№ 167
гр. П., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102987 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Л. Н. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 12, ет.1, ап. 2, против Г. ИВ. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П. ул. „С.“ № 12, ет.1, ап.2, като моли съда да постанови
решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне относно вината, да
постанови след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – Г. /уточнено в с.з.
01.12.2021 г./, да предостави упражняването на родителските права след развода по
отношение на децата Д. Г. Г., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН
**********; на бащата-ответник да бъде определен подходящ режим на лични отношения с
децата; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетните деца в
минимален размер, чрез тяхната майка и законен представител Л.Г..
Ищцата твърди, че с ответника сключили на 13.08.2020 г. граждански брак. От брака
си имат родени четири деца - Е. Г. Г., родена на 09.09.2000 г. навършила пълнолетие, Д. Г.
Г., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН **********. Сочи, че след
сключване на гражданския брак и раждането на дъщеря им Е. през 2000 г. заживели в дома
на родителите й. Твърди, че когато дъщеря им била на месец и половина, ответникът Георги
ги напуснал, като имал връзки с други жени. Сочи, че след като дъщеря им навършила две
години, отново се събрали с ответника. Въпреки, че докато живеели заедно имали скандали
и неразбирателства, главно заради ответника – изневерявал й, имал финансови затруднения
и проблеми, ищцата правила компромиси заради детето си. Сочи, че през цялото време била
подлагана на психически, а понякога и на физически тормоз, като главната причина поради,
която страните оставяли заедно е била винаги заради децата.
Твърди, че през 2009 г. поради финансовите затруднения се наложило на ищцата да
замине за Англия. Сочи, че от 11.05.2020 г. страните са във фактическа раздяла и напълно са
се отчуждили и дезинтересирали един от друг. Понататъчно брачно съжителство било
невъзможно.
Сочи, че бракът им се изчерпал от съдържание и съществувал само като една
1
формална юридическа връзка и дълбоко и непоправимо разстроен, което не може да бъде
преодоляно. Посочва, че не притежаващ общи движими вещи и недвижими имоти.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Г. ИВ. Г. е депозирал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител – адвокат Е.Б. от АК П..
Сочи, че искът е допустим, но поради това, че няма връзка с ответника, че може да
вземе становище относно желанието му за прекратяване на брака. Оспорва причините
изложени в исковата молба като мотив за прекратяването на брака между страните. Сочи, че
не са налице никакви доказателства обосноваващи твърдените в ИМ провинения на
ответника. Иска ищцата да направи уточнение относно фамилното си име след
прекратяването на брака, тъй като в ИМ било заявено, че желае да носи предбрачното си
фамилно име Г., нейното било Байрева.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява
становище по молбата.
В хода по същество Л.Г., чрез процесуалния си представител адвокат Николова от АК
П., моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от назначения особен представител – адвокат Е.Б., който излага доводи по
съществото на спора и посочва, че бракът между страните следва да се прекрати по вина и
на двамата. Моли съда да се произнесе по предоставянето на родителските права на
родените от брака непълнолетните деца, както и да определи режим на лични отношения на
ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са родители на децата Д. Г. Г., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН
********** и Н. Г. Г., ЕГН **********, което се установява и от приложените на л. 6, л. 7 и
л. 8 от делото заверени копия на удостоверения за раждане.
Не е спорно, а и от представеното на л. 5 от делото удостоверение за сключен
граждански брак, се установява, че страните са съпрузи като са сключили граждански брак
на 13.08.2000 г. в гр. П..
От приложените от ищцата заверени копия на писмени документи с превод на
български език, неоспорени от ответната страна се установява, че страните, в това число и
непълнолетните деца живеят в гр. Лондон, Великобритания, че са ученици там, че ищцата и
децата са регистрирани в медицински център Сейнт Джеймс, ул. „Сейнт Джеймс“ № 47,
Уолтъмстоу, Лондон, Е 17 7 NH.
Ищцата е представила Оценка на детето и семейство, от което се установява, че на
29.10.2020 г. полицията насочила семейството към социалните служби, след като бащата
посещавал семейното жилище неканен и насилствено влизал, като нападнал майката в
присъствието на децата. Бащата-ответникът бил арестуван. Ищцата е съобщавала за
предишни инциденти, при които твърди, че бащата е нападал както нея, така и децата,
въпреки че не е предоставена времева рамка за това. Предишните инциденти не били
докладвани. Имала опасения относно продължителния риск от значителна вреда, нанесена
на децата, ако имат по-нататъшен контакт с техния баща. Изготвен е профил за всяко едно
от децата и майката, както и как са преживели случилото се. Посочено е също, че
инцидента се случил през месец октомври 2020 г. като фактическата им раздяла била от
11.05.2020 г..
Приет по делото е трудов договор, от който се установява, че ищцата работи на
длъжност „Търговски директор“ в “Stile Vision Limited” 85 GREAT PORTLAND STREET,
FIRST FLOOR, с уговорено възнаграждение в размер от £ 2300,00 месечно.
2
Приложен е документ, от който се установява, че е издадена заповед, с която се
забранява на ответника да влиза и посещава адрес: 93 Vickers Court, Lebus Street, London,
N17 9FS /адресът на ищцата и непълнолетните деца/, както и да не контактува пряко или
косвено с Л.Г., нито да контактува, с което и да е дете от връзката. Заповед е валидна до
24.08.2023 г.. От приложеното известие за ограничителна заповед се установява, че
заповедта е издадена срещу ответника, за да предпази ищцата и децата им от по-нататъшно
поведение, което представлява тормоз или ще предизвика страх от насилие.
От приложените фотокопия на международните паспорти на децата се установява, че
към датата на последното съдебно заседание техния срок на валидност е изтекъл.
От писмо изх. № ПР/Д-РА/82-001/03.06.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане“
– П. се установява, че не е могло да бъде изготвен социален доклад, тъй като страните не
живеят на адреса в гр. П.. По данни на съседи живели в Англия от около 5 години.
Поради изложеното не е изготвен социален доклад по въпросите относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката им, във връзка с най- добрия им интерес, на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето,
включително да се изготви и оценка на родителския капацитет на майката Л. Н. Г. и бащата
Г. ИВ. Г..
Страните и децата не са изслушани в проведените съдебни заседания, поради
неявяването им.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на брака на страните с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия и искове с правно основание чл.53 от
СК, чл.59, ал.2 от СК и чл.143 от СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за
една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата
на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между
съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях
не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Установи се от неоспорените писмени доказателства от
ответника, че фактическата раздяла между страните от 11.05.2020 г., както и че отношенията
между съпрузите са влошени.
Поради горното, бракът им следва да бъде прекратен с развод, на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата,
съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си
3
фамилно име Г..
Относно упражняването на родителските права по отношение на децата:
За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на
ненавършилото пълнолетие дете, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски
качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при
решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата",
както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето
има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В настоящия случай между страните липсва спор относно въпроса кой от двамата
родители да упражнява родителските права по отношение на общите им деца Д. Г. Г., ЕГН
**********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН **********, поради което и съдът
приема, че за в бъдеще родителската функция спрямо децата следва да бъдат предоставени
на майката. По делото не се установи поведение на този родител, което да представлява
пречка за правилното възпитание на децата или да бъде тълкувано като отрицателно
отношение към него. Следва да бъде посочено, че дори да не бе изготвен социален доклад от
ДСП гр. П., от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства от ищцата
се установява, че същата притежава битовите и финансови условия за отглеждане на децата
си. От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства относно точното му
местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които
би били отглеждани децата при упражняване родителските права от бащата. При това
положение постановяване на решение бащата да упражнява родителските права не би
охранило в достатъчна степен интереса на детето.
Относно местоживеенето на детето, съдът намира, че същото следва да бъде
определено при майката.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, режимът на лични отношения между децата
и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
децата, както и по друго време.
Според разясненията дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
4
децата с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да
се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва
да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на децата, необходимостта от
контакти с бащата и пълноценно общуване между бащата и децата режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и децата. Този процес следва да
се подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и при отчитане на обстоятелството, че след фактическата раздяла между
родителите децата не са прекарвали време с баща си при осъществяване на режима на лични
отношения бащата ще има право да вижда и взема децата си всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; двадесет дена през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата
родители.
По иска за издръжка:
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142, ал.1 СК. Ал. 2 на същия текст предвижда,
че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
В конкретния случай майката претендира издръжка от бащата в минимален размер за
всяко едно от децата, поради което съдът счита, че не следва да излага подробни мотиви,
досежно определянето на нейния размер. Същата се дължи по закон от родителя, на който
не са предоставени родителските права, в настоящия случай ответникът.
Във връзка с горното ответникът следва да заплаща на всяко едно от децата - Д. Г. Г.,
ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** издръжка в размер на
по 162,50 лева, считано от депозирането на исковата молба в съда до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора сторените в производството разноски следва да останат така,
както са направени от страните, на основание чл.329, ал.1, изр. второ ГПК.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева. На основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 702 лева по исковете за издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРЕКРАТЯВА брака между Л. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„С.“ № 12, ет.1, ап. 2 и Г. ИВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ул. „С.“ № 12,
ет.1, ап.2, сключен на 13.08.2000 г. с акт № Ц-687 пред длъжностно лице по гражданско
състояние при общ. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Г..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Д. Г.
Г., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** на майката Л. Н.
Г., ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата при същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Г. ИВ. Г., ЕГН ********** с децата
Д. Г. Г., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН **********, както
следва:
- всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; двадесет дена през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при
взаимно съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ул. „С.“ № 12, ет.1,
ап.2, да заплаща в полза на децата Д. Г. Г., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН ********** и Н.
Г. Г., ЕГН **********5, чрез тяхната майка и законен представител Л. Н. Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на по 162,50 лева за всяко едно от децата, считано
от 29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 12, ет.1,
ап. 2, да заплати по сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ул. „С.“ № 12, ет.1,
ап.2, да заплати по сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по исковете за издръжка в размер на 702
лева, на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6