Номер 140619.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXIV наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
Секретар:Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20205330205042 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-005744 от
24.06.2020 г. на М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Л. М. М. , ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
като се твърди, че нарушението не е извършено, мястото където е паркирал е
било на паркинг на магазина, в който е **, сочи се за допуснати съществени
процесуални нарушения изразяващи се в липса на посочване в АУАН от кой
нормативен акт е нарушената разпоредба, както и дата на извършване на
нарушението различна в НП и АУАН.
Жалбоподателят Л.М., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, не се представлява. В молба излага аргументи за отмяна
на НП.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 29.05.2020 г. жалбоподателят Л.М. управлявал лек автомобил „Рено
Клио” с рег. № **, лична собственост в гр.Пловдив. Около 11.30 часа същият
1
паркирал автомобила си на бул. „Цариградско шосе” № 78, на паркинга на
магазин „Мондо“ на паркомясто определено за хора с трайни увреждания.
Жалбоподателят М. работел в **. Местоположението на автомобила било
възприето от п** при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив Д.Ж.,
който установил, че на автомобила липсва стикер за инвалидност. Докато
течала проверката от магазина излязъл жалбоподателят. След като установил
самоличността му, св.Ж. съставил на Л.М. АУАН за нарушение на чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП. Последният подписал съставения АУАН, като отбелязал в
графата за възражение, че мястото където е спрял е паркинг на работното му
място, който паркинг е собственост на магазина. В законоустановения срок
постъпило възражение, в което се сочело че е посочена различна дата на
нарушението, излагали се данни за нарушено право на защита и за маловажен
случай. Възражението било преценено като неоснователно. Въз основа на
съставения АУАН било издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие, разпитан като свидетел, ** Д.Ж. сочи,
че понякога изписва цифрата 9 по начин наподобяващ 8, но сочи че е
съставил АУАН за нарушение на 29.05.2020 г., а не на 28.05.2020 г. Сочи, че е
поискал от жалбоподателят документи за правото да паркира на паркомясто
за хора с увреждания, но такива не са били представени.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП,
оправомощителни заповед, възражения, докладна записка, справка АНД,
както и от показанията на св. Д.Ж., които съдът кредитира като логични,
обективни и непротиворечиви и същите не се оборват от други доказателства
по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано
осъществяването на визираните в НП нарушения по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на
29.05.2020 г., жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Рено
Клио” с рег. № ** в гр.Пловдив, който около 11.30 часа е паркирал на
бул.“Цариградско шосе“ № 78, на паркинг на магазин „Мондо“ на паркомясто
2
определено за хора с трайни увреждания. За да приеме, че автомобилът е бил
паркиран на такова място съдът отчита показанията на свидетеля Ж.. От тези
факти може да се заключи, че не се касае до престой на МПС. Това е така, тъй
като определението за престояващо пътно превозно средство е дадено в §1,
т.44 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на закона за
движение по пътищата. Съгласно него такова е пътно превозно средство,
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или
за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От
доказателствата по делото пък се установява, че водачът на автомобила е бил
извън моторното превозно средство, поради което и не може да се приеме, че
спирането е било за ограничено време. Доколкото е доказано, че същият няма
и валидно разрешение за паркиране на места предназначени за обслужване на
хора с увреждания, съдът счита че е доказано извършването на нарушение по
чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП.
Не може да се счита, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен
в законоустановения срок, в него и в НП са дадени подробни описания на
извършените нарушения и липсват основания да се приеме, че правото на
защита на жалбоподателя е било нарушено. Изтъкнатите възражения за
разминаване на сочените дати на нарушението в НП и АУАН се приемат за
неоснователни. Това е така, тъй като при преглед на представения оригинал
на АУАН се установява сходно изписване на цифрата 9 от актосъставителя в
целия АУАН, което действително в представените копия може да се
оприличи на цифра 8. От оригинала обаче се установява, че като дата на
извършване на нарушението се сочи 29.05.2020 г. Ето защо това възражение е
неоснователно според съда. По отношение на другото твърдение за липса на
посочване на това от кой нормативен акт е извършеното нарушение, то и това
се счита за неоснователно. Това е така, тъй като в приложения по преписката
АУАН се установява, че се сочи че нарушението е по ЗДвП. С оглед на това
няма как да се приеме, че е нарушено правото на защита на нарушителя.
Неоснователни са и възраженията, че нарушителят има право да
паркира на това място, тъй като е ** на магазина, на чиито паркинг е бил
паркиран автомобила му. Действително може да се приеме, че
жалбоподателят работи в магазина, както и че соченият паркинг обслужва
именно магазина. Това обаче не означава, че всеки работник или служител в
магазина може да паркира на специално обособените места за хора с
увреждания. Това е така, тъй като обособените места за хора с увреждания
имат социална функция, тъй като по този начин се осигурява равноправен
достъп до околната среда на уязвима група от населението, каквато е тази на
хората с увреждания. Именно с оглед на това и законодателството и
конкретно ЗДвП предвиждат засилена защита за правата им, в частност
правото им да паркират на обособените за това места. Законът не предвижда
изключения за лица, които работят на места, където са обособени паркинги,
3
ако тези места не са обозначени като служебен абонамент. Именно с оглед на
това и такива лица нямат правото да паркират на места за хора с увреждания,
ако не притежават необходимите документи разрешаващи това.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че
за нарушението по чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП санкцията е определена в твърд
размер, поради което и наказващия орган не е имал възможност за
индивидуализация.
Следва да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се
отличава с по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия
вид. Отделно от това обществените отношения в случая са с особена важност.
Предвид на това, че на жалбоподателят са налагани и други наказания по
ЗДвП, съдът счита че случаят не е маловажен.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-005744 от
24.06.2020 г. на М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Л. М. М. , ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4