Решение по дело №3480/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260356
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20201720103480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260356 / 26.3.2021г.

гр. Перник, 26.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 3480 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М.М., срещу И.В.С. /Б/, с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1239.23 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 23, находящ се в ****, от които главница в размер на 1037.52 лева за периода от 19.11.2015 г. до 16.09.2019 г. вкл, и 201.71 лева – обезщетение за забава за периода от 11.02.2016 г. до 19.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен  ***** в счетоводните регистри на доставчика с титуляр –ответницата. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Представени са: извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник. В хода на делото са представени: писмо от Община Перник, дирекция „Местни данъци и такси” и акт потвърждение за монтаж/демонтаж на водомер от 23.07.2014 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна упълномощения представител на ответника по делото – адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.

По отношение на основателността се твърди на първо място, че ответникът няма качеството потребител на ВиК услуги, доколкото през процесния период от 19.11.2015 г. до 16.09.2019 г. не е бил нито собственик, нито ползвател на процесния имот на вещноправно или облигационноправно основание.

Оспорва се обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период в посочения обем и тяхната стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да доставя ВиК услуги с необходимото качеството, нито е доставяло такива в претендирания обем. Оспорва се представеният документ „извлечение от сметка” като се твърди, че информацията в него не е ясна, а освен това не отразява и претендираното реално потребление. Възразява се срещу начислените сметки, като се твърди, че от тях не стават компонентите от облигационната връзка, за които са начислени претендираните вземания. На последно място се оспорва и воденото от ищеца счетоводство. Прави се възражение за погасителна давност, доколкото се посочва, че приложимият давностен срок бил 3 години. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на делото е извършена и приета и съдебно икономическа експертиза, изикана е и справка за родствени връзки на ответницата.

В съдебно заседание, проведено на 01.03.2021 г., процесуалният представител на ищцовото дружество, адв. М., счита исковете за основателни и доказани, поради което и иска да бъдат уважени.

Ответникът – редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощеният му процесуален представител адв. К. П.. Последният изразява становище за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:  

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 868/04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът /ответник по настоящото дело/ е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено копие от Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Перник, като страните не спорят, че ОУ на ищеца са надлежно оповести, валидни и действащи към процесния период.

От справка – извлечение № 17567 се установява, че на името на лицето И.В.С. е открита партида при ищеца с абонатен номер ***** относно имот – апартамент № 23, находящ се в ****. За периода от 19.11.2015 г. до 16.09.2019 г. вкл. за имота е начислена сумата от общо 1037.52 лева – главница за ползвани ВиК услуги. Доколкото сумата не е заплатена е начислено и обезщетение за забава за периода от 11.02.2016 г. до 19.12.2019 г. – в размер на общо 201.71 лева. По делото е приложен и акт за монтаж/демонтаж на водомер, в който като абонат е посочено лицето И.С..***, дирекция „Местни данъци и такси” се установява, че имот – апартамент № 23, находящ се в **** е предеклариран служебно на лицата И.В. Б, А.С.А. и А.С.А.. В писмото не се съдържат данни на кого са наследници посочените лица, нито тяхното качество спрямо починалия. Не е посочено и при какви квоти в съсобствеността е предеклариран имотът. Към писмото не се съдържат документ за собственост нито декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

От изискана от съда справка за родствени връзки се установява, че съпругът на ответницата е жив, а лицата А.С.А. и А.С.А. са нейни деца.

По делото не са представени никакви други документи.

Приета е съдебно икономическа експертиза.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 868/04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 929/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.  Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез лице от домашните като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност.

Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца е указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства и в частност за обстоятелството ответникът да е собственик/ползвател на вещноправно основание на процесния имот респ. ползвател на ВиК услуги на облигационно основание за процесния имот през процесния период.  

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно тази разпоредба потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.

Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди като ползва водоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване или вещно право на строеж върху имота.

В конкретния случай ответникът по делото изрично е посочил, че оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги като твърди, че нито е собственик/ползвател на вещноправно основание на процесния имот през процесния период, нито е ползвател на ВиК услуги на облигационно основание.

По тези съображения и съдът е указал с доклада по делото на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги относно процесния имот в процесния период. Въпреки това от страна на ищцовото дружеството не са ангижирани достатъчно доказателства в полза на твърдението му, че ответникът е едноличен собственик/вещноправен ползвател на процесния имот – апартамент № 23, находящ се в ****.

В тази връзка единствено от представеното извлечение от сметка, адресната регистрация и писмо от Община Перник не може да се приеме за установено, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги относно процесния имот, предвид направеното от него изрично оспорване на този факт. Относно писмото от Община Перник отдел „МДТ” следва да се отбележи, че действително съгласно същото имотът е собствен на ответницата. Освен нея обаче като съсобственици са посочени и още две лица, които са синове на ответницата. Доколкото и съпругът на ответницата е жив, то от данните в писмото и в справката за родствени връзки съдът е в невъзможност да установи какъв е делът на ответницата в съсобствеността. Посоченото обстоятелство съдът не може да предполага на основание чл. 162 от ГПК, дори да приеме, че е налице облигационна връзка по повод доставка та ВиК услуги. В допълнение следва да се отбележи и че предекларирането на имота е извършено служебно без посочен наследодател, качество на лицата и квоти в съсобствеността.

По тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника досежно доставка на ВиК услуги за процесния имот, респ. не се установи въобще участието в съсобствеността на ответницата, то и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.

Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на ответната страна.  По същите съображения не се налага и обсъждане на приетата съдебно икономическа експертиза.

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски са заявили и двете страни.

По разноските в ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно производство/:

Искане за разноски в това производство са направили и двете страни. С оглед изхода на делото обаче такива се дължат само на длъжника. Последният претендира разноски в размер на 350 лева – адвокатски хонорар. Същите са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие от 27.05.2020 г. Възражение за прекомерност на разноските не е направено, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.  

По разноските в гр.д. № 3480/2020 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/:

Ищцовото дружество претендира разноски – за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, но предвид изхода на производството такива не му се дължат.

Ответникът претендира разноски в размер на 800 лева – адвокатски хонорар от страна на адв. В. и в размер на 350 лева – адвокатски хонорар от страна на адв. П.. Налични са два договора за правна защита и съдействие, видно от които разноските са действително извършени, съответно два списъка по чл. 80 от ГПК. По арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК страната обаче има право на разноски за един адвокат. Предвид липсата на заявление кое възнаграждение следва да бъде присъдено и предвид факта, че разноските общо не възлизат на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид материалния интерес по делото, а значително го надвишат, съдът намира, че следва да присъди на ответницата сумата от 350 лева – възнаграждението, претендирано за услугите на адв. П..

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11 срещу И.В.С. /Б/, с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1239.23 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 23, находящ се в ****, от които главница в размер на 1037.52 лева за периода от 19.11.2015 г. до 16.09.2019 г. вкл, и 201.71 лева – обезщетение за забава за периода от 11.02.2016 г. до 19.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 11.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на Пернишкия РС.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на И.В.С. /Б/, с ЕГН: ********** сумата от общо 350 лева – разноски за един адвокат в производството по ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 350 лева, представляваща разноски за един адвокат в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 929 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.