Р Е Ш Е Н И Е №260435
12.02.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3907/2020 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на Н.П.Х. , ЕГН **********,***, да се признае
за установено по отношение на ответното
дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру
№ 28 ет. 2 офис 40 - 46, че е нищожен – недействителен - на основанието по чл. 22 от Закона за
потребителския кредит договор между страните за паричен заем № ******;
евентуално , ако този иск не бъде уважен ,
се иска от съда да постанови решение , с което да се прогласи нищожност
на отделна клауза от същия.
Според съдържанието на исковата молба, на 03.09.2018 год. между страните
бил сключен договор за паричен заем № ******,
по силата на който ответника получил в заем сума в размер на 1000 лв., усвоена
изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне заемната сума ведно със
възнаграждение на кредитора в размер на 96.81 лева; кредитора приел разсрочено
на 13 броя двуседмични погасителни вноски плащане, всяка по 84.37 лв. (общо 1096.81
лв.) плащане. Договорено било между страните и задължение на ответника да
представи определено обезпечение - да
учреди банкова гаранция в пълния размер на вземането на кредитора, или да
доведе поръчител, който да отговаря на определени условия. При неизпълнение на това задължение , за Х. възниквало задължение да плати на
кредитора неустойка в определен размер. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната вноска, 04.03.2019г.
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по
чл. 22 от Закона за потребителския кредит , а договорения размер на
възнаградителната лихва противоречил на добрите нрави, тъй като следвало да
включва и неустойката за непредставено обезпечение, което не било направено;
недействителна – нищожна – поради противоречие със закона била и клаузата на
чл. 4 от договора , която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при
непредставено обезпечение. Затова се иска от съда да прогласи договора да е
недействителен по смисъла на коментираната разпоредба , евентуално – да
прогласи за нищожна клаузата на чл. 4
ал. 2 от същия. Иска се и присъждане на разноските
по спора.
Ответното
дружество оспорва иска като неоснователен, моли
да се отхвърли и да му се
присъдят разноските по него.Не оспорва
сключването на договора или своята престация – плащането на 1000 лева в полза
на ответника, но отрича пороци на договора или отделните му клаузи.
Иск с правно основание в чл.124 ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази следното:
Сключването на договора между
страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 12 от делото. Тъй като договорът попада
под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е
редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 20 от
6.03.2018 г., в сила от 1.07.2018 г., доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от
1.07.2018 г.; договорът е сключен на дата 03.09.2018г.
Съобразно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Кредитодателят е длъжен да ограничи
размера на годишния процент на разходите и да посочи точния му размер в
договора; годишния процент на разходите се изчислява към датата на сключването
и за верността му, точното изпълнение на длъжника е необходимо условие. Каквато
и да било неустойка обаче се дължи само при неизпълнение, каквото не се презюмира към датата на
сключването. Неустойката и възнаградителната лихва се подчиняват на
различни законови разпоредби; за разлика
от неустойката , възнаградителната лихва се дължи и в случая на точно договорно
изпълнение и затова тези два института на облигационното право не могат да
бъдат приравнени, включително за целите на потребителската защита. Неустойката
, дори дължима , не е включена в методиката по
Приложение № 1 към ЗПК, съответно, не може да се приеме, че невключването й в годишния процент на
разходите заобикаля закона (чл.19 ал. 4
от ЗПК ). Казаното важи с още по – голяма сила тогава ,когато неустоечната
клауза е нищожна.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче -
нищожна – клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора, която предвижда неустойка
при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на
добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че
тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането
на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на
добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите
– тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази
клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори ,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Разноските по иска се присъждат в
тежест на ответника. На адвоката на
ищеца се присъжда минимален хонорар от 336 лева, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на
ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на
средства).
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Н.П.Х. , ЕГН **********,***,
да се признае за установено по отношение на
ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, че
нищожен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит договор
между страните за паричен заем № ******, като неоснователен .
Прогласява, по иска на Н.П.Х. , ЕГН **********,***, срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, нищожност на клаузата на чл. 4 ал. 2 от договор паричен
заем № ******, по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл . 3 от ЗЗД и на чл. 146 от Закона за защита на
потебителите
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал
Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, да
заплати на Н.П.Х. , ЕГН **********,***, сумата от 170 лева раноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал
Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, да заплати на адвокат Е.Г.И. , личен
номер **************, адрес на дейност ******************, сума от 336 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ