Р Е Ш Е Н И Е
№....../........ 2020 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
в публичното съдебно заседание на седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2226
по описа на ВРС за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Т.Ц.П. ЕГН **********,***, против НП
№18-0819-002073/ 14.06.2018г. на Началник група в
сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което
на въззивника са наложени
административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП , за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, : “Глоба” в
размер на 10 лв. на основание чл. 183ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.
100 ал.1т.1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.177ал.1т.4пр.1
от ЗДвП за нарушение на чл.5ал.3т.2 от ЗДвП .
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за
разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, оспорва се
факти
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв.Бончев, преупълномощен от адв.Ж.Георгиев и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, не ангажира доказателства в
подкрепа на същата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП,
като незаконосъобразно и неправилно,
като по пункт първи от НП излага аргументи за маловажност на нарушението , а по
отношение на нарушението на чл.5 ал.3т.2 от ЗДв, аргументира
липса на виновно поведение, като в заключение моли за решение в този смисъл.
Представител на органа издал НП,не се явява в
с.з., като се депозира писмено становище , съгласно което се приема, че НП е
правилно и законосъобразно, че нарушенията да доказани по безспорен и несъмнен
начин, че нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН е неприложима и се иска НП да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително се
претендира прекомерност на разноските, претендирани
от насрещната страна.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 13.03.2018г., около
13,45ч., въз.Ц.,, управлявайки л.а. „Мерцедес ” с рег.№ В 2701НМ, собственост
на „Пенемат” ООД ЕИК ********* се движил по
бул.”Христо Ботев” в посока „Аспарухов мост” в гр.Варна, като на кръстовището с
ул.”Д-р Пискюлиев извършил маневра завиване на дясно, като изтървал волана на
управлявания лек автомобил, в следствие на което изгубил контрол върху
същия и блъснал с автомобила бордюра в
ляво от пътната лента по посока на движение..В следствие на настъпилото ПТП били
причинени незначителни материални щети по управлявания от жалбоподателя лек
автомобил в областта на предната лява гума и джанта на
автомобила.Непосредствено след настъпване на произшествието въз.П. подал сигнал
в ПП-ОД на МВР-Варна и местопроизшествието било посетено
от екип на сектор ПП, в който участвали св. Г..По време на проверката било
установено, че жалбоподателят не носи контролен талон къв
СУМПС, като било установено след справка в информационната система на сектор
ПП, че автомобилът е спрян от движение на 18.01.2018г.След преценка на
конкретната обстановка св.Г. приел, че жалбоподателят е нарушил нормите на
чл.20 ал.1 от ЗДвП,чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3т.2 от ЗДвП за което на место съставил АУАН срещу П..
АУАН бил надлежно връчен
на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и в
съответната графа вписал, че няма възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.
Към материалите по
преписката била приложена и Заповед от 10.01.2018г., съгласно която в
действителност е била наложена ПАМ- спиране от движение на процесният
лек автомобил, но зарповедта не е била връчена и едва
на 14.03.2018г. на жалбоподателя е било върнато ДРМПС част ІІ.
Предвид горното, въз
основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
В хода на съдебното
производство се изискаха и приобщиха писмени доказателства, от които безспорно
се установи, че към момента на настъпване на гореописаното произшествие заповедта
за спиране от движение на процесното МПС не е била връчена на представляващия
дружеството- собственик на автомобила.
Установи се
от гласните доказателства, че жалбоподателят не е знаел, че управлявания от
него лек автомобил е спрян от движение.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи с установената по делото
фактическа обстановка.
Съдът напълно кредитира
писмени доказателства по делото, тъй като кореспондират с установената
фактическа обстановка.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото- показанията на св.Г., дадени в
съдебно заседание, НП, АУАН, протокол за ПТП , заповед за прилагане на ЗПА,
заповед за компетентност, справки и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
Проверяваният
акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Видно от същите заповеди, АУАН също е съставен от компетентен
служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП.
Нарушенията на
чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1т.1 от ЗДвП са описани достатъчно пълно
точно и ясно от фактическа страна, посочените като нарушени норми кореспондират
с фактическото и правно описание на нарушенията, посочени са и конкретните
обстоятелства, при които са извършени нарушенията, дата и място на извършване,
поради което съдът намира, че както АУАН, така и НП , по отношение на тези
нарушения, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.Срещу съставения АУАН не са
били депозирани възражения, , поради което
не се констатира и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Правилно АНО е приел,
че въззивникът е извършил нарушение на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при управлението
на горепосочения лек автомобил в
определен момент е изгубил управлението над същия, поради което безспорно не го
е контролирал непрекъснато и е настъпило
ПТП, макар и с незначителни материални щети.В този смисъл, макар и този факт да
е несъставомерен, хипотетично е била създадена
опасност за движението.
Няма как да се сподели
становището, че е следвало да бъде приложена нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН,
тъй като на първо място нарушението е формално, не се изисква настъпване на
противоправен резултат, на второ място нарушението не се отличава със степен на
обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид нарушение и на трето
място, загубата на контрол върху автомобила, чрез загуба на управлението му
чрез постоянен контрол над волана би
могло да доведе до много по-сериозни последици за останалите участници в
движението, включително и за пешеходците, които се движат по тротоара, които
поради конкретното стечение на обстоятелствата не са настъпили.
Правилно за това
нарушение е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП, като наложеното административно наказание
„Глоба” в размер на 20лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната
норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да
го ревизира.
Правилно АНО е приел, че
въззивникът е извършил нарушение и на чл. 100 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП
дата, не е носил и не е представил пред проверяващите КТ към СУМПС.
Правилно АНО е наложил
санкция на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, която предвижда възможност
за налагане на наказание за това нарушение, като наложеното административно
наказание : „Глоба” от 10лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната
норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да
го ревизира.
Конкретно по отношение на
нарушението на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП, обаче, съдът намира ,че е нарушена
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО не е преценил обосноваността на
съставения АУАН, което в последствие е довело до наличие на съществени
процесуални нарушения и при издаването на НП.
Съгласно разпоредбата на
чл.57 л.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Съгласно чл.42т.4 от ЗАНН, в АУАН също
следва да се съдържа описание на нарушението, като бъдат посочени и
обстоятелствата, при които същото е извършено.В този смисъл съдът констатира,
че, както в АУАН, така и в НП се съдържа единствено правният извод, че
въззивникът управлява спряно от движение МПС на 18.01.2018г., като не се
съдържа никакво описание от фактическа страна и не е ясно с какъв акт и на кое основание въпросното МПС
е спряно от движение, както и уведомен ли е собственикът за този акт, респективно влязъл ли е същият в сила..Не са посочени никакви
обстоятелства, при които е извършено приетото
и описано от правна страна нарушение. В този смисъл следва да се
отбележи, че в материалите по преписката е приложена ЗППАМ, но същата е от дата
10.01.2018г., а не от датата, посочена в АУАН и НП.
Липсата на пълно, точно и
ясно описание на нарушението, непосочването на конкретните обстоятелства, при
които същото е извършено, винаги води до наличие на съществено процесуално
нарушение, касаещо пряко правото на защита на нарушителя.Липсата
на факти се явява съществено процесуално
нарушение, тъй като възпрепятства
възможността на нарушителя да разбере в
извършването точно на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си, а от друга страна са довели до необоснованост и
незаконосъобразност на НП. Този порок на НП не би могъл да бъде саниран от настоящата въззивна инстанция, като
непосочването на конкретните факти и обстоятелства, при които е извършено
нарушението и непосочването на доказателствата, които го потвърждават, лишават
и съда от възможността да прецени дали нарушението е квалифицирано правилно и
правилно ли е приложена санкционната норма.
Отделно от горното следва
да се отбележи, че безспорно по делото е установено, че дори и заповедта от
10.01.2018г. не е била връчена на собственика на автомобила и няма как да се
предположи, че жалбоподателят, който не е собственик на процесния
автомобил, е управлявал умишлено спряно от движение МПС, което очевидно е било
и с регистрационните си номера по време на проверката и с останалите дължими
документи за управление на автомобила, без КТ.
Налагането на наказание за
нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено от субективна
страна, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената
част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на
чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 24 /двадесет и четири/
лева.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено по отношение наложените наказания
на основание “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.
183ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 100 ал.1т.1 от ЗДвП и отменено в частта, с която е наложено
наказание „Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.177ал.1т.4пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.5ал.3т.2 от ЗДвП , поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №18-0819-002073/
14.06.2018г. на Началник група
в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с
което на Т.Ц.П. ЕГН **********,*** са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 20 ал.1 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 10 лв. на основание чл. 183ал.1т.1
пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 100 ал.1т.1 от ЗДвП .
ОТМЕНЯ НП №18-0819-002073/ 14.06.2018г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на Т.Ц.П.
ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. на основание
чл.177ал.1т.4пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5ал.3т.2 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Т.Ц.П. ЕГН ********** *** сумата от 24/двадесет и
четири/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна
проверка пред Административен съд-Варна
в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: