Решение по дело №760/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1232             Година  2022,   27.06.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 09.05.2022 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 760 по описа за 2022 година и като обсъди:

      

    Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив чрез нейния председател д-р П.Н.срещу Експертно решение/ЕР/ №0250 от заседание №034 от 22.02.2022г. на Специа­ли­зиран състав на Национална експертна лекарска комисия/НЕЛК/ по хирур­гични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания с искане да бъде отменено в частта му за срока на определения процент трайно намалена работоспо­собност/ТНР/ – пожизнен.

Твърденията са, че същото е неправилно, тъй като е постановено при нару­шение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се в тази насока, че увреждането на преосвидетелстваното лице не попада в хипотезата на чл.69 ал.4 по смисъла на §1 т.5 ДР на НМЕ/2017 за определяне на срок – пожизнен, тъй като при онко­логичните заболявания след петата година не може да се очаква позитивна промяна, но рецидив и далечна дисеминация са възможни, т.е. възможна е негативна еволюция във времето. Отделно от това се посочва, че освиде­телстваното лице има и други хронични придружаващи заболявания, като съгласно дадени от Министъра на здравеопазването указания, в мотивите на ЕР на ТЕЛК следва да се посочат същите със съответния код на заболяването и % по съответната отправна точка, съгласно Приложение №1 от НМЕ, което в случая не е спазено.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия София чрез про­цесуален представител юриск.Г. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения са изло­жени в писмен вид. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражде­ние.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в процеса.

Заинтересованата страна Г.Т.Г. оспорва подадената жалба.

Останалите заинтересовани страни – Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, ТП на НОИ – Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпо­магане“ – Пловдив и Агенция за хора с увреждания, редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Раз­гледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съоб­ражения.

Производството е започнало по подадено от Г.Т.Г. Заявление-декларация рег.№Пв-Вх-9991/25.08.2021г. с искане за преосвиде­телстване във връзка с ПМС №225/12.07.2021г.

В тази връзка с ЕР №5053 от заседание №178 от 29.10.2021г. Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД е извършил преосвидетелстване на лицето, като за определените й с ЕР №0262 от заседание №009 от 14.01.2020г. 50% ТНР, е определен срок – пожизнен за състояние след понесена ЛХТ с премахване на аднексите по повод зл. нов. на яйчника м.06.2005г. по Забе­лежка към Част VIII, Раздел ХII, обуславящо 50% ТНР за срок пожизнен, съг­ласно чл.69 т.4 НМЕ/2017г. – МКБ С 57.7. За останалите заболявания не е определен процент ТНР, поради липса на документация.

С Решение №11419 от заседание №571 от 05.11.2021г. Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.98 КСО, е разгледала посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК и е приела, че същото следва да бъде обжал­вано с мотива, че ТЕЛК определя 50% ТНР със срок – пожизнен за състояние след понесена ЛХТ с премахване на аднексите по повод зл. новообразувание на яйчника с давност м.06.2005г. и със срок – пожизнен, съгласно чл.69  ал.4 от НМЕ 2017г., който е неправилно определен, тъй като случаят не попада в хипотезата на цитираната разпоредба като дефинитивно състояние към момента на освидетелстване на лицето.

По жалбата на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив в НЕЛК – София е образувано административно производство, приключило с обжал­ваното в настоящото производство ЕР №0250 от заседание №034 от 22.02. 2022г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдо­ви заболявания, с което е потвърдено оспореното ЕР, като са възприети изцяло изводите на ТЕЛК. Допълнително е посочено, че заявлението-декларация е подадено в законоустановения срок, както и че съгласно разписаното в §1 т.5 ДР на НМЕ/изм. и доп. ДВ, бр.59 от 16.07.2021г./, дефинитивни състояния са състояния, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, поради което и в този смисъл състоянията след проведено лечение по повод на злокачествени новообразувания без данни за рецидив и дисеминация след петата година на активно наблюдение, са дефинитивни. При това положение и на основание чл.69 ал.4 НМЕ по Забележка от Раздел ХII на Част Осма – 50% е прието, че следва да се определят за пожизнен срок, с което се установяват по-благоприятни условия за оценка на увреждането. Решението на НЕЛК е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регио­налните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/.

В хода на съдебното производство по делото е приобщено МЕД на лицето.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден в установената от чл.59 ал.2 АПК писмена форма, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на чл.103 ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с чл.3 ал.2 НМЕ колективен административен орган в кръга на неговите правомощия - решението е взето от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и съдердечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза – „Злокачествено новообразувание на яйчника“ с код по МКБ С57.7, в изпълнение на чл.49 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател/чл.18 ал.3 ПУОРОМЕРКМЕ/. ЕР е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Спор по установените факти не се формира между страните.

Спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на забележката към Част Осма, Раздел XII от НМЕ/2017г. досежно срока на инва­лидност за предвидените в нея 50% ТНР и по-конкретно следва ли този про­цент ТНР да бъде с пожизнен срок.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно Забележка/Изм. ДВ, бр.59 от 2021г., в сила от 16.07.2021г./ към Част Осма, Раздел XII от Приложение №1 на НМЕ/2017г., всички онкологични заболявания с код „С“ по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвиша­ваща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50%/не включ­ва карциноми „ин ситу“ – код „D“ по МКБ/.

В конкретния случай безспорно заболяването на преосвидетелстваното лице е онкологично с код „С“, а именно С57.7 „Други, уточнени части на женски полови органи“ – карцином на ляв яйчник, състояние след лапарохистерек­томия тоталис с аднексите, оментектомия и апендектомия, състояние след лъчетерапия, диспансерен отчет, без данни за рецидив и дисеминация след петата година, което обуславя приложение именно на цитираната забележка, както правилно е приел ответният административен орган.

Все в тази насока следва да се посочи, че в чл.69 ал.4 НМЕ е предвидено при дефинитивни състояния, без възможност за пълно или частично възста­новяване, да се определя пожизнен срок на инвалидността. От своя страна легална дефиниция на понятието „дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на §1 т.5 ДР на НМЕ, съгласно която, това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето. Тълкуването на двете норми в тяхната взаимосвързаност сочи, че чл.69 ал.4 НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните състояния, които не търпят позитивна еволюция във времето и именно за тях е предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността. Ясна е също така и волята и целта на законодателя - да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение, че не може да настъпи позитивна еволюция във времето. 

Действително, в настоящия случай в състоянието на преосвидетелства­ното лице може да настъпи негативна еволюция във времето/в каквато насока са твърденията на жалбоподателя/, доколкото дефинитивното състояние не е константна величина, нетърпяща промяна. Евентуалното настъпване обаче на рецидив и далечна дисеминация, т.е. възможността от негативна еволюция във времето, би могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето по негово желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно определен срок.

При това положение, твърдението на жалбоподателя за срок на опреде­ле­ния процент ТНР на Г.Т.Г. за конкретното заболяване, раз­личен от този, определен с оспореното ЕР на НЕЛК, остана недоказано в съдеб­ното производство.

По отношение на останалите факти, които са от значение за законосъоб­разността на ЕР на НЕЛК, спор не се формира между страните, като конкретни възражения в тази посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма при­чина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно уста­новени от административния орган.

За пълнота и с оглед наведените възражения в жалбата, че в ЕР на ТЕЛК липсват посочени отправни точки за останалите придружаващи заболявания, е необходимо да се добави, че от една страна това обстоятелство не е било спорно между страните, доколкото е установено, че не е представена меди­цинска документация, а от друга, не е било предмет на разглеждане пред НЕЛК, тъй като с жалбата си Медицинската комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив чрез нейния председател д-р П.Н.е оспо­рила единствено и само срокът на инвалидизиране, но не и определеният про­цент ТНР.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в обжалваното ЕР на НЕЛК е прието, че са налице всички предпос­тавки за определяне на Г.Т.Г. именно на срок на определе­ния процент ТНР – пожизнен, поради което жалбата като неоснователна, след­ва да бъде отхвърлена.

По разноските.

При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.3 АПК, на НЕЛК се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева, изчислени съгласно правилото на чл.27в от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основа­ние чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактичес­ката и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив чрез нейния председател д-р П.Н.срещу Експертно решение №0250 от заседание №034 от 22.02.2022г. на Специали­зиран състав на Национална експертна лекарска комисия по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64 да заплати на Национална експертна лекарска комисия с адрес град София, бул.“Акад. Иван Евстратиев Гешов“ №15 сумата от 100/сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъ­ществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: