№ 5937
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Биляна Симчева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения
обратен иск „Х.“ АД срещу решение от 24.10.2022 г. по гр.д. №25225/2021 г. на Софийския
районен съд, 45 състав, в частта, в която Столична община е осъдена да заплати на П. К. П.
на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в срязани надлъжно предна дясна и
задна дясна гума и изкривени и спукани предна дясна и задна дясна джанти по собствения
му л.а. „Ауди А6 Куатро“, рег. № *******, причинени от незаконосъобразното бездействие
на служители на ответника, вследствие на които на 28.03.2021 г. е реализирал ПТП, след
като автомобилът му е попаднал необозначена дупка на пътното платно в гр. София, по ул.
„Поручик Неделчо Бончев“ към ул. „*******“ от бул. „*******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски по делото, и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Столична
община на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 700,00 лв., обезщетение за неизпълнение на
договор от 11.06.2019 г. с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, при условие, че сумите за главница и лихва бъдат заплатени от
Столична община на П. К. П., както разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи,
процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на ищеца, както и че липсва
причинна връзка между виновно и противоправно поведение на служители на ответника и
настъпилите вреди, а и механизмът на процесното ПТП не е установен. Поддържа, че не е
налице неизпълнение по процесния договор за поддръжка и текущ ремонт. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
1
отхвърли изцяло предявените първоначален и обратен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. К. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
оспорва жалбата в частта относно уважения първоначален иск и моли решението в тази част
да бъде отменено, при условията на евентуалност, ако решението не бъде отменено, моли
решението на СРС в частта на уважения обратен иск да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца П. К. П. в частта, в която предявеният
първоначален иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е
влязло в сила в тази му част.
Във въззивното производство е допуснато уточнение на предявения обратен иск,
съобразно молба от 09.05.2023 г.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
СРС, 45 състав, е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД
и обратен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.
Ответникът по първоначалния иск в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите.
Релевира и възражение за съпричиняване от страна ищеца.
Третото лице-помагач и ответник по обратния иск в срока за отговор по чл.131 ГПК
оспорва предявените първоначален и обратен иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца
вреди. Сочи, че е изпълнил задълженията си по договора за поддръжка и текущ ремонт.
По първоначалния иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В
чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по
чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването
и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и
2
вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички
останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като
вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
За основателността на исковете за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
Установява се от протокол за ПТП №1787198, съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, че на 28.03.2021 г. в гр. София, ул. „Поручик Неделчо
Бончев“, се е осъществило пътно транспортно произшествие с участник П. К. П.,
управляващ автомобил „Ауди А6” с рег. № *******, който е реализирал ПТП в дупка на
пътното платно поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС. На автомобила
„Ауди А6“ са нанесени щети в предна и задна дясна част.
От приетата АНП се установява, че с НП №21-4332-007716 от 13.04.2021 г., влязло в
сила на 29.04.2021 г., на ищеца е наложено административно наказание за това, че на
28.03.2021 г. в гр. София на ул. „Поручик Неделчо Бончев“ като водач на л.а. „Ауди А6“ с
рег. № ******* поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС реализира ПТП
/самокатастрофира/ в дупка на пътното платно.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ,
което съдът кредитира напълно, сочените повреди по л.а. „Ауди А6“ отговарят и са в
причинно-следствена връзка на описания в протокола за ПТП механизъм.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №15 от 25.07.2014 г. по т.д.
№1506/2013 г. на І ТО, решение №98 от 25.06.2012 г. по т.д. №750/2012 г. на ІІ ТО и др./,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
тъй като протоколът на ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно
описания механизъм и щетите, поради което ищецът следва да ангажира и други
доказателства, тъй като протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава.
В случая протоколът за ПТП е оспорен от ответника и ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
сочения механизъм на ПТП – че е настъпило поради наличието на дупката на пътното
платно. Напротив – от АНП се установи, че процесното ПТП е настъпило поради виновното
и противоправно поведение на ищеца, който при управление на автомобила е нарушил
разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
намира, че по делото не се установи процесното ПТП да е настъпило вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
3
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието
на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.
По обратния иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД:
Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен
първоначалния иск. Доколкото съдът не достигна до такъв извод, то не се е сбъднало
вътрешно процесуалното условия за разглеждане предявения от ответника Столична
община срещу третото лице-помагач обратен иск.
Поради изложеното, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено в частта,
в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, и обезсилено в частта, в която е уважен
предявеният обратен иск по чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. Решението следва да бъде отменено и в
частта, в която ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца разноски, и в
частта, в която ответникът по обратния иск „Х.“ АД е осъден да заплати на ищеца Столична
община разноски по делото.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника Столична община на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в
първоинстанционното производство в размер на сумата от 140,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
25,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.10.2022 г., постановено по гр.д. №25225/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******,
е осъдена да заплати на П. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в срязани надлъжно предна дясна и
задна дясна гума и изкривени и спукани предна дясна и задна дясна джанти по собствени му
л.а. „Ауди А6 Куатро“, рег. № *******, причинени от незаконосъобразното бездействие на
служители на ответника, вследствие на които на 28.03.2021 г. е реализирал ПТП, след като
автомобилът му е попаднал необозначена дупка на пътното платно в гр. София, по ул.
„Поручик Неделчо Бончев“ към ул. „*******“ от бул. „*******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 455,00 лв. – деловодни разноски, и в частта, в която
„Х.“ АД, ЕИК 1*******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар *******, е
осъден да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78
ал.3 и ал.10 ГПК сумата от 250,00 лв. – деловодни разноски, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
*******, срещу Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, иск с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди по собствения му л.а. „Ауди А6“, рег. № *******,
настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 28.03.2021 г. в гр. София.
4
ОБЕЗСИЛВА решение от 24.10.2022 г., постановено по гр.д. №25225/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която „Х.“ АД, ЕИК 1*******, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цар *******, е осъден да заплати на Столична община,
адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 700,00 лв.,
обезщетение за неизпълнение на договор от 11.06.2019 г. с предмет поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, ведно със законната лихва, считано от
28.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, при условие, че сумите за главница
и лихва бъдат заплатени от Столична община на П. К. П..
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, да заплати на
Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
допълнително сумата от 140,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, да заплати на
„Х.“ АД, ЕИК 1*******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар *******, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на
ответника „Х.” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5