Р Е Ш Е Н И Е №260091
гр. Кюстендил, 23.04.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на първи декември
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 604
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила
е въззивна жалба от Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против решение № 571
от
С оспорваният първоинстанционен
съдебен акт ДнРС е признал за установено по отношение на Н.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на ищеца „ЧЕЗ
Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784,
район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *******,
следните суми: сумата от 306.49 лева /триста и шест лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от
Осъдил е Н.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159,
бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК ********, сумата от 87.00 лева /осемдесет и
седем лева/ - разноски по водене на делото, както и 83.00 лева /осемдесет и три
лева/ - разноски по ч.гр.д. № 1891/2018 г. по описа на РС-Дупница. С
определение от
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като въззивницата релевира доводи за неговата неправилност. Иска отмяната му. Твърди, че не дължи присъдените с решението суми за консумирана ел. енергия, тъй като няма достъп до имота, за който същата е начислена, не е ползвала предлаганите от ЧЕЗ услуги, няма достъп до издаваните от ищцовото дружество фактури, тъй като същите на са й връчвани на нейния постоянен и настоящ адрес. Твърди, че процесният имот е съсобствен между нея и лицето С.Д.А., но същият й отказвал достъп до имота. По този подов отправила до А. нотариална покана за предоставяне на ключ от имота, но същият не се отзовал на поканата. Излага, че подала сигнал до Районна прокуратура – Дупница за съдействие във връзка с който била образувана преписка рег. вх.№568/2019 г. по описа на РП – Дупница. Сочи, че в развилото се пред РС – Дупница исково производство отправила искане за спиране на същото до произнасяне на компетентните органи кой е реално ползвателя на услугите на ЧЕЗ. Твърди, че в исковото производство разбрала, че е извършена смяна на електромер с фабричен номер 37492915, за което не е била лично уведомена и не е присъствала при подмяната му. С въззивната жалба се прави доказателствено искане за прилагане към делото на преписка вх.№1614/2019 г. по описа на ОП – Кюстендил, ведно с преписка вх.№568/2019 г. на РП – Дупница.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника адв. П. И.. Излага съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Изтъква, че в отговора на исковата молба ответницата не е оспорила собствеността й върху процесния имот. счита, че ответницата не може да откаже плащане на доставената ел. енергия, позовавайки се на неправомерно ползване на имота от трето лице. Акцентира, че с оглед приложените по делото доказателства се установява, че Н.Г.К. е клиент и купувач на електроенергия по партидата на ИТН 300140050970 и само тя е поела задължение да заплаща консумативите на собствения си имот. твърди, че ако ответницата не е ползвала имота, то същата на основание чл.13 от Общите условия на ищцовото дружество е била длъжна в 30-дневен срок да уведоми доставчика за всяка извършена промяна. Противопоставя се на заявеното от въззивницата доказателствено искане, като приема същото за преклудирано. По същество иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. При проведения инстанционен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен или недопустим съдебен акт.
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, което е легитимирано
да обжалва и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
- 2 -
Между страните не се спори, че
ответницата притежава съответни права в
режим на съсобднвеност върху недвижим имот находящ се в гр. Д., ул. „******“ № **
От надлежно събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01,07.2013г. Дружеството е доставяло
до електроснабден имот, находящ се в гр.
Дупница, ул. „Баба Ната“ № 3, с ИТН 300140050970, който е процесният имот ел. енергия за периода от 24.01.2018г. до
22.06.2018г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно:
1.Фактура № ********* от 30.06.2018 г., на
стойност 0.13 лева за периода 26.05.2018 г.- 22.06.2018 г.; 2.Фактура № ********* от 31.05.2018 г., на
стойност 31.73 лева за периода 25.04.2018 г. - 25.05.2018 г.; 3.Фактура № ********* от 30.04.2018 г., на
стойност 81.23 лева, за периода 25.03.2018 г. - 24.04.2018 г.; 4.Фактура № ********* от 31.03.2018 г., на
стойност 83.34 лева за периода 23.02.2018 г. - 24.03.2018 г. и 5.Фактура № ********* от 28.02.2018 г., на
стойност 110.06 лева за периода 24.01.2018 г.-22.02.2018 г.
Не имало спор и, че тези задължения не са били
заплатени. От страна на ответницата плащания не са извършвани, тъй като макар и титуляр на откритата в ищцовото ТД
партида за този имот, същата е търдяла, че не го ползва, а реално ел. енергията
е птребявана от другия съсобственик. Поради илеревантност на това обстоятелство
за ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. 1891/2018 г. по описа на Районен съд-Дупница. По
него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение от 19.09.2018 г, за горепосочените суми от 306, 49 лева
главница, 10, 49 лева изтекла лихва за периода от 27.03.2018 г. до 04.09.2018 г. и разноски по даповедното производство – 25
лева д. т. и 58 лева адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената
заповед длъжникът е подал
възражение.
Във въззивното производство е
представена разпечатка издадена от ответното ТД, в която са посочени размерите
на всички задължения н ответницата по настоящото исково производство – предмета
на исковете, разноските в заповедното производство и в исковото производство
или сумите:306, 49 лева - главницата посочена по-горе, 54, 4 0 лева изтеклата
лихва / размр на мораторната лихва предмет на иска и изтеклата лихва предяавена
като акцесорна претенция и сумата от 255 лева,
която представлява сторените по делото разноски или общо дължимата сума
е 615, 89 лева. Посочена е и банкова сметка, ***. Приети са и разписка №
0200010610497858/10.03.2020 г., за
заплатена сума в размер на 306, 49 лева и разписка № 0200010610550839/11.03.2020 г. зазаплатена
сума от 309, 40 лева в полза на ищцовото ТД за погасяване на задължения по
горепосочената партида с титуляр ответницата. Общо заплатената сума е в размер
на 615, 89 лева.
Предвид тези обстоятелства, които съдът взема предвид на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК следва извод, че към момента не съществуват задължения на
ответницата за неплатена еленергия и обезщетение за забава в претендираните от
ищеца размери. В полза на ищеца не са налице вземанията , за които е издадена
заповед за изпълнение, като същите са погасени изцяло в хода на въззивното производство.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че изцяло са заплатени и сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
Изложеното обуславя извод за
неоснователност на исковете, поради което същите следва да бъдат отхвърлени с
настоящото решение. Решението на ДнРС, с което същите са уважени следва да бъде
отменено изцяло.
Воден от горното КнОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение № 571 от
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ Електро
България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район
Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК ******
против Н.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: *** искове по чл. 422 от ГПК за признаване на установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1784,
следните суми: сумата от 306.49 лева /триста и шест лева и четиридесет и
девет стотинки/, представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2018 г. до 22.06.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК-18.09.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 10.64
лева /десет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания, начислена за периода от 27.03.2018 г. до
04.09.2018 г., като неоснователни.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: