, когато
го арестували.
Твърди, че не било вярно записаното в така наречената
„беседа“ между него и разузнавачите от сектор „БОП“ при ГДБОП-МВР - Б.Й.Б., А.И.К.
и Д.Г.Д., спомената от тях в показанията им от 18.07.2016 г. (Д.), 25.07.2016
г. (К.) и 07.04.2017 г. (Б.) и моли да не бъдат взети под внимание.
Твърди, че двата телефона, иззети от него „Айфон“ и
„Хуадо“ били негови, а телефонът с марка „Нокия“, въпреки че бил иззет от
него, бил собственост на А. и е бил
иззет от лекия автомобил.
Обясненията на подсъдимия П. имат и съдържание на
защитна реч. Според него има разминаване в няколко обстоятелства, касаещи
превоза на машината от друга фирма „Бурса туризъм“ , чийто собственик се оказал
на автогарата в гр. Хасково в момента на пристигане на автобуса. Не били
изискани камерите от паркинга в гр. Бурса, където пренощувал автобусът с
натоварената в него машина. Самите шофьори и стюарди я били разглобили със
собствени инструменти при проверката на границата и са имали достатъчно време
от 25 часа да я подменят, респективно да направят тайник, в който да сложат
наркотика. Не ставало ясно и защо именно с този автобус е била транспортирана
машината, при положение, че от отговорите от Автогарите, ставало ясно, че имало
и други автобуси на „**“. Не били открити негови отпечатъци по машината и
опаковката й, нито в колата, с която е превозвал машината били открити следи от
наркотик. Тези обстоятелства сочели на неговата невинност.
В последната си
дума моли да бъде оправдан по двете обвинения.
Окръжният съд, след като подложи на преценка
поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на делото писмени и гласни
доказателства, както и становищата на страните в съдебно заседание, прие за
установено следното:
Подсъдимият Н.А.П. е роден на ***
г. в гр. Девин, живее в гр. Пловдив, български гражданин е, неосъждан, неженен,
има син А.Н.П., роден на *** г. /л. 2 – 9 от том 6 от ДП/. Същият участва в
следните търговски дружества „Вкусно – България“ ООД, „ЕИН – Груп“ ЕООД, „**“
ЕООД, „Профи брокерс“ ЕООД, ЕТ „Н.П. 99“, „**“ ООД, „Венерина МВН Груп“ ООД /л.
4 до л. 47 от том 7 на ДП/. Съгласно декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, приложена на л. 9 от том 6 от ДП, е видно, че
доходите на подсъдимия са 50 000 лв. годишно, а в том 7ДП са приложени документи за банкови
транзакции.
С.А.А. е роден на *** ***, с
постоянен адрес *** /л. 18, том 6-ти от ДП/. Видно от отговори на отдел
„Полиция“ – Одрин, Република Турция същият е с ******и ******гражданско, и с ****
имена Сезгин Хаджиоглу /л. 3 – л. 21, том 15-ти на ДП/. А. има електротехническо образование. Живее
и в гр. ******, Р. Турция, където има друго семейство - син Алиен Хаджиоглу и
жена на име Айше Бекир Сали. Пребивава и у
нас в гр.Пловдив, където дъщеря му св.С.Х. е студентка.
Подсъдимият П.
и С.А. се познавали от 2013 год. от гр. Пловдив, където последният направил
заведение за хранене срещу сградата на
съдебната палата/ обяснения на подсъдимия от 06.06.2019год./.
П. развивал
многостранен бизнес с множество наети лица, включително и баничарски бизнес в
Студентски град в гр. София заедно със свидетелите В.С.В. и М.Б.Д.
/показания на свидетелите на л. 133, том 2-ри и л. 131, 132 том 2-ри ДП/.
Участието му в този бизнес било за кратко и се изразило единствено в
доставянето на ел.уреди втора употреба при стартирането на съвместната
дейност през 2015 г., като още преди края на същата година съдружието им
приключило. П. се занимавал със застрахователна и куриерска дейност,
бил наел офис в гр.Пловдив, където за кратко работела св.Д.А.Н.
/показания на свидетелката на л.158, том 2-ри ДП/, сестра на приятелката му
Красимира А.Н.. В края на 2015г. той започнал да развива и транспортна
дейност - превоз на товари в чужбина. За целта бил закупил няколко превозни
средства, едното от които съвместно със св.Б.Я.Г. /показания на л. 162, том 2-ри ДП/. Тъй като обаче
фирмата му „**“ ЕООД - Пловдив не разполагала с надлежно разрешително за това, П.
осъществявал тази дейност с чужд лиценз - с лиценза на „Д Спедишън“
ЕООД - Пловдив с **** св.Д.И.Д. /л. 160 и л. 161, том 2-ри ДП/. За намиране
на заявки му посредничел св.К.Ц.К. /л. 152, том 2-ри ДП/, но
подсъдимият си осигурявал превози и сам.
На
13.07.2016г. следобед Н.П. и съучастникът му С.А. ***
за Република Турция с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“, с ДКН: РВ 4622 СА, на цвят
тъмно сив металик. Същият по регистрация в масивите на полицията се водел на св.Д.Т.Т. /л. 140 и л. 144, том 2-ри ДП/, съпруг на
сестрата на подсъдимия – Цветослава А. Тимонова, който го бил снабдил с
пълномощно да го управлява. П. и А. често пътували заедно до Република Турция,
което е видно от справките за задграничните им пътувания, находящи се на л. 24
– 44, том 6-ти ДП. Впоследствие описаният
лек автомобил е продаден на бащата на подсъдимия П.- А.П..
В 15:53 часа на същата дата - 13.07.2016 г. П.
и А. преминали българо-турската граница през ГКПП „Капитан Андреево“ и излезли
през митнически пункт „Капъ Куле“ в 16:31 часа, като се отправили към ******
град ****** /л. 39 от том 19-ти и л. 17 от том 15-ти ДП/.
На
14.07.2016 г. около 16.00 часа подсъдимият П. и С.А. пристигнали с лекия
автомобил „Ауди“ с регистрационен номер ******в
офиса на превозваческата фирма „**“, който се намирал на адрес: гр.
******, общ. ******, кв.„******“, бул.“******“ №164/Б/ обяснения на подсъдимия
и показания на св. Ч., заключение на в.л. /. В този район имало
монтирани полицейски охранителни камери, които заснемали пътния трафик,
включително и пристигането на автомобила „Ауди" с
регистрационен номер ******/л. 46 – 77, л. 97 и сл. том 3-ти на
ДП/. Превозното средство управлявал Н.П., а до него отпред се
возел съучастникът му С.А.. При пристигането им на улицата пред
офиса на „**“, двамата свалили от багажника на автомобила
машина за обработка на месо „Супер миксер“ /оглед л. 81 – 86,
том 1-ви, л. 22 – 32, том 3-ти ДП/. На мястото на предварително отстранения двигател на машината имало поставени 64 пакета, всички с общо тегло 33.253 кг, съдържащи хероин
с общо нетно тегло 31.455 кг., от които 12,164 кг. със съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин /ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/ и 19,291 кг. със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин /ДАМ/ 41,5 % /тегловни процента/. Външно уредът
изглеждал в изправност, за да не буди транспортирането му
съмнение. Тъй като машината тежала почти два пъти повече от обикновено /експертиза
в.л. К. от том 3-ти/, поради съдържащия се в нея
наркотик, П. и А. използвали ръчна количка за пренасянето ѝ
до офиса на превозваческата фирма, която П. носел от България /обяснения по
НОХД от 06.06.2019г./. Пренесли я до сградата, след което вкарали машината в
офиса на превозваческата фирма, в който като диспечер работел св. Ю.Ч. с личен
персонален № ******. /л. 143 – 144, том 3-ти ДП, л. 120 от том 2-ри
разпознаване на С.А. и л. 123 – 124 за разпознаване на машината/. Тъй като той
бил **** гражданин, владеещ **** език, комуникацията с него осъществявал
С.А., който говорел задоволително **** език според показанията на св. Ч.. При предаването на ел.уреда на св.Ч. подсъдимият П. и А. поискали още същата вечер /на 14.07.2016г./ да бъде
транспортиран до гр. Кърджали, Република България. Никой от тях не
удостоверил самоличността си с документ, а А. посочил като изпращач „Михаил
Колев", а получател - „Иван Говадеров", както и
телефонен номер за кореспонденция - 0896 207 064, ползван от Н.П., които
св. Ч. записал на бележка /л. 102 от том 2-ри на ДП/. Телефонният номер не се
водел на името нито на П., нито на А., а на „Маркал ВВ" ЕООД и бил поставен в обикновен мобилен телефонен апарат
„Нокия" с ИМЕИ: 35688/071431/06, който бил собственост на П.. /л. 60, том
4-ти ДП/. Въпреки че този апарат бил собственост на П., апаратът с марка
„Нокия“ и сим карта с номер 0896 207 064 е този, който С.А.
е оставил за контакт на св. Ч., а самият А. е притежател на две **** сим карти
с номера 0090 ********** и 0090 **********.
Според
св. Ч. /показания том 2-ри ДП/ автобусът, който е потеглил същата вечер за
България, е бил за 27 пътника, малък и неподходящ, но е поел ангажимента да осигури транспортирането на машината до
Кърджали на следващия ден - 15.07.2016г. с автобус на друга превозваческа
фирма. За услугата С.А. му дал 50 евро, като обяснил, че това е цената, понеже
и друг път били предавали подобни уреди за превозване до България /обяснения на
подсъдимия П. от 06.06.2019 г. по НОХД и показания на св. Ч. том 2-ри ДП/.
Докато А. комуникирал със св. Ч., подсъдимият П. стоял допрян до барче в офиса
с телефон и ключове в ръка и изобщо не влезнал в комуникация със свидетеля
/показания на св. Ч. том 2- ри/.
След като А. настоял да получат телефонен номер на
персонала на фирмата, която ще извърши превоза, св.Ч. обещал да изпрати такъв
като телефонно съобщение на следващия ден, когато вече щял
да е наясно на коя друга превозваческа фирма ще предаде пратката. Във връзка с договорената транспортна услуга между него и
предаващите машината не били оформени документи. Диспечерът
на „**“ я приел на доверие, без да знае съдържанието на машината. Същата
останала на съхранение в офиса му, а П. и А. го напуснали, като П., видно от
видео записите и експертизите, си тръгнал няколко минути по-рано от А..
Непосредствено след предаването на машината на св.Ю.Ч., П. и А. се
отправили с автомобила „Ауди“ с рег. № ******към България, като при
отпътуването им от офиса на „**“ отново били заснети от намиращите се там охранителни
полицейски камери /експертни заключения по ДП и НОХД/. Видно от цитираните
по-горе справки за задгранични пътувания, те напуснали Турция в 20:56 часа на
14.07.2016 г. през ГКПП „Капъ Куле“, като от българския граничен
пункт „Капитан Андреево“ при Свиленград с автомобила „Ауди" с
ДКН: РВ 4622 СА, управляван от подсъдимия П.,***.
Известно време след приемането на уреда от страна на св. Ю.Ч., същия следобед на 14.07.2016 г., до
офиса на „**“ в ******, на път от гр. Кърджали за гр. Бурса, спрял
автобус „Мерцедес бенц“, модел „Травего“, с **** регистрационен номер
41 ТА 666 на фирма „Бурса Туризъм“ /експертни заключения по ДП и НОХД/. Той бил
обслужван от лицата с ******и ******гражданство Р.А.Р.,
ЕГН ********** /том 2-ри ДП, л. 70 – 72, л. 78 и л. 85 – 89 разпит пред съдия/, С.И.И., ЕГН ********** /том 2-ри ДП, л. 26 – 29 и л. 39 – 43 разпит пред съдия/ и М.К.М., ЕГН: **********
/том 2-ри ДП, л. 48 – 49, л. 54 и л. 61 – 65 разпит пред
съдия/. Св.Ч. преценил, че може по тях да изпрати оставената му машина за България и им предложил да я вземат.
Без изобщо да подозират за съдържанието на ел.уреда,
служителите на „Бурса Туризъм“ се съгласили да го транспортират за България до
гр. Кърджали при извършване на следващия им курс на 15.07.2016 г. сутринта от
гр. Бурса. Свидетелят Ч. взел ****те телефонни номера на свидетелите М. и Р., които записал на гърба на
листчето с продиктуваните му по-рано от П. и А. данни за „изпращач“ и „получател“
/малко квадратно листче, в папка с прозрачни корици на л. 102, том 2-ти ДП/.
Там диспечерът на „**“ св. Ч. вписал и
българския телефонен номер на св.Р.А.Р. - 0877 755 223, за да го изпрати чрез телефонно съобщение на получателите
на ел.уреда - П. и А.. След като се
снабдил с нужната информация, св.Ю.Ч. предал
оставените му от П. и А. 50 евро за превоза на персонала на „Бурса Туризъм“, а
те от своя страна го възнаградили с **** лири за това, че им осигурил товар
срещу заплащане. Свидетелите Р., И. и
М. решили да вземат машината с автобуса веднага, за да не минават на следващия ден отново през офиса на „**“
в ****** на път от Бурса за
България. Тъй като тя била тежка, а не разполагали с ръчна количка, в
пренасянето й от офиса на св.Ю.Ч. до
багажното отделение на автобуса „Мерцедес“ с регистрационен номер № 41 ТА 666 се включили и тримата. След това те продължили
пътя си от ****** през територията на Република Турция до крайната спирка в
гр.Бурса. Там автобусът с намиращата се в него машина с хероин пренощувал заключен на охраняем паркинг.
На следващата сутрин - 15.07.2016 г. в 08:00 часа свидетелите Р., И. и М.
тръгнали от гр. Бурса за България, като минали безпрепятствено ****** граничен
пункт „Капъ Куле“ около 14:30 часа автобусът преминал турско-българската граница и спрял в района на ГКПП „Капитан Андреево“ - Свиленград. Поради извършвани щателни
проверки на българския пункт имало образувана опашка и се наложило да чакат, за
да бъдат проверени на трасе „Входящи автомобили“ при ГКПП „Капитан
Андреево“. В 15:11 часа св.Р.А.Р. получил обаждане на мобилния си
телефон марка „Айфон“ с номер 0877 755 223 от непознат за него
български номер. Позвъняването било от телефонния номер на П. 0896
207 064, като С.А. провел разговора на **** език, но не се представил по име. Той попитал кога автобусът ще
пристигне в гр. Кърджали, като уточнил, че се интересува във връзка
с получаването на машината. Св.Р. му отвърнал, че са на границата и посочил, че
вероятно ще пристигнат след около три часа. В този момент
подсъдимият П. и С.А. ***, като решили веднага да потеглят към
Кърджали през Хасково, за да посрещнат и вземат машината с намиращия се в нея
хероин. Поради големите размери на машината подсъдимият П. предварително
се снабдил с автомобил „Ауди“
с рег. № РВ 5200 СК, собственост на св.П.Н.Г. /л. 148 –
149, том 2-ри ДП/, според когото автомобилът бил регистриран като „товарен“
поради това, че е комби и имал метална рамка зад задните седалки, отделяща
багажника. По предложение на приятеля си св.Г.В.Т. /л. 151 –
152, том 2-ри ДП/, на 15.07.2016 г. св. Г. оставил
автомобила си за козметичен ремонт в сервиза на св.Л.Р.Ч. /л.146 – 147, том
2-ри ДП/ в гр.Пловдив, откъдето подсъдимият П. го взел след 13:00
часа, без да получи изрично разрешение. Той излъгал св.Ч.,
че ще отиде само до намиращата се на около 800 метра
бензиностанция за цигари и кафе, но повече не се върнал. Впоследствие дори отхвърлял
позвъняванията на св.Ч., който правел опити да се информира за местонахождението
на автомобила „Ауди“ с рег. № РВ 5200 СК, взет от подсъдимия П. без негово
съгласие и без знанието на собственика му П.Н.Г., който през това време също си
търсел автомобила.
Непосредствено след потеглянето на П. и А. с чуждия автомобил „Ауди“ с рег.
№ РВ 5200 СК от Пловдив през Хасково за Кърджали, /след
обаждането на С.А. към св.Р. в 15:11 часа на 15.07.2016г./, автобусът на „Бурса
Туризъм“ марка „Мерцедес бенц“ с регистрационен номер 41 ТА 666, превозваният
багаж и пътуващите с него били подложени на щателна проверка на платно „Входящи
автомобили и автобуси“ на МП „Капитан Андреево“. В този момент
на работа били множество митнически и полицейски служители, включително
от сектор „БОП“, с оглед извършването на тематични проверки. Сред проверяващите
били свидетелите: А.Г.Д. /л. 6, том 2-ри ДП/, А.В.Ж. /л.
7, том 2-ри ДП/, С.Я.С. /л. 5, том 2-ри ДП/, П.С.Б. /л.
2, том 2-ри ДП/, Н.П.П. /л. 1, том 2-ри ДП/, Х.Г.Т./л. 8, том 2-ри ДП/, Г.С.Т.
/л. 9 - 10, том 2-ри ДП/, А.И.К. /л. 12 - 13, том 2-ри ДП/. На пътниците и персонала на
автобуса било разпоредено да свалят целия багаж, тъй като
превозното средство следвало да мине на преглед и през рентгенова апаратура. Понеже превозваната от свидетелите Р., И. и М. машина с укрития
в нея /без тяхно знание/ хероин била много тежка, те настояли
пред митничарите да остане в багажното отделение на автобуса при преминаването
му на скенера. При последвалата проверка на рентген пакетите
с наркотичното вещество били установени, което наложило физическото отваряне на
ел.уреда. След разглобяването и демонтирането на горната
част, от вътрешността на машината били извадени всички 64 пакета,
съдържащи хероин, които били прикрити с монтажна пяна. Наркотикът е иззет с протокол за претърсване и изземване от 15.07.2016 г. /от л. 32 ведно с
фотоалбум до 43, том 1 ДП/. След разговор с полицаите свидетелите Р., И. и М.
се съгласили да съдействат за задържането на получателите на пратката /показанията на свидетелите на том 2-ри/. Организирана била
специализирана полицейска операция, в ръководството на която участвал и св.Б.Й.Б. /л. 14 – 16, том 2-ри ДП/, началник на сектор „БОП“ -
Хасково, Кърджали. За целта машината, без наркотика, била
сглобена, опакована наново и върната в багажното отделение на автобуса, който
продължил по маршрута си към гр.Кърджали
през гр.Харманли и гр.Хасково. По време на пътуването му, както и преди това в
хода на извършваната митническа проверка на пункта, под
контрола на полицията, св.Р. чрез българския си телефонен номер 0877 755 223 осъществил интензивна телефонна комуникация с ползвания от
подсъдимия Н.П. и С.А. апарат „Нокия“ със симкарта с абонаментен номер 0896 207
064. Чрез поредица обаждания и разговори на **** език, провеждани от А.,
съгласувано с П., подсъдимият и съучастникът му се
интересували за движението на автобуса от Свиленград към Кърджали, без да подозират, че наркотикът е бил установен и иззет.
В 18:21 часа, по указание на П., С.А. изпратил на св.Р.
съобщение на **** език със следното съдържание: „В колко часа ще бъдеш в Кърджали и коя ти е последната спирка шефа да ги
вземе от там.“, на което св.Р. отговорил, че все още са на
пункта, но до около час и половина ще пристигнат в Кърджали
/л. 16 и сл. том 8-ми ДП и том 14-ти ДП/. Непосредствено преди Хасково, Р.Р.
получил поредно обаждане от получателите на машината на личния
му телефонен номер 0877 755 223, които отново се интересували къде се намира
автобусът. Той ги осведомил, че до 5 минути ще пристигнат на
автогарата в Хасково, а до половин час ще бъдат в Кърджали. В това време
подсъдимият Н.П. и С.А. също били в района на Хасково и решили
да посрещат машината с наркотика на автогарата в Хасково.
При навлизането в нея на автобуса на „Бурса Туризъм“ около 19:20 часа на 15.07.2016 г., той бил последван от управлявания от
подсъдимия П. автомобил „Ауди“ с рег. № РВ 5200 СК.
Двете превозни средства спрели успоредно, като лекият автомобил бил позициониран в дясно от автобуса, в който от Свиленград пътували и трима
полицейски служители - Г.Т. /л. 9 - 10, том 2-ри ДП/, А.К. /л. 12 - 13, том 2-ри ДП/ и Борислав Х.. По предварително указание на последните, персоналът на
„Бурса Туризъм“ следвало да сигнализира, ако някой се появи и поиска да получи машината, с изричането на кодовата реплика: „Има ли други хора за
Хасково?“. След спирането на превозното средство, св.Р. останал в
автобуса, а колегите му С.И.И. и М.К.М. излезли, за да
помогнат на пътниците за Хасково да си вземат багажа. Те отворили багажните
отделения, в едното от които била машината. В този момент към тях се приближил подсъдимият Н.П. и попитал за машината за „Иван, който
трябвало да я вземе в Кърджали“. Свидетелите И. и М.
веднага съобразили да сигнализират полицаите от автобуса с кодовата реплика. Последните, подпомагани от хасковските си колеги, сред
които св.Д.Г.Д. /л. 11, том 2-ри ДП/, предприели действия по
задържането на подсъдимия П. непосредствено до багажното
отделение с ел.уреда, едва след като той на два пъти потвърдил, че именно този уред е дошъл да получи. В същия момент бил задържан и
съучастникът му С.А., който се намирал на предната дясна седалка на
паркирания до автобуса автомобил „Ауди“ с рег. № РВ 5200 СК. На
място бил извършен оглед на местопроизшествие, с протокола от който машината била приобщена по ДП /л. 74 - 86, том 1-ви ДП/.
Непосредствено след задържането им, в сградата на ОД на МВР-Хасково със С.А. и Н.П. били проведени „беседи“ със свидетелите Д., К. и Б..
В хода на тези беседи А. твърдял, че няма отношение към
наркотика, поставяйки се в ролята на нищо неподозиращ преводач на подсъдимия Н.П.
при пътуванията на последния до Турция. От своя страна П. направил частични признания относно осъществявания наркотрафик, като
насочил вниманието на полицаите към организирането от негова
страна на транспорта на хероина до Испания, за което, по
негови думи, щял да получи значителна сума - хиляди евро. След като разбрал обаче, че операцията няма да може да
продължи на испанска територия, Н.П. отказал да съдейства
за установяване и документиране на престъпната дейност на всички замесени в наркотрафика. Тези „беседи„ относно изложените в тях изявления,
които го уличават в действия, попадащи под състава на чл.354а НК и чл.242 НК,
настоящият съдебен състав не цени като годно доказателствено средство по
изложени подробно по- долу съображения / стр. 25-26 от мотивите/.
Още същата вечер /на 15.07.2016г./ с протокол за доброволно предаване
подсъдимият Н.П. предал за нуждите на разследването автомобила „Ауди“ с рег. №
РВ 5200 СК, ведно с контактния му ключ, както и ползваните
от него мобилни апарати - общо три на брой /л. 60, том 4-ти и
огледи на том 1-ви ДП/. Единият бил апаратът „Нокия“
с ИМЕИ: 356884071431206 със симкарта с телефонен номер 0896 207 064, от който
при провеждане на комуникацията на **** език говорел и
съучастникът му С.А.. Другият бил личният му /на П./
мобилен апарат „Айфон“ с ИМЕИ: 358367060249829 с абонаментен номер 0876 000002,
а третият - мобилен телефонен апарат „Хуадо“ с ИМЕИ 1:
866031023000241 и ИМЕИ 2: 866031026000248 с две симкарти, от които
едната на испански мобилен оператор. С.А.
предал ползваните от него в България телефонни апарати, а именно: мобилен апарат „Сони“ с ИМЕИ:
352876067363652 със симкарта с телефонен номер 0889 988 967 и мобилен апарат „Леново“ с
ИМЕИ: 865023020177503 със симкарта на „Теленор“ с абонаментен номер 0897 388 695
/оглед на същите том 12-ти и 13-ти ДП/. С протокол за доброволно предаване от 15.07.2016 г. бил
приобщен и мобилният апарат на св.Р.Р. - „Айфон“ с ИМЕИ: 013619001125055 с телефонен номер 0877
755 223 /том 14- ти ДП/.
Впоследствие, с протокол за претърсване и изземване на 03.08.2016 г. е
приобщен и автомобилът марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“, тъмно сив
металик, с рег. № РВ 4622 СА, използван от подсъдимия П. и С.А. за пътуването
им до ****** и пренасяне на машината до офиса на фирма „**“,
като на същия е извършен оглед /л. 62 – 72 том 1-ви ДП/. От
заключението на извършената от НИКК-София видеотехническа експертиза /л. 46 – 77, том 3-ти ДП/ по дискове с видеозаписи, изпратени от
****те власти /л. 82 – 88, том 3-ти ДП/ — Протокол №16/ИДИ-235/09.11.2016г., е видно, че заснетият от ****те
охранителни камери автомобил отговаря напълно по външни белези
/като марка, модел, версия, цвят и алуминиеви джанти с
характерна конфигурация/ на приобщения автомобил „Ауди“ с рег. № РВ
4622 СА. Според експертите, които детайлно описват действията на
двете лица от автомобила по свалянето от багажника му на видимо
тежък обемист светъл предмет, отговарящ външно на процесната машина, и
пренасянето му с количка до входа на офиса на „**“, вероятният
държавен контролен номер на заснетия във видеокадрите автомобил
е РВ ??22 СА. От приложената /л. 154, том 6 ДП / справка от ОД на МВР-Хасково е видно, че в автоматизираната система на МВР съществуват данни
за един единствен автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд
Куатро“, сив металик, с рег. № РВ ??22 СА, като това именно е
автомобилът марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“, тъмно сив металик, с рег.
№ РВ 4622 СА, водещ се по регистрация на св.Д.Т.Т. към оня
момент.
На
20.07.2016 г. е извършен оглед на наркотичното вещество и вземане на представителни проби, за което е съставен протокол и фотоалбум
/л. 4 – л. 8, том 3-ти, ДП/. При огледа е констатирано различие по външни
белези, размери и цвят между иззетите пакети, поради което същите са обособени в две групи. В група „А“ са поставени 25 пакета с размери –
дължина около 14,5 см, ширина около 9 см и височина около 4,5 см, а в група „Б“
- 39 пакета с размери – дължина около 14,5 см,
ширина около 13 см и височина около 4 см. Установено е, че
всички пакети са обвити с бежово тиксо, на места покрити със засъхнала пяна, а
под тиксото пакети са обвити в сребристо фолио. След извършено с електронна
везна измерване е установено, че съдържащото се в пакетите /25 бр./ от група „А“ прахообразно вещество е с общо нето тегло
12164 грама или 12,164 кг, от което е взета представителна
проба с нето тегло 10,8521 грама. След измерване със същата везна е установено, че съдържащото се пакетите /39 бр./ от група „Б“
прахообразно вещество е с общо нето тегло 19291 грама или 19,291
кг, от което е взета представителна проба с нето тегло 7,9000 грама. Общото количество иззето наркотично вещество е 33253 грама или
33,253 кг, което след вземане на представителните проби възлиза на 31436,2479 грама или 31,4362479 кг.
По
делото е изготвена физико-химическа експертиза, чиито резултати са обективирани
в Протокол №367/26.07.2016г. на БНТЛ при ОД на МВР - Стара Загора /л. 2 – 3,
том 3-ти ДП/. От заключението се установява, че съдържащото се в иззетата
представителна проба от група „А“ тъмно бежово прахообразно вещество
представлява високорисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин
/ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/, а съдържащото се в иззетата
представителна проба от група „Б“ светло бежово прахообразно вещество е
високорисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент диацетилморфин /ДАМ/ 41,5 % /тегловни процента/.
След извършване на експертния анализ от представителните
проби са останали налични следните количества: 10.4830 грама остатък за група „А“ и 7.7015 грама за група „Б“ или общо остатък
от представителни проби - 18.1845 грама. В заключението е посочено, че хероинът представлява наркотично средство,
няма легална употреба, пазар и
производство и е под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, обн. ДВ бр.87/27.10.2011 г. Хероинът е включен в Списък 1 на чл. 3, ал. 1 на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-техническа и
оценъчна експертиза /л. 22 – 32 том 3-ти ДП/, от чието заключение се
установява, че иззетата по делото машина „Супер Миксер“, в която е
бил укрит хероинът, е предназначена за обработка на месо с
вместимост 20 литра. Експертът инж.К. е констатирала интервенции върху
машината, като основата й е била освободена от агрегати така, че
задвижващият вал да стои отгоре в работно положение и съдът да е под него,
закрепен към работната маса, което е направено на по-късен етап
чрез незаводска заварка на допълнителен черен елемент. Според
вещото лице, уплътнената изобилно с втвърдена пяна кухина в корпуса, от която е изваден двигателят на машината, за да бъде поставен
там наркотикът, представлява специално обособен тайник. За
изработването му са необходими технически познания за
устройството на машината, както и за възможните интервенции, така че промените
да останат невидими отвън. Незаводската заварка е направена
със специален заваръчен апарат и умения за работа с
неръждаем материал, изискващ специална технология и електроди, от лице със
специализирани технически познания. Вещото лице е посочило, че според
отбелязването върху самата машина теглото ѝ е 50 кг, а претеглена без ел.
двигател и след като е извадено наркотичното вещество теглото е 40,2 кг.
Вследствие интервенциите, направени по машината, тя е непригодна за употреба и
е оценена само като неръждаем материал.
В
рамките на проведеното по делото съдебно следствие са назначени съдебни
компютърно-технически експертизи. На първата експертиза /том 1-ви НОХД
л.247-254/ е поставена задача да установи чрез „Google
Maps“ какво е средното време при максимално разрешена скорост в Р.
Турция, за което може да се измине разстоянието с автомобил от
офиса на фирма „**“, находящ се в гр. ******, махала Джеватпаша,
ул. „******“ 164Б, ******, до ГКПП „Капъ Куле“. В изготвеното заключение е посочено, че
разстоянието между зададените адреси - гр. ******, махала Джеватпаша, ул. „******“ 164Б, ******, и втори
адрес Kapikule Sinir Kapisi /началото на граничната зона с България/ е 249
километра, при което автомобилът, движейки се по маршрута при спазване на
правилата и ограниченията, ще измине разстоянието за 2 часа и 41 минути. Вещото лице е отбелязало, че това време
е актуално при условие, че в ****** не се
попадне в трафик и задръствания. Експертът е констатирал, че в „Google Maps“ няма опция за
навигиране с автобус. Скоростта на автобусите в Турция е ограничена на 100 км/ч по магистрала и времето за преминаване
на посоченото разстояние зависи както от трафика в ******, така също и от
маршрута и спирките на автобуса. Вещото лице не е разполагало с разписанието,
т.е. с маршрута и междинните спирания и престой на автобусите на фирма „**“,
поради което не е могло да определи времето за изминаване на указаното
разстояние.
Втората
експертиза / том 3-ти НОХД 746-750/ е назначена с оглед дадени от подсъдимия П.
обяснения / том 2-ри л. 569-571/ за изминатия от него маршрут в гр. ******, Р.
Турция от 07:30 ч. на 14.07.2016 г. до пристигането му
в офиса на „**“ между 15:30 ч. и 16:00 ч. на 14.07.2016 г. От заключението се установява, че времето за изминаване на зададения маршрут е сумарно 268 минути, или 4 часа и 28 минути.
Посочено е, че „Google
Maps“ изчислява
маршрута на 147 км, които се
изминават за 3 часа и 24 минути, като изчислява на база най-бързо изминаване на пътя. Според вещото лице по
този маршрут „Google Maps“ не показва
особен трафик в часовия период на преминаването.
Експертът е констатирал разлика във времето на преминаване, изчислено с „Google
Maps“, и
времето, дадено от подсъдимия в списъка с маршрути, която е 1 час и 4 минути по-малко в полза на маршрута
на „Google Maps“. В заключението е разяснено, че в списъка на подсъдимия с маршрутите липсват точни
адреси, улица и номер, в който случай „Google
Maps“ работи с
административните центрове на кварталите
като крайни точки, което удължава маршрутите и съответно увеличава времето за преминаването им.
По делото са назначени съдебни видеотехнически
експертизи, възложени на експерти от НИКК, във връзка с изследване на изпратените от ****те власти дискове с видеозаписи от охранителните
камери в района на офиса на превозваческата фирма „**“. В заключението
на първата експертиза / том 2-ри НОХД л.497-508/, обективирано в Протокол №
18/ИДИ-134 е установено, че лекият автомобил „Ауди А6, модел Аllroad Quatro, комби, с цвят - сив
металик потегля
в 16:04:23 ч, след като в него влиза и сяда на мястото на водача лице от видим мъжки пол, облечено със
светла тениска и 3/4 тъмни
панталони. След като потегля, автомобилът прави ляв завой и спира до тротоара на отсрещната страна на
улицата, след което връща назад и застава напълно скрит от полезрението
на камерата зад каросерията на жълт
камион. В 16:05:04 ч. потегля белият автобус, който е паркирал зад л.а. „Ауди А6,
модел Аllroad Quatro, комби, с цвят - сив металик. Автобусът прави също ляв
завой и продължава движението си
по отсрещната страна на улицата без да спира, като напуска полезрението на камерата в 16:05:28 ч. При преминаването на
автобуса покрай мястото, където е спрял л.а. Ауди А6, не се вижда контакт между лица от
улицата и автобуса. В 16:05:44 ч. от мястото, на което е спрян л.а Ауди А6, улицата пресича лице от видим мъжки пол, облечено със светла риза и тъмни панталони. Лицето минава зад камиона, зад който е
скрит спрелият на отсрещната страна на улицата л.а Ауди А6, навежда се и се скрива от
полезрението на камерата, без повече да влиза в кадър в 15:05:52 ч.
Непосредствено след това в 16:06:06ч. л.а. Ауди потегля, в 16:06:10-20ч. изчаква да потеглят
спрели пред него МПС, като междувременно бива скрит от полезрението на камерата
от спрял успоредно на него жълт автобус с бял покрив. След потеглянето на жълтия
автобус в 16:06:40ч. се вижда, че л.а. Ауди А6 е напуснал полезрението на камерата /въпрос 1/. В кадрите е заснет
автобус от неизвестна марка и модел, бял на цвят, с червен надпис върху предното
стъкло и от лявата страна „Bosfor“, със светъл надпис върху задното стъкло. ДК№
на автобуса и надписа върху задното стъкло не могат да бъдат разчетени /въпрос 2/.
Този автобус спира в 15:59:55ч. зад спрелия л.а. Ауди А6 и остава там до
16:05:04ч. Не се наблюдават други автобуси, освен транзитно преминаващи, които да
спират и престояват в полезрението на камерите. По време на престоя си в полезрението на камерите, лявата страна на
автобуса остава напълно скрита от жълта светофарна уредба, а дясната страна -от
самия корпус на спрелия автобус. Това не позволява да се определи качване/слизане на лица
в автобуса, техния брой,
облекло и пр. Не може да се установи и дали в автобуса се извършва товарене/разтоварване на багаж и обекти /въпрос
3/. В 16:02:03ч. във вход на
сграда е внесен обемист обект, извозен на количка от л.а. Ауди А6. Обектът е носен от две лица от видим
мъжки пол едното с бяла риза и второ с бяла тениска и тъмни 3/4 панталони. В 16:02:41 от съшия вход излиза с празна количка лице с
бяла тениска и тъмни панталони, което отива до
л.а. Ауди А6, където впоследствие
товари количката в багажника.
В
16:05:02ч. от входа излиза лице от видим мъжки пол с бяла риза и черни панталони,
което не носи нищо видимо в ръцете си. Лицето завива надясно и продължава
по тротоара, а междувременно белият автобус потегля. В 16:05:36ч - 16:05:49ч. лицето с
бяла риза и черни панталони пресича улицата по
посоката на спрялото на отсрещния тротоар зад жълт камион Ауди А6, където се навежда и се скрива от полезрението на камерата. Не се наблюдават лица да изнасят обемист товар от
входа на сградата, Не се наблюдава насочване на двете липа към спрелия
бял автобус. Качеството на записа и отдалечеността на камерите не позволява идентификация
на липата. Лявата страна на спрелия бял автобус остава напълно скрита от жълта
светофарна уредба, а дясната страна -от самия корпус на спрелия автобус. Това не
позволява да се определи качване/слизане на липа в автобуса, техния брой, облекло и пр.
Не може да се установи и дали в автобуса се извършва товарене/разтоварване на
багаж и обекти
/въпрос 4/. Белият автобус, престояващ в кадър е с червен надпис отстрани и на
предното стъкло "Босфор". Автобусът спира в 15:59:55ч. зад спрелия
л.а. Ауди А6 и остава там до 16:05:04ч. Не се наблюдават други автобуси, освен транзитно преминаващи,
които да спират и престояват
в полезрението на камерите. Това е съшият автобус,
заснет в кадрите, представени в на стр.8-12 от заключението на вещите лица.
Резолюцията на заснетото изображение не
позволява да се установи рег.№. марка, модел и надпис от задната страна стъклото. По време на престоя си в полезрението на камерите лявата страна на
автобуса остава
напълно скрита от жълта светофарна уредба, а дясната страна – от самия корпус
на спрелия
автобус. Това не позволява да се определи качване / слизане на лица в автобуса,
техният брой, облекло и пр., както и не може а се установи дали в автобуса се
извършва товарене / разтоварване на багаж и обекти. В рамките на престоя на
автобуса на улицата , от сградата- офис излиза едно лице от мъжки пол с тъмни
дрехи от мъжки пол, което се отдалечава по улицата, без да носи нищо видимо в
ръцете си.След това в 16:02:18 часа към входа подхождат две лица ,описани в
отговора на въпрос 4/ лица 1 и 2 /и лице с тъмни панталони и розовеникава риза/
лице 3/. Докато лице 1 и 2 се занимават с повдигане на обемистия обект,лице 3
влиза във входа, след това влизат лица 1 и 2 , последвани от още едно лице
/ лице 4/ от мъжки пол, облечено със
синкава риза. Впоследствие от входа излиза лице, отговарящо на описанието на
лице 2, последвано от лице от неизвестен пол с тъмни дрехи, което се отдалечава
по тротоара. В 16:03:22 часа в сградата влиза лице от мъжки пол / лице 5 / с
червена риза. В 16:03:49 маса от входа излиза лице ,отговарящо на описанието на
лице 3, което развързва и в 16:04:18часа
внася голям светъл пакет / чувал/.В
16:04:39часа лице 3 отново излиза и
остава пред сградата. В 16:05:02 часа от входа излиза лице , отговарящо на
описанието на лице 1 , което съвпада с потеглянето на автобуса/въпрос 5/.
Обектът, пренасяна от лицата от лек автомобил Ауди А6 , е обемист и се превозва
върху количка от автомобила до входа,
където го внасят лица 1 и 2. От стойката на двете лица при носенето на обекта ,
се вижда , че обектът е или тежък, или неудобен за носене , или и двете.
Предвид резолюцията на заснетото изображение, отдалечеността на камерата и
наличието на препятствия в зрителното поле на камерата , е невъзможно да се
разграничат характерни особености в горната страна на обекта, но той най- общо
наподобява продълговата , правоъгълна или цилиндрична форма / въпрос 6/.
В съдебно заседание на
15.11.2018 г. при разпит на вещите лица, експертът Й.Д., пояснява, че на стр. 3
следва да се чете 16.05 часа, а не 15.05 часа, което било техническа грешка. Не
били сигурни, че това е автобусът, посочен и индивидуализиран в задачите и при
гледането на записите се концентрирали в
интервала, в който пребивава лекият автомобил „Ауди“ и единственият автобус,
който се намира в полезрението на камерата бил описаният, като не били сигурни,
че това е автобусът, който е посочен в задачите като бял, марка „Травего“,
„Мерцедес“, надпис Бурса туризъм и т.н. Концентрацията им е била върху това да
проследят кой влиза във входа на тази сграда, какво внася, кога го внася, от
какъв пол е, как е облечен и т.н. , поради което не са гледали интервала след
заминаването на този автобус. Записаната
информация върху дисковете съдържала видеозаписи от охранителна система, която
охранява едно цяло кръстовище, като в останалите дискове, както и в този диск
се съдържали видеозаписи на стотици превозни средства, които преминават в това
оживено кръстовище в този дълъг интервал от време. Използвали са и снимките,
които са били предоставени при огледа на
самото МПС „Ауди“, ведно с дисковете за изследване по време на първата
експертиза.
Втората експертиза /том 3-ти , стр. 722-735 НОХД / е
обективирана в протокол № 19/ИДИ-025, в който е посочено, че при преглед на файловете в дисковете- обект на
експертизата е установено, че информация за МПС и хора,
свалящи обекти от автомобил, отговарящ на описанието, посочено в задачите на
експертизата, са записани само върху диск ВД-00239.3, в интервала 15-17ч. на 14.07.2016 г. Установено е, че лек автомобил отговарящ напълно по външни белези на марка
„Ауди А6“,
модел „Аllroad Quatro“, версия комби,
с цвят сив металик, алуминиеви джанти с характерна конфигурация, вероятен ДКН № РВ??22СА, преминава през
кръстовището, заснет от камери с условни наименования 03, DОМЕ и 02 в интервала около
15:58:24-28ч. В автомобила на предните две седалки пътуват две лица, чиито
лицеви черти, пол и облекло остават скрити зад тавана, колоните и стъклото на
автомобила. В 15:58:40ч. от вратата на
водача излиза лице от видим мъжки пол, облечено с тъмни панталони и
светла тениска/риза, след което от вратата на пътника до водача слиза второ лице от мъжки пол, със светла тениска/риза и тъмни
панталони. Водачът отваря задната врата на автомобила, докато пътникът
до водача отваря задна дясна врата. Двете лица се събират зад задната врата на
автомобила и извършват действия, наподобяващи сваляне на видимо тежък светъл
обект, с предполагаемо цилиндрична форма на товарна количка. В интервала
16:00:13 - 16:01:05ч. двете лица с количката остават между паркирани напречно
автомобили, като действията им остават скрити за полезрението на камерата.
Впоследствие едното от лицата отива с количката до тротоара, а другото се връща
до паркираното Ауди, пресяга се във
вътрешността на автомобила, затваря задната дясна врата и се
присъединява към второто лице с количката на тротоара, оставайки закрити за полезрението на камерата. В интервала 16:01:48 - 16:02:03ч. едното от
лицата преминава по тротоара, тикайки количката
като точният маршрут на движението му остава частично скрит от дървета, чадър,
спрял бял автобус и други препятствия в полезрението на камерата. В
16:02:03-05ч. се вижда как носен от две лица от видим мъжки пол, едното с бяла
риза тъмни панталони и второ с бяла тениска
и тъмни панталони, които се навеждат и внасят светъл обемист обект в
тъмен вход на сграда, като напускат
полезрението на камерата. В 16:02:41 от същия вход излиза с празна количка лице
с бяла тениска и тъмни панталони, което в 16:03:11ч. се вижда как се насочва към спрелия автомобил Ауди. Надвесва се над
отворения багажник, след което го затваря, качва се на мястото на водача и потегля с обратен завой наляво в 16:04:26ч.
Автомобилът Ауди А6 бива скрит от
полезрението на камерата от спрял успоредно на него жълт автобус с бял покрив.
След потеглянето на жълтия автобус в 16:06:40ч. се вижда, че л.а. Ауди
А6 е напуснал полезрението на камерата. В 16:32:52ч. в полезрението на камерите
1,2 и 3 последователно преминава бял автобус,
марка Мерцедес, със зелени надписи отстрани, под предното и под задното стъкло „Bursa Turizm“, чиито ДКН № не
може да бъде разчетен. В 16:33:06ч. автобусът спира с
мигащи аварийни светлини до паркирали напречно на тротоара автомобили отдясно на кадъра. От него излизат хора, оставащи
частично скрити от корпуса на автобуса. В 16:36:00 - 16:36:16ч. от
автобуса излизат две лица от видимо мъжки пол, облечени с тъмни панталони и бели ризи,
които влизат в същия вход на сградата, в който по-рано в 16:02:03-05ч. две лица
внасят светъл правоъгълен или цилиндричен обемист обект. В 16:37:27ч. автобусът прави маневра назад, след
което се придвижва напред, за да освободи място за
друг, тъмно червен автобус, спрял зад него, и паркира по-близо до тротоара,
където остава с мигащи аварийни светлини. В 16:40ч. от входа на сградата излиза
едно лице с тъмни панталони и бяла риза, което
отива към спрелия бял автобус. В 16:40:41ч., лице отговарящо на същото описание
се връща и влиза в същия вход на сградата. В 16:40:55ч. от
входа на сградата излизат три лица от мъжки пол, всички облечени с тъмни панталони и бели ризи, които носят видимо тежък светъл обект, с
правоъгълна или цилиндрична форма, който
отнасят по тротоара по посока на белия автобус и се скриват от полезрението на
камерата. В 16:42:58ч. белият автобус с надпис „Bursa Turizm“ потегля, прави ляв завой и напуска
полезрението на камерата в 16:43:30ч. От лицата, МПС и
техните действия са извлечени снимкови кадри, подробно описани и подредени в хронологичен ред в изследователската част на протокола.
В
съдебно следствие е назначена и комплексна съдебно-техническа експертиза със
задача изследване на съдържащите се снимки на машини в телефонния апарат
на подсъдимия Н.А.П. марка „Iphone“, модел „А1586“ с ИМЕЙ: 358367060249829, със
СИМ-карта с номер 0876 000 002, предаден на 15.07.2016 г. с
Протокол за доброволно предаване от Н.А.П. /л.60, том 4 от
ДП/. От заключението на вещите лица К. и И. и приложения към него фотоалбум /
том 3-ти л. 816-829/ се установява, че се съдържат снимки на
машини в телефонния апарат на подсъдимия Н.А.П. марка „IPhone“,модел "А1586" с ИМЕЙ:358367060249829 със СИМ карта на мобилен оператор "Виваком " и
номер:0876/000002, иззет на 15.07.2016г. с Протокол за доброволно предаване от Н.А.П.
/л.60,том 4 ДП/. Изготвен е албум в приложната част с 9 броя снимки на
заснетите в телефона на
подсъдимия машини и
съоръжения, предназначени за специализирани кухни и заведения за обществено хранене. Описани са основните обекти на снимките, като са
посочени какви са тези машини и съоръжения, кои от тях са машини и какво е
предназначението им. Експертите обръщат внимание на снимки : №3, на
която се виждат две машини - тестобъркачка и машина за раздробяване и
обработване на месо; както и №4, на която се вижда тестомесачна машина.
В разпита им в проведеното на 18.04.2019г. сочат, че
апаратът на подсъдимия изобилства от снимков материал, на който има свързани с машини и съоръжения за
хранителната промишленост. Снимките са свързани помежду си, специално, във времето около, което е
станало събитието. Изведени са две такива групи снимки около 6-ти месец и
13.7.2016 г. Вещите лица са обърнали специално внимание на една от снимките,
доколкото тази машина, е била обект на разследването още преди 3 години, от
когато я познават. На тази снимка се вижда и още една машина – едната машина е
в долния ляв ъгъл и има още една такава зад човека. На стр.8 от заключението,
на снимка № 3, в горната лява част, зад човека има още една такава машина за
обработване на тесто. На лявата снимка е тестобъркаща машина за брашно /в ляво
с червено оградена долу/, а в дясно, овално оградена, е месообработваща машина,
която вече били виждали. Вещото лице К. твърди, че е правила още една
експертиза по това дело за същата тази машина и я познава по размери и оформление.
Тази машина е аналогична на машината, която е иззета като веществено
доказателство по делото - месообработваща машина със същото табло за
управление, същата долна част, размерите пропорционално съответстват, но неможе
да определи дали е абсолютно същата машина, иззета като
веществено доказателство по делото. Машината, която е оградена на снимка
№ 4 също е тестообработваща мишина.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за доказана по безспорен
и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал -
гласните доказателства- частично от обясненията на подсъдимия Н.П., частично от показанията на Д.Г.Д., Б.Й.Б. както и от показанията на свидетелите -Ю.Ч., Р.А.Р., С.И.И., М.К.М., А.Г.Д., А.В.Ж., С.Я.С.,
П.С.Б., Н.П.П., Х.Г.Т., Г.С.Т.,
А.И.К., П.Н.Г., Г.В.Т., Л.Р.Ч., Д.А.Н., В.С.В., М.Б.Д., Д.И.Д., К.Ц.К., Б.Я.Г., Д.Т.Т., С.Х., приобщени
по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл.
283 от НПК.
В
подкрепа на възприетите от настоящата инстанция фактически положения са и
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
свидетелства и бюлетин за съдимост, характеристични справки, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, банкови извлечения, справки
за задгранични пътувания, протоколи за извършени процесуално-следствени
действия - за претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествие, за
разпознаване на лица и предмети, за оглед на веществени доказателства и
фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване, за вземане на
представителни проби и за вземане на сравнителни образци, телефонни разпечатки,
такива от АПИ и др., от заключенията на приетите експертизи - съдебна
физико-химична експертиза, съдебно-техническа
и оценъчна експертиза, съдебни
компютърно-технически експертизи, съдебни видеотехнически експертизи, комплексна
съдебно-техническа експертиза, както и от
веществените доказателства по делото - наркотично
вещество хероин с общо нето тегло след вземане на представителните проби 31436,2479 грама и остатък от представителни проби
- 18.1845 грама - на съхранение в Агенция Митници, ЦМУ-София; черен
полиетиленов плик, съдържащ опаковки от наркотичното вещество, слепка от 15.07.2016г. по ДП №332/16г. по описа на
РУ-Свиленград, слепка от 16.07.2016г.
по ДП№332/16г. по описа на РУ-Свиленград, два броя тестове „Drug Wipe“, 6 бр. дискове с видеозаписи, мобилен апарат марка „Нокия“, с
ИМЕИ: 356884071431206, с поставена в него симкарта на „Теленор“ с номер
89359050100522664441 и номер за избиране 0896 207064, мобилен апарат марка „Хуадо“, с
ИМЕИ: 866031023000241 и ИМЕИ: 866031026000248, с поставени в него две симкарти: на „Теленор“ с
номер 89359050100710870339 и номер за избиране ********** и на „Лебара“, с номер
34570421508098357У015 с неустановен номер за избиране, мобилен апарат марка „Айфон“, с ИМЕИ: 358367060249829, с поставена в него
симкарта на „Виваком“,
с номер ********** ********** и номер за избиране 0876 000002, мобилен апарат марка „Айфон“ с
ИМЕИ: 013619001125055, с поставена в него сим карта с
номер
89359032200031743844 и с номер за избиране **********, мобилен апарат марка „Сони“ с
ИМЕИ: 352876067363652, с поставена в него симкарта на „Мтел“, без фабричен номер и номер
за избиране 0889 988967, ведно със силиконов протектор, мобилен апарат
марка „Леново„ с ИМЕИ: 865023020177503, с поставена в него симкарта на „Теленор“ с номер 89359050100508598167 и с
неустановен номер за избиране, машина
за обработка на месо „SUPER MIKSER UCARSAN“, модел SМ 112, един брой контактен ключ за
лек автомобил марка „Ауди“, с ДКН: РВ 46 22 СА, с прикрепен към него ключодържател, лек автомобил марка „Ауди“, с ДКН:
РВ 46 22 СА - на съхранение в Тилова база при ОД на
МВР-Хасково, които с
присъдата е постановено да бъдат приложени по ДП № 1/2017 г. по описа на ОП – Хасково.
При
изграждане на своите изводи съдът кредитира изцяло показанията на св. Ч., ведно
с протоколите за разпознаване на С.А. и процесната машина - месомелачка и се
довери от части на обясненията на подсъдимия П.. От същите, подкрепени от
справките му за задгранични пътувания,
както и тези на А., се установява, че на 13.07.2016год. П. и А. са преминали
българо-турската граница и са отишли в гр. ****** с лек автомобил марка „Ауди,, с ДКН: РВ 46 22 СА. Идентичността на лекия
автомобил не е оспорена от подсъдимия, а се установява и от справка от ОД на МВР-Хасково, от която е видно, че в автоматизираната система на МВР
съществуват данни за един единствен
автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“, сив металик, с рег. № ******/л.
154, том 6 ДП/. В обясненията си
посочва също, че от България е взел ръчна количка, но с цел пренасяне на
матрица за пластмасови изделия, която
носел за ремонт в Р Турция и която тежала много. Именно тази ръчна количка са
използвали двамата с А., за да пренесат месомелачната машина от колата до офиса
на „**“ в гр.******. Видно от заключението на втората видеотехническа
експертиза, на следващия ден – 14.07.2016 г. около 16:00 часа двамата с А.
пристигнали с лекия автомобил с натоварената в него ръчна количка и машина за
мелене на месо „ Супермиксер“ с укрития в нея наркотик пред офиса на „**“. Двамата
са натоварили месомелачната машина „Super
Mikser” в ръчната
количка, която не можели да пренесат двамата поради тежестта й и по този начин
са я внесли в офиса при св. Ч.. Този свидетел е подробен и категоричен в
показанията си, дадени включително пред съдия на ДП /л. 111 – 114, том 2-ри на
ДП/. От разпита му се установява, че е комуникирал единствено със С.А.
/протокол за разпознаване на лице/, който говорел „задоволително“ **** език и
се е съгласил да намери превоз за машината до Р България, гр. Кърджали. А. му
казал, че това е машина за тесто, но
настоявали още същата вечер да бъде откарана в гр. Кърджали. Описаната
от него машина е с цилиндрична форма и обвита в прозрачно полиетиленово фолио. Ч.
обяснил на подсъдимия и съучастника му, че същата вечер щял да пътува техен
автобус, но тъй като багажникът бил малък и машината не можела да се вмести
там, им предложил да я изпрати на другата сутрин с по-голям автобус на „Бурса
Туризъм“. Като причина за предаването на машината на друга фирма св. Ч. сочи
обема и тежестта й, доколкото пътуващият от тяхната фирма и пристигащ на
15.07.2016год. автобус бил само 30 местен и багажното отделение не можело да
помести машината. Това обстоятелство се
потвърждава от приложените писма от Автогара Кърджали /л. 436, том 2-ри
от НОХД и писмо от ТД „Южна Морска“ при Агенция Митници /л. 962, том 3 от
НОХД/. За тази цел и в присъствието на подсъдимия П., Ч. е написал на листче
/л. 102, том 2 ДП/ дадените му от А. за изпращач и получател имена на латиница,
както и телефонен номер за кореспонденция, които определено не били техните, за
разлика от оставения телефонен номер. Като изпращач А. посочил „Михаил Колев“,
като обяснил, че няма **** номер, а българският му нямал обхват в Турция, след
което Ч. поискал името и телефонния номер на получателя. Като такъв А. посочил
„Иван Говадеров“ и издиктувал телефонния номер 0896 207064. Именно чрез този
номер се е извършвала комуникацията впоследствие между подсъдимия, А. и
свидетелите И., М. и Р. - служители на „Бурса туризъм“, на които св. Ч. е
предал машината за превоз до България малко след напускане на офиса отстрана на
подс. П. и съучастникът му С.А.. За услугата А. му заплатил 50 евро /човекът, с
когото разговарял и говорел на **** език/, като му заявил, че и друг път е
пращал подобна машина за такава цена. Половин час след като П. и А. си тръгнали
с автомобил „комби“, мръсно сив на цвят с рег. № започващ с „РВ“, което св. Ч.
забелязал, пред офиса пристигнал автобуса на „Бурса Туризъм“, от който слезнали
пътниците за тази спирка. Персоналът на автобуса се състоял от трима човека –
св. М., Р. и И., като при св. Ч. отишъл Мехмед /М./, който попитал дали има
карго за транспорт. Той му отговорил, че преди 15 – 20 минути му докарали тази
машина, попитал дали могат да я закарат на следващия ден до гр. Кърджали, за
което им предал 50 евро, оставени му от А., а те от своя страна му дали 20 ****
лири като комисионна. Приели да качат машината още в същия момент, защото
смятали, че на следващия ден можело багажника да е пълен, а и по принцип не
оставяли пътници в ******.
Показанията на
св. Ч. се потвърждават и от тези на разпитаните пред съдия свидетели И. /л. 39
– 43, том 2-ри/, М. /л. 61 – 65, том 2-ри/ и Р. /л. 85 – 89, том 2-ри/.
Свидетелите Р. и И. работят като шофьори в „Бурса Туризъм“, като на 14.07.2016
г. тръгнали от гр. Кърджали за Бурса. След като пристигнали в ******, около
16:30 часа спрели пред офиса на „**“ в кв. „500 къщи“, където спират автобусите
от България, тъй като имали пътници от Кърджали, които пътували до ******. Там М.
и Р. се отбили в офиса, за да поздравят св. Ю.Ч., след което и И. отишъл в
офиса, където другите му казали, че има машина за каране към България. Тъй като
машината била много тежка, тримата заедно я пренесли до автобуса и я качили в
отделението пред задната врата до малкия капак, което се потвърждава от
видео-техническата експертиза. Свидетелят Ч. поискал българския телефонен номер
на Р., за да го предаде на получателя на машината, който да му се обади на
следващия ден, като от своя страна му изпратил чрез съобщение номера на
получателя в България, цитиран от св. Ч.. След това потеглили за Бурса, където
пристигнали към 19:30 – 20:00 часа. Първо слезнал И., след което стюардът М. и
другият шофьор Р. продължили и оставили автобуса на паркинг, където паркирали
всички български автобуси в Кестел. Автобусът автоматично се заключил с
отстраняване на ключа.
Свидетелите Р., И.
и М. са последователни в показанията си и за последващите факти, касаещи
предмета на доказване. На 15.07.2016 г. в 08:30 часа сутринта потеглили от
Бурса за България и минали през Гебзе. В ****** не влезли на връщане, тъй като
нямали пътници, което било и причината да вземат още предния ден машината. Към
14:00 часа пристигнали на границата от турска страна, където преминали без
проблем паспортна и митническа проверка и към 14:30 спрели на българската
граница. Изчакали проверката на трите автобуса преди тях, след което
митническите служители – св. А.Д. и А.Ж. и им казали, че трябва да минат
проверка на рентген. Свидетелят И. им казал, че машината за царевица, която
качили преди това от автобус на фирма „Балгит“, е лека и може да се свали, но
помолили да оставят процесната машина в автобуса, тъй като тежала много.
Междувременно, докато чакали извършването на проверка на българската граница,
св. Р. си сменил турската симкарта с българска и получил обаждане от телефонен
номер, завършващ на 064. На **** го попитали кога ще бъде в Кърджали, на което
той отговорил, че след три часа. При проверката на рентгена освен митническият
служител – св. П.Б. присъствали и свидетелите М. и И., а св. Р. останал при
багажа и пътниците. Митничарят Б. уведомил свидетелите Н.П. и С.С., че има
проблем с машината, които попитали св. Р., И. и М. какво има в нея. При
извършване на проверката присъствали и полицейските служители, сред които св. Х.Т.,
Г.Т. и А.К. от Сектор “БОБ“. След това наредили на М., И. и Р. да махнат
опаковката и да разглобят машината. Свидетелят Р. взел набора си с инструменти
от автобуса и с гаечни ключове № 8 и № 10 успели да вдигнат горната част на
машината и след като полицаят разкъсал с отвертка пяната, видели под нея
пакети, обвити с тиксо. Намерени и иззети били 64 пакети, съдържащи бежово
прахообразно вещество, което след тестване с полеви наркотест е реагирало
положително за наркотично вещество хероин с общо тегло 31.455
кг. Свидетелят Р. ги
уведомил, че имал повикване от България, като го питали за машината за тесто.
След като били извадени пакетите, полицейските служители накарали свидетелите
отново да сглобят машината и да я върнат обратно в автобуса, а св.Р. да се обади
междувременно на номера, от който му позвънили и завършвал на 064, за да се
увери, че именно за тази машина са го търсили. След дадени инструкции от страна
на св. Г.Т., св. Р. се обадил отново на телефона, от който е бил търсен от А. и
П. и им казал, че тъй като има проверка за търговски марки и цигари, ще се
забавят и след като излязат от границата, щял да им позвъни. Полицаите инструктирали св. И. да шофира, за да може
св. Р. да разговаря по телефона. Уведомени били и че когато пристигнат на
автогарата и се появи получателят на машината, трябвало да попитат кодово „Има
ли пътници за Хасково.“ Към 18:30 – 19:00 часа св. Р. получил от същия
телефонен номер съобщение на **** език: „Кога ще дойдете в Кърджали? Извън Кърджали,
някъде другаде отивате ли?“ Тогава Р. се обадил по телефона и разговарял с А.,
на когото обяснил, че след час и половина ще бъдат в Кърджали. Пет минути преди
да пристигнат на автогарата в Хасково св. Р. отново получил обаждане от А., който
го попитал къде се намира. Р. отговорил, че са на автогарата в Хасково и след
половин час ще бъдат в Кърджали, след което спрял на перона „Пристигащи“ в
автогара Хасково. Според св. Р. всички разговори и съобщения са били на ****,
като той разпознал диалекта на ****** език като такъв на човек от Северна
България. Докато св. М. слезнал да дава багажника на пътниците, пристигнало
Ауди с тъмно сив цвят и рег. № РВ 5200 СК, което спряло на 2 метра от автобуса
и шофьорът попитал на български език от купето на автомобила дали има машина за
Иван. Свидетелят И. отворил капака на багажника и попитал дали става въпрос за
тази машина, след което подал сигнал на полицаите. Подсъдимият П. слязъл от
автомобила, непосредствено след него слезли и полицаите от автобуса. Те го
попитали за тази машина ли става въпрос и след като и пред тях той два пъти
отговорил утвърдително, че именно тази машина е за него, бил арестуван.
Обсъдените
свидетелски показания са еднопосочни, категорични и последователни. Показанията
на св. Ч. и част от обясненията на подсъдимия установяват последователността на
действията на подсъдимия и съучастника му А. в РТурция. Подкрепят се от
показанията на св. Р., И. и М. и са в унисон с показанията на митническите и
полицейските служители, които разкриват в детайли последващите действия на П. и
А. вече на територията на Р България. Цитираните експертни заключения,
протоколите за оглед и разпознаване на лица и предмети, телефонните разпечатки
и ЗЕС, както и справките за задгранични пътувания, анализирани горепосочените
гласни доказателствени източници водят до категоричния извод, че подсъдимият
П. е извършил престъплението по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во, вр. с ал. 2, предл. 1-во,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Както се посочи по- горе, съдът не кредитира показанията на св. Д.Д., А.К.,
Б.Б. досежно проведените от тях с подсъдимия П. „беседи“ в частта, въз основа
на които прокурорът гради обвинението на П. за придобиването и държането на
наркотика от гр. ******, РТруция до границата на РБългария.
Невъзможността съдът да се ползва от
съдържанието на онази част от показанията на цитираните свидетели, която
индикира участие на подсъдимия П. със съучастника му А. в инкриминираната
престъпна дейност за престъплението по чл. 354а
НК относно придобиването и държането на наркотика от гр. ******, РТруция
до границата на страната ни /дори и да се възприемат за достоверни/, на първо
място се явява обстоятелството, че те представляват производни доказателства.
Съгласно правната доктрина и съдебна практика, е недопустимо подмяната на
първични доказателства с производни, освен в три хипотези, когато производните
се явяват средство за разкриване на първични доказателства; когато служат за
проверка на първични доказателства и когато заменят първичните доказателства,
ако те се окажат недостъпни. В настоящия случай, освен че не е налице нито една
от трите хипотези, в обясненията си, дадени пред настоящия съдебен състав,
подсъдимият П. отрича да е знаел за наличието на наркотични вещества, укрити в
транспортираната машина, твърдейки, че същата е била подменена. При това
положение, след като една осъдителна присъда не може да почива само на
самопризнания, още по-малко същата може да почива на данни, съдържащи се в
производни доказателства, каквито са свидетелските показания на трети лица за
извънсъдебните признания на подсъдимия. Ето защо, е абсолютно недопустимо да се
заместват със свидетелски показания обясненията на подсъдим относно
признаването на факти, свързани с виновното му престъпно поведение без да са му
били гарантирани основните права по чл.6 от ЕКПЧОС и в съответствие с
изискванията на НПК.
На следващо място е установено, че беседите са
проведени в полицейското управление, където П. е бил задържан веднага след
ареста му на 15.07.2016год. Всеки контакт между лице с този статут и полицията
е официален, предпоставящ защита на правата на разпитвания, включително право
на адвокатска помощ, право да не се самоуличава и да запази мълчание, както и
да получи разяснения относно последиците на самопризнанието. Не съществува
съмнение, че самопризнанието на П. е изложено без тези основни гаранции за
справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧОС и дори само на това основание не би
следвало да бъде ценено като елемент от доказателствената съвкупност. Същото заключение следва и от константната съдебна
практика, според която беседите, проведени от полицейски служители със
задържани лица, не са доказателствено средство за установяване на релевантни факти,
относими към самопризнание. Чрез свидетелските
показания на разпитващите полицейски служители на практика се заобикаля
императивната разпоредба на чл. 105, ал.
2 от НПК, която
изключва доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда на НПК / Решение № 591 от 13.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1902/2013 г., първо н. о , Решение №290/4.I.2016 год. по н.д.№965/2016 год.
и Решение № 42/20.III.2018 год.
по н.д.№25/2018 год., трите на II н.о., Решение №26/23.III.2018 год. по н.д.№1011/2017 год. на III н.о., Решение №22/1.III.2019 год. по н.д.№1127/2018 год.
на I н.о. То се прокарва и от
Европейския съд по правата на човека - делото Titarenko v. Ukraine, no 31720/02, Решение №
22/01.03.2019год. на ВКС по н.д. № 1127/18год. на 2- ро н.о. на ВКС, по което е
цитирано и дело срещу България по жалба № 34779/09, ЕСПЧ/.
Въпреки тези
процесуални отклонения, останалият доказателствен материал подкрепя решаващите
фактически изводи на съда по категоричен начин, поради което заключението
относно доказаността на обвинението по
чл. 242 НК напълно удовлетворява стандарта на чл. 303, ал.
2 от НПК.
Същевременно съдът
изключи от доказателствената
съвкупност показанията на посочения като свидетел от обвинението С.А.. От една
страна, прокурорът е посочил А. като свидетел, а от друга – като съучастник на П.
в извършване на двете престъпления, за които е обвинен, и спрямо него има
висящо производство- ДП №1/2017 г. по описа на ОП – Хасково / удостоверение, приложено
в с.з. на 06.06.2019год./, което не е приключило със съдебен акт. Следователно А.
не отговаря на критериите на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК, а подобно смесване на
две процесуални качества на едно и също лице, е недопустимо.
Обясненията на
подсъдимия П., дадени пред настоящия състав, съдът възприе и като защитна
версия. На първо място липсват доказателства, подкрепящи обстоятелството, че
ръчната количка, носена с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“, с ДКН: РВ 4622 СА, е за пренасяне на матрица за пластмасови изделия в Турция
с оглед тежестта й. Нелогично е в тази връзка, че след като пренасят с тази
ръчна количка толкова тежка матрица от България до Турция и с този
автомобил, да не могат да пренесат
обратно процесната машина с укрития наркотик, която като посочени външни белези
е с тежест от 50 кг. Поради това съдът счита, че пренасяната от тях ръчна
количка е била именно с цел натоварване и превозване на машината от лекия
автомобил до офиса на „ **“, която е тежала почти двойно повече. Освен това на
св. Ч., респективно от него на останалите – св. Р., И. и М., е представена като
машина за месене на тесто, а не такава, каквато е в действителност – за месене
на месо, с което П. и А. са целели да внесат объркване у свидетелите.
Действително подсъдимият представя гаранционна карта за закупена от него машина
за тесто, но не може да се установи нито автентичността на картата,
съществуването на издателя й, респективно липсва и касов бн за закупуване на
такава машина на 14.07.2016год.
Обясненията на
подсъдимия се оборват от показанията на св. Ч., Г. и Т. и в частта, че лекият
автомобил „Ауди“ с
рег. № РВ 5200 СК, с
който П. и А. са отишли да посрещнат машината с натоварения в нея наркотик, е
даден доброволно. Според св. Ч. подсъдимият е взел автомобила, като му обяснил,
че отива до близката бензиностанция за цигари и се веднага се връща, а вместо
това е спрял да отговаря на обажданията на Ч. и изключил телефона си, бз да
върне автомобила в автосервиза. Показанията на Ч. се потвърждават от
свидетелите Г. и Т..
Нелогично е и
обяснението на подсъдимия в частта, в която се твърди,че вероятно машината е
била подменена от свидетелите Р., И. и М. на паркинга в гр. Бурса вечерта на 14
срещу 15 юли 2016 г., тъй като в такъв случай самите те не биха настоявали
машината да остане в автобуса при преминаването й през проверка на рентген на
митницата.
Видно от
видеотехническата експертиза, още същия ден машината е била предадена на
свидетелите И., Р. и М., които са я натоварили в автобуса на „Бурса туризъм“,
минаващ през гр. ******, офиса на „**“.
От експертизата се установява още, че тримата са участвали в пренасянето й, което
сочи, че е в пъти по- тежка от обозначението й от 50кг., следователно към момента на предаването й от П. и А. на
св. Ч., в нея е бил укрит наркотикът.
Според отговора на
фирмата-производител, тя никога не е имала търговски отношения нито с П., нито
пък с фирмата, изписана в гаранционната карта,представена от подсъдимия и
защитата му като продавач на машината за тесто „Аискуп Амбалаж“, от която П.
твърди, че я е закупил. Същевременно, от извършената съдебно
компютърно-техническа експертиза от 11.02.2019 г. се установява, че сочената от
П. като продавач на машината за тесто фирма „Аискуп Амбалаж“, няма за предмет
на дейност продажба на машини. Тя е производител на пяново стъкло и на хартия.
Същевременно тази фирма „Аискуп Амбалаж“ не е обявила свой магазин в кв. „******“,
откъдето той сочи в обясненията си, че е закупил машината за тесто, а е обявила
магазин в кв. „Есенюрт“, на който адрес обаче не бе прието на два пъти
изпратеното от съда запитване за евентуална продажба на машината.
Що касае възражението в обясненията
за липса на пръстови отпечатъци на П. по машината, в която са били укрити
пакетите с хероин, открити на ГКПП „Капитан Андреево“, следва да се посочи, че
това се дължи на минаването й през множество ръце, тъй като тя е пипана от
много и различни хора, включително при разглобяването й на пункта, в което са
взели участие и екипажът на „Бурса Туризъм“, но не по собствена инициатива, а
защото им е било наредено от намиращите се на място там длъжностни лица, както
и последващото й сглобяване, преопаковане и транспортиране, което е довело до
това, че по тази машина изобщо няма годни отпечатъци, според вещото лице.
Като
краен извод съдът намира
, че защитната теза на подсъдимия П. е изцяло
опровергана от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, в
която доказателствена стойност съдът, с посочените изключения, няма никакво
съмнение. Поради това съдът приема в тази част обясненията на подсъдимия
единствено като защитна версия.
Съдът,
след като анализира събраните по делото доказателства и въз основа на
възприетата фактическа обстановка, намира, че повдигнатото на подс. Н.А.П.
обвинение по чл. 242
ал.4, предл. 1-во, вр. ал.2, предл. 1-во, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК
НК е доказано по безспорен и категоричен начин. Поради това същият подсъдим
следва да бъде признат за виновен по това обвинение, като в този смисъл се
налагат следните правни изводи:
От
обективна страна със своите действия подс. П. е осъществил престъплението по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во, вр. с ал. 2, предл. 1-во, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като
на на 15.07.2016 г. през ГКПП „Капитан
Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, като посредствен извършител, в съучастие със С.А.А., ЕГН **********
/посредствен извършител/, чрез лицата
Р.А.Р., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН **********
и М.К.М., ЕГН ********** без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република
Турция в Република България с автобус "Мерцедес
бенц", модел „Травего" с **** регистрационен номер 41 ТА 666,
управляван от С.И.И. високорисково
наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 31.455 кг на стойност 2 044 575 лева, от които 12,164 кг със съдържание
на активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин /ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/ и 19,291 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент диацетилморфин /ДАМ/ 41,5 % /тегловни
процента/, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят
е особено тежък
Хероинът
е високорисково наркотично вещество и е поставен под контрол, съгласно Списък І
на единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. и Глава І. във връзка с Приложение №
1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Неговата стойност -2 044 575лв., съгласно
ТР № 1/30.10.1998 г. по ТНД № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, сочи на признака
"особено големи размери". Съгласно Постановление № 23/29.01.1998г. на МС за определяне на цените на
наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, процесното количество хероин попада в групата от 31% до 45% съдържание на
активно вещество. За тази група е определена цена за наркотрафика от 65 000 лева за килограм хероин и стойността на същия, съотнесена към деянието по чл.242 от НК -
контрабанда, възлиза на 2 044 575 лева. Стойността на на
наркотично вещество значително превишава сумата от 58 800 лева,
равняваща се на 140 минимални работни заплати /към момента на деянието МРЗ е
била 420 лева/, утвърдени от съдебната практика за определяне квалификацията
"особено големи размери". Това обстоятелство обуславя
предмета на престъплението по чл.242 от НК, като „особено големи
размери".
От естеството на пренасяното наркотично
вещество- едно от най-силните от познатите в света високорискови вещества от
този тип, предвид всеобщата забрана за пренасянето на хероин, особения начин на
укриване и пренасяне чрез други три лица без тяхното знание, крупният размер на
паричната равностойност, многократно надвишаващ особено големи размери, начинът
и условията, при които е извършено престъплението, наличието на съвместна
престъпна дейност и с висока степен на организираност за задружна престъпна
дейност, реализирана от две лица, може да се направи извод, че е налице и
особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т.8
от НК.
При извършване
на това престъпление подсъдимият П. е действал в съучастие със С.А.. Съучастието се
извежда от деяствията на двамата, които заедно са преминали границата на
13.07.2016год., след което заедно са отишли до офиса на **, където е помагал за
пренасянето на машината с укрития в нея хероин, и изключително той е
осъществявал комуникацията при предаването и при посрещането на същата.
Подсъдимият е осъществил деянието като посредствен извършител чрез служителите на
„Бурса Туризъм" св. Р., И. и М., тъй като не е осъществявал
непосредствено изпълнителното деяние, а е
използвал посочените лица, при несъзнавано участие от тях страна. Те са
използвани като оръдия на престъплението, в
съзнанието им е липсвала представата за фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, а именно че пренасят през границата
на страната машина с укрит наркотик.
Цялостното
поведение на подс. П., свързано със специфичния начин на укриване и на транспортиране
на наркотика през
границата на страната,
използвайки нищо неподозиращи трети лица разкрива, че той е знаел какъв е видът
на превозваната пратка, както и че извършва престъпление.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс. П. с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал високата степен на обществена опасност на деянието и
предварително е знаел, че пренася контрабандно наркотични вещества, което е
организирал да стане чрез други лица в качеството му на посредствен извършител.
Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че е установил и упражнявал
фактическата власт върху наркотично вещество от вид и със съдържание, описани
по-горе с цел пренасянето му през границата на страната, така и че същите
действия е извършвал по отношение на високорисково такова, а също така че е
действал без надлежно издадено разрешение за това. Въпреки това той е искал
настъпването на този отрицателен резултат. Между неговите действия, тяхната
противоправност, виновното му поведение и настъпилите вредоносни последици
съществува пряка причинна връзка.
Едновременно с
това той е съзнавал, че извършва престъплението при общност на умисъла, действайки задружно със С.А.А., както и че
съвместно с него е въвлякъл в осъществяването
им други лица, които са действали невиновно, поради липса на престъпен умисъл.
Причини
за извършване на престъплението са пренебрежителното му отношение към
установения в страната правов ред, ниското му правно съзнание и незачитането на
установените в страната нормативни разпоредби.
Мотиви за извършване на
престъплението е предварително осъзнатата от него потребност да се
облагодетелства и незачитането на установените в страната нормативни
разпоредби, свързани с контрола над наркотичните вещества, както и стремежа му
за забогатяване по незаконен начин.
Фактическото обвинение на Н.П. по чл.354а ал.2, изречение
2-ро, предл. 2-ро, вр. ал.1, изречение 1 –во, предл. 1-во, вр.чл. 26 ал. 1,
вр.чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, действащ в съучастие със С.А. и като
посредствен извършител относно формата на изпълнителното деяние „ държане“ на
наркотичното вещество изрично очертава следните факти: след
получаване в ****** на съответната машина с укрита пратка, П. и А. имали
за задача да осигурят превозването й от
Турция до България, за която цел предавали уреда за транспортиране срещу определено заплащане на превозвачески фирми,
извършващи курсове до България с уговорката, че ще го посрещнат и вземат на крайната спирка у нас. По този начин
наркотикът се пренасял през границата ни с Турция от нищо неподозиращи
служители на транспортни фирми, които в България предавали поверения им товар обратно на П. и А.. След получаването на
пратките на наша територия, Н.П. следвало сам да организира придвижването им
към Испания - страната, в която
хероинът се разпространявал до крайните потребители, чрез спедиторски фирми или
различни товарни МПС, превозващи стоки до там, включително негови такива. След като
организирал транспорта, П. заминавал
със самолет за Мадрид, Испания, където съвместно с друго лице посрещал наркотика и го доставял до
крайния му получател.
Следователно и според прокурора, П. несъмнено
и последователно е целял да осъществи фактическа власт върху инкриминираното
наркотично вещество в описаното количество чрез други неподозиращи за това
лица, единствено със специалната цел-да пренесе впоследствие това вещество през
границата на Република Турция до РБългария, а от там и до Испания, като
осъществи трансграничен транспорт на наркотика от РТурция до РБългария.
Действията на П. в съучастие с А. по временно съхранение на машината, съдържаща
опакованото наркотично вещество/хероин/ в лекия автомобил „ Ауди Олроуд“ с рег. № ******до фактическото й предаване на
транспортната фирма в гр. ******,
несъмнено са били функционално свързани и подчинени единствено на
първоначално поставената цел - да се извърши това задгранично неразрешено
пренасяне. В обвинението на Н.П. изобщо липсва фактическо твърдение, че деецът
и неговият съучастник са формирали като своя престъпна цел сами да извършват
държане и разпространение на наркотичното вещество с цел продажбата му.
Държането на инкриминираното количество хероин е било подчинено изцяло на целта
за неговото предстоящо транспортиране през границата. Описаните лаконично
действия на П. по придобиването на машината с укрития в нея наркотик от
неизвестни лица в ****** и съхранението
му до момента, в който е превозен до транспортната фирма „ Марамрис Туризъм“ в
лекия автомобил ,управляван от П., са
били обусловени и необходими за постигане на престъпния замисъл за
контрабандирането му. В конкретния случай П. не е имал умисъл за държанието на
наркотичното вещество с цел разпространение, а единствено и само умисъл за
пренасянето на наркотичното вещество през границата на РТурция в РБългария. В
този смисъл, при наличие на специална цел за осъществяване на контрабанда и
същевременната липса на умисъл за държане с цел разпространение, поведението на
дееца по фактическо държане на наркотичното вещество до предоставяне на фирмата
– превозвач, не се явява съставомерно като престъпно държане с цел
разпространение по съответния на чл. 354а НК на Р България престъпен състав, поради което съдът
оправда по това обвинение същия.
Наред
с това, според константната съдебна практика с
ъотношението между разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 НК и разпоредбата относно
контрабандата по чл.
242, ал. 2 от НК е между обща и специална норма, но само при частична, непълна
конкуренция, защото съставът на чл. 354а, ал. 1 от НК предвижда няколко форми на
изпълнително деяние-производство, преработка, придобиване или държане на
наркотични вещества с цел разпространение или разпространението им, а съставът
на чл.
242, ал.2 НК визира пренасяне на наркотични
вещества през границата на страната. Действително съставът на чл. 242, ал. 2 от НК е специален, но не спрямо
всички форми на общоопасното престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, а само спрямо
"държането" на наркотични вещества. За да е съставомерно деянието по чл. 242, ал.2 НК, е достатъчно да бъде
установено, че деецът е пренесъл през границата на страната наркотично вещество, като от обективна
страна се изисква той да няма надлежно разрешително, както е в случая,
като не се изисква
установяване на липсата на знание или разрешение от митницата, тъй като
митническите власти не могат да дават разрешение за внос/износ на наркотични
вещества. Този престъпен
състав субсумира съставомерните елементи на престъпното държане на наркотични
вещества. Държането на наркотичното вещество от П. няма самостоятелен престъпен характер и не обуславя ангажиране на
наказателна му отговорност
на самостоятелно основание по чл. 354а НК относно изпълнителната форма „
държане“. Както се посочи,
съгласно националното законодателство на Република България не е налице реална
съвкупност, а привидна идеална съвкупност от две деяния, при които не е налице
множество престъпления, а само една престъпна проява и на дееца съответно
следва да бъде наложено само едно наказание, тъй като
непосредствените обекти на съответните престъпления се намират в отношение на
поглъщане.
В случая защитата твърди, че
липсва такава сигурна достатъчност на доказателствата за престъплението ,
повдигнато на подсъдимия П. по чл.354а НК, която да обосновава обвинителната теза и относно другата
форма на изпълнително деяние по чл. 354а ,ал.1 НК , а именно, че подс. П. е „придобил“ в Р Турция инкриминираното наркотично вещество, поставено в
машината за мелене на месо.
Настоящият съдебен
състав намира за основателно това възражение. Авторството на подс. П. не може да бъде доказателствено
обезпечено единствено с
резултатите, закрепени чрез разпита на служителите на „ БОП“, възприозвеждащи
„самопризнанията„ на подсъдимия П., дадени пред тях при провеждане на т.нар.
„беседи“. Прочитът
на останалите
цитирани доказателства и доказателствени средства неоспоримо сочи, че подс. П. и съучастникът му С.А.
са пътували в инкриминирания период в РТурция, както и че са доставили
машината с укрития в нея наркотик в офиса на фирма „ **“ на св. Ч. с цел
транспортирането до РБългария, но липсват кавито и да било дори косвени
доказателства относно мястото, начина и времето на придобиване на машината с
наркотика. Тук обвинението се е
задоволило да стъпи изцяло на показанията на цитираните свидетели, които по същество възпроизвеждат
заявените пред тях
извънпроцесуални "самопризнания" на подсъдимия, които той е направил
незабавно след задържането му. Тези показания, както вече се посочи, могат да се ценят като източник на
косвени, производни доказателствени факти в определените и цитирани по-горе случаи. За да могат да обусловят
несъмнен извод относно възпроизведения факт- в случая авторството относно „придобиване“ на машината с укрития
в нея наркотик от П. и съучастника му, те трябва да бъдат подкрепени или с преки доказателства,
или с достатъчно на брой други косвени доказателства, тъй като единствено
върху тези показания не е допустимо да се правят
осъдителни изводи. Направените
въз основа на косвени доказателства пък изводи
трябва да бъдат единствено възможните, като
всяка улика трябва да бъде свързана с основния факт и да е от такова естество,
че обсъдена с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло
и да могат да се правят изводи относно този факт. В случая показанията на свидетелите Б., Д. и К. не
намират подкрепа от останалите доказателствен източници и не са достатъчни, за
да обоснове съдът извод за авторството на формата на изпълнителното деяние по
чл. 354а НК – „придобиване„.
Поради изложеното
съдът призна за невинен и оправда на осн. чл.304 подсъдимия Н.А.П. за
престъплението по чл. чл.354а
ал.2, изречение 2-ро, предл. 2-ро, вр. ал.1, изречение 1 –во, предл. 1-во,
вр.чл. 26 ал. 1, вр.чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че че в
периода от 13.07.2016 г. до 15.07.2016 г., включително, в гр. ******, Република
Турция, и на територията на Република Турция
до границата с Република България /до турско-българската граница при ГКПП „Капъ
Куле“ - Одрин и ГКПП „Капитан Андреево“ - Свиленград/, при условията на продължавано престъпление, като извършител и
посредствен извършител, в съучастие със С.А.А., ЕГН ********** /също извършител и посредствен извършител/, без надлежно разрешително и с цел разпространение,
придобил и държал високорисково наркотично вещество в особено големи размери - хероин с общо нетно тегло 31.455 кг.
на стойност 2 830 950 лева, от които
12,164 кг. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин /ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/ и
19,291 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин
/ДАМ/ 41,5 % /тегловни процента/, а именно:
- в периода от 13.07.2016 г. до 14.07.2016 г., включително,
в гр. ******, като извършител, в съучастие
със С. А. А.,
ЕГН: **********
/извършител/, придобил и
държал горепосочения хероин с общо нетно тегло 31.455 кг. в автомобил
„Ауди" с регистрационен номер ******и
- в периода от 14.07.2016 г. до 15.07.2016 г., включително,
в гр.****** и на територията на Република Турция
до границата с
Република България /до
турско-българската граница при ГКПП
"Капъ Куле" - Одрин и ГКПП „Капитан Андреево“ - Свиленград/, държал
горепосочения хероин с общо нетно тегло 31.455 кг.
като посредствен извършител в съучастие със С.А.А.,
ЕГН ********** /посредствен извършител/, чрез ****** гражданин Ю.Ч. с личен персонален № ****** в
офис на фирма
„**“ на адрес:
гр. ******, общ. ******, кв. „******“,
бул. „******“ № 164/Б, и чрез лицата с ******и ****** гражданство: Р.
А. Р., ЕГН **********, С.
И. И., ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН ********** в автобус "Мерцедес
бенц", модел „Травего" с ****
регистрационен номер 41 ТА 666.
В съответствие с принципа на
законоустановеност на наказанието, съдът съобрази вида и размера на
предвидената в наказателния закон санкция за извършеното от П. престъпление по
чл. 242 ал.4, предл. 1-во, вр.
ал.2, предл. 1-во, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, което
определи при условията на чл. чл.55,
ал.1 т. 1 и ал. 2 НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете голямото
количество на наркотичното вещество, начина на извършване на престъпленията и
наличието на висока степен на организираност на този трансграничен трафик.
Деецът,
съобразно установените по делото данни не е осъждан, както и степента на
личната му обществена опасност не може да се изведе изолирано от тежестта на
престъплението, което е елемент от обществената опасност на извършеното деяние
и е недопустимо да се отчита двукратно в негова вреда. Наред с чистото съдебно минало, подсъдимият е трудово ангажиран, семеен е, с едно малолетно дете, за което
също полага грижи. Горните данни, взети заедно с изначално оказаното съдействие при т.нар. „беседи“,
въпреки последващото му поведение, което съдът възприема като охраняващо
собствените му права и живот, разгледани съвкупно с обстоятелството, че
наркотичното вещество е било иззето непосредствено след пренасянето му през
границата на страната ни, което ограничава настъпилите от същото вредни
последици дава основание да се приеме, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали с наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК. като вече индивидуализираната санкция
„лишаване от свобода“ за срок от 8 /
осем / години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, се явява
съответна на обществената опасност на деянието и на дееца и напълно справедлива
с оглед поправянето и превъзпитанието му, а така също и с оглед възпитателното
въздействие върху други потенциални извършители на подобен род престъпления.
При
същите условия на подс. П. следва да му бъде наложено и кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба“ в размер на 100 000 лв. /сто
хиляди лв./, която да заплати в полза на Държавата, като съдът съобрази
имущественото му състояние също.
В
хода на досъдебното производство по отношение на подс. П. е била взета мярка за
неотклонение "задържане под стража" на 15.07.2016 г., която
продължава и в момента. Поради това и на основание чл. 59, ал.1 от
НК съдът зачете срока на
предварителното му задържане, считано от 15.07.2016 г. до момента на влизане на
присъдата в сила, който период от време да му се приспадне при изтърпяване на
така наложеното му наказание.
По делото в с. з. на 06.06.2019год е представено
Удостоверение от ОП- Хасково, видно от
което е, че против С.А. досъдебното производство е било отделено в ДП № 1/2017год. по описа на ОП-
Хасково, пр.пр. №1171/2017год., като съдът счете, че следва да предостави за
нуждите на това производство високорисковото наркотично вещество хероин с общо нетно тегло 31.455 кг., от които 12,164 кг. със съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин /ДАМ/ 43,3 % /тегловни процента/ и 19,291 кг.
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин /ДАМ/
41,5 % /тегловни процента, както и веществените доказателства: черен полиетиленов плик, съдържащ
опаковки от наркотичното вещество; Слепка от 15.07.2016г. по ДП №332/16г. по описа на РУ-Свиленград; Слепка от 16.07.2016г. по ДП№332/16г.
по описа на РУ-Свиленград; два
броя тестове „Drug Wipe;
6 бр. дискове с видеозаписи - в кориците на Том 3 от ДП;
мобилен апарат марка „Нокия,, с ИМЕИ: 356884071431206 с
поставена в него симкарта на „Теленор,. с номер
89359050100522664441 и номер за избиране 0896 207064; мобилен апарат марка „Хуадо,, с ИМЕИ: 866031023000241 и ИМЕИ:
866031026000248, с поставени в него две симкарти: на „Теленор,, с
номер 89359050100710870339 и номер за избиране 0896 059153, и
на „Лебара,, с номер 34570421508098357У015 с неустановен номер за избиране; мобилен апарат марка „Айфон,, с ИМЕИ:
358367060249829 с поставена в него симкарта на „Виваком,, с номер
********** ********** и номер за избиране 0876 000002 ;мобилен апарат марка „Айфон,, с ИМЕИ: 013619001125055, с поставена в него
симкарта с номер 89359032200031743844 и с номер за избиране
**********; мобилен апарат марка „Сони „ с ИМЕИ:
352876067363652, с поставена в него симкарта на „Мтел,, без
фабричен номер и номер за избиране 0889 988967, ведно със силиконов протектор;
мобилен апарат марка „Леново „ с ИМЕИ: 865023020177503 с
поставена в него симкарта на „Теленор,, с номер
89359050100508598167 и с неустановен номер за избиране; машина за обработка на месо „SUPER
MIKSER UCARSAN,модел SМ
112; един брой контактен ключ за лек автомобил марка „Ауди,, с ДКН: РВ 46 22
СА, с прикрепен към него ключодържател; лек
автомобил марка „Ауди,, с ДКН: РВ 46 22 СА, на съхранение в Тилова база при ОД
на МВР-Хасково, които върна на прокурора от ОП- Хасково.
При
този изход на делото съдът осъди подс. Н.А.П. със снета по делото самоличност
да заплати в полза на бюджета на МВР и по сметката на ОД на МВР-Хасково
разноски в размер на 1950,30 лева, както и разноски в размер на 1500,96лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС- Хасково.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член
съдия: